Р Е Ш Е Н И Е
№…………
16.10.2018 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ две
хиляди и осемнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ПЕТЪР ПЕТРОВ
Прокурор: ……………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 384 по описа за 2018
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение
№ 49/04.04.2017 г. /има грешка в годината 2018г/, Районен съд – гр. Н. по гр.
дело № 718/2017 г. по описа на същия съд е отхвърлил предявените от Д.М.Р., ЕГН ********** *** срещу
В.Ц.Г., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.124, ал.3 от ГПК и
чл.124, ал.4 от ГПК, като недоказани.
Осъдил е на основание чл.78, ал.3
от ГПК Д.М.Р., ЕГН ********** да заплати на В.Ц.Г., ЕГН ********** направените
по делото разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на
300 лв.
Срещу така постановеното
решение на Районен съд – гр. Н. е постъпила въззивна жалба от Д.М.Р. чрез
защитника й – адв. А.М. от Адвокатска колегия – гр. Плевен. Въззивницата счита
първоинстанционното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл.143 ал.2 от ГПК съдът е
лишил Д.Р. от предоставените й законови възможности да поясни и допълни
исковата си претенция, както и да ангажира доказателства във връзка със становището
на ответницата, както и с определението си в първото по делото заседание на
27.03.2018 г., съдът е отхвърлил всички доказателствени искания на ищцата,
поради настъпила, според него, преклузия. Позоваването в мотивите си на чл.159
ал.1 от ГПК не доказва конкретни основания за прилагането му, предвид
посочените няколко хипотези в тази законова разпоредба. В нарушение на чл.145
ал.1 от ГПК съдът не е провел съвместно със страните обсъждане по отношение на
евентуалните грешки и непълноти в твърденията на страните. В нарушение на
чл.146 ал.2 от ГПК в проекто-доклада от 13.03.2018 г. не са дадени указания за
кои от твърдяните от ищцата факти не се сочат доказателства. Отхвърлянето на
искането за назначаване на съдебно-графическа експертиза е посочено като самостоятелно
процесуално нарушение от въззивницата. На следващо място, въззивницата счита,
че първоинстанционното решение е необосновано. Изводите на съда, отразени в
мотивите му съдържат взаимни противоречия. Докато в доклада си по чл.140 от ГПК
от 13.03.2018 г. съдът е приел, че е сезиран с искове по чл.124 ал.3 и ал.4 от ГПК, то в мотивите си към решението от 04.04.2018 г. същият квалифицира
исковете като отрицателни установителни такива по чл.124 ал.1 пр.2 от ГПК.
Въззивницата моли Окръжния съд, да постанови решение по същество, като
решението на Районен съд – гр. Н. бъде отменено изцяло и искът бъде уважен с
произтичащите от това законни последици.
В законоустановения срок
е депозиран писмен отговор от В.Ц.Г. чрез защитника й – адв. Б.К., в който се
изразява становище, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение е
законосъобразно и правилно.
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Правилно и точно след като е предоставил няколкократна възможност на ищцата – въззивница да конкретизира претенцията, включително е назначил и правна помощ РС-Н. в проекто доклада по делото е приел, че с исковата молба са предявени две отделни претенции, насочени към един и същ резултат, но различни по своето естество. Първата от тях е за оспорване на пораждане на гражданско правоотношение основано на сключен граждански брак от бащата на ищцата – покойния М.Б.Г. и ответницата по делото В.Ц.Г. /включително нейните наследствени права като съпруга/ и нейното правно основание е отрицателен иск по чл.124 ал.3 от ГПК. Втората претенция е за установяване неистинността на документ – акта за граждански брак и по-конкретно подписа на М.Б.Г. положен в него. Несъмнено тази претенция е с правно основание чл.214 ал.4 от ГПК.
Правилен е и изводът на съда, че и двете претенции са неоснователни.
На първо място следва да се посочи, че в българското семейно право не
съществува института на нищожност на брака, в какъвто аспект са твърденията на
процесуалния представител на въззивницата в съдебно заседание пред настоящата
инстанция. В течение на времето са действали три семейни кодекса от 1968г., от
1985г. и сега действащия в сила от 01.10.2009г. Тъй като бракът между М.Г. и В.Г.
е сключен на 07.09.1982г. към момента на сключването му приложим е първия
Семеен кодекс, М.Г. е починал на 10.11.2016г., т.е при действието на новия СК
от 2009г.
