Решение по дело №1616/2013 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………/08.11.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

При участието на секретаря Е.П. като разгледа докладваното от съдията т.дело №1616/2013г. по описа на ВОС, намира следното:

Производството е по реда на глава 32 от ГПК.

Пред Окръжен съд – Бургас е образувано т.дело по искова молба на КИМТЕХ – БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, гр.Бургас, чрез адв.К.И., срещу ТРИЕРА 55 ЕООД, Варна, ЕИК *********, представлявано от З.С.М. като управител и З.С.М.,*** като солидарен длъжник, за осъждане на ответниците да заплатят сумата от общо 107 358.79 лева, от които 93 852.60 лева с ДДС, представляващи продажна цена на доставени, но незаплатени стоки, по договори за търговска продажба, както следва: договор №127/2011г. от 24.10.2011г. и договор №158/2011г. от 09.12.2011г. и издадени към тях данъчни фактури и споразумение, подписано на 03.05.2012г. в гр.София между страните; законна лихва за забава в размер на 3 506.19 лева, дължима на основание т.1 от Споразумение, подписано на 03.05.2012г. по данъчна фактура №2831/24.10.2011г. и по данъчна фактура №3022/09.12.2011г.; неустойка за неизпълнение в размер на 10 000 лева въз основа на т.3 от споразумението ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното изпълнение на задължението и сторените по делото разноски.

Твърди се, че двете търговски дружества са в трайни търговски отношения по договори за покупко -продажба на стоки, по които ищецът е продавач, а ответното дружество Триера 55 ЕООД - купувач. Твърди се, че по два от договорите за търговска продажба са останали неразплатени суми въпреки наличието на два броя приемо-предавателни протоколи, респ. издадените 2 броя данъчни фактури: 1.договор за търговска продажба /ДТП/ №127/2011г. от 24.10.2011г. на стойност от 51 181.80 лева с ДДС по издадена данъчна фактура №2831/24.10.2011г.; 2. ДТП №158/2011г. от 09.12.2011г. на стойност от 42670.80 лева по фактура №3022/09.12.11г. Ищецът твърди, че е изпълнил всички задължения по продажбеното отношение като е предал стоките на ответника и същите са приети без възражения от управителя му. Именно за това са подписани 2 броя приемо -предавателни протоколи. Въз основа на тези задължения на 03.05.2012г. е подписано споразумение между продавача, купувача и З.С.М. за разсрочване на дължимите суми в размер към този момент на 131 042.64 лева с ДДС. Съгласно т.4 от споразумението З.М. се задължава солидарно с Триера 55 ЕООД за всички задължения към Кимтех –България ООД, поради което същия носи солидарна отговорност с купувача. Твърди се, че в т.3 от споразумението страните са се договорили, че при неплащане на сумата до 01.09.12г., дружеството - длъжник и солидарният длъжник дължат неустойка за неизпълнение в размер на 10 000 лева както и лихва за забава в размер на 0.5% на ден върху дължимото за всеки ден забава. Твърди се изпращането на покана за изпълнение на споразумението от 18.09.2012г. до З.М. за изплащане на дълга, което не е сторено в предоставения за това срок. Поради това се поддържа осъдителен иск съобразно изложеното за солидарно осъждане на двамата ответници.

С отговор адв.Ел.Е. като процесуален представител на Триера 55 ЕООД, оспорва основателността на иска. Не се оспорват фактическите обстоятелства, изнесени в исковата молба. Оспорва се единствено размерът на претендираната неустойка тъй като същата е определена общо за споразумението от 03.05.2012г. по пет договора на обща стойност от 131 042.64 лева. Поради това се прави искане за съответно намаляване на неустойката. Оспорва се твърдяната солидарна отговорност на ответника З.М.. Твърди се, че подписаното споразумение е прекратено поради изтичане срока му на 01.09.2012г.

С допълнителна искова молба КИМТЕХ – БЪЛГАРИЯ ООД, чрез дв.Б.Ч.,  твърди, че поради неподаване отговор от З.М. е налице процесуална преклузия. Твърди се, че ответното дружество прави признание на иска с отговора си. В тази връзка е направено искане за постановяване на решение по чл.237 от ГПК за прекратяване на производството и произнасяне с решение съгласно направеното признание. Ако вторият ответник не подаде допълнителен отговор и не се яви в съдебно заседание без молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, то съдът да постанови решение по чл.238 ГПК спрямо него. Изложени са аргументи относно солидарната отговорност на ответниците както и задължението и размерът на неустойката. С допълнителната искова молба се представят и допълнителни писмени доказателства.

Няма постъпил допълнителен отговор от ответниците въпреки изтичане срока за това по време висящността на делото пред БОС.

Поради направения отвод за местна подсъдност с отговора на ответното дружество, производството е прекратено пред БОС и изпратено на ВОС, на основание чл.119, ал.3 вр.чл.108 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът чрез адв.Ч. поддържа исковете ведно с искане за присъждане на сторените по делото разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответниците не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Втория ответник не изразява становище по исковете.

Въз основана твърденията и възраженията на страните, приложените доказателства и при спазване специалните изисквания на чл.237 и чл.238 от ГПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са представени два броя договори за търговска продажба между страните, съответно от 24.10.2011г. и от 09.12.11г. ведно с приемо -предавателни протоколи за предаване на стоките и издадени въз основа на това фактури, всички двустранно подписани от страните. Приложено е и Споразумение от 03.05.2012г., подписано освен от страните по продажбените правоотношения, и от управителя на купувача З.М. в лично качество като солидарен длъжник за цялото задължение. Съобразно това споразумение се установява, че към датата на изготвянето му задължението на купувача по договорите възлиза на 124 927.55 лева с ДДС, които не са заплатени. Тази сума произтича от пет договора за продажба, сред които са посочени и процесните два договора №127/24.10.2011г. и №158/09.12.2011г. ведно с издадените по тях два броя фактури /също описани в споразумението/ - ф.№2831/24.10.11г. за сумата от 51181.80 лева и фактура №3022/09.12.11г. за сумата от 42679.80 лева. С т.1 от същото споразумение страните се уговарят ответникът да заплати задълженията по тези пет договора до 01.09.2012г. разсрочено на няколко вноски, считано от 01.06.12г. на по четири вноски от 30 000 лева и една от 11.042.64 лева до достигане на обща сума от 131 042.64 лева, в който влизат и изтеклите върху задълженията законни лихви. Съгласно т.3 от споразумението при неизпълнение се дължи и 10 000 лева неустойка ведно с лихва за забава в размер на 0.5% на ден върху дължимото. В т.4 е налице поето солидарно задължение за З.М. по цялото задължение спрямо ищеца.

Съдът кредитира и направеното от ответното дружество чрез пълномощника му адв.Е. признание на изнесените фактически обстоятелства за заплащане на главницата по договорите за продажба. Доколкото не е направено изрично признание на предявения иск по чл.79 ЗЗД вр.чл.327 от ТЗ съдът намира, че не може да постанови решение при признание на иска съгласно чл.237 от ГПК. Освен това, приложеното по делото пълномощно на адв.Е. не включва като правомощие извършването на този вид разпоредително процесуално действие /извън спогодбата/ съгл.чл.34, ал.3 ГПК. Поради това направеното от адвоката признание може да бъде ценено единствено като признание на фактите ведно с останалите доказателства по делото.

Независимо от това, видно от приложените двустранно подписани договори, предавателни протоколи и фактури както и споразумение от 03.05.12г., съдът намира искът за осъждане на двамата ответници да заплатят солидарно неизплатените суми /продажна цена/ по двата договора, за основателен. По отношение на ответника З.М. са налице основания и за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239 от ГПК, поради което съдът не следва да мотивира акта си. /ответникът е уведомен изрично за последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебното заседание/ Въпреки това, доколкото е налице солидарност, съдът е длъжен да изложи мотиви по отношение на другия длъжник Триера 55 ЕООД. От представените доказателства се установява съществуването на облигационно отношение по договор за търговска продажба на стоки, по която ищецът е продавач, а ответното дружество – купувач. Установява се безспорно, както въз основа на споразумението, така и въз основа на двустранно подписаните документи, че е налице изпълнение задълженията на продавача да достави стоките както и неизпълнение на купувача да заплати цената им. Задължението не е заплатено включително и в предоставения за разсрочено плащане срок. Поради това искът за главницата се явява доказан и основателен и по отношение на двамата ответници.

Съобразно направеното от ответното дружество възражение за прекратяване действието на споразумението на 01.09.2012г., същото не почива на никакви правни доводи като съдът го намира за изцяло неоснователно. Фиксираният в споразумението срок е единствено лимитиран предел на доброволното разсрочено изпълнение на съществуващо и изискуемо задължение съобразно споразумението. В тази връзка и предвид изричното уговаряне на солидарността в т.4 и по арг. от чл.121 от ЗЗД, съдът намира, че обвързан от облигацията на това основание е и ответникът З.М. като солидарен длъжник.

По отношение на претенцията за неустойка, уговорена в т.3 от споразумението: същата е уговорена в глобална сума от 10 000 лева при неизпълнение за заплащане на цялата сума /по петте договора за продажба/. Тъй като се касае за парично задължение /изпълнението на което е разсрочено на пет вноски/, то неустойката не може да бъде за друго освен за забавено изпълнение. Тази неустойка е кумулирана в споразумението и с лихва за забава в размер на 0.5% на ден върху дължимото за всеки ден забава. Страните са уговорили две идентични обезщетения за едно и също неизпълнение, което е недопустимо. Уговарянето на лихва извън договорена неустойка за забавено изпълнение би било допустимо ако ищецът би установил настъпилите за него по-големи вреди, над размера на неустойката. Доколкото това обезщетение не е предмет на спора, съдът не ще го обсъжда обстойно.

Налице са останалите предпоставки на иска по чл.92 от ЗЗД: изпълнение на договора от ищеца /изправна страна/ както и неизпълнение, изразяващо се в забава както на падежа, така и на допълнително уговорения срок. Налице е изрична договорна клауза относно размера и основанието на неустоечното задължение. Искът е основателен.

Ответникът е навел възражения за прекомерност на неустойката тъй като същата е предвидено да обезпечи вземането по пет договора за продажба, а предмет а производството са само два от тях. Действително документът, в който е уговорена неустойката касае пет договора за покупко-продажба, включително и процесните. Съгласно чл.309 от ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойка, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, извън хипотезата на намаляване на неустоечно обезщетение при неправилно или частично неизпълнение, каквото в случая не е налице. При търговските сделки, сключени между търговци, неустойката не подлежи на намаляване поради прекомерност - чл. 309 от ТЗ. Законодателят е изключил възможността за частично освобождаване от отговорност на длъжника съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД - при съпоставяне на неустойката с размера на претърпените вреди. Изключването на прекомерността, като основание за намаляване на неустойката, сочи на законодателна воля за придаване на наказателна функция на неустойката по търговските сделки между търговци. Правата и задълженията в отношенията между търговците възникват на основание свободното договаряне и при презумпция за добросъвестност на страните. Справедливостта, като общо правно правило и конкретното й проявление и разбиране за всяка от страните, принципно е предоставена за регулиране от съдоговорителите. Разпоредбата на чл. 309 от ТЗ е императивна и действието й не би могло да бъде дерогирано от търговците, поради което сключвайки търговска сделка същите са със съзнанието, че уговорената неустойка не би могла да бъде намалявана.

Видно от начина на уговаряне на неустоечната клауза, независимо че споразумението се отнася към пет договора за покупко-продажба, е уговорена в случай на неизпълнение на която и да е част от общото задължение по споразумението, т.е. при неизпълнение на който и да е от петте договора и на каквато и да е част от общия дълг. Този извод следва от буквалния семантичен прочит на т.3 от споразумението. Не са налице изключенията, предвидени в т.р.1/2010г. на ОСТК на ВКС, развити по отношение на приватизационния договор и настъпилата постепенна изискуемост на отделните вноски от задължението, респ.съобразяване размера на общо уговорена неустойка.

Поради това съдът намира, че искът за заплащане на неустойка в размер на 10 000 лева е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По иска за заплащане на сума от 3 506.19 лева, представляващи законната лихва върху отделните задължения по двата договора, изчислена съобразно падежа на всяко от задълженията по двете фактури до 24.04.2012г. /към момента на подписване на споразумението/, доколкото същата сума е включена в т.1 от споразумението като страните са се съгласили с нейната дължимост, съдът намира искът за основателен. Тъй като в споразумението сумата представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва е посочена общо за петте договора, при съответни изчисления от програмен продукт, съдът достига до извод за основателност на предявения размер от 3506.19 лева. Уговорената в т.3 от споразумението неустойка за забавено изпълнение от 10 000 лева не се кумулира с идентично вземане тъй като е уговорена за периода след 24.04.2012г. Поради това искът с правно основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.

Поради уважаване на главния иск, основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на законните лихви върху главницата от 93 852.60 лева за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Тъй като солидарността не прави ответниците необходими другари, то спрямо ответника З. СТЕАНОВ М. следва да бъде постановено неприсъствено решение съгласно процесуалното му поведение и по арг.от чл.239 ГПК. При искове срещу солидарни длъжници, които са обикновени другари не е налице необходимост решението да бъде еднакво спрямо тях, съответно процесуалните действия на един от обикновените другари нито ползват, нито вредят на останалите. Всеки от другарите действа самостоятелно- чл. 216, ал. 1 ГПК. Поради това, спрямо този ответник, настоящото решение се счита постановено при условията на неприсъствено решение и е окончателно съгласно чл.239, ал.5 ГПК. 

На ищеца следва да бъдат присъдени сторените и установени със списъка по чл.80 ГПК разноски в размер на 7294.35 лева, в която сума влизат заплатени държавни такси и адв.възнаграждение, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК. 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ТРИЕРА 55 ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от З.С.М. и З.С.М., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на КИМТЕХ – БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, представлявано от Райно Златаров, със седалище в гр.Бургас, сумата от общо 93 852.60 лева, представляващи неиздължена главница по договори за търговска покупко-продажба №128/24.10.2011г. на стойност от 51181.80 лева, за което вземане е издадена ф.№2831/24.10.2011г. и договор №158/09.12.2011г. на стойност от 42670.80 лева, за което е издадена ф.№3022/09.12.2011г., ведно със обезщетение в размер на законна лихва в общ размер от 3 506.19 лева, начислена върху отделните главници, считано от падежа по всяка от тях до 24.04.2012г., съгласно т.1 от споразумението от 03.05.2012г. както и законна лихва върху главницата, считано от завеждане на иска на 08.11.2012г. до окончателното изплащане на задължението както и договорна неустойка съгласно т.3 от Споразумение от 03.05.2012г. в размер на 10 000 лева, на основание чл.79 ЗЗД вр.чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ТРИЕРА 55 ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от З.С.М. и З.С.М., ЕГН **********,*** да заплатят на КИМТЕХ – БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, Бургас, сумата от 7294.35 лева, представляващи сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с ВЖ пред ВнАС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно по отношение на З.С.М. по арг. От чл.239, ал.5 ГПК.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: