№ 94005
гр. София, 02.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Частно
гражданско дело № 20241110134792 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заявление с вх. № 188269/07.06.2024 г., подадено от ***, е поискано
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. С. К. за следните суми:
1/ сумата от 2666,60 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит
№ ** от 20.10.2019 г., сключен между *** и С. С. К., ведно със законната лихва за
периода от 06.06.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 0,00 лева,
представляваща незаплатено възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство от 20.10.2019 г., сключен между *** и С. С. К.; 3/ сумата от 367,420
лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит, начислена за
периода от 20.10.2019 г. до 30.06.2020 г.; 4/ сумата от 426,32 лева, представляваща
законна лихва за забава по договора за кредит, начислена за периода от 20.10.2019 г. до
31.05.2024 г.; 5/ сумата от 159,96 лева, представляваща законна лихва за забава по
договора за поръчителство, начислена за периода от 20.10.2019 г. до 31.05.2024 г.
Заявителят се легитимира като кредитор по процесните вземания въз основа на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., сключен между него,
в качеството му на цесионер, и *** и ***, в качеството им на цеденти.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъда
частично отхвърлено за претендираната от заявителя законна лихва за забава в размер
на 159,96 лева, начислена върху възнаграждението по договор за предоставяне на
поръчителство в размер на 1443,69 лева (съгласно посоченото в т. 12 от заявлението).
В тази си част подаденото заявление е редовно от външна страна, доколкото
заявителят е индивидуализирал вземането в достатъчна степен – посочен е неговият
размер, както и правопораждащото основание за възникването му – задължение за
заплащане на възнаграждение по възникнало договорно правоотношение. Въпреки
1
това, не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за така
претендираната сума.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 ГПК заповедният съд не следва
да издава заповед за изпълнение, когато отправеното от заявителя искане противоречи
на закона или добрите нрави, или се основава на неравноправни клаузи в
потребителски договор, т. е. съдът е задължен служебно да следи налице ли са
визираните в посочените разпоредби обстоятелства. Безспорно е, че нищожните
договорни клаузи, каквито са неравноправните такива, съдържащи се в сключен с
потребител договор, като противоречащи на повелителни правни норми, попадат в
приложното поле на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което заповедният съд следва
служебно да констатира наличието им и да откаже да издаде заповед за изпълнение за
претендираното въз основа на тях вземане. Така извършваната на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК проверка не цели да установи дали претендираното вземане
съществува, а съотношението между заявеното искане и повелителните законови
норми.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се
счита за индивидуално договорена клауза тази, която е съставена предварително и –
следователно – потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания казус договорната
клауза, въз основа на която е предвидено плащането на възнаграждение по сключения
между *** и С. С. К. договор за предоставяне на поръчителство (чл. 1, ал. 2), има
неравноправен характер.
В случая главното вземане произтича от договор за потребителски кредит,
сключен между *** и С. С. К. на 20.10.2019 г. за сумата от 3000,00 лева и срок от 8
месеца при годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,21 % и лихвен процент по
кредита 40,00 %, с месечна вноска в размер на 433,40 лева. Общият размер на всички
плащания е 3467,20 лева, включващ главница и лихва, видно от Приложение № 1 към
2
договора. Кредитът е обезпечен чрез сключен между *** и длъжника договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата (20.10.2019 г.), с който поръчителят ***
се задължава да сключи договор за поръчителство с ***, по силата на който да
отговаря солидарно с потребителя пред *** за всички задължения по договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за предоставяне на
поръчителство поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на
задълженията по договора, което е в размер на по 230,76 лева на месец (видно от
Приложение № 1 към договора за поръчителство) за периода на действие на договора
за заем (8 месеца), т. е. общо 1846,08 лева. Това възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство от по 230,76 лева на месец не е включено в размера на
погасителната вноска по заема, при което същата би станала 664,16 лева – по-висока с
близо 35 % от установената в договора за заем вноска.
Действително, представените пред съда със заявлението по чл. 410 ГПК
договори за заем и за поръчителство формално представляват самостоятелни договори,
но при анализ на клаузите в тях, включително предвид наличието на изрична уговорка
за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита (чл. 8, ал. 5, изр. 2 от договор за предоставяне на
поръчителство), и след отчитане на обстоятелството, че кредиторът и поръчителят са
свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ (вж. служебно изготвената справка
от ТР), се достига до извод, че дългът по заемното правоотношение и така
уговорените акцесорни плащания за поръчителството трябва да се разглеждат като
едно цяло, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е неделимо от
основното задължение по заемното правоотношение и затова следва да се включи в
общия размер на разходите по кредита. Съдът намира, че в случая чрез обособяването
на отношенията по обезпечаване на заемното правоотношение в отделен договор се
стига до неравноправни клаузи, които обуславят недължимост на възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. С оглед нищожността на клаузата,
установяваща задължение за потребителя да заплати възнаграждение по сключения
договор за поръчителство, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да
бъде отхвърлено в частта, с която се претендира заплащането на лихва за забава,
начислена върху това възнаграждение, поради наличието на предвидените в чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК предпоставки.
Предвид изложеното, подаденото от *** заявление за издаване на заповед за
изпълнение следва да бъде отхвърлено в частта, с която се претендира сумата от
159,96 лева, представляваща законна лихва за забава по договора за поръчителство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 188269/07.06.2024 г., подадено от *** по реда на чл.
410 ГПК, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу С. С. К.
за сумата от 159,96 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена за
периода от 20.10.2019 г. до 31.05.2024 г. по Договор за предоставяне на поръчителство
от 20.10.2019 г., сключен между *** и С. С. К..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4