Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260124 28.05.2021 год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На двадесет и осми април 2021 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
Секретар:Румяна Радева
Като разгледа докладваното от съдия Дякова в.гр.д.№ 88/2021 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№264296/27.10.2020
год. на “ А1 България” ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.София, район
Илинден, ул.”Кукуш”№1 срещу решение № 260107/12.10.2020 год. по гр.д.№489 /2019 год. на Районен съд Добрич,с което са отхвърлени отчасти
исковете срещу К.В.К., ЕГН ********** *** за установяване вземания,
предмет на издадената по ч.гр.д. №4535/2018
год. на ДРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2580/12.11.2018 год. за :1./ неизплатени задължения (месечни такси) по
договор за електронни съобщителни услуги от 17.10.2016 год., за периода от
25.02.2017 год.-25.08.2017 год. за горницата над установения размер от 218,32
лева до претендирания от 1059,00 лева.;2./ начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги от 17.10.2016 год. за
горницата над установения размер от 131,58
лева до претендирания от 1531,26 лева. и 3./ обезщетение за забава в
плащане на главното задължение за периода 13.03.2017 год. до 07.11.2018 год. за
горницата над установения размер от 36,69
лева до претендирания от 160,54лв.
Страната изразява несъгласие с фактическите
констатации и правни изводи на първоинтанционния съд ,че в
исковото производство са въведени нови основания,непосочени в заявлението,с
което е иницирано заповедното производство,а именно нови облигационни отношения
/договори за електронни съобщителни услуги и договор за продажба на
изплащане/,тъй като не било установено посочения в заповедта по чл.410 от ГПК
договор да е с рамков характер.Рамковия характер на договора явствал от съдържанието му и това на сключени
впоследствие няколко индивидуални
договори ,съставляващи негова неразделна част.Като неразделна част от рамковия
договор от 17.10.2016 год.,договорите от дати 08.02.2017 год.,15.02.2017 год. и
17.10.2016 год. ,не съставлявали отделни основания,всички дължими суми за
услугите и продуктите ,предоставени въз основа на рамковия договор били
фактурирани към него,а размера на претендираните вземания формиран като сбор на
услуги и продукти предоставени по един единствен рамков договор.В хода на
исковото производство,въззивникът доказал вземанията си за главница, неустойка
и законна лихва по основание и размер,вкл. със заключение на счетоводна
експертиза,поради което настоява за отмяна решението на първоинстанционния съд
в обжалваната част и уважаване на
исковата му претенция в цялост.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника
решение му е връчено на дата 12.10.2020 год., жалба
рег.№264296/27.10.2020 год. е подадена в срока по чл. 259 от ГПК и е
процесуално допустима.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна
и настоява да не бъде уважавана.
Правомощията на въззивният съд съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси –ограничително от посоченото
в жалбата по отношение на пороците,водещи до неправилност на решението.
При служебната проверка на обжалваното решение ,съдът не установи порок, който да го
определя като недопустим или нищожен акт.
Пред
въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови
доказателства .С въззивната жалба не се
оспорват фактическите констатации в първоинстанционното решение, а
произтичащите от същата правни изводи на
ДРС,поради което фактите по делото не подлежат на самостоятелно изследване от въззивният съд.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически
констатации и правни изводи,както следва:
Кредиторът А1 България ЕАД е подал заявление рег.№
21282/08.11.2018 год. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К.В.К. за вземания относно незаплатени услуги за периода от
25.02.2017 год. до 25.08.2017 год.,за които са издадени фактури в общ размер от
1 059.00 лв.;начислени неустойки в общ размер от 1 531.26 лв.;законна
лихва за забава,начислена върху сумата
от 1 059.00 лв. и за периода от 13.03.2017 год. до 07.11.2018 год.В т..12
от заявлението “Обстоятелства,от които произтича вземането“ е посочен договор № М5366317 от 17.10.2016
год. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти,сключен между А1
България ЕАД (с предишно наименование Мобилтел ЕАД) и К.В.К. с индивидуален абонатен номер (Account ID) ***.Издадена е била заповед № 2580/12.11.2018
год. по ч.гр.д.№ 4535/2018 год. на Районен съд Добрич, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът да
заплати следните суми: 1059.00лв.,
представляваща неизплатени задължения/ месечни такси/ по договор за електронни
съобщителни услуги от 17.10.2016 год., за периода от 25.02.2017 год.-25.08.2017
год., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от подаване на
заявлението в съда- 08.11.2018 год. до окончателното му плащане; 1531.26лв.- начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора; 160.54лв.-
обезщетение за забава в плащане на главното задължение за периода 13.03.2017 год.
до 07.11.2018 год.
Решението е постановено по предявени
кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 ал.1, във вр. с чл. 415 ал.1
от ГПК с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД,чл.86 ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на
вземания,заявени първоначално в заповедно производство.
