Р Е Ш Е Н И Е
№…..............…./………12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТЛАНА ТОДОРОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 2105 по описа за 2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Я.Р.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, район Средец,
ул.Г.Сава Раковски 132 вх.А ап.3, чрез пълномощник адв.Д.В.,***, срещу „ТРИОТУРИСТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, кк Златни пясъци х-л
Холидей парк, предствавлявано от И.Л.Х.– управител осъдителен иск за заплащане
на сумата от 50 000 лева, частичен иск от 1 000 000 лева, представляваща стойността на дружествен дял на прекратилия поради смърт
участието си съдружник и негов наследодател Р.Д.Д., на осн. чл.125, ал.3 от ТЗ.
Ищецът твърди, че е наследник по
закон – син на Р.Д.Д., починал на 12.05.2019г., б.ж. на гр.София, който към
датата на смъртта си е бил съдружник в „ТРИОТУРИСТ“ ООД ЕИК *********, като е притежавал дял от капитала на
дружеството в размер на 2 500 лв. от общо вписан капитал в размер на 5 000 лв. След
придобиване на всички дялове в резултат на ДДД, подписан с другия наследник в
лицето на съпругата на починалия съдружник, ищецът поискал да бъде приет за
съдружник в дружеството, но на извънредно заседение на ОСС било взето решение
за неприемането му и за изплащане на дружествен дял в размер на 2500 лева;
съдружникът И.Л.Х.да поеме освободените 25 дружествени дяла и дружеството да
продължи дейността си като ЕООД.
Сочи се, че на
11.10.2019г. дружеството извършва продажба на свой недвижим имот на цена от
3 030 000 евро. Счита, че счетоводният баланс към дата 31.05.2019г. –
края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото
правоотношение на Р.Д.Д., е съставен по начин, по който неправилно е отразена
стойността на актива, чиято стойност е значително по-висока.
В подаден в срока по чл.
367 от ГПК писмен отговор ответното
дружество оспорва иска по размер като прекомерно завишен. Сочи се, че за целия
период на съществуване на дружеството от датата на неговата регистрация –
31.01.2011г. до 12.05.2019г. като единствен управител - починалият Р.Д. е бил
ангажиран със счетоводната отчетност на дружеството. Ищецът не бил приет за
съдружник, т.к. отказал да възстанови липси на парични средства, констатирани
след извършена цялостна инвентаризация. Твърди се, че на 05.08.2019г.
съдружникът И.Х. внесъл от името и за сметка на "ТРИОТУРИСТ" ООД ЕИК ********* парична сума в
размер на 2 500 лева по специална банкова сметка *** № 142. Съгласно изрично
съставен протокол от 13.12.2019г. ищецът се е явил в кантората и е поскал
сумата да му бъде преведена по посочена от него банкова сметка.
***, че продажбата на имота води до увеличаване на дела на ищеца, като се позовава на разпоредбата на чл.125, ал.3 от ТЗ, и настоява, че имуществените претенции на ищеца спрямо дружеството - ответник могат да бъдат предявявани към същото единствено към дата -31.05.2019г. (края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството) като последващи събития, засягащи имуществената сфера и патримониума на дружеството не касаят наследствените права на ищеца. Като се позовава на Решение № 64 от 09.06.2009г. по т. д. № 504/2008г., т.к., II т.о. на ВКС, твърди, че законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става на база пазарна цена на активите, като това може да стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност. Твърди се, че предвид финансовите показатели, съдържащи се в междинния баланс от 31.05.2019г., пасива превишава активите на дружеството, в резултат на което приспадащия се дял на наследника - ищец се свежда до нула. Позовава се на съдебната практика - Решение № 114 от 23.05.2017 г. по т. д. № 1142/2016г.., Т. К., II Т. О. на ВКС; Решение № 100 от 07.02.2013г. по т. д. № 665/2011 г., Т. К., I Т. О. на ВКС) и сочи, че обстоятелството, че липсва вземане на съдружника - длъжник към дружеството за стойността на припадащия му се дружествен дял, е основание за отхвърлянето му.