И в двата законови акта се предвиждат три сходни начина на прекратяване на
брака – със смъртта на единия от съпрузите, с унищожаване /обявяване на
недействителността/ и с развод. В конкретния случай, поради смъртта на М.Г.
бракът е прекратен по силата на закона със смъртта на единия съпруг. Макар и
бракът да не съществува вече, то правата, които другите закони дават на
преживелия съпруг са били породени, включително и правото за наследяване.
Очевидно е, че претенцията на въззивницата е насочена именно към ограничаване
правото на въззиваемата да наследи имущество на починалия си съпруг. Няма как
обаче с оспорване на подписите положени в акта за граждански брак, с
твърдението, че не са изписани от съответното лице това да стане. Дори и
подписът да не е положен от съответното лице бракът не може да се приеме, че не
е сключен. Това се следва от мехинизма на сключване на брака и от
удостоверителната сила на официалния документ – акт за граждански брак.
Процедурата за сключване на брак е описана в чл.6 на СК /1968г./ в сила към
съставянето на акта. В ал.2 на същия текст изрично е казано, че ”Бракът се счита за сключен с подписването
на акта от встъпващите в брак и длъжностното лице по гражданското състояние“. Тази разпоредба е преповторена
в чл.11 ал.1 от настоящия СК.
Налице са подписите на страните и
на самото длъжностно лице, т.е. налице е издаден акт за граждански брак и по
силата на законовата императивна норма бракът е сключен. Актът е издаден от длъжностно лице в кръга на
неговата служба, съобразно предоставената му компетентност, поради което е
официален свидетелстващ документ. Същата има формална доказателствена сила,
т.е. удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването
на обективираното в него изявление, посочените дата и място на издаване,
авторството на посоченото като издател лице, както и че последното е действало
в посоченото в документа длъжностно качество. Посоченият акт за брак се ползва
и с материална доказателствена сила, т.е. обвързва съда да приеме, че
посочените в документа факти са се осъществили от външна страна така, както е
посочил неговият издател. Законната доказателствена сила на официалните
документи съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, обхваща: фактите, които длъжностното лице твърди, че е
осъществило лично и фактите, които според длъжностното лице са се осъществили.
Именно поради това акт за граждански брак, издаден от съответното
длъжностно лице не може да бъде нищожен, нито да се оспорва неговото
съдържание, освен в случай, че се установи, че длъжностното лице е извършило
престъпление при съставянето му. Такива доказателства няма представени, а също
така и няма подобни твърдения. Поради това и неговата доказателствена сила е
действаща и тя установява наличието на валиден брак между посочените в него
лица.
Ето защо и претенцията поа чл.124 ал.4 от ГПК за оспорване на истинността
на този документ е изцяло неоснователна, защото по никакъв начин не се
установява, че издалото го длъжностно лице не е негов автор или че е отразило
неверни обстоятелства. Дори и да се назначи графологическа експертиза на
подписа на М.Г., това би било ирелевантно по отношение на истинността на акта,
тъй като негов съставител и издател е длъжностното лице по гражданско
състояние, а не участващата в процедурата за сключване на брак страна.
Съществен е подписът на длъжностното лице, а той не се оспорва, нито пък се
твърди за някакво допуснато нарушение от негова страна.
Също така неоснователна е и претенцията по чл.124 ал.3 от ГПК, защото при
наличие на валидно сключен граждански брак нормативната уредба е тази, която
урежда отношенията между съпрузите, включително и тези по наследяването. В тази
насока семейният кодекс и законът за наследството детайлно и точно са уредили
тези правоотношения. След като не се установява твърдяната неистинност на
гражданския брак, то на още по-голямо основание не може да се установи и че от
него не са породени граждански правооношения, съобразно законодателството.
С оглед
на всичко гореизложено Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Н.ски
районен съд е валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в
съответствие с разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение
или отмяна и поради това следва да бъде потвърдено. Предвид подробността и
обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви
въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
Предвид
изхода на процеса и на основание чл.78 ал.3 от ГПК Д.М.Р. следва да бъдат
осъдена да заплати на В.Ц.Г. разноски по делото за един адвокат в размер 200лв.,
съобразно представения списък.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на
осн. чл.272 от ГПК Решение № 49/04.04.2017 г. /има грешка в годината
2018г/, постановено от Районен съд – гр. Н. по гр. дело № 718/2017 г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.М.Р., ЕГН********** да заплати на В.Ц.Г., ЕГН********** направените по делото разноски, представляващи
възнаграждение за един адвокат в размер на 200лв., за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по
реда на чл.280 и следващите от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: