№ 43256
гр. София, 21.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110101926 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2,т. 2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление на „Б.Б“ - К.Б. КЧТ, с ЕИК: ... срещу А. Д. Д., с ЕГН:
**********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за
суми дължими по Договор за потребителски кредит от 29.06.2022г.
В заявлението се претендира срещу длъжника да се издаде заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК освен за неплатена главница по договора, възнаградителна лихва и законна
лихва за забава, така и за 20 лв., компенсация за действия по възстановяване на вземане и 35
лв., компенсация на разходи и за предоставяне на услуга за уведомяване.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
На първо място таксата за уведомяване, т. нар.“разходи и за предоставяне на услуга
за уведомяване“ не е уговорена нито в договора, нито в общите условия към него. Заявителя
се позовава за установяване наличието на такава уговорка единствено на погасителния план
към договора, което е недопустимо.
Същото се отнася и до таксата за възстановяване на вземането, т.нар.“ компенсация за
действия по възстановяване на вземане“. Такава такса не е предвидена в договора, нито
може да бъде изведена от посочената от заявителя т.8.3. от ОУ към договора.
Ето защо съдът приема, че съдържанието на тези такси и техните размери не се
съдържа в договора за потребителски кредит. Липсват данни за ясно уточнение на
съдържанието на таксите и техния размер във формуляр, съдържащ дължимата
преддоговорна информация, и в самия договор за кредит. Това се явява в противоречие с
императивните норми на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Наред с това задължението за плащане на такси за събиране на вземането в
предварително установен размер, който не е обвързан със стойността на реално
извършените от кредитора разходи в тази насока, има характера на допълнително
обезщетение за забавено изпълнение в нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. По
тези причини такива клаузи, дори да бяха уговорени надлежно, са принципно нищожни
поради противоречие със закона.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на претенцията
1
за сумата от 20 лв., компенсация за действия по възстановяване на вземане и за сумата от 35
лв., компенсация на разходи и за предоставяне на услуга за уведомяване.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 473,41 лв. - държавна такса /тъй като не се претендира
юрисконсултско възнаграждение /.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с вх. №
8339/10.01.2024г., подадено от „ Б.Б“ - К.Б. КЧТ, с ЕИК: ... срещу А. Д. Д., с ЕГН:
**********, В ЧАСТТА за сумите, както следва: сумата от 20 лв., компенсация за действия
по възстановяване на вземане и за сумата от 35 лв., компенсация на разходи и за
предоставяне на услуга за уведомяване, както и в частта за разноските за разликата над
сумата от 473,41 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2