Претенцията
е основана на твърдения, Между „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с предишно търговско
наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и К.В.К. е сключен Договор № М5366317 от 17.10.2016
год. при Общи условия. Номерът на договора - М5366317, представлява
индивидуален клиентски номер и реферира към услугите, които ползва абонатът.
Съгласно Общите условия на един клиентски номер може да се предоставят
множество услуги. По тези клиентски номера се издават месечните сметки/фактури.
Другият индивидуализиращ признак на абоната е ID номер (Account ID), с който
клиентът се въвежда в системата на оператора. Под този ID номер се завеждат
всички договори и приложения, сключени между ищцовото дружество и абоната. В
настоящия случай, абонатът К.В.К. фигурира в системата на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД под
индивидуален абонатен номер (ID) ***.
Посоченият Договор № М5366317 от 17.10.2016 год. е
с рамков характер, с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и
продукти. Отделните услуги и продукти по него са предоставяни въз основа на
подписването на допълнителни/нови договори, анекси и приложения към същите. В
тази връзка, между страните са подписани допълнително следните договори и
приложения:
1. С
Приложение № 1 от 17.10.2016 год. към посочения рамков договор е избран тарифен
план за мобилни услуги за телефонен номер ***, с месечна абонаментна такса в
размер на 33,99 лева (28,32 лева без ДДС), със срок на ползване на услугата от
24 месеца, т.е. до 17.10.2018 год. Абонатът се е възползвал от възможността за
активиране на услугата Musicall, съгласно усливията, посочени в чл.5 от
приложението, като месечната такса е уговорена в размер на 0,60 лева (0,50 лева
без ДДС). Освен това, в Допълнение към Приложение №1 от 17.10.2016 г. е
активирана допълнителна услуга - Екстра 3000 MB мобилен интернет към посочения телефонене
номер. Месечната абонаментна такса за тази екстра е 4,00 лева (3,33 лева без
ДДС).
2.Към посочения телефонен номер *** е закупен и
продукт на изплащане с Договор за продажба на изплащане от 17.10.2016 г. за
същия абонатен номер. По силата на този договор, продавачът - А1 България,
прехвърля на купувача - К.В.К., правото на собственост върху една или няколко
вещи, а последният се задължава да му заплати уговорената цена на вноски при
разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора. Договорът е
сключен със срок от 23 месеца, считано от датата на подписването му (чл.11 от
Договора), като са уговорени 23 месечни вноски, всяка от които е в размер на
1,98 лв. Първоначалната вноска е платима при предаването на вещта, а всяка
следваща е описана в погасителния план в Приложение № 2 към Договора за
продажба на изплащане. Предмет на същия е Пакет Coolpad Modena DS
Black+Pspd48KTrio MAT 35 23м.
3. С Договор
за електронни съобщителни услуги от 08.02.2017 г., с Приложение №1 от същия е определен тарифен
план за телефонен номер ***, като месечната абонаментна такса е в размер на
69,99 лева (58,32 лева без ДДС) с уговорена отстъпка от 75 % за срока на
договора, със срок на ползване на услугата от 24 месеца от датата на подписване
на съответния договор, т.е. до 08.02.2019 г.
4. С друг
Договор за електронни съобщителни услуги от 08.02.2017 г. е определен тарифен
план за телефонен номер ***, като месечната абонаментна такса е в размер на
69,99 лева (58,32 лева без ДДС) с уговорена отстъпка от 75 % за срока на
договора, със срок на ползване на услугата 24 месеца от датата на подписване на
съответния договор, т.е. до 08.02.2019 г.
5. на 08.02.2017 г. между страните е подписан
и Договор за електронни съобщителни услуги, с който е определен тарифен план за
телефонен номер ***, като месечната абонаментна такса е в размер на 69,99 лева
(58,32 лева без ДДС) с уговорена отстъпка от 75 % за срока на договора, със
срок на ползване на услугата 24 месеца от датата на подписване на съответния
договор, т.е. до 08.02.2019 г.
6. с Договор за електронни съобщителни услуги от
15.02.2017 г. и с Приложение №1 от същия е определен тарифен план за телефонен
номер ***, като месечната абонаментна такса е в размер на 69,99 лева (58,32
лева без ДДС) с уговорена отстъпка от 75 % за срока на договора, със срок на
ползване на услугата 24 месеца от датата на подписване на съответния договор,
т.е. до 15.02.2019 г.
7. С друг
Договор за електронни съобщителни услуги от 15.02.2017 г. е определен тарифен план за телефонен номер ***,
като месечната абонаментна такса е в размер на 69,99 лева (58,32 лева без ДДС)
с уговорена отстъпка от 75 % за срока на договора, със срок на ползване на
услугата от 24 месеца от датата на
подписване на съответния договор, т.е. до
15.02.2019 г.
