№ 1153
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504927 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С. Г. С. срещу решение от 29.02.2024 г.
по гр.д. №37708/2022 г. по описа на СРС, 73 състав, в частта, в която на основание чл.422
ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД е прието за установено, че жалбоподателят дължи на
ищеца „Софийска вода“ АД сумата от 799,35 лв. – възнаграждение по договор при общи
условия за доставка и пречистване на вода през периода 26.03.2020 г. – 25.03.2021 г. за
посочения водоснабден обект – апартамент в гр. София, жк. „Света Троица“, бул. ****,
ведно със законната за периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№44408/2021 г. по описа на СРС, 73 състав - 28.07.2021 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 102,39 лв. – за периода 27.05.2020 г. – 25.03.2021 г., като ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно,
неясно, несправедливо и неправилно. Сочи, че СРС не е съобразил, че издаденият в
заповедното производство изпълнителен лист е обезсилен. Поддържа също, че не е в
облигационни отношения с ищеца, както и че не е установено реалното количество
доставена, отведена и пречистена питейна вода. Твърди също, че е заплатил изцяло
задълженията за процесния период. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Не
претендира разноски.
Въззиваемата страна „Софийска вода“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни
искове са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, поради което е влязло в
законна сила в тази му част.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователно е
твърдението на ответника, че производството по делото е недопустимо, тъй като издаденият
в заповедното производство изпълнителен лист е обезсилен.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни
искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на предоставени
ВиК услуги за периода 26.09.2019 г. - 25.03.2021 г., за имот, находящ се в гр. София, жк.
„Света Троица“, бул. ****, и съответната мораторна лихва върху главницата за периода
25.02.2020 г. - 25.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по гр.д. №44408/2021 г. по описа на СРС, 73 състав.
Исковата молба е депозирана във връзка с разпореждане от 08.06.2022 г. по гр.д.
№44408/2021 г. по описа на СРС, 73 състав, с което по реда на чл.415 ал.1 ГПК съдът е
указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземанията си. Видно от приложеното в
цялост гр.д. №44408/2021 г. по описа на СРС, 73 състав, издадената на 15.10.2021 г. заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника, който в
двуседмичния срок по чл.414 ал.2 ГПК е депозирал възражение срещу заповедта по чл.410
ГПК.
Решението обаче е неправилно в обжалваната му част по следните съображения:
През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР е предвидено, че „потребители“ по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на
ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между
страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-
064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги
са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. Ответникът не е възразил да е собственик или ползвател на
процесния имот в едномесечния срок по чл.131 ГПК, като това обстоятелство се установява
и от представената и неоспорена справка по лице от Служба по вписванията – София,
поради което следва да се приеме, че има качеството „потребител“ на ВиК услуги през
процесния период, както е приел и първоинстанционният съд.
2
Съгласно обвързващите като абонат на търговското дружество – ответник, и
потребител на предоставяните от него ВиК услуги Общи условия – чл.6 т.2 - за ответника е
възникнало задължение да заплати ползваните ВиК услуги за исковия период в 30-дневен
срок след датата на фактурирането им /чл.31 ал.2 от общите условия/.
Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения – договор за предоставяне
на ВиК услуги, като в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване количеството доставена, отведена и пречистена питейна вода в имота на
ответника.
Съгласно чл.32 Наредба №4 от 14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради - етажна
собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното
количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия
водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави отчет на общия водомер, а след това се отчитат
индивидуалните водомери. Установяването на извършения отчет и резултатите от него се
извършва по определен в Наредбата начин. Съгласно чл.32 ал.4 Наредбата, отчетените данни
по ал.2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път.
Единственото ангажирано в тази насока доказателство е заключението на приетата
ССчЕ, от което се установява, че за процесния период 26.09.2019 г. – 25.03.2021 г. по
счетоводни данни стойността на предоставените на ответника услуги възлиза на 1074,22 лв.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен
състав намира, че ищецът не е доказал размера на претенциите си за главница. От приетото
по делото заключение на ССчЕ се установява по безспорен начин, че за водоснабдения
недвижим имот са предоставени твърдените в исковата молба ВиК услуги, но доколкото
същото е изготвено единствено на база издадени от дружеството-ищец счетоводни
документи, а не и въз основа на данните от отчетите на водомерите, т.е. по делото не се
установи при условията на пълно и главно доказване действителното количество доставена,
отведена и пречистена питейна вода.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за главницата за доставена,
отведена и пречистена питейна вода е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Доколкото съдът не достигна до извод за наличието на такъв, то и
този иск също следва да бъда отхвърлен.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
исковете за стойността на доставена, отведена и пречистена питейна вода и лихва за забава
срещу ответника са уважени и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете
бъдат отхвърлени. Решението следва да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати разноски на ищеца за заповедното и за исковото производство пред СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3733/29.02.2024 г., постановено по гр.д. №37708/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 73 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Софийска вода”
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ №159,
ет.2 и 3, срещу С. Г. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от сумата от
799,35 лв. – възнаграждение по договор при общи условия за доставка и пречистване на
вода през периода 26.03.2020 г. – 25.03.2021 г. за посочения водоснабден обект, ведно със
законната за периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №44408/2021 г. по
описа на СРС, 73 състав - 28.07.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 102,39 лв. –
за периода 27.05.2020 г. – 25.03.2021 г., и в частта, в която С. Г. С., ЕГН **********, адрес:
гр. София, жк. ****, е осъден да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ №159, ет.2 и 3, на
основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в исковото производство в размер на сумата на 531,43
лв., и разноски в заповедното производство в размер на сумата от 79,32 лв., и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода” АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ №159, ет.2 и 3, срещу С. Г. С., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. ****, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
сумата от 799,35 лв., представляваща стойността на предоставена услуга по доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за имот с кл. №********** за
периода 26.03.2020 г. – 25.03.2021 г., и за сумата от 102,39 лв., представляваща лихва за
забава за периода 27.05.2020 г. – 25.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №44408/2021 г. по описа на СРС, 73 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4