ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 60001.10.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Росица С. Стоева
Албена Я. Зъбова Кочовска
като разгледа докладваното от Румяна С. Калошева Манкова Въззивно частно
гражданско дело № 20202000500306 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по частната жалба на „Еп К.“ ООД, гр. С.З.,
ЕИК *, представлявано от управителя Е. П., против определение №2342 от 28.08.2020 г. по
гр.дело № 2055/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по
предявения от дружеството против „Т.“ АД, гр. Б. ЕИК * иск за приемане за установено по
отношение на ищеца, че ответникът е собственик на имот с идентификатор
11538.502.322.2.44.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и връщане на
делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че има правен интерес от
така предявения иск и не предявява чужди права, нито действа като процесуален
субституент. Правният му интерес произтича от загубата на процесния имот на публична
продан, без да е намалено задължението му по образуваното от ответника изпълнително
дело против него. Счита, че ответникът е придобил имота като наддавач в проданта, без да е
зачетено погасителното действие на законовото прихващане. Имотът е възложен на „Т.“ АД
с влязло в сила постановление за възлагане. Поддържа фактическите твърдения, изложени в
исковата молба. Сочи, че дългът по изпълнителното дело е лихвоносен, имотът е възложен
за сумата от 431 000 лв., но лихвата, изтекла от 30.07.2015 г. до 31.07.2020 г. е в размер на
220 000 лв. и без установяване на действителното правно положение, дружеството ще бъде
принудено да погаси тези суми. Правният интерес от предявяване на иска произтича и от
обстоятелството, че издадените по изпълнителното дело постановления за възлагане не
подлежат на обжалване по реда на чл.435 ГПК. Съдът е длъжен да разгледа всяка подадена
пред него молба за защита на лични и имуществени права, а неизменна част от функцията на
установителния иск е да внесе яснота, безспорност и определеност в гражданските
правоотношения при липса на ограничения за техния вид. Ищецът е този, който определя
кои са лицата , страни по правния спор. Ответникът по делото е надлежна страна по
установителния иск, тъй като е страна по правоотношението, чиято материална
1
законосъобразност е предмет на иска. Неправилно съдът е посочил, че ищецът следва да
защити своите права единствено чрез предявяване на облигационни искове, тъй като това
разбиране е категорично отречено в мотивите на ТР №8/2012 г. на ОСГТК. Погасителният
ефект на дълга по изп.дело №191/2014 г. на ЧСИ Т. Д. е пряк резултат от придобиване на
собствеността от ответника, като последица от постановлението за възлагане. Неотносими
към допустимостта на иска са изводите на съда, че постановлението за възлагане не е
вписано, че ответникът не се е позовал на него и че длъжникът няма правен интерес да
твърди, че е загубил имота, без да е послужил за удовлетворяване на дълга. На последно
място се цитира решение №47/18.03.2014 г. по гр.дело №3732/2013 г. на ІІІ г.о на ВКС,
според което постановлението за възлагане е неоттегляемо.
Бургаският апелативен съд, предвид изложеното в частната жалба, доказателствата по
делото и приложимия закон, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по исковата
молба на настоящия частен жалбоподател против „Т.“ АД за приемане за установено по
отношение на ищеца, че ответникът е собственик на имот с идентификатор
11538.502.322.2.44. Съгласно изложените фактически обстоятелства, между страните е
образувано изпълнително дело за вземане на ответника против ищеца. В хода на
изпълнителното производство е насрочена публична продан на процесния имот за периода
от 25.06.2015 г. до 27.07.2015 г. За купувач е обявен взискателят „Т“ АД за сумата от 431
000 лева без ДДС. Издадено е постановление от 30.07.2015 г. за възлагане имота в полза на
взискателя „Т“ АД. С постановление от 28.08.2015 г., по искане на взискателя,
изпълнителното производство е спряно. По време на спирането, на 21.03.2016 г. съдебният
изпълнител е издал постановление, с което е отменил постановлението за възлагане на
имота. С друго постановление от 31.07.2019 г., след възобновяване на производството,
постановлението за възлагане е повторно отменено и е обявена публичната продан за
нестанала. Ищецът се домогва да установи по делото, че постановлението за възлагане от
30.07.2015 г. е влязло в сила и имотът е станал собственост на ответника, тъй като актовете
на съдебния изпълнител, с които е отменено, са недействителни, а то е неоттегляемо.
Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с установяване погасителното
действие на проданта по отношение на задължението по изпълнителното дело.
С обжалваното определение съдът е намерил, че ищецът няма интерес от заявения
вещен петитум и може да защити правата си единствено посредством облигационни
искове. При липса на надлежно разпределение, е посочено, че не се установява правен
интерес у ищеца да твърди, че е загубил свой имот, без дългът му да бъде удовлетворен,
чието наличие е предпоставка за прихващане по чл.461 ГПК.
2
Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно.
Предявеният установителен иск за собственост е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на този иск е наличието на
правен интерес. За наличието на такъв интерес съдът изхожда единствено от направените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения. Не съществува спор в
съдебната практика и правната доктрина, че с иска по чл.124 ГПК може да се установи
съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение,
заплашено от нарушаване. Тази заплаха е налице, когато поведението на противната страна
прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е
достатъчно титулярът на правоотношението да е направил "разумна субективна преценка".
Когато противната страна оспорва правото на ищеца, или когато си присвоява едно право
спрямо последния, несигурността в правното положение на ищцовата страна е и
действителна. Затова и правният интерес от търсената с иска по чл.124, ал.1 ГПК защита се
преценява винаги конкретно - с оглед въведените с исковата молба факти и доводите на
ищеца. Наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск е абсолютна
предпоставка за неговата допустимост, за която съдът е длъжен да следи служебно.
В случая ищецът извежда правния си интерес от предявения иск с необходимостта да
бъде установено, че погасяването на задължението му по изпълнителното дело е настъпило
към датата на двукратно отмененото в последствие постановление за възлагане, тъй като то
е влязло в сила и ответникът е станал собственик на имота. Така посоченият правен интерес
не обосновава предявяване на вещен иск, в каквато насока е и изводът на
първоинстанционния съд. Въпросът за съществуването, респективно погасяването на
задължението на „Еп К“ ООД по изпълнителното дело, не може да бъде разрешен с
предявения от ищеца установителен иск за собственост, който служи за защита на вещни
права. В случая, заявеният от ищеца правен интерес касае облигационни отношения и
търсена защитата на облигационни права, която се осъществява чрез облигационен иск.
Цитираното в жалбата ТР №8 от 27.11.2013г. по тълк.д. №8/2012г. на ВКС, ОСГТК се отнася
до защита на накърнено право на собственост и други вещни права, каквато хипотеза в
разглеждания казус не е налице.
При горните съображения, обжалваното прекратително определение е правилно, като
обосновано и законосъобразно. Искът на „Еп К“ ООД против „Т“ АД за установяване право
на собственост върху недвижим имот в полза на ответника е недопустим, поради липса на
правен интерес от предявяването му. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от изложено, Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Еп К“ ООД, гр. С З, ЕИК ,
3
представлявано от управителя Е П, против определение № 2342 от 28.08.2020 г.,
постановено по гр.дело № 2055/2020 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4