Ищецът депозира допълнителна искова молба, в която възразява относно относимостта
към предмета на спора на твърденията за установени парични липси, реализирани в
периода, когато управител на ответното дружество е бил наследодателят на ищеца.
Твърди се, че счетоводството
на ответното дружество не е водено в съответствие със законово утвърдените
счетоводни стандарти и че същото към
31.05.2019 година притежава недвижими имоти, чиято стойност е над 3 000 000 лева, които не са оценени и
вписани в баланса на дружеството, съгласно действителната им балансова стойност;
тяхното придобиване и амортизация не са осчетоводени по предвидения за това
ред, което е в нарушение на изискванията на чл. 24, ал.1 и ал. 2 ЗСч.
Сочи се, че
съгласно представения с отговора на ИМ баланс към 31.05.2019г. сумата на актива
е над 1 716 000 лева, от който 1 487 000 са ДМА /земя - 626 000 лева и 1 463
000 лева - сгради/, сумата от 173 000 лева - краткотрайни активи и 51 000 лева
- парични средства, която балансова стойност на ДМА е изключително занижена и
не отговаря на действителната балансова стойност на активите, като е определена
в нарушение на изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.
Твърди се, че при
изготвянето на междинния баланс към края на месеца, през който е станало
прекратяване на членството на съдружника, не е взета предвид стойността на
придобитите от дружеството активи по тяхната
историческа цена, тоест по цената по която активите, пасивите и капиталът се
оценяват и счетоводно отразяват към момента на тяхното възникване или
придобиване. Настоява се, че тази историческа цена се проявява
като цена на придобиване, себестойност или справедлива цена и тя е следвало да
залегне при изготвяне на баланса за определяне дружествения дял на прекратилия
участие в дружеството съдружник. Съгласно справка за нетекущи /дълготрайни/ активи към 31.12.2010г. и също към 31.12.2016г.
„историческата цена" на придобиване на ДМА на сградите е 1 985 000 лева и
на земята 689 000 лева, или общо 2 674 000 лева. Позовава се на Решение
№64/09.06.2009г. по т.д.№ 504/08г. на II т.о. на ВКС и Решение по т.д.№ 468/11
г. на II т.о. на ВКС и сочи, че при определяне на
равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в
дружеството, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по
историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива
цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти като същата цена
трябва да залегне при изготвяне на баланса за определяне на дружествения дял на
напусналия съдружник. Пояснява, че легалната дефиниция за историческа
цена се съдържа в чл.13 ал.2 ЗСч /отм./ и представлява оценката, по която
отделните ДМА се оценяват към момента на тяхното придобиване или възникване
като в конкретиката на казуса сочи, че такава оценка при изготвяне на
счетоводния баланс от 31.05.2019г. липсва. Сочи се, че на 11.10.2019г.,
управителят на дружеството е продал - недвижим имот, актив на дружеството, за
сумата от 3 030 000 евро, който е част от дълготрайните материални активи по
т.2 от актива на баланса /земи и сграда/, които в баланса на дружеството към
31.05.2019 година са посочени в значително по-ниска стойност. Оспорва се верността на представения счетоводен
баланс към 31.05.2019г.; ГФО и приложения към 31.12.2018г.; ГДД по ЗКПО за
2018г.; справка за подадени декларации по чл.92 от ЗКПО за 2010-2019г.
В представения отговор на допълнителната ИМ ответникът изрично заявява, че оспорва
иска по основание и размер, така както е преформулиран с ДИМ. Оспорват се
твърденията, че представения
междинен баланс към 31.05.2019г., сумата на актива на дружеството възлиза на 1
716 000 лева, като се твърди, че цифрата, видно от съдържанието на баланса,
възлиза на 1717 000 лева. Оспорва се твърдението, че съгласно междинния баланс,
дружеството притежава ДМА на стойност – 1 487 000 лева и че в рамките на тези
активи се включва „земя" на стойност 626 000 лева и 1 463 000 лева- сгради, както и че
дълготрайните активи на дружеството към дата - 31.12.2010г., а и също към дата
- 31.12.2016г. възлизат общо на 2 674 000 лева /сгради - 1 985 000 лева и земя - 689 000 лева/.
Намират се за неясно формулирани твърденията на ищеца
в насока понятието за „историческа цена" като не е ясно дали се твърди
занижена цена на придобиване или цена на възникване на актива и към кой конкретно момент.
Настоява се, че при определяне на конкретната балансова стойност на дружествен дял не е възможно
да не бъдат взети предвид пасивите на предприятието и амортизацията на
активите, залегнали в междинния баланс. Оспорва се относимостта на сделката,
като извършена след 31.05.2019г. Въведените с ДИМ оспорвания се преценяват като
неоснователни като се сочи, че същите са изготвени от наследодателя на ищеца в
качеството му на управител на дружеството.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца поддържа изложените доводи. Процесуалният
представител на ответното дружество оспорва иска и настоява за отхвърляването
му.
СЪДЪТ след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, че наследодателят на ищците Р.Д.Д. е бил съдружник в ответното дружество с ограничена отговорност като
членственото правоотношение е прекратено на 12.05.2019г. със смъртта на съдружника. Не е спорно, че ищецът е наследник
по закон на починалия съдружник Р.Д., придобил в изключителна собственост
наследствените права, съответстващи на 25 дружествени дяла от капитала на
ответното дружество като стойността на
дружествения дял, който има право да получи следва да се определи по баланс на
дружеството към 31.05.2019 г.
Не се оспорва
твърдението, че към момента на смъртта си наследодателят на ищците Р.Д. е притежавал
1/2 от капитала на ответното дружество. Това обстоятелство се потвърждава и от
обявения в търговския регистър дружествен договор към 12.05.2019г.
От
представените писмени доказателства се установява, че на 11.10.2019г. с договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 8 том VIII рег. № 11162 дело № 1138 от 2019г. на
Нотариус № 513 на НК, вписан в СВп АВп акт № 180 том LXXIV дело №16 281 ответното дружество се
разпорежда в полза на „БИ ЕС ЕЙ“ ООД гр.Варна за сумата от 3 030 000
евро със следните свои недвижими имоти,
находящи се в кк Златни пясъци : 1. ПИ с идент. 10135.513.296 на площ по скица
от 2900 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, ведно с
всички подобрения и приращения и изградените в имота сгради : 1.1 сграда с идент. 10135.513.296.1 със
застроена площ от 1045 кв.м., брой етажи 5 и начин на трайно ползване Хотел 1.2
сграда с идент. 10135.513.296.2 със застроена площ от 31 кв.м., брой етажи 1,
начин на трайно ползване Сграда за обществено хранене; 2. ПИ с идент.
10135.513.346 на площ по скица от 1513 кв.м. с трайно предназначение на
територията : урбанизирана, Обществен селищен парк, градина 3. ПИ с идент.
10135.513.62 на площ по скица от 1942 кв.м. с трайно предназначение на
територията : урбанизирана, Обществен селищен парк, градина.
Спорът се
свежда до правилното определяне на равностойността на дружествения дял на
наследодателя на ищеца с оглед извършеното от него оспорване на баланса на
ответното дружество по отношение на съдържащите се в същия данни за стойността
на дълготрайните материални активи, която стойност според ищецът е силно
занижена.
По спорния
размер на дължимия в парично изражение и подлежащ на изплащане дял е допуснато
и изслушано заключението по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено в два
варианта : след изготвяне на междинен счетоводен баланс към 31.05.2019г. при
съобразяване с чистата стойност на активите, заприходени съгласно приложимите
законови разпоредби, принципи и счетоводни стандарти и по баланс на дружеството
към същата като активите и пасивите се отразят по справедлива пазарна цена. На
вещото лице е указано да провери първичните счетоводни документи, въз основа на
които в счетоводството на дружеството са записани дълготрайните материални
активи, съответно на какво основание за придобити, на каква цена, как са
отстойностени, как за записани и как във времето е променяна тяхвата оценка;
правилно ли е определена отчетната стойност на ДМА.
Съгласно
заключението по съдебно-оценителната експертиза пазарната стойност на всички
имоти, описани в посочения по-горе нотариален акт, към 31.05.2019г. възлиза на
7 079 007 лева или 3 619 439 евро.
От
заключението на вещото лице по ССчЕ, което съдът кредитира като изготвено от
специалист, притежаващ необходимите знания и квалификация, се установява, че
ответното дружество прилага двустранна форма на счетоводно записване.
Стопанските операции са отразявани хронологично на синтетично и аналитично ниво
/отчитане/ въз основа на първични счетоводни документи по смисъла на ЗСч.
Според експертизата счетоводството е видено редовно и при спазване принципите,
посочени в чл.26, ал.1 от ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. При проверка
на счетоводните документи, регистри и справки не са установени разлики при
съпоставянето на данните от проверените счетоводни документи с обявения и
публикуван в сайта на АВп ТР ГФО за
финасовата 2018г. За периода 01.01.2019г. – 31.05.2019г. не са начислявани
амортизации на дълготрайните активи, съотв.не са отразени такива в междинния
счетоводен баланс към 31.05.2019г., подаден в АВп ТР. Експертът установява, че
порида техническа грешка в счетоводния баланс, статия Сгради е показана сума в
размер на 837 хил.лв., вместо 858 хил.лв., както и в статия Текуща печалба – е
показана сумата от 104 хил.лв, вместо 126 лих.лв. В съдебно заседание пояснява,
че разликата произтича от неправилно начислена амортизация към м.април,
доколкото същата следва да бъде начислена към края на годината.
Вещото лице
докладва, че дълготрайните материални активи, предмет на разпоредителната
сделка са заприходени в счетоводството на ответника през периода 2004. –
2005г., като установява, че липсва увеличение на първоначалната стойност, т.е.
липсва преоценка на ДМА /в конкретика група Земи и Сгради/, по която са
заведени, а намалението на балансовата стойност през годините се дължи на
счетоводни амортизации /СС №16/.
От
заключението на ССчЕ се установява, че според изготвения от вещото лица
междинен счетоводен баланс към 31.05.2019 г., стойността на собствения капитал,
от който трябва да се определи дружествения дял на съдружника Р.Д. е
отрицателна величина, доколкото пасивите /2 660 000 лева/ превишават
активите /1 738 000 лева/, съответно неговите наследници нямат вземане от
дружеството за равностойността на дела му.
Във
варианта, при който при изготвяне на междинния счетоводен баланс към
31.05.2019г. е въведена пазарната стойност на имотите като елемент от ДМА
вещото лице докладва, че активите възлизат на 7 333 000 лева, като
при пасиви от 2 660 000 лева стойността на собствения капитал, от
който трябва да се определи дружествения дял на наследниците на Р.Д. е в размер
4 673 000 лева или равностойността на дела възлиза на
2 336 500 лева.
Разпоредбата
на чл. 125, ал. 3 ТЗ е императивна и предвижда, че при прекратяване участието
на съдружник в дружество с ограничена отговорност му се изплаща сума,
определена по размер съобразно участието на съдружника в капитала на
дружеството по счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването (така решение № 224/10.09.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. №
765/2008 г. и решение № 120 от 10.07.2012 г., по т. д. № 781/2011 г. на ВКС, ІІ
ТО). Имуществената последица по чл. 125, ал. 3 ТЗ е правото на съдружника да
иска паричната равностойност на дружествените си дялове. Предпоставка за
уважаване на иска е да е прекратено участието на съдружника, обезщетението да
не е изплатено от дружеството, като изчислението на равностойността на
дружествения дял се извършва, въз основа на т. нар. чист актив (разлика между
активи и пасиви без собствен капитал, в т.ч. резерви и финансов резултат) –
Решение № 224/10.09.10 г. по т. д. № 765/08 г. на II т. о., решение № 100 от
07.02.2013 г., по т. д. № 665/2011 г. на ВКС, І ТО.
По делото се
установява, че наследодателят на ищците е починал на 12.5.2019г. Към тази дата Р.Д. е
притежавал качеството съдружник в ответното дружество, като участието му е
прекратено поради настъпилата смърт.
Съгласно чл.
125, ал. 3 от ТЗ имуществените последици от прекратяване на участието на
починалия съдружник в ответното дружество следва да се уредят съобразно
счетоводен баланс към края на месец май 2019 г.
По делото са
налице данни, че ищецът е заявил искане за превод на сумата от 2 500 лева,
депозирана пред нотариус рег. №142 на НК от ответното дружество.
Относно
спорния по делото въпрос за начина на изчисляване на равностойността на
дружествения дял е налице константна практика на ВКС, обективирана в решение №
64 от 09.06.2009 г., по т. д. № 504/2008 г. на ІІ ТО; решение № 100 от
07.02.2013 г., по т. д. 665/2011 г. на І ТО; решение № 466 от 30.06.2008 г., по
т. д. № 112/2008 г. на ІІ ТО и др., която приема, че за да се определи
стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник в дружество с
ограничена отговорност, следва от актива по счетоводния баланс включващ
стойността на дълготрайните материални активи на дружеството (напр. земя,
сгради), други нематериални активи и краткотрайни материални активи, да се
извади тази част от пасива, която формира задълженията на дружеството (без
собствения капитал). При съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите
е по-висока от задълженията, т.е. собственият капитал е положителна величина,
се получава условно наречен „чист актив“, стойността на който се разделя на
броя на дяловете, формиращи капитала на дружество. Паричната равностойност на
дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнява на произведението от
броя на притежаваните дялове и определената стойност на един дружествен дял.
Според
Решение № 224 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 765/2008 г., II т. о., ТК,
стойностното изражение на дружествения дял на съдружник, участието на който в
капиталово ТД е преустановено, следва да е базирано или на съставен от
дружеството междинен счетоводен баланс, който няма обвързваща съда материална доказателствена
сила и при оспорване извършените счетоводни записвания редовността им подлежи
на изрична проверка, или, при непредставяне на такъв междинен баланс от
задълженото лице, на заключение на допусната и изслушана в хода на делото
специализирана съдебно-икономическа експертиза (в този смисъл и Решение № 73 от
17.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1465/2015 г., II т. о., ТК).
Съгласно
утвърдената съдебна практика, законът не допуска изчисляването на размера на
дружествения дял да става на база пазарна цена на активите, а това може да
стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще
бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати
съответстващия му се ликвидационен дял, но правото на последния се свързва с
прекратяване на дружеството (Решение № 64 от 9.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
504/2008 г., II т. о.). В настоящия случай дружеството е действащо към
31.05.2019г., поради което приложима е
методиката да бъде изчислен дружествения дял на наследника
на ищеца, като се ползва съставения към 31.05.2019г. счетоводен баланс
по първия вариант. Същият дава вярна и точна представа за финансовото състояние
на търговското дружество и предвид неговата отрицателна величина, искът за
заплащане на дружествен дял на починалия съдружник в размер на 50 000 лв.,
като част от общия размер от 1 000 000 лв. е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По разноските : При този изход от делото и съгласно
направеното искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на сторените в
производството пред ВОС разноски за адвокатски хонорар. Съдът намира за
основателно въведеното от ищеца възражение за прекомерност на договорения и
заплатен адвокатски хонорар от 10 000 лева, като предвид степента на
сложност на казуса и извършените процесуални действия следва да го редуцира до
2500 лева, при съобразяване с минимума по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от
гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.Р.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, район Средец, ул.Г.Сава Раковски 132 вх.А ап.3, чрез
пълномощник адв.Д.В.,***,
срещу „ТРИОТУРИСТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, кк Златни пясъци х-л Холидей
парк, представлявано от И.Л.Х.– управител осъдителен иск за заплащане на сумата
от 50 000 лева, частичен иск от 1 000 000 лева, представляваща стойността на дружествен дял на прекратилия поради смърт
участието си съдружник и негов наследодател Р.Д.Д., на осн. чл.125, ал.3 от ТЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА Я.Р.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, район Средец, ул.Г.Сава Раковски 132 вх.А ап.3, чрез
пълномощник адв.Д.В.,***, да заплати на „ТРИОТУРИСТ“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, кк Златни пясъци х-л
Холидей парк, представлявано от И.Л.Х.– управител сумата от 2 500 лева, представляваща сторени
пред ВОС съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: