Решение по дело №1235/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на Ц. П. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 568-1/08.03.2024 г., издаден от главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, потвърден с Решение № 24/17.05.2024 г. на Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, в качеството му на решаващ орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК, в частта относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти за тавански етаж като самостоятелен жилищен обект („жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“) и за такса за битови отпадъци в размер на 1725,39 лв. ведно със законните лихви в размер на 453,26 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като се иска неговата отмяна, в частта, относно начислените задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 2178,65 лв. (главница и лихви) за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г. и изменение на същия, в частта, относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г. Твърди се в тази насока, че административният орган неправилно е приел, че прилежащите тавански помещения към апартамент № 2 се квалифицират като отделно, самостоятелно жилище, което от своя страна е повлияло върху определения годишен размер на данък върху недвижимите имоти. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендират се сторените в производството разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, чрез процесуален представител юрк. Я., намира жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето ѝ. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Представя се подробна писмена защита.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима (определение № 10697 от 09.10.2024 г. по адм.дело № 9427/2024 г- на ВАС), а по същество за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Административното производство е започнало с подаването на Молба вх. № 24П-1258/07.02.2024 г. по описа на Община Пловдив, с която е П. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е поискала да бъде издаден акт за установяване на задължение по подадена от съсобственика М. П. декларация вх. № 1898/22.01.2024 г. по чл. 14 от ЗМДТ, както за периода 2019 г. – 2023 г., така и за текущата 2024 г. за всички декларирани с нея обекти.

Проверката по така подадената молба е възложена на М. И. Д. - главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив. Същата е с обхват установяване на задължения за Данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и Такса за битови отпадъци (ТБО) за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г., по отношение на декларирани от П. с декларацията по чл. 14 от ЗМДТ недвижими имоти, находящи се на адрес [населено място], [улица].

В хода на проверката е установено, че М. П. е подала Коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 66090001898/22.01.2024 г., с която е декларирала, че е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот с партида № 7306124738001, находящ се в [населено място], [улица], представляващ: Земя с площ от 350,00 кв.м., в т.ч. застроена - 180,00 кв.м., подобрения върху земята: масивна ограда с височина - 1,80 м. и дължина - 23,00 м.; Сграда № 1 с година на построяване 2011 г., конструкция МЗ и следните обекти: жилище - ап. № 1 с РЗП - 120,17 кв.м. и мазе № 1 с РЗП - 18,84 кв.м. с идентификатор 56784.530.1389.2.1; жилище - ап. № 2 с РЗП - 120,17 кв.м. и мазе № 2 и № 3 с РЗП - 31,99 кв.м. с идентификатор 56784.530.1389.2.2; жилище - ап. № 3 с РЗП - 120,17 кв.м. и мазе № 4 с РЗП - 18,36 кв.м. с идентификатор 56784.530.1389.2.3; гараж № 4 с РЗП - 20,44 кв.м. с идентификатор 56784.530.1389.2.4; гараж № 5 с РЗП - 19,64 кв.м. с идентификатор 56784.530.1389.2.5 и облог от 01.01.2019 г.; друг нежилищен обект № 6 с РЗП - 50,93 кв.м., с идентификатор 56784.530.1389.2.6; жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3 и баня, тоалетна и килер с РЗП 86,33 кв.м. (в декларацията този обект е деклариран като „тавански етаж“ – 86,33 кв.м.); Сграда № 2 с година на построяване 1916 г., година на извършване на основен ремонт 2002 г. конструкция МЗ, с обект жилище ет. 1 с РЗП - 73,00 кв.м., с идентификатор 56784.530.1389.1. Към декларацията са представени множество документи във връзка с новодекларираните данни.

Въз основа на така декларираните данни и представените от страна на жалбоподателката писмени доказателства, е издаден процесният АУЗД № 568-1/08.03.2024 г. от М. И. Д. - главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, с който на П., за периода от 01.02019 г. до 31.12.2023 г. са определени следните задължения:- За данък върху недвижимите имоти - главница в общо размер на 1466,21 лв., ведно със законната лихва изчислена към 26.01.2024 г. в размер на 392,70 лв.; - За такса за битови отпадъци - главница в общо размер на 1725,39 лв., ведно със законната лихва изчислена към 26.01.2024 г. в размер на 453,26 лв.

Мотивите за определяне на задълженията за ДНИ се свеждат до цитиране на чл. 10, ал. 1 в различни редакции, чл. 11, ал. 1, чл. 13, чл. 14, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 (последната в различни редакции), чл. 15, ал. 1, 5, 6, 7, чл. 19, ал. 1, чл. 22, чл. 28, ал. 1 и 2, чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, чл. 109, ал. 1 от ДОПК, както и до посочване, че на основание чл. 15 от Наредбата за определянето на местните данъци на територията на Община Пловдив /НОРМДТОП/, за периода 2019 г. – 2023 г. Данъкът върху недвижимите имоти е определен в размер на 1.8 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

По отношение на данъчната оценка, органът по приходите е посочил следното: Данъчната оценка на ½ ид. ч. от недвижим имот по партида 7306124738001, находящ се в [населено място], [улица], съгласно подадената коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 66090001898/22.01.2024 г. за периода 2019 г. – 2023 г. по години е, както следва: За 2019 г. е в общ размер на 211 530,70 лв.; За 2020 г. е в общ размер на 210 566,70 лв.; За 2021 г. е в общ размер на 209 602,90 лв.; За 2022 г. е в общ размер на 208 639,10 лв.; За 2023 г. е в общ размер на 206 592,80 лв. Посочено е, че начинът на определяне на данъчната оценка за всеки период е описан подробно в Приложение № 2 към процесното АУЗД.

С тези мотиви е обоснован крайният извод на органът по приходите, че „В следствие на новодекларираните с подадената коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 66090001898/22.01.2024 г. данни се променя данъчната оценка на гореописания имот в увеличение, респективно и размера на задълженията за ДНИ, съгласно чл. 109 от ДОПК. В резултат на горното, размерът на задълженията за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2023 г. за притежаваната идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] партида № 7306124738001, собственост на Ц. П. П. …“ е определен по години в общ размер на 1 466,21 лв. – главница и прилежащи лихви в размер на 392,70 лв. за всички обекти.

Определянето на задълженията на П. за ТБО за процесния период е мотивирано по аналогичен начин – с цитиране на разпоредбите на чл. 62, чл. 63, ал. 1 и 2, чл. 64, ал. 1, чл. 9, чл. 66, чл. 67, ал. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 71, чл. 4, ал. 2, 28 от ЗМДТ, чл. 15а, ал. 1, чл. 18, ал. 1 чл. 19в НОРМДТОП, чл. 109, ал. 1 ДОПК. Посочено е, че размерът на таксата за битови отпадъци за всяка година се определя съобразно определените промили, описани подробно в процесния АУЗД, с Решенията на Общински съвет - Пловдив, издадени на основание чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА във връзка с чл. 62 - 71 от ЗМДТ, като Общински съвет Пловдив утвърждава и План-сметка за дейностите по чл. 66 от ЗМДТ за всяка година поотделно. Посочено е, че в следствие на новодекларираните с коригиращата декларация данни, се променя данъчната оценка на имота в увеличение, респективно и размера на задълженията за ТБО, съгласно чл. 109 от ДОПК.

В резултат на горното, размерът на задълженията за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2023 г. за притежаваната идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] партида № 7306124738001, собственост на жалбоподателката е определен също по години в общ размер на 1725,39 лв. – главница и прилежащи лихви в размер на 453,26 лв. за всички обекти.

Посоченият АУЗД е оспорен от П. пред Директорът на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, който с Решение № 24/17.05.2024 г., го е потвърдил.

В хода на съдебното производство е изготвена и приета без заявени резерви от страните, съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). От страна на ВЛ е извършено изчисление на данъчните оценки на процесните недвижими имоти. Съгласно условието на поставената задача експертизата е определила размера на дължимите от жалбоподателя ДНИ и ТБО по Декларация № 1898 от 22.01.2024 година по чл. 14 от ЗМДТ за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2023 г., изчислени съобразно Акт за установяване на задължения по Декларация № 568-1 от 08.03.2024 година, като тавана (таванските помещения) не са отчетени като самостоятелен жилищен обект, а като прилежащи към апартамент № 2 от новопостроената декларирана сграда № 1.