8. На
15.02.2017 г. е подписан и Договор за електронни съобщителни услуги, с който е
определен тарифен план за телефонен номер ***, като месечната абонаментна такса
е в размер на 69,99 лева (58,32 лева без ДДС) с уговорена отстъпка от 75 % за
срока на договора, със срок на ползване на услугата от 24 месеца от датата на
подписване на съответния договор, т.е. до 15.02.2019 г.
9. с
допълнителен Договор за електронни съобщителни услуги от 15.02.2017 г. е определен
тарифен план за телефонен номер ***, като месечната абонаментна такса е в
размер на 69,99 лева (58,32 лева без ДДС) с уговорена отстъпка от 75 % за срока
на договора със срокът на ползване на услугата от 24 месеца от датата на
подписване на съответния договор, т.е. на 15.02.2019 г.
10. С Договор за електронни съобщителни услуги от
15.02.2017 г. е определен тарифен план и за телефонен номер ***, като месечната
абонаментна такса е в размер на 69,99 лева (58,32 лева без ДДС) с уговорена отстъпка
от 75 % за срока на договора, със срок на ползване на услугата от 24 месеца от
датата на подписване на съответния договор, т.е. до 15.02.2019 г.
Към посочения телефонен номер е активирана и
допълнителна Екстра S 30 национални и международни минути, за която е подадено
заявление, приложено към настоящата искова молба. В него е посочена и месечната
такса за тази екстра, която е в размер на 5,99 лева (4,99 лева без ДДС). Същата
е начислена в допълнение към месечната абонаментна такса за тарифния план.
Претендираната в исковото производство главница за предоставени електронни съобщителни услуги и продукти в общ размер на
1059,00 лв. е формирана като сбора от сумите по 6 бр. фактури - съответно
1021.38 за мобилни услуги за 9 бр. телефонни номера (***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, *** и ***) и 37,62 лв. за вноски за продукт на изплащане. Макар услугите и продукта да са предоставяни чрез индивидуални договори и
приложения към същите, всички те са предоставени въз основа на един основен
рамков договор - № М5366317 от 17.10.2016 г.Аналогичен е начина на заявяване на
претенцията и относно вземанията за неустойка по отделните договори.
Всички посочени по-горе договори носят № ***, който е индивидуалния абонатен номер (ID),с който абонатът К.В.К.
фигурира в системата на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД. Договор с № М5366317,от която и да е дата не е приложен по делото.Този номер е
вписван във всяка една от приложените по делото фактури ,като номер на
потребител, а не като номер на договор.
Всички посочени по-горе договори ,включват в
съдържанието си идентични клаузи по
раздели 1-5:първите две включващи
индивидуализиращите данни за потребителя и оператора,а последните три данни за предмет на договора-услуги,цени и
начин на плащане,допълнителни условия и
влизане в сила,срок и прекратяване на договора на дадена услуга.Идентичността
на съдържанието е пълна,като са използвани едни и същи думи , изрази и
формулировки,а различно е единствено
съдържанието на клаузата по т.6-дата на
подписване. Всички договори за предоставяне на електронни
съобщителни услуги имат различни предмети и параметри на условия - в т.ч.
размер на вноски, права и задължения и пр.,конкретно и детайлно посочени в приложенията
към всеки един от тях.
Въз основа на горното,първоинстанционният съд заключил,че в исковото
производство за първи път се
въвеждат твърденията за наличието на няколко договора за електронни услуги и за
предоставяне на изплащане на мобилни устройства, за рамков договор от
17.10.2016г., неспоменати в заявлението и заповедта и които биха подлежали на
самостоятелно изследване и доказване в процеса. В заявлението и заповедта е
посочено, че задължението касае едно правоотношение.В производството по чл. 422
от ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и
размера на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно
на тези вземания. При предявяване на предвидения от законодателя положителен
установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да
променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да
въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В производството по иск, предявен
по реда на чл.422 от ГПК не намира приложение правилото за изменение на иска по
чл.214 от ГПК – за изменение основанието /мотиви на т.11б от ТР № 4/18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС/, но в случая такова изменение на основанието нито е
поискано от ищеца, нито е допуснато от съда. Към фактическия състав на
претенцията, посочена в заявлението и в заповедта, от една страна се добавят
изцяло нови обстоятелства, които са част от основанието на иска и не са
включени в изпълнителното основание. Неуспешното доказване на твърденията на
ищеца относно рамковия характер на договора от 17.10.2016г. задължавало съдът
да приложи неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест и да реши спора при фактическо установяване, че част
от вземания на ищеца не произтичат от договора от 17.10.2016 год.
