Р Е Ш Е Н И
Е № 76
гр.Пазарджик,13.06.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки окръжен съд ,търговска колегия, в открито
съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВАНКА
ИЛИНОВА
При секретаря Величка Новакова като разгледа докладваното от съдията т.д.№201
описа за 2018г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
по делото е образувано по искова молба депозирана от "Сайлест" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр.Бургас,ул.„Патриарх Евтимий" №2,вх.А,ап.1,
представлявано от управителя Т.В.М.против „Булгар Минерали Стрелча " АД /
в несъстоятелност/,със седалище и адрес на управление: гр. Стрелча,
ул.„Фелдшпати" №1,ЕИК200117532,участващ в пр-вото на осн.чл.694, ал.4 от ТЗ: И.Л.К. -синдик на „Булгар Минерали-Стрелча" АД (в несъстоятелност) с
адрес:гр.Смолян,ул. „Острица" 26, ап.13.
Твърди се,че ищеца е кредитор в производството по
несъстоятелност на ответника „Булгар Минерали Стрелча" АД / в
несъстоятелност/ по т.д.66/2010 г. по описа на ОС-Пазарджик.С молба вх.№129 от
05.01.2018г. ищецът предявил вземане в
размер на 12 000 лева, представляващо обезщетение за ползване от ответника на
площадка промишлена товаро - разтоварна за периода 01.10.2017г.-31.12.2017г.,
находяща се в собствения на дружеството поземлен имот-производствен терен, с
номер 000680, находящ се в местността „Радин дол" по картата на
възстановената собственост на гр.Стрелча.Синдикът на ответното дружество е
приел за неоснователно това претендирано вземане в размер на 12 000 лева, като
го е включил в допълнителен списък на неприетите вземания, обявен в TP на
30.01.2018г.„Сайлест" ЕООД е направил възражение с вх.№
923/31.01.2018г.против включено в списъка на неприетите вземания, обявен в TP
на 30.01.2018 г., вземане на дружеството
в размер на 12000 лева.С определение №386/17.05.2018г.,постановено по
т.д.№66/2010г. съдът е оставил без уважение възражението на „Сайлест"
ЕООД.
Със същата молба вх.№129 от 05.01.2018г. "Сайлест
" ЕООД предявил и друго свое вземане в размер на 12 000
лева,представляващо обезщетение за ползване от ответника на площ от 12600 кв.м.
от имот № 000680 находящ се в местността „Радин дол" по картата на
възстановената собственост на гр.Стрелча за периода
01.10.2017г.-31.12.2017г.Синдикът на ответното дружество е приел за основателно
това претендирано вземане в размер на 12 000 лева,като го е включил в
допълнителен списък на приетите вземания,обявен в TP на 30.01.2018г.С определение
№ 386/17.05.2018г.,постановено по т.д.№66/2010г.съдът е изключил от списъка на
приетите вземания,обявен в TP на 30.01.2018г.,вземането на ищеца в размер на
12000 лева.
С оглед на горното ищецът предявява исковете на
основание чл. 694, ал.2, т.1 и т.2 от ТЗ за установяване съществуването на тези
свои вземания в общ размер на 24000 лева, една част от които е включена в
списъка на неприетите вземания,а друга част изключена от списъка на приетите
вземания.
Твърди в
исковата си молба,че въз основа на проведен търг на 15.06.2016г.по т.д.№66/2010г.по
описа на Окръжен съд-Пазарджик
„Сайлест" ЕООД е обявен за
купувач на следния недвижим имот: Поземлен имот-производствен терен,с номер
000680,находящ се в местността „Радин дол" по картата на възстановената
собственост на гр. Стрелча и построени в него сгради:сграда № 3 - караулка с
площ 10 кв.м.; сграда № 4 - склад ВВ-3 с площ 26 кв.м.; сграда № 5 - склад ВВ-2
с площ 14 кв.м.; сграда № 6 - склад ВВ-1 с площ 60 кв.м.; сграда № 14 -
трафопост с площ 20 кв.м.; сграда № 15 - компресорно с площ 15 кв.м.; сграда №
17 - тоалетна с площ 7 кв.м.;сграда №18 - караулно с площ 7 кв.м. и строителни
съоръжения:водопровод мелница;ограда;електропровод;площадка
асфалтова;подкранова площадка;площадка промишлена товаро- разтоварна; резервоар
и ограда газова площадка.
С постановление за възлагане №8 от 13.07.2016 г.,
изготвено по т.д. 66/2010г.по описа на Окръжен съд-Пазарджик,влязло в сила на
19.12.2016г.и вписано в имотния регистър на 23.12.2017г.,целият горепосочен
недвижим имот,сгради и съоръжения са възложени на „Сайлест" ЕООД.
След влизането в сила на постановлението на 05.01.2017г.на
основание чл.717 б. „л" от ТЗ е извършен въвод във владение на
„Сайлест" ЕООД. Въз основа на извършения въвод ищеца владее целия имот, сгради и съоръжения,
включително въпросната площадка промишлена товаро - разтоварна.
Върху част от този недвижим имот - площадка промишлена
товаро разтоварна и в сграда с промишлено предназначение, собственост на „Сайлест“ ЕООД и върху поземления
терен в източната част на имота са монтирани машини и съоръжения,собственост на
ответника „Булгар Минерали- Стрелча“АД ,които са включени в масата на
несъстоятелността и пирамиди в насипно състояние, представляващи „ готова
продукция". Директно върху площадка промишлена товаро- разтоварна са
монтирани челюстна трошачка с транспортни ленти,а в сградата с промишлено
предназначен със застроена площ 357 кв.м.са монтирани магнитен
сепаратор,сушилен барабан,валцова мелница, вибросито, газова горелка и метален
детектор, заедно с металните конструкции,на които са монтирани и транспортните
ленти,които ги свързват.Твърди се,че сградата с промишлено предназначение е
построена и въведена в експлоатация през 2017г. Сградата не е част от
възложените с постановлението за възлагане сгради на „Сайлест" ЕООД, но е
станала негова собственост по силата на чл.92 от ЗС,тъй като е построена след
влизането в сила на Постановлението за възлагане и въвода във владение.Тези
машини и съоръжения заемат цялата производствена сграда и част от откритата
промишлена площадка и са прикачени към находящата се на площадката
инфраструктура - ел.окабеляване и водопровод,които също са изключителна
собственост на " Сайлест " ЕООД.Закупеният от " Сайлест "
ЕООД недвижим имот - терен,сгради строителни съоръжения и подземна и надземна
инфраструктура е с производствено,а не със складово предназначение.Наличието
само на една от процесиите машини на този терен е пречка ищеца да използва по
предназначение цялата закупена като съоръжение площадка промишлена товаро - разтоварна
и сградата с производствено предназначение.Пречка е и да се ползва наличната
инфраструктурна мрежа,тъй като тя в момента е заета от действащите машини и
съоръжения,собственост на „ Булгар Минерали- Стрелча" АД (в
несъстоятелност).
Твърди се,че директно върху поземления терен в
източната част на недвижимия имот,на открито,е складирана готова продукция ,
която също е собственост на ответника и заема площ от 12 600 кв.м.
С покана ищеца определил срок на синдика до
30.06.2017г. да освободи площадка промишлена товаро- разтоварна и сградата с
промишлено предназначение от своите машини и съоръжения, а до 30.09.2017г. да
освободи източната част на имота от готовата продукция, като изрично посочили и размер на бъдещо дължимо
обезщетение от по 4000 лева месечно (за всяка от посочените заети части от
имота) в случай, че е налице неизпълнение. Копие от поканата е налична по т.д.66/2010г. с входящ № 4903 от 25.05.2017г.
До днес синдикът не е освободил горепосочените част от
имота ,без да
е налице обективна пречка за това.Тяхното заемане вече почти две години
след като е заплатена продажната цена размер над 2 милиона лева за имот, сгради
и съоръжения,пречи на „Сайлест“ ЕООД да ползва собствеността си по предназначение.
Обезщетението за лишаването на ищеца от ползване на площадка промишлена -
товаро разтоварна и на построената върху имота сграда с промишлено
предназначение за месец октомври, ноември и декември 2017г. оценява общо на 12000 лева за
трите месеца ,или по 4000 лева месечно.
Посочените
вземания за обезщетение за месеците октомври, ноември и декември 2017г.,
счита за безспорно съществуващи с оглед
изтеклия срок, даден на ответника от „Сайлест" ЕООД за освобождаване от
машини на площадка товаро-разтоварна ши сградата и от готова продукция на
източната част от имота.Сроковете по поканата са изтекли на 30.06.2017г. за
освобождаване на площадката и на 30.09.2017г. за освобождаване на източната част от имота от
складираната там готова продукция.Това означава,че от 01.07.2017г.,съответно от
01.10.2017г.„Булгар Минерали-Стрелча" АД (в несъстоятелност) е в забава и
дължи обезщетение на собственика на ползвания от него недвижим .
С оглед всичко гореизложено, съдът е сезиран с
искане постанови решение, с което - да установи съществуването на неприето
вземането в размер на 12000 лева на „Сайлест" ЕООД против „Булгар Минерали- Стрелча" АД (в
несъстоятелност) , включено в списъка на
неприетите вземания, обявен на 30.01.2018г. в Търговския регистър, за което
вземане с определение № 386/17.05.2018г., постановено по т.д.66/2010г. Окръжен
съд-Пазарджик оставил без уважение възражението на „Сайлест" ЕООД и че
това вземане съществува в пълния му размер с ред на удовлетворяване -чл.722
ал.1 т.7 от Търговския закон и представлява обезщетение за лишаване от ползване
за периода 01.10.2017 г. - 31.12.2017 г. по отношение на площадка промишлена -
товаро - разтоварна и сграда с промишлено предназначение с площ 357 кв.м.
,както и да установи съществуването на неприето вземането в размер
на 12000 лева на „Сайлест" ЕООД
против „Булгар Минерали- Стрелча" АД (в несъстоятелност)
ЕИК200117532, включено в списъка на приетите вземания, обявен на 30.01.2018г. в
Търговския регистър, което вземане с определение № 386/17.05.2018г.,
постановено по т.д.66/2010г. Окръжен съд-Пазарджик изключил от списъка на приетите и че това
вземане съществува в пълният му размер с ред на удовлетворяване - чл.722 ал.1
т.7 от Търговския закон и представлява обезщетение за ползване за периода
1.10.2017 - 31.12.2017 г. на източната част от поземления терен с площ 12 600
кв.м.
В хода на производството по делото във връзка с
твърдения на ищеца,че ответника ползва всъщност 1/10 част от площадката и
½ част от сградата е допуснато намаление на размер на исковите претенции
за обезщетение по отношение на двата обекта от 10380,00 лв.на 666,63лв.за
площадката и от 1620,00лв.на 872,86лв.за сградата с промишлено предназначение
за целия период.
Претендира деловодни разноски.
Представя доказателства и формулира доказателствени искания.
След оставяне на исковата молба без движение и дадени
от съда указания в изпълнение на същите ищеца конкретизира ,че претендира
месечно обезщетение в размер на 3460,00лв.и че същата е с площ от 4850кв.м.и че
претендираното обезщетение за ползването на сградата е в размер на
540,00лв.месечно .
В срока за
отговор на исковата молба ответникът чрез синдика си изразява становище,че не
оспорва изложените в исковата молба обстоятелства и иска по основание .
В
допълнителната искова молба ищеца заявява,че поддържа исковата си молба.
В допълнителния отговор на исковата молба ответника
не излага нови фактически обстоятелства
и правни доводи.
На основание чл.694 ал.4 изр.2 от ТЗ във вр.с чл.218
от ГПК по нейно искане съдът е конституирал Л.А.К. като трето лице помагач на
страната на ответника с определение от 19.11.2018г.Във връзка с дадената от
съда на третото лице помагач възможност да изрази становище по иска ,е постъпил
отговор на 17.12.2018г.В него третото лице помагач по делото оспорва предявения
иск като неоснователен.На първо място поддържа,че тъй като ответното дружество
е с прекратена дейност в производството по несъстоятелност същото не е ясно как
ползва имота чрез машините ,които ищеца сочи,че са намират там.На второ място
оспорва твърденията на ищцовото дружество,че е собственик на процесната
промишлена сграда от 357 кв.м.на основание чл.92 от ЗС и че сградата се ползва
от ответника.Пояснява,че сградата е построена въз основа на разрешение за
строеж изпълнен от трето за спора лице и е негова собственост .Твърди,че това
трето лице е „Булгармин инжинеринг“ ,което е и съсобственик в имота ,поради
което е предявило иск за делба против ищеца –предмет на образувано и висящо гр.д.№11/2017г.по описа
на РС гр.Панагюрище.Твърди,че описаните от ищеца машини не са собственост на
ответника.Същите са били собственост на „Булгармин инжинеринг“ ,а към момента
са собственост на „Минерал груп“ ЕООД по силата на сделка осъществена през
2017г.
Третото лице помагач представя писмени доказателства в
подкрепа на твърденията си и формулира доказателствени искания.
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 694 от ТЗ във връзка с чл.59 от ЗЗД.
Като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,за да се
произнесе при условията на чл.235 от ГПК съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Безспорно е
между страните, а и се установява от представеното постановление за възлагане
по чл.717з от ТЗ,че на 13.07.2016 година на ищеца е възложен недвижим
имот,представляващ производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.№000680 в
м.“Радин дол“ по КВС на гр.Стрелча и 8 броя сгради находящи се в поземления
имот индивидуализирани с посочване на площта им,предназначението им и година на
построяване,както и строителни съоръжения включително и площадка промишлено
товаро-разтоварна.Площадката не е индивидуализирана по никакъв начин – нито с
посочване на нейното местоположение в рамките на имота ,нито с посочване на
граници и площ.Представен е и протокол за въвод във владение от 05.01.2017г.Въвода е извършен отново без
конкретизиране на площадката като част от строителните съоръжения в
имот.Отделно от това от постановлението за възлагане,както и от протокола за
въвод във владение се установява,че в имота има още две съоръжения
представляващи площадки и посочени като площадка асфалтова и площадка
подкранова.
Страните по делото не спорят,че процесната площадка
,върху която ищеца твърди,че се намират машини на ответника ,е собственост на ищцовото дружество.Спора е относно
местонахождението на площадката,тъй в имота има такава ,която е празна
,свободна и неизползваема,и друга такава ,върху която се намират машините
посочени в исковата молба.
При това положение съдът приема,че от данните по
делото и по-конкретно от титула,който легитимира ответника като собственик на
имота – постановление за възлагане на недвижим имот от 13.07.2016г.,не може да
се установи процесната площадка коя точно от трите посочени в постановлението е.Важното е обаче дали в
имота –безспорна собственост на ищеца има поставени от ответника машини ,които
пречат на ищеца да ползва собствеността си в пълен обем.
По делото е
представена като доказателство покана от ищеца изпратена до ответника „Булгар
Минерали Стрелча“ АД,от която се установява,че е даден срок до 30.06.2017
година на синдика да освободи площадка товаро-разтоварна от намиращите се
машини разположени там,а именно-челюстна трошачка,сушилен барабан,валцова
мелница,вибросито,магнитен сепаратор,метален детектор и газова горелка като в противен
случай претендира обезщетение в размер на 4000,00лв.месечно.Със същата покана е
даден срок дружеството да освободи площ от 12000кв.м.находяща се в източната
част на имота,върху която е складирана готова продукция ,като в противен случай претендира обезщетение в размер
на 4000,00лв.месечно.
От
постановеното решение №686/28.12.2017 година по адм.д. №414/2017г. на
Административен съд Пазарджик,се установява,че е отменена заповед
№ДК-10-ЮЦР-23/07.04.2017г. издадена от началника на РДНСК - Южен централен
район,с която е била прогласена нищожността на разрешение за строеж на
„производствена база за пегматит,съоръжения и складове към нея“.От
обстоятелствената част се установява,че разрешението за строеж е било законно
издадено на трето за настоящия спор-ЮЛ,а именно на „Булгармин инженеринг“ АД,за
което съдът е приел,че се явява съсобственик в имот №000680 в м.Радин
дол,землище гр.Стрелча,обл.Пазарджик с ищцовото дружество при права
4733/394733ид.ч.за „Булгармин инженеринг“ АД и 35000/394733ид.ч.за „Сайлест“
ЕООД.
Безспорно е между страните,че ищеца „Сайлест“ ЕООД в
настоящото производство е предявил
искова претенция срещу „Ватия Холдинг“ АД,със същият предмет обезщетение за лишаване от ползването на посоченото
съоръжение и сграда от 357 кв.м.за периода от 05.01.2017г. до 07.11.2018г.,по
което е образувано гр.д.№727 по описа на окръжен съд Пазарджик за 2018 година.
Установява се,че между ищеца „Сайлест“ ЕООД и
„Булгармин инженеринг“ АД е налице висящ спор за делба на недвижим имот
по гр.д.№11/2017г. на районен съд Панагюрище ,по което е постановено решение
–невлязло в законна сила.
По делото е допусната комплексна съдебно техническа и
оценъчна експертиза,по която за вещи лица са назначени Б.Г.-техник и Л.Ц. – икономист.Заключението на експертизата
съдът цени като доказателство по делото.От него се установява,че площта на ПИ №000680 в м.Радин дол,землище гр.Стрелча,обл.Пазарджик по КВС на ОСЗ е 39,733
дка,а складираната готова продукция собственост на ответното дружество в
източната част на имота заема площ от 9,740 дка.
Експертите индивидуализират местоположението на
процесната промишлена товаро-разтоварна площадка според данните предоставени им
от ищцовата страна като находяща се в средната южна част на имота и на площ от
4938 кв.м.Посочват,че върху нея се намират разположени машини и съоръжения и
транспортни ленти:трошачка ,сепаратори,валцова мелница,метални
конструкции,подкранов релсов път и сграда със застроена площ от 357 кв.м.
Според посоченото от третото лице помагач,площадката
се намира в западната част на имота и е с площ от 141кв.м.
Експертизата дава заключение за среден пазарен наем на
площадката съответно в размер на 2222,10лв.,а за периода – 6666,30лв. и
63,45лв.,а за периода – 190,35лв.
Средния пазарен наем за сградата с промишлено
предназначение възлиза на 581,91лв.,а за периода – 1745,73лв.
Средния пазарен наем за площта заета с готова
продукция експертите определят на 4383,00лв.,а за периода – 13149,00лв.
По делото са разпитани по един свидетел на третото
лице помагач –Д.К. и на ищеца – А.К. ,за установяване на местоположението на
промишлената товаро-разтоварна площадка и за обстоятелството какви машини се
намират поставени върху нея и сградата с промишлено предназначение и от кого .
Св.К. установява,че познава обекта и производствената
дейност в него ,а именно преработка на нерудни суровини.Свидетелката
установява,че според нея товаро-разтоварната площадка представлява
съоръжение,което се намира на височина от около метър,метър и половина над
нивото на терена.Изградена е от бетон и се намира непосредствено до склада за
готова продукция в западната част на имота в близост до главния вход на
имота.Описва функционалното предназначение на тази площадка като място откъдето
се е товарила готовата продукция върху палета след опаковането й и с помощта на мотокари палетата се
натоварвали на камиони и извозвани от територията на производствената база.Така
се работело до 2008-2009г.,когато били изградени силози и тогава готовата
продукция се товарела в камионите директно от силозите.На площадката никога не
е имало машини.Сега в тази част на имота свидетелката установява,че не се
извършва дейност.
Свидетелката установява,че трошачно-пресевната инсталация
е отдалечена от товаро-разтоварната площадка на доста голямо разстояние и че
това съоръжение било оставено в собственост на „Булгармин инженеринг“ АД
.Намира се в югоизточната част на имота и там няма съоръжение,на което да се
извършва товаро-разтоварна дейност-суровината се изсипва от камионите направо в
бункерите.
Свидетелят на ищцовата страна А.Й.К. е в сложни
отношения със страните по делото .Самият той обяснява след зададени му от съда
въпроси,че с управителя на „Сайлест“ Т.М.са
съдружници в „Солисрент“ ООД като тя е управител на дружеството.С „Булгар минерали Стрелча“ АД
/н./ има отношения във връзка с това,че
е адвокат
и процесуален представител на
мажоритарните кредитори,чиито интереси ще бъдат увредени,ако иска на „Сайлест“ ЕООД предмет на настоящето дело
бъде уважен .На съда е служебно известно,че свидетелят е бил синдик на
ответното дружество.
Св.К. установява,че като синдик на „Булгар минерали
Стрелча“ АД познава производствения
терен много добре от началото на април 2011г. и го
посещавал редовно докато бил синдик до 2013г.
Като синдик попаднал на ф-ра № 40 от 01.07.2008г.,с която Булгармин
инженеринг“ продава на „Булгар минерали Стрелча“ машини и съоръжения, т.н. стара технологична линия .В тази ф-ра били отразени ограда,електропровод и три
площадки:промишлена товаро разтоварна площадка,асфалтова площадка и подкранова
площадка.До главния вход, който се намира в западната част
на имота започвала асфалтовата площадка на нивото на терена, голяма по площ от
около 7-8 дка . От север тя граничи с оградата, от юг граничи със склад готова продукция и със
сграда мелница и с площадка промишлена товарно-разтоварна.
Подкрановата площадка е една част от терена, която е
бетонирана и вътре в бетона има бетонирани релси върху които се движи един
голям кран. Тя по площ е най-малка. Може би е около 1-1.5 дка. Тази площадка се
намира на юг от асфалтовата площадка и на изток от мелницата.На изток от тази площадка се намира
една от рампите на промишлената товаро-рзтоварна площадка. Върху тази рампа има
изграден един склад от термопанели,в който се съхранява междинния
продукт-натрошения материал.
Свидетелят установява,че до подкрановата площадка се
намира така наречената промишлена товаро-разтоварна площадка.Площта й е около 3
дка.Там са разположени три отделни
машини,които извършват операцията трошене на материала и пресяване и са част от
една поточна линия,която може да бъде наречена
условно трошачно-пресевна инсталация.Между тези три машини има изградени
поточни ленти ,по които се движи материала.Тези машини са монтирани върху
бетонни фундаменти. Тази площадка е на нивото на терена на земята.Тя не е
асфалтова, не е бетонна, върху нея бетонни са само фундаментите,върху които са
поставени трите машини,за които говорех и транспортните ленти.Тези поточни
ленти,които свързват машините са
построени във височина.Те не са на земята,но за построяването им са необходими
носачи метални високи, които са върху
бетонни фундаменти върху тази площадка. Машините се захранват с
електричество.
От изток на тази площадка има друга рампа,която е под
наклон и по тази рампа се качва камиона със суровината-едро натрошени камъни-
фелдшпат,която се подава на тези машини.На края на високата част на рампата има бункер,в който
камиона изсипва суровината и веднага след това материала от бункера се изсипва
в машина наречена челюстна трошачка.Свидетелят посочва,че челюстната трошачка е
собственост на „Булгар минерали Стрелча“ АД,а другите две машини са собственост
на „Ватия холдинг“ АД.
Има сграда промишлена построена през 2016г. с площ от
около 350 кв. м., която се намира върху тази площадка. Тя граничи със склада за
готова продукция в западната част на промишлената площадка товаро-разтоварна.През
2016г. на тази площадка били преместени силозите - 8 на брой, които и в момента са
там, и които преди, когато свидетеля бил
синдик,били разположени близо до западния портал до склада с готовата
продукция.
Свидетелят установява,че в сградата са инсталирани,
тъй наречените италиански машини – сушилен барабан – най-голямата машина по
обем,втората машина е валцова мелница,описана във фактурите като ролер преса,
другата машина е вибросито, два магнитни
сепаратора, които са две отделни машини, намира се таблото за управление на
поточната линия, намират се вътре и съединяващите машини - елеватори и други
транспортни съоръжения.Има метален детектор, който обира метала, ако в материала има такъв, за да не строши
машините. Намира се там и газовата
горелка,която подгрява материала в сушилния
барабан.Сградата обслужва
поточната линия и поточната линия заема цялата сграда.
Върху товаро-разтоварната площадка освен челюстна
трошачка има роторна трошачка и
двупластово сито.
Трите машини общо съединени с транспортните ленти
заемат около 1/3 от площадката.
От юг товаро-разтоварната площадка граничи със
земеделски имот и с ограда.Тя свършва до оградата.По-рано имаше портал, наречен
товарния портал.Сега част от оградата около 40 метра и портала ги няма.Свидетелят
установява,че трите машини в момента функционират. Работи и поточната линия в
сградата.Последния път когато посетил имота,преди около месец,видял два
румънски камиона да товарят готова продукция от силозите.
В западната част на имота до официалния портал бил склада за готова
продукция, който още е там.До него бяха монтирани 8-те силози от западната му
страна през 2008г.До този склад за готова продукция няма площадка товаро-разтоварна и никога не е
имало.Този склад на изток граничи със сграда мелница.Този склад има врата,
която гледа на север, голяма портална врата.Там с мотокари се товарят хартиени
чували, пълни с готова продукция и се качват на камиони, които минават по
голямата асфалтова площадка и излизат от портала. От западната страна на склада
има излят бетонов постамент, който е на височина от около 50 см над земята, но
там склада няма врата. От там товарене и разтоварване не може да се извършва.
Там никога не са се качвали мотокари с цел товарене и разтоварване. Тази
бетонова площадка е отлята през 2008г., както обясних за да се монтират върху
нея 8 силози, които бяха монтирани и се намираха точно там от западната страна
на склада. Вратата на склада е от северната страна. Там няма ток, няма рампи и
никога не е имало производство.
Свидетелят установява,че готовата продукция се намира
в най-източната част на имота.Машините в
сградата, новата построена през 2016г. и самата сграда,установява ,че се
ползват от „Булгармин инженеринг“ АД или „Ватия холдинг“ АД.Те ползват и
промишлената товаро-разтоварна площадка.Готовата продукция в най-източната част
на имота е собственост на „Булгар Минерали Стрелча“АД.
Свидетелят
установява,че от север промишлена товаро-разтоварна площадка е оградена с
метална мрежа с бетонни колове и е с дължина около 50-60 метра , под лека дъга. От изток има ограда от метални шини, но
рампата с бункера е извън източната ограда. От юг е била оградата на самия имот, а от
запад няма ограда - там е другата рампа със склада.
С оглед на
гореизложената и приета за установена по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът приема,че предявените искове ,намиращи правното си основание в
разпоредбата на чл.694 ал.2 във вр.с чл.59 от ЗЗД, са процесуално допустими и
частично основателни.
Претенциите на ищеца за процесните вземания са
предявени в производството по несъстоятелност на ответното дружество по
т.д.№66/2010г.по описа на ПОС с молба от 05.01.2018г.Вземането за обезщетение в
размер на 12000,00лв.за процесния тримесечен период относно заетата с готова
продукция на ответното дружество площ от имота на ищеца в размер на 12600
кв.м.е включено в списъка с приетите вземания съставен от синдика,а това за
обезщетение в същия размер и за същия период относно ползването на промишлената
товароразтоварна площадка и сградата с площ от 357 кв.м.е включено в списъка с
неприетите вземания.Против двата списъка са постъпили възражение съответно от
кредитори с приеми вземания и от кредитора предявил вземането ,неприето от
синдика и пред съда по несъстоятелността се е развило производство по реда на
чл.692 ал.3 от ТЗ.С определение №386/15.05.2018г.съдът е оставил без уважение
възражението на кредитора „Сайлест“ ЕООД срещу списъка с неприетото вземане и е
уважил възражението на кредиторите „Булгармин инженеринг“ АД и Л.К. срещу
списъка с приетото вземане на ищеца.Определението е обявено в ТР по партидата
на несъстоятелното дружество на 21.05.2018г.,а иска е предявен в срока по чл.694 ал.6 от ТЗ като исковата
молба е изпратена в съда по пощата на 01.06.2018г.
Предявените искове са с предмет установяване на
съществуване на вземане на ищеца против ответното дружество обявено в
несъстоятелност представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване поради
ползване на части от имот,сграда и съоръжение ,за които ищеца твърди,че са
негова собственост,а ответника ги ползва без основание.Така обобщени
твърденията на ищеца обуславят предявени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.Предпоставките
за уважаване на исковете са ищеца да е
собственик на имота,ответника да ползва същия без основание и да се е обогатил
вследствие ползването за сметка на ищеца ,както и липса на друг иск (вещен,
деликтен, договорен), с който обеднелият да се защити.От тук и в исковия процес
в тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже както
своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването.
В настоящия случай ищцовото дружество се легитимира като собственик на недвижим
имот,представляващ производствен терен с площ от 35 000 кв.м.с кад.№000680 в
м.“Радин дол“ по КВС на гр.Стрелча и 8 броя сгради находящи се в поземления
имот индивидуализирани с посочване на площта им,предназначението им и година на
построяване,както и строителни съоръжения включително и площадка промишлено товаро-разтоварна
въз основа на постановление за възлагане по чл.717з от ТЗ,че на 13.07.2016
година.Безспорно е,че готовата продукция е складирана в източната част на имота
на площ от 9740 кв.м.и че в имота се
намира сграда с промишлено предназначение с площ от 357 кв.м.построена и
въведена в експлоатация през 2017г.след постановлението за възлагане ,която
ищеца твърди,че е негова собственост по силата на правния институт на
приращението по чл.92 от ЗС.
Съдът приема за установено,че ищеца е собственик на
недвижимия имот описан в постановлението за възлагане ,в т.ч.и на частта от
него където е складирана готовата продукция ,за която няма спор ,че е
собственост на ответното дружество като продукт от основната му дейност преди
прекратяването й след обявяване на дружеството в несъстоятелност.Съдът
приема,че ответника е собственик и на посочената от него в исковата молба
промишлена товаро разтоварна площадка като част от имота,посочена изрично в
постановлението за възлагане като съоръжение.Липсата на индивидуализация на
площадката по местонахождение и площ в постановлението за възлагане не променя
горния извод,тъй като ищеца е придобил правото на собственост върху имота,а тя
безспорно се намира в него.Местонахождението е установено в хода на
производството по делото като съответстващо на описанието на площадката в
исковата молба въз основа на заключението на комплексната съдебна експертиза и
показанията на разпитаните по делото свидетели.Двамата свидетели описват две
площадки,но няма спор,че и двете са
собственост на ищеца,а съдът приема,че процесната е именно,тази върху която се
установи,че се намират машините и съоръженията включени в производствената
линия представляваща част от основната дейност,която се извършва в обекта.
При това положение съдът приема,че първата
предпоставка за уважаване на исковете за обезщетение за ползването на част от
терена и промишлената товаро разтоварна площадка ,а именно правото на
собственост на ищеца ,са налице.
Не е налице тази предпоставка по отношение на иска за
дължимост на обезщетение за ползването на сградата от 357 кв.м.Установи се,че
същата е разположена в имота на ищеца и част от нея се намира върху
промишлената товаро разтоварна площадка находяща се в средната южна част на
терена.Тъй като същата не е описана в постановлението за възлагане ,ищеца
твърди,че е собственик на основание чл.92 от ЗС.Това би било така ако по делото
не съществуваха доказателства оборващи законната презумпция на чл.92 от ЗС,а
именно,че собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго.В
настоящия казус от представеното от третото лице помагач удостоверение за
въвеждане в експлоатация №3/21.03.2017г.,се установява,че сградата е построена
от „Булгармин инженеринг“ АД въз основа на разрешение за строеж
№39/22.11.2016г.Това мотивира съда да приеме,че законовата презумпция ,на която
ищеца се позовава е оборена и че собственик на сградата е лице различно от
собственика на земята.Ищеца не оспори правата на третото лице да е придобило
право на собственост върху постройката.Твърдението ,че строежа е незаконен е
формулирано общо и не съдържа изявления защо ищеца приема и твърди,че това е
така.Още по-малко са представени доказателства за незаконност на строежа.Само
на това основание-че ищеца не доказа правото си на собственост върху сградата,
иска за установяване на съществуване на вземане на ищеца против ответника за
обезщетение за ползването на сградата е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде отхвърлен и иска за установяване на
съществуване на вземане на ищеца против ответника за ползване на промишлената
товаро разтоварна площадка.В хода на производството по делото се установи,че
върху площадката и в сградата са разположени машини и съоръжения-част от една
поточна производствена линия т.нар.“Трошачно пресевна инсталация“.Това се
установява от показанията на двамата
свидетели разпитани по делото.Свидетелят К. ,чиито показания съдът цени и
кредитира по делото ,тъй като същите са базирани на преки и непосредствени
впечатления придобити през един продължителен период от време –от 2011г.до
настоящия момент,описва разположението на машините като елементи от производствената линия.Върху
откритата част от площадката се намират три машини :челюстна трошачка ,роторна
трошачка и двупластово сито,които ведно със свързващите ги транспортни линии и съоръжения заемат 1/3 от площта й.В
сградата се намират другите машини от линията.Свидетелят сочи,че от трите
машини само челюстната трошачка и собственост на ответното дружество като
другите две са собственост н „Ватия холдинг“ АД.Свидетелят е категоричен,че
машините в сградата,самата сграда и промишлената товаро разтоварна площадка се
ползват от „Булгармин инженеринг“ или от „Ватия холдинг“ АД.При това положение
съдът приема за недоказани твърденията на ищеца,че ответното дружество ползва
както промишлената товаро разтоварна площадка ,така и сградата с находящите се
в нея машини.Тъй като се касае до една производствена линия състояща се от
машини и съоръжения разположени върху промишлената товаро разтоварна площадка в
това число и в промишлената сграда находяща се върху нея,показанията на св.К.
са логични и мотивират съда да приеме,че
тази линия,съответно обектите ,за които ищеца претендира обезщетение,не се
ползват от ответника,първо защото ищеца не доказа,че същия е техен собственик,а
дори и да беше няма пречка той да е собственик ,а реалното ползване да е
предоставено на другиму,второ сградата съобразно приетото по-горе е собственост
на друго дружество,и трето не се спори,че дейността на ответното дружество е
прекратена,а свидетелят установява,че съвсем наскоро видял камиони да извозват
готова продукция от производствения терен. В
крайна сметка съдът приема,че ищецът не доказа,че именно ответното дружество
ползва сградата и площадката чрез поставяне ни експлоатация на находящата се в
тях производствена линия.Когато чужди вещи се държат в чужд имот, съдът
приема ,че отговорен спрямо собственика на имота за
неоснователното му обедняване ,е именно ползващият същите.Този въпрос е
разрешен с Решение №409 от 20.06.2012г. по гр. д. № 1411/2010 г. на Върховен
касационен съд, където се приема, че всяко владение без основание води до
обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика,поради което се
дължи обезщетение по силата на чл.59,ал.1 ЗЗД,като е изяснено,че фактическата
власт може да се упражнява чрез различни действия, включително чрез поставяне
на вещи или застрояване на имота на собственика, което е възможно да се
извършва лично от владелеца /държател/ или чрез трето лице. Според решаващия
състав в случаите, когато в чужд имот се поставят вещи, с което се пречи на
ползването му, отговорен пред собственик на имота е правният субект, който
лично или чрез трето лице неоснователно ги е поставил там (без значение дали е
и собственик на вещите), съответно онзи, който поддържа това състояние.
Горния решаващ извод на съда не се променя от факта,че свидетелят установява,че едната от машините –челюстната трошачка ,е собственост на ответника.Първо това обстоятелство не е безспорно установено,и второ дори ответника да е собственик на машината,то тя като част от една поточна линия не би могла да се използва от него самостоятелно и изолирано от останалите елементи. В подкрепа на този извод на съда,че не ответника ползва двата обекта-площадка и сграда,е и безспорното между страните по делото обстоятелство,че ищеца е насочил аналогична претенция за заплащане на обезщетение за ползването на двата обекта против „Ватия холдинг“ АД за период от 05.01.2017г.до 07.11.2018г.,в който е включен и част от процесния период.В подкрепа на този извод е и процесуалното поведение на ищцовата страна-в хода на производството по делото са формулирани твърдения,че ответника ползва само 1/10 част от площадката и ½ част от сградата,а останалата част се ползва от „Ватия холдинг“ АД.В тази връзка по искане на ищеца съдът в открито съдебно заседание проведено на 24.04.2019г.на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснал намаление на размера на иска за обезщетение относно площадката и сградата.
Без значение за
горните изводи на съда е факта,че синдика на ответното дружество в отговора на
исковата молба заявява,че не оспорва твърденията на ищцовата страна.Доколкото
друг участник в процеса-трето лице помагач, надлежно въвежда в процеса оспорване
на исковите претенции,то в тежест на ищеца бе при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на предпоставките за възникване на
претендираното вземане.
Основателна е претенцията за
установяване на вземане на ищеца за обезщетение за ползване от ответника на
част от собствения му имот,върху която е складирана готова продукция.Това
обстоятелство не е спорно между страните по делото.Установява се и от
показанията на св.К..В този ред на мисли съдът приема,че е налице фактическия
състав на чл.59 от ЗЗД-ответникът се е обогатил спестявайки разходите,които би
направил заплащайки за складиране на готовата си продукция ,а ищеца е обеднял
за сметка на това пропускайки да реализира доходи от тази не малка част от
имота си дори и само отдавайки го под наем. В тази връзка в Решение № 97 от 01.08.2014 г.
по гр.д.№1250/2011г.на Върховен касационен съд е прието,че фактическият състав
на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД е изпълнен и когато обогатяването
на ответника се изразява в спестяване на разходи за сметка имуществото на
претърпялото обедняване лице.
От заключението на комплексната съдебна експертиза се
установява,че складираната готова продукция заема площ от 9740кв.м.и месечния
пазарен наем ,който собственика би реализирал от тази част от имота с оглед
неговото местоположение,функционално
предназначение и пазарната конюнктура,възлиза на 4383,00лв.За процесните
три месеца общия размер на обезщетението възлиза на 13149,00лв.,или иска се
явява напълно основателен.
С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден
да заплати ДТ върху отхвърлените искови претенции в размер на 50,00лв.,а
ответното дружество – ДТ върху уважения иск в размер на 120,00лв.,които следва
да бъдат събрани от масата на несъстоятелността.
Ищецът претендира заплащане на деловодни разноски в
размер на 2810,00лв.съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.Определени по
съразмерност с оглед предявения общ размер от 13539,49лв.и уважената част от
12000,00лв.,ищецът има право на разноски в размер на 2490,49лв.,които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника и платени от масата на несъстоятелността.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника,
синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на "Булгар
Минерали –Стрелча“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********,седалище
и адрес на управление: гр. Стрелча, ул.„Фелдшпати" №1 съществуването на вземане на ищеца "Сайлест" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр.Бургас,ул.„Патриарх Евтимий"
№2,вх.А,ап.1, представлявано от управителя Т.В.М.в размер на 12000,00лв.,
включени в списък,обявен в ТР с №20180130111718 на приетите допълнително предявени вземания с
поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ и представляващо
обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД от ползване от
несъстоятелното дружество на част от имот №000680 по КВС на землището на гр.Стрелча,м.Радин дол,с
площ от 9740кв.м.-собственост на ищеца за складиране на готова продукция за
месеците октомври,ноември и декември 2017г.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на „Сайлест“
ЕООД, ЕИК ********* ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството
по несъстоятелност на "Булгар Минерали –Стрелча“ АД – в несъстоятелност,ЕИК *********,седалище и адрес на управление: гр.
Стрелча, ул.„Фелдшпати" №1 ,че съществува вземане на ищеца "Сайлест" ЕООД в размер на 1539,49 лв.,включени в
списък,обявен в ТР с №20180130111718 на неприетите
допълнително предявени вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1
т.7 от ТЗ като част от вземане в размер на 12000,00лв.и представляващо
обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД от ползване от
несъстоятелното дружество на сграда с промишлено предназначение с площ от
357кв.м.и промишлена товаро разтоварна площадка с площ от 4850кв.м.находящи се
в имот №000680 по КВС на землището на гр.Стрелча,м.Радин дол-собственост на
ищеца за месеците октомври,ноември и
декември 2017г.
ОСЪЖДА "Булгар Минерали –Стрелча“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********* да заплати държавна такса за производството по делото в
размер на 120,00лв.и деловодни разноски
в полза на ищеца "Сайлест" ЕООД, ЕИК ********* в размер на 2490,00лв.
ОСЪЖДА "Сайлест" ЕООД, ЕИК ********* да
заплати ДТ в размер на 50,00лв.върху отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Л.А.К.-кредитор с прието вземане като
трето лице помагач на страната на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския Апелативен съд.
Съдия: