№ 324
гр. Стара Загора, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500551 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по въззивна жалба на „Б.П.П.Ф.“С.А.
против решение № 609/05.07.2022 г., постановено по гр.д. № 154/2022 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от
дружеството иск за установяване съществуването на вземането по оспорена
от длъжника заповед за изпълнение.
Решението се обжалва като неправилно, поради постановяването му в
нарушение на материалния закон и необоснованост.
Въззивникът излага доводи за неправилност на правните изводи на съда
за недействителност на процесния договор за потребителски кредит.
Претендира се отмяна на постановеното първоинстанционно решение и
постановяването на ново, с което предявеният иск бъде уважен, а на
въззивника бъдат присъдени разноските, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – М. С. Х., действаща чрез адв.В. А., с който въззиваемата оспорва
жалбата и излага съображения, че постановеното решение е правилно, т.е.
фактическите изводи на съда са обосновани и е постановено при правилно
приложение на материалния закон.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане
на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание нито една от страните не се
1
представлява от законен и/или процесуален представител.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред районния съд са били предявени кумулативно обективно
съединени искове по чл. 422 от ГПК.
Ищецът (сега въззивник) е твърдял в исковата си молба, че на
22.12.2017 г. е сключил с М. С. Х. договор за потребителски кредит, по силата
на който й е предоставил в заем сумата от 8 000 лв., за срок от 60 месеца, а
кредитополучателката е поела насрещните задължения да върне главницата,
ведно с договорна лихва на 60 равни месечни погасителни вноски, всяка от
която в размер на 339, 04 лв., съгласно погасителен план, включващ
падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размера
на оставащата главница. Страните се договорили също така
кредитополучателят да заплати такса ангажимент срещу насрещното
задължение за кредитора да сключи договора при фиксиран лихвен процент,
при съдържащите се в договора условия, размери и срокове, удържана от
кредитодателя при отпускането на кредита, както и кредитополучателят да
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в случай
на забава за плащане на една или повече месечни погасителни вноски.
Ищецът твърди, че длъжникът е преустановил плащанията си по договора на
20.04.2018 г., като към тази дата били платени две погасителни вноски, а с
просрочите на две или повече месечни погасителни вноски договорът за
кредит ставал предсрочно изискуем, считано от датата на втората пропусната
месечна вноска – 20.05.2018 г., от когато цялото задължение станало
ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което кредиторът изпратил
изрично уведомление до длъжника. Твърди, че от страна на длъжника не били
извършени погашения по дълга, поради което дружеството подало заявление
за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК, което било
уважено от съда и била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4391/2021
г. по описа на Районен съд –Стара Загора, за сумите от 8 134,40 лв. –
главница, 1 145,30 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.04.2018 г. до
20.01.2023 г.; 480,95 лв. – мораторна лихва за периода 20.05.2018 г. до
16.09.2021 г., законната лихва за забава считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането, както и за
разноските в заповедното производство. Тъй като длъжникът възразил срещу
заповедта за изпълнение в предвидения законоустановен срок, то кредиторът
предявявал исковете за установяване съществуването на вземанията си по
оспорената заповед за изпълнение.
При условията на евентуалност за предявени осъдителни искове за
сумите от 8 134,40 лв. – главница, 1 145,30 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 20.04.2018 г. до 20.01.2023 г.; 480,95 лв. – мораторна лихва за
периода 20.05.2018 г. до 16.09.2021 г.
2
Ответницата (сега въззивваема) е оспорила иска, като е възразила, че по
договора за кредит е извършила плащания на сума в общ размер от 10 810 лв.,
като частични плащания е извършвала и след 20.05.2018 г. считано до
16.02.2021 г. Оспорила е също така договора за кредит като недействителен
поради липсата на изискуемото по закон съдържание на погасителния план
към договора, както и на ясно разписана методика относно формирането на
ГПР. При условията на евентуалност е оспорена като недействителна клаузата
за възнаградителната лихва поради уговарянето й в нарушение на добрите
нрави, както и е оспорена като недължима за периода от обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита до изтичането на срока на договора.
Като погасени по давност са оспорени дължимите възнаградителни лихви за
месеците от април 2018 г. до септември 2018 г. включително.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
установителните искове, като е приел, че договорът за кредит е нищожен
поради неспазването на чл.11, ал.1 т.7, 8, 10 и 11 от Закона за потребителския
кредит.
Липсва произнасяне по евентуалните осъдителни искове, но
производство по чл.250 от ГПК за допълване на решението не се е развило.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява, че на 22.12.2017 г. страните са сключили договор за
потребителски кредит, по силата на който „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, понастоящем
„Б.П.П.Ф.“ С.А., е предоставило паричен кредит на М. С. Х. за сумата от 8000
лв., а последната се е задължила да върне кредита с надбавка в срок до
20.01.2023 г. на 60 броя равни месечни погасителни вноски в размер от по
339,04 лв., при лихвен процент от 35,47 % и ГПР от 44,52 %. Предвидена е
такса ангажимент в размер на 280 лв., платима при усвояване на кредита,
срещу ангажимента на кредитора да сключи договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на §1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ
условия, размери и срокове. Уговорено е кредитодателят да отпусне на
кредитополучателя и кредит за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“, в размер на 2 688,00 лв., който ще бъде платен от него директно
на застрахователя, а изплащането на този кредит ще става на равен брой
вноски, в случая 60,, представляващи част от всяка месечна погасителна
вноска. Страните са уговорили при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, а при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на кредитора да става предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с
всички определени в договора надбавки и дължимото обезщетение за забава,
без да е необходимо кредитора да изпраща съобщение на длъжника за
настъпването на предсрочната изискуемост. В съдържащия се в договора
погасителен план е отразена информация относно броя на погасителните
вноски и техния падеж и размер, както и размера на оставащата главница.
3
Видно от представеното извлечение по кредита длъжницата е
извършила две плащания на суми от по 310 лв. на 28.02.2018 г. и 10.05.2018 г.
и едно плащане на сума от 60 лв. на 15.05.2018 г. Предвидено е месечните
погасителни вноски от по 339,04 лв. да включват главница и лихва по кредит,
които са определени като анюитетни плащания, както и главница по
застраховка на кредит в месечни размери от по 44,80 лв. След предсрочната
изискуемост на кредита за периода от 24.08.2018 г. до 16.02.2021 г.
кредиторът е приел от длъжника общо 23 частични плащания за различни
суми, с общ размер от 10 130 лв.
На 14.08.2018 г. на М. С. Х. е било връчено писмено изявление от името
на кредитора, с което тя е уведомена за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита и е поканена да заплати главница в размер на 8 134,40 лв.,
договорна лихва в размер на 9108,80 лв. и обезщетение за забава в размер на
183,76 лв.
От приетите и неоспорени от страните заключения на съдебно-
икономическата експертиза се установява, че в изпълнение на договора за
кредит „Б.П.П.Ф.“ С.А. е превело по банковата сметка на М. С. Х. сумата от
7720 лв., сред удръжка на сумата от 280 лв. за такса ангажимент. Към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение М. С. Х. е
заплатила по договора общата сума от 10 810 лв. С постъпилите суми
кредиторът е погасил следните задължения: застраховка – 268,80 лв.;
мораторна лихва – 1739,93 лв., възнаградителна лихва – 7584,18 лв.,
главница-1217,09 лв. При така отнесените плащания, извършени при
олихвяване с лихва за забава на главницата и възнаградителната лихва, която
бива начислявана до крайния срок на договора, остатъкът към 12.05.2022 г. е
6782,91 лв. – главница; 2070,22 лв. – възнаградителна лихва за периода от
20.01.2021 г. до 20.01.2023 г., 848,70 лв. – мораторна лихва за периода от
17.02.2021 г. до 15.05.2022 г. При начисляване на възнаградителната лихва до
датата на обявяване на предсрочната изискуемост са погасени следните
задължения : застраховка : 268,80 лв.; мораторна лихва – 1142,58 лв.;
възнаградителна лихва – 1176,96 лв. и главница – 8000 лв., като към датата на
подаване на заявлението в съда няма неизплатени задължения по договора за
кредит, а по сметката на длъжницата са надвнесени 221,66 лв.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка
доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на
очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери
същата за неоснователна.
Въззивният съд изцяло споделя правните изводи на
първоинстанционния съд е препращата към мотивите на обжалваното
решение.
Процесният договор за потребителски кредит е нищожен по смисъла на
чл.11, ал.1 т.7, 8, 10 и 11 от Закона за потребителския кредит, т.к. от
съдържанието му не става недвусмислено ясно какъв е размера на кредита /8
000 лв. или 10 688 лв., с каквато сума на практика кредитолучателят е бил
4
кредитиран, но за две различни цели/; не са посочени индивидуализиращите
белези на услугата при свързания договор за кредит, а именно договора за
кредит за застраховка; не е налице посочване на ГПР по кредита по
предвидения в закона начин, предвид че погасяването на задълженията за
главница и възнаградителна лихва е предвидено да става чрез анюитетни
плащания, както и непълнота на погасителния план, предвид липсата на
информация относно всички компоненти на погасяваните задължения и
размерите на техните остатъци, в т.ч. последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми.
На самостоятелно основание исковата претенция се явява
неоснователна поради погасяването й чрез плащане.
Клаузата в договора за кредит, предвиждаща дължимост на
възнаградителна лихва след обявяване на предсрочната му изискуемост до
края на срока на договора е нищожна поради противоречието й със закона.
Възнаградителна лихва се дължи за ползването от кредитополучателя
на предоставения му от кредитора паричен ресурс, за срока на ползването му.
С обявяване на предсрочната изискуемост на кредита кредиторът по своя
инициатива отнема на длъжника предимството на срока за изпълнение,
поради което за него отпада правната възможност да претендира
възнаградителна лихва за периода от датата на обявяване на предсрочната
изискуемост до изтичането на срока на договора.
Предвид неоспореното от страните заключение на съдебно-
икономическата експертиза, след датата на обявяване на предсрочната
изискуемост на процесния договор за кредит до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредитополучателката М.
Х. е погасила с частични плащания всички свои задължения за главница и
възнаградителна лихва и мораторна лихва, а кредиторът от своя страна е
приел частичните плащания за надлежно изпълнение.
По изложените съображения въззивният съд намира за неоснователни
възраженията във въззивната жалба за постановяване на обжалваното
решение в нарушение на материалния закон и за необоснованост на правните
изводи относно нищожността на договора за кредит.
Първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора въззивваемата има право на разноски за
въззивната инстанция, но такива не и се присъждат, т.к. не са представени
доказателства М. С. Х. да е направила разноски във връзка с въззивното
производство.
Воден от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК
Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 609/05.07.2022 г., постановено по гр.д. №
154/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6