Определение по дело №663/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1418
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия: Жана Иванова Маркова
Дело: 20223100500663
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1418
гр. Варна, 08.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500663 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 8093/07.02.2022 г. от „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, срещу Решение №
107/14.01.2022 г., по гр.д. № 4399/2021 г., на ВРС, XIV с., в частта, с която е
осъдено да заплати на Р. С. Ш., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***,
да заплати разликата над сумата 225.31 лв., до присъдените 1443.76 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета №
44010312000835/05.02.2019 г., за щети по л.а. „***“, ДК № ***, в резултат на
настъпило застрахователно събитие на 04.02.2020 г., по договор за
застраховка „Каско +“, клауза „Пълно каско“, обективиран в полица №
440119031070118, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ.
Въззивникът излага, че е останал недоволен от решението в атакуваната
му част, поради което моли да бъде отменено като неправилно и постановено
в противоречие с материалния закон. Излага, че сумата 255.31 лв.,
представлява 10 % от застрахователната сума, намалена с вече изплатената по
щетата сума 52.69 лв., в съответствие с чл. 14, т. 1 и чл. 4.6 от ОУ, които
предвиждат ограничаване на отговорността на застрахователя до определен
лимит, при настъпване на щети, доказвани единствено на база писмена
декларация от застрахования. Счита, че посочената клауза не страда от
порока твърдян от ищеца – противоречие с КЗ, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1
КЗ, тъй като не е налице повелителна правна норма. Тази клауза счита, че не
се явява и неравноправна, тъй като е формулирана по ясен и недвусмислен
начин. Клаузата не създава и предпоставки за облагодетелстване на
застрахователя, а предвиждането на лимит на отговорността не е забранено от
КЗ, а в случая е в зависимост от размера на застрахователната премия. По
същество моли за отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на
иска. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Р.Ш., депозира
писмен отговор, в който счита постановеното решение за правилно,
1
законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено, а
изложените във въззивната жалба доводи за неоснователни. Излага коментар
на фактите установени от събраните доказателства, в хода на
първоинстанционното производство и на доводите на въззивника. Цитира
разпоредби от ОУ, ЗДвП и съдебна практика по ЗЗП и КЗ. По същество
отправя искане за оставяне в сила на съдебния акт в атакуваната му част.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът
на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане като редовна и допустима въззивна
жалба вх. № 8093/07.02.2022 г. от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“, № 89Б, срещу Решение № 107/14.01.2022 г., по гр.д. № 4399/2021
г., на ВРС, XIV с., в частта, с която е осъдено да заплати на Р. С. Ш., ЕГН
**********, с местожителство в гр. ***, да заплати разликата над сумата
225.31 лв., до присъдените 1443.76 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по щета № 44010312000835/05.02.2019 г., за
щети по л.а. „***“, ДК № ***, в резултат на настъпило застрахователно
събитие на 04.02.2020 г., по договор за застраховка „Каско +“, клауза „Пълно
каско“, обективиран в полица № 440119031070118, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ.
НАСРОЧВА в съдебно заседание на 18.05.2022 г., 13.30 ч., за която
дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители като
им се връчи препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи
и препис от депозирания отговор на въззивната жалба, погрешно пришит
във въззивното дело (стр. 21-23).
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2