Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 15.02.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев
т.д.№ 1201 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени да искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
В
исковата молба ищецът -Т.Р. ЕАД твърди, че по силата на Договор за продажба на
студен резерв № DDE-006/27.07.2017 г., сключен между „Т.Р.” ЕАД в качеството му
на „Доставчик” и „Е.С.О.” ЕАД в качеството му на „Оператор”, се е задължил да заплаща
на Т.Р. ЕАД доставената действителна нетна разполагаемост
за студен резерв на производствена единица кондензационен
Блок № 4.
Сочи, че
за действителна нетна разполагаемост за студен резерв
доставена за периода 01.03.2018 г. - 24.03.2018 г. е издал фактура с №
**********/20.04.2018 г на стойност 575 274.19 лв.
Ответникът
не е заплатил стойността на доставената стока, като е издал и Протокол за
неустойка № 24/31.03.2018 г. за неразрешено намаление за м.03.2018 г. на
договорената мощност по Договор за продажба на студен резерв № DDE-006/27.07.2017
г. Сумата е 863 173,01 лв., дълижма на осн.чл.22, ал.3 от Договора.
Ответникът
е издал и Протокол за неустойка № 25/31.03.2018 г., за сумата 819 683,76
лв., дължима на основание чл.22, ал.4 от договора. Ищецът не оспорва дължимостта на сумата.
Твърди, че на 20.04.2018 г. е бил подписан Протокол за
прихващане и разсрочване на вземания № 62/20.04.2018 г., съгласно което сумата
по фактура № **********/20.04.2018 г - 575 274.19 лв. е била прихваната със сумата 863 173,01 лева, представляваща начислена неустойка
по договор № DDE-006/27.07.2017 г., като изрично в чл.6 от същото споразумение е посочено, че извършеното
прихващане на тази сума и съответстващите към нея лихви не следва да се тълкува
като признание на вземането на ECO ЕАД.
Претендира сумата от 575 274.19 лв, представляваща
стойността на предоставената услуга за периода 01.03.2018 г. - 24.03.2018 г.
В първо съдебно заседание ищецът е заявил, че сумата
за неустойката е била платена чрез прихващане, без да е налице основание на
това. Във връзка с това съдът е извършил квалификация на исковете по чл.55 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД
При съпоставка на волята на страната съдържаща се в
двете изявления и дирейки нейната действителна същност, съдът намира, че не се
касае за изменение на иска или за уточняване на исковата молба във връзка с
факти, сводими под хипотезата на чл.55 ЗЗД, а за
неправилна квалификация, необвързваща съда. Волята на страна се свежда до
претенция на парично задължение за доставена стока/предоставена услуга по
договор. Извършеното прихващане с дължимата неустойка, съгласно изявлението, не
касае процесното вземане, а такова за по фактура №1833/20.04.2018
г., поради което и квалификацията на иска е по чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ответникът
оспорва иска, като твърди, че не е налице изпълнение и не дължи сумата. С
уточнителната си молба от 28.05.2019 г. заявява, че оспорва наличието на
изпълнение - състояние на разполагаемост за исковия
период, като не твърди наличие на извършено от него прихващане на процесното вземане с дължими от ответника суми за
неустойка. Смята, че такива принципно се
дължат в размера по чл.22, ал.3 от дог., но са извън предмета на настоящото
производство.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, намери от фактическа
страна следното:
Между страните в настоящото производство не се спори относно наличито на сключен договор за продажба
на студен резерв № DDE-006/27.07.2017 г, съгласно който „Т.Р.“ ЕАД в качеството му на доставчик
продава, a ECO ЕАД в качеството
му на оператор
купува действителната нетна разполагаемост на договорената активна мощност за студен резерв
на енергийни блокове на централата
съгласно посоченото в приложение № 1. Според приложението, ищецът
е предоставил за разполагаем блок 4 на „Т.Р.“ ЕАД, като договорената брутна мощност е 102 MW, респективно нетна разполагаемост за студен резерв
от е 92 MW. Действителната нетна разполагаемост на договорената активна мощност за студен
резерв се определя съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора, като договорената предоставена нетна разполагаемост на максималната активна мощност от приложение 1 се намалява в различни
изброени хипотези, сред които и неразрешено
намаление, представляващо разликата между договорената и действително предоставената нетна мощност по чл.
5, регистрирани след активиране на блок
от студен резерв за времето
от последното успешно достигане на договорената мощност или разпоредена
от оператора работна мощност от активиране на
студен резерв, но не по-рано от началото на съответния месечен
период.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора
операторът разпорежда при нужда активиране
на блок в студен резерв. За процесния период
- месец март 2018 г., конкретно на 24.03.2018 г. са активирани някои
от мощностите, с които ECO ЕАД има сключени договори за продажба на
студен резерв.