Изхода по спора с оглед въведените в жалбата оплаквания е
предпоставен от преценката ,дали договор № М 5366317 от 17.10.2016
год.,сключен между К.В.К. с индивидуален абонатен номер (Account ID) *** и А1 България ЕАД (с предишно наименование
Мобилтел ЕАД) е рамков договор и
достатъчно ли е в този случай, в т.12 от
заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,като обстоятелства,от които произтича
вземането на кредитора да е посочен само
неговия номер,без да е посочен характера
му на организационна сделка и без посочване на отделните договори,сключени въз
основа на него независимо,че на тях
кредиторът основава вземанията си .
Съобразно посоченото в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 138/19.11.2009 год. по т.д.№ 367/2009 год. на ВКС,І т.о. ,няма легално определение
за рамков договор. Според едно от схващанията в правната литература рамковите
договори са окончателни договори, при които се установяват параметри /цени,
условия на доставки и пр./, като в процеса на тяхното изпълнение се сключват
други договори или се извършват фактически действия по изпълнение. Според друго
мнение рамковият договор определя съдържанието на един бъдещ договор и улеснява
бъдещото сключване на основния договор. Рамковият договор не е предварителен - чл. 19 ЗЗД,
защото от него не възниква задължение за сключване на окончателен договор. Не е
и окончателен договор, защото от него не възникват първоначалните договорни
задължения. Различава се от договор при общи условия - чл. 298 ТЗ,
както и от опционен договор, който предоставя на приемащия офертата правото да
избере една от опциите, които му предоставя предложителя. Прекратяването на
рамковия договор не води до прекратяването на всички сключени въз основа на него договори.
Съобразно
становището на доктрината („Рамковият договор“,д-р Нора Москова,изд.“Сиела“),рамковият
договор е приложим в сферата на стопанска дейност ( търговски и потребителските
отношения ),в която между две страни са налице дълготрайни делови отношения,при
което се очертава в бъдеще многократно сключване на сделки от даден вид между
същите страни,особено когато не могат предварително да бъдат уговорени всички
условия на договора и не възможно отношенията да бъдат уредени с договор за
периодично изпълнение.Рамковият договор е удобен за търговец,който желае да
привлече редовни клиенти и за целта предлага абонамент с отстъпка от цената или
други по изгодни условия,а клиента да разполага със свобода да прецени
дали,кога и за какви точно стоки или услуги
да сключи сделка.С рамковия договор страните постигат съгласие относно
съдържанието или част от съдържанието на бъдещите договори.С оглед свободата на
страните на преценка относно това дали и кога точно да сключат конкретни
договори ,в рамковия договор не се уговарят всички условия на бъдещите сделки,а
някои от тях се оставят за доуточняване при всеки конкретен характер.Рамковия
договор в този случай е един бланкетен правен акт,една рамка,която подлежи на
детайлизиране и запълване със съдържание чрез последващите конкретни сделки. Основна
функция на рамковия договор,като организационна сделка е да установи сигурност
и стабилност в отношенията между страните,обвързвайки с предвидените в него
условия на бъдещи сделки от даден вид,по начин че тези условия не могат да
бъдат оттеглени едностранно и стават част от съдържанието на всяка сключена
между страните сделка от дадения вид.
С
оглед на констатациите по-горе относно съдържанието на договора от дата 17.10.2016 год. и последващо сключените други
договори,характера му на рамков договор следва да бъде отречено.Касае се не до организационен договор ,предвиждащ
сключването на бъдещи договори и определящ съдържанието и условията им,а до
окончателен договор с конкретни параметри.В случай на претенция за
вземане,основано на договор ,сключен в изпълнение на бланкетен рамков договор,за
кредитора не отпада задължението да индивидуализира вземането си с параметрите му,съобразно
предвижданията на окончателния договор.
Тези изводи обжалваното решение съдържа,поради
което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
По изложените твърдения,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260107/12.10.2020 год. по гр.д.№489/2019 год. на Районен съд Добрич в частта,в която са отхвърлени предявените от “ А1 България” ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.София, район
Илинден, ул.”Кукуш”№1 срещу К.В.К., ЕГН ********** *** искове за установяване вземания, предмет на
издадената по ч.гр.д. №4535/2018 год. на
ДРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2580/12.11.2018 год. за :1./ неизплатени задължения (месечни такси) по
договор за електронни съобщителни услуги от 17.10.2016 год., за периода от
25.02.2017 год.-25.08.2017 год. за горницата над установения размер от 218,32
лева до претендирания от 1059,00 лева.;2./ начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги от 17.10.2016 год. за
горницата над установения размер от 131,58
лева до претендирания от 1531,26 лева. и 3./ обезщетение за забава в
плащане на главното задължение за периода 13.03.2017 год. до 07.11.2018 год. за
горницата над установения размер от 36,69
лева до претендирания от 160,54лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.