От изчислените по-горе данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, вещото лице е приспаднало дължимите такива по Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № 16011462 от 18.11.2002 г., партида 73061247380001, като конкретните данни в тази насока са представени от него в табличен вид.

В заключение вещото лице е посочило, че в случай, че таванските помещения от новопостроената декларирана сграда № 1 не представляват самостоятелен жилищен обект, а са прилежащи към апартамент № 2, задълженията на М. П. П. относно недвижимия имот по Декларация по чл. 14 от ЗМДТ № 1898 от 22.01.2024 година, за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2023 г., са както следва: Дължим данък върху недвижимия имот: 1281,21 лв.; Дължима лихва: 343,06 лв.; Дължима такса за битови отпадъци: 1546,61 лв.; Дължима лихва: 406,56 лв., или общо дължима сума в размер на 3577,44 лв.

Други доказателства не се ангажираха в хода на съдебното производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Оспореният в настоящото производство административен акт, е издаден от административен орган, снабден с необходимите за това правомощия, в рамките на съответното нормативно уредено производство и е обективиран в предвидената от закона форма. Впрочем спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните. Спорът по делото е правен и се свежда най-общо до въпроса свързан с дължимостта на вменените на П. задължения за ТБО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г., в хипотезата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, както и до въпроса самостоятелен обект или прилежащи части (придадени) към апартамент 2 с идентификатор 56784.530.1389.2.2, са таванските помещение, декларирани от П. в Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 66090001898/22.01.2024 г. като „тавански етаж“ с РЗП на обекта 86,33 кв. м., приети от органите на общинската администрация за „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3 и баня, тоалетна и килер с РЗП 86,33 кв.м.“, съответно правилно ли е определен размерът на дължимия ДНИ за тях.

Що се отнася до установените задължения за ДНИ в хипотезата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ за тавански етаж като самостоятелен жилищен обект е необходимо да се съобрази следното: Дължимостта на данъка за новопостроени имоти е регламентирана от законодателя в разпоредбата на чл. 15 от ЗМДТ, в действащата от 01.01.2019 г. редакция, като с ал. 1 е определен началният момент на дължимост на данъка, а именно: от началото на месеца, следващ месеца, през който сградата е завършена. Съгласно чл. 15, ал. 3 от цитирания закон, завършването на сграда или част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на ЗУТ. В настоящия случай, удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната сграда е издадено на 13.11.2023 г. и с оглед посоченото от закона следва тази дата да се приеме като момента на завършване на сградата за нуждите на данъчното облагане.

Както издателят на спорния АУЗД, така и горестоящият в йерархията административен орган са приели, че процесната сграда е завършена на етап „груб строеж“ на 05.12.2011 г., съобразно данните в представения Акт обр. 14, поради което е приложима нормата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на органа, формулирани в тази насока.

Цитираният чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ урежда изключение от общото правило на ал. 1 и гласи, че данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативния акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. На първо място, наличието на Акт обр. 14 не може да удостовери етапа на изграждане на строителството, доколкото от съдържанието на чл. 7, т. 14 от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството не се обосновава извод, че акт обр. 14 удостоверява, че сградата е извършена на етап "груб строеж". По аргумент от чл. 181, ал. 3 от ЗУТ, такова удостоверително съдържание може да има само и единствено съставен от компетентни служители на общинската администрация протокол. В § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ е дадена легална дефиниция на понятието "груб строеж" и това е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. Според законодателното решение, дадено в разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ, завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 3 от Закона за устройство на територията, като обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Съгласно чл. 181, ал. 3 от ЗУТ, след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. Този протокол съставлява официален документ, който има материална доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства. Следователно, за нуждите на прилагането на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, следва да се установи моментът на удостоверяване на изградения груб строеж от натоварени с такива правомощия длъжностни лица – служители на общинската администрация. В случая по делото не се твърди и не се установява такъв констативен протокол да е съставен.

Следва да бъде съобразено и че новата разпоредба на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ е материалноправна норма и няма спор нито в правната теория, нито в съдебната практика, че същата действа занапред. Тя няма обратно действие, тъй като такова няма данни законодателят да й е придал. Следователно новата процедура на чл. 15 ЗМДТ, в сила от 1.01.2019 г., е приложима само за в бъдеще след посочената дата. Затова тази разпоредбата е неприложима за факти и правоотношения, възникнали преди 2019 г.

Едновременно с това, от данните по делото се установява, че акт обр. 15 е съставен на 06.11.2023 г., а удостоверението за въвеждане в експлоатация на процесната сграда е издадено на 13.11.2023 г. Както се отбеляза по-горе, за да се приеме дължимост на местния данък по смисъла на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, следва за невъведена в експлоатация сграда да са изтекли две години от завършването й в груб строеж, респ. една година от съставяне на акт обр. 15. В случая, очевидно не е съставен надлежен протокол по чл. 181, ал. 3 от ЗУТ, съобразно чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ, следователно липсват нормативно изискуемите данни, които да удостоверят кога строежът е достигнал ниво "груб строеж", а в същото време едногодишният срок по чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, от съставянето на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ не е изтекъл.

Тези съображения налагат да се приеме, че неправилно издателят на спорния АУЗД и горестоящият административен орган са приели, че представеният акт обр. 14 удостоверява реализация на грубия строеж. В този смисъл Решение № 11881 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4076/2021 г., I о. Решение № 1365 от 8.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3483/2022 г., I о. Решение № 10602 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3238/2023 г., I о.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че за периода от 01.01.2019 г. до 30.11.2023 г. ДНИ не се дължи. В случая съобразно чл. 15, ал. 1 ЗМДТ за процесната сграда данък за недвижимите имоти се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който сградата е завършена, а именно от 01.12.2023 г.

Доколкото в случая АУЗД се обжалва само досежно установените задължения за Данък върху недвижимите имоти за тавански етаж като самостоятелен жилищен обект, описан в акта като „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, то същият ще следва да бъде отменен само в тази му част.

В тази връзка следа да се посочи, че размерът на ДНИ макар да е установен по години общо за всички притежавани от жалбоподателката обекти, в АУЗД и Приложенията към него с № 1 и № 2 се съдържа информация както за данъчните оценки на всеки едни от обектите в процесната сграда, така и за размера на данъчната ставка, който е 1,8 промила върху данъчната оценка на имота. Това дава възможност да бъде установен конкретният размер на данъчното задължение за всеки един от обектите.

Релевантен за разрешаването на настоящия административноправен спор е единствено размерът на определения от служителя на общинската администрация ДНИ за „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“. Този размер е изчислен от съда по следния начин:

За 2019 г.: Данъчната оценка (ДО) на „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, според Приложения № 1 към АУЗД, е 59329,90 лв. Жалбоподателката притежава ½ ид. част от процесната сграда. Следователно относимата за нея част от ДО е 29664,95 лв. (59329,90 лв. : 2). Следователно, ДНИ възлиза на 53,40 лв. (29664,95 лв. х 1,8 промила), съответно законната лихва върху тази сума възлиза в общ размер на 25,25 лв. (13,08 лв. + 12,17 лв., суми посочени по-долу)

Лихвата е изчислена с лихвения калкулатор на НАП ([интернет адрес]). Данъчното задължение в размер на 53,40 лв. е разделена на две равни вноски, като е съобразен и срокът за тяхното внасяне съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ, а самото олихвяване е извършено, както следва: - за периода от 01.07.2019 г. до 26.01.2024 г. е олихвена сума в размер на 26,70 лв. (26,70 лв. х 2 = 53,40 лв.), съответно лихвата е изчислена в размер на 13,08 лв.; - за периода от 01.11.2019 г. до 26.01.2024 г. е олихвена сума в размер на 26,70 лв. (26,70 лв. х 2 = 53,40 лв.), съответно лихвата е изчислена в размер на 12,17 лв.

За 2020 г.: Данъчната оценка на „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, според Приложения № 1 към АУЗД, е 59028,70 лв. Жалбоподателката притежава ½ ид. част от процесната сграда. Следователно относимата за нея част от ДО е 29514,35 лв. (59028,70 лв. : 2). Следователно, ДНИ възлиза на 53,13 лв. (29514,35 лв. х 1,8 промила), съответно законната лихва върху тази сума възлиза в общ размер на 19,73 лв.; За 2021 г.: Данъчната оценка на „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, според Приложения № 1 към АУЗД, е 58727,60 лв. Жалбоподателката притежава ½ ид. част от процесната сграда. Следователно относимата за нея част от ДО е 29363,80 лв. (58727,60 лв. : 2). Следователно, ДНИ възлиза на 52,85 лв. (29363,80 лв. х 1,8 промила), съответно законната лихва върху тази сума възлиза в общ размер на 14,26 лв. За 2022 г.:Данъчната оценка на „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, според Приложения № 1 към АУЗД, е 58426,40 лв. Жалбоподателката притежава ½ ид. част от процесната сграда. Следователно относимата за нея част от ДО е 29213,20 лв. (58426,40 лв. : 2). Следователно, ДНИ възлиза на 52,58 лв. (29213,20 лв. х 1,8 промила), съответно законната лихва върху тази сума възлиза в общ размер на 8,86 лв. За 2023 г.: Данъчната оценка на „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, според Приложения № 1 към АУЗД, е 58125,20 лв. Жалбоподателката притежава ½ ид. част от процесната сграда. Следователно относимата за нея част от ДО е 29062,60 лв. (58125,20 лв. : 2). Следователно, ДНИ възлиза на 52,31 лв. (29062,60 лв. х 1,8 промила), съответно законната лихва върху тази сума възлиза в общ размер на 2,85 лв.

При това положение, оспореният АУЗД ще следва да бъде отменен, в частта, относно установените задължения за Данък върху недвижимите имоти начислени за „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г., в общ размер на 211,96 лв., ведно със законните лихви върху тази сума в размер на 68,10 лв. (25,25 лв. + 19,73 лв. + 14,26 лв. + 8,86 лв.).

В частта относно установения ДНИ за 2023 г. в размер на 52,31 лв., ведно със законните лихви върху тази сума в размер на 2,85 лв., АУЗД също ще следва да бъде отменен, но в тази част, на основание чл. 160, ал. 3 от АПК, преписката следва да бъде върнато на служителя на общинската администрация, упражняващ правомощията на органа по приходите в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, за ново произнасяне по Молба вх. № 24П-1257/07.02.2024 г. по описа на Община Пловдив, подадена от М. П., в частта й, с която се иска издаване на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за ДНИ по подадена декларация вх. № 1898/22.01.2024 г. по чл. 14 от ЗМДТ за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. за „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на настоящото решение.

Що се отнася до установените задължения за ТБО в хипотезата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ е необходимо да се съобрази следното:

В разпоредбата на чл. 19б, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив (в редакция й до 31.12.2024 г.), за новопридобитите имоти таксата се събира от началото на следващия месец, а когато ползването е започнало преди окончателното завършване на сградата, таксата се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който ползването е започнало.

Анализът на тази разпоредба, съотнесена към конкретиката на настоящия казус, налага да се приеме, че за да възникне задължение за ТБО, сградата следва да е завършена или да е започнало използването й. Нито в ЗМДТ, нито в цитираната наредба, е предвидена ТБО за обекти в процес на изграждане, доколкото дължимостта на ТБО е свързана с годността на имота да бъде ползван и да служи по предназначението си.

В Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив (НОАМТЦУТОП) не е предвидена хипотеза, аналогична на тази по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ и това не е случайно, а е съобразено с обстоятелството, че задължението за заплащане на ТБО е обвързано с използването на сградата, съответно с възможността за ползване на услугата, която има възмезден характер за разлика от данъка. Именно затова прилагането на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ по аналогия от общинската администрация в случаи от категорията на процесния е недопустимо.

Според настоящия съдебен състав, ТБО в случаи като този разглеждан в настоящото производството, следва да се дължи от началото на месеца следващ месеца на завършване на строежа, а моментът на завършване на строежите се определя от ЗУТ и издадените на основание на този закон подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 177, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ сградите, в зависимост от категорията на строежа, се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството или въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж.

Както се посочи по-горе в изложението, удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната сграда е издадено на 