На 24.03.2018 г. в 10:15 часа
ECO ЕАД е активирало
кондензационен блок
4 на „Т.Р.“ ЕАД, по което обстоятелство между страните не е налице спор.
Съгласно приложение № 2 към договора за
продажба на студен резерв, времето за достигане
на пълна мощност при активиране
на блок 4, когато производствената единица е в студено състояние (какъвто е процесния случай) е 7,9 часа от диспечерското
разпореждане и 3,6 часа от от топло
състояние. Между страните не се
спори също така, че именно
в 18:05 часа на 24.03.2018
г., блок 4 е следвало да постигне максималната
(договорена) мощност. Не е спорно и обстоятелството,
че блок 4 на ищеца изобщо
не е достигнал договорената мощност след 7,9 часа от
диспечерското разпореждане, като блок 4 е активиран на 24.03.2018 г. в 10:15 часа, а договорената мощност съоръжението достига на 27.03.2018 г. в 6:15 часа. Разпоредената от оператора
договорена мощност не е била постигната за период от
два последователни часа непосредствено след времето за
достигане на максимална брутна мощност. Измерената нетна мощност на
блок 4 на „Т.Р.” ЕАД за периода от
10:15 часа на 24.03.2018 г.
до 6:15 часа на 27.03.2018 г. е била предимно 0 MW.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Съгласно § 1, т. 61 от ДР
на ЗЕ „студен резерв” е резервът, необходим за определената
степен на адекватност, изкупуван от оператора на
електроенергийната система под формата на
разполагаемост на енергийни агрегати, които не е предвидено
да работят в даден период от
време и които операторът активира в случай на дефицит.
Между страните е безспорно
наличието на правоотношение с такива насрещни права и задължения, възникнало
след проведен търг.
Ищецът – доставчик по договора,
претендиращ стойността на предоставената услуга, следва да докаже, че е
изпълнил задължението за исковия период.
Спорът се свежда до правните
последици от безспорното неизпълнени след подаденото заявление от 23.03.2018 г.
Ищецът, изхождайки от нормата на
чл.4, ал.1, т.2 и чл.22, ал.5 от договора,
счита че е налице непредоставена мощност поради закъснение за включване или
забавено натоварване на активиран блок
от студен резерв( мощността е била достигната на 27.03.2018 г.), водещо до евентуална
дължимост на неустойки за неизпълнение,но
неосвобождаваща ответника-длъжник от заплащане на договораната
месечна сума.
Ответникът е направил възражене за наличие
на пълно неизпълнение - блок 4 на ищеца изобщо
не е произвеждал електрическа енергия до 27.03.2018 г., тъй като не е бил
в паралел.
Съгласно чл.19 от дог. операторът заплаща за договорения периода
действителната нетна разполагаемост на активна мощност
за студен резерв, определяща се като произведение от действителната
предоставена активна мощност и времето на разполагаемост.
Действителната нетна разполагаемост на договорената активна мощност за студен
резерв се определя съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора, като договорената предоставена нетна разполагаемост на максималната активна мощност от приложение 1 се намалява в различни
изброени хипотези, сред които и неразрешено
намаление, представляващо разликата между договорената и действително предоставената нетна мощност по чл.
5, регистрирани след активиране на блок
от студен резерв за времето
от последното успешно достигане на договорената мощност или разпоредена
от оператора работна мощност от активиране на
студен резерв, но не по-рано от началото на съответния месечен
период.
Съгласно чл. 5 ал. 1, т. 1 и ал.2 от договора, в случай, че при активиране
на блок/агрегат
от студен резерв, разпоредената от оператора брутна
работна мощност не може да
бъде постигната за период от
два последователни часа непосредствено след времето за
достигане на максимална брутна мощност от диспечерско
разпореждане, то действително предоставена нетна разполагаемост на максималната активна мощност се приема равна
на намалената със съответния процент собствени нужди действително постигнатата максимална брутна мощност за период от
два последователни часа от активирания
блок/агрегат, считано oт началото на съответния отчетен
период при първо активиране за този период. Постигнатата по ал.1 максимална брутна мощност поддържана за период не
по-малък от два последователни часа е основание за изчисление на
непредоставена нетна разполагаемост по чл.4, ал.1,
т.1, след приспадане на съответния процент
собствени нужди, определен по Приложение
1, от момента на постигането й.
Договорът е с трайно изпълнение,
като по отношение на доставчика престацията е с продължително изпълнение.
Нейният характер предопределя необходимост от поддържане на готовност на
технически съоръжения, но наличието на изпълнение се установява при
предоставяне на активната мощност. Съответно с това посочените норми определят начина
на изчисляване на нетната разполагаемост, при недостигане
от системата на договорените параметри.
Съгласно приложение № 1 от договора за
продажба на студен резерв, договорената максимална брутна мощност е 102 MW, респективно нетна мощност - 92 MW. Според характеристиките на блок 4 (приложение № 2 към договора за
студен резерв) максималната брутна мощност е 110 MW, а минималната е
85 MW, максималната нетна разполагаема мощност е 100 MW, минималната - 75 MW. Времето за достигане на пълна мощност
при активиране на предложения блок от студено
състояние след диспечерско разпореждане е 7,9 часа. Диспечерското разпореждане за активиране на
студения резерв на пълната мощност
по договора, е направено на 24.03.2018 г. в
10:15 часа. Според декларираните технически характеристики, след 7,9 часа, блок 4 е следвало да достигне
максималната брутна мощност, или в 18:05 часа на 24.03.2018 г., производствената единица на ищеца е трябвало
да достигне 92 MW (нетна мощност). Съгласно експеризата
Съгласно СТЕ 14 ч. блок №4 е лазпален, а в 16,58 ч е
в паралел, като не достига договорената брутна разполагаема мощност от 102
мегавата; в 18,13ч. е изключен от паралел поради скъсан дренаж; в 6,10 , блокът
отново е разпален и в 8,56 е включен в паралел; в 10,19 ч. е изключен поради
пробив в камерата, а в 22,33 ч. е разпален; на 26.03.2018 г. за периода 1,54 ч.
– 4,23 ч. блокът е работил в паралел; на 27.03.2018 г. в 00,17 ч. блокът е в
резерв; в 1,35 ч. е разпален; в 5,14 ч. е влязъл в паралел със системата; а договорената мощност съоръжението достига на 27.03.2018 г. в 6:15 часа работи при БРМ 102 мегавата,
което представлява нетна разполагаема мощност от 92 мегавата; на 27.03.2018 г.
в 17,50 ч. е подадена разпореждане за спиране, като в 23,00 ч блокът е
изключен. Тези обстоятелства не са спорни между страните. Следователно на 24.03.2018 г. в 18:00 часа
и в 19:00 часа, измерената мощност е в пъти по-малко от разпоредената,
а в следващите часове на 24.03.2018 г. и следващите дни, реализираната нетна актйвна мощност
е нула. 10 часа след диспечерското разпореждане (7,9 часа за достигане на
пълна мощност при активиране на блок 4 от
студено състояние и още два часа)
предоставената нетна мощност е 0.00 MW. Договорената и разпоредена мощност е постигната на 27.03.2018 г. в 10:00 часа, в 14:00 часа на същия ден
производствената единица е разпалена, в 16:15 блок 4 на „Т.Р.“ ЕАД е в паралел.
Това мотивира съда да, че в
случая не се касае за забавено изпълнение по см. на чл.4, ал.1, т.2 от дог, тъй
като хипотезата предпоставя предоставяне на мощност,
но наличие на забава за достигане на договорения пик, което в случая не е
налице, тъй като системата е била изключвана могократно
поради аварията.
При отчитане на предпоставките на чл. 5 ал. 1, т. 1 и ал.2 от договора, в случая нито е била
достигната разпоредената мощност за 2 последователни часа
непосредствено след времето за достигане на максимална брутна , нито е тя е била поддържана за период не
по- малък от два последователни
часа, тъй като системата не е произвеждал
електрическа енергия. Мощността е достигната едва на 27.03.2018 г. в 16,15 ч., като
диспечерското нареждане на ответника за деактивиране е дадено в 17,50 ч.
Неоснователно е твърдението на ищеца, основано на това че диспечерското разпореждане е нямало определен краен срок, след
който активираният блок да премине
в състояние студен резерв и поради това не е била
изпълнена хипотезата на чл. 9, ал.
2 от договор №
DDE-006/27.07.2017 г. Съдът не намира, че операторът следва да определи крайния срок, след
който активираният блок следва да
премине в състояние студен резерв или
принудителен престой от студен резерв.
Операторът разпорежда активиране на блок
в студен резерв при наличие на
недостиг на производствени мощности за покриване на
електропотреблението на територията на Република България и няма как предварително да е
наясно с момента, в който ще отпадне необходимостта
от допълнителни производствени мощности. В този смисъл е и становището
на ВЛ дадено в съдебно заседание.
Горното
мотивира съда да приеме иска за неоснователен.
В тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответника разноски – 250 лв. за СТЕ и 300 лв. ЮК възнаграждение.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “Т.-Р.” ЕАД, ЕИК: ********,
гр.********, ул. “Тец Изток срещу „Е.С.О.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
чрез юрк.Г.К. иск с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД за заплащанане на сумата 575
274.19 лв, по Договор за продажба на студен резерв № DDE-006/27.07.2017 г. за периода 01.03.2018 г. - 24.03.2018 г. , както
и иска за заплащане на мораторна лихва в размер на
7 565,25 лв. за периода 21.04.2018 г. до 11.06.2018 г.
ОСЪЖДА
“Т.-Р.” ЕАД, ЕИК: ********, гр.********, ул. “Тец Изток да заплати на „Е.С.О.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
чрез юрк.Г.К.
сумата 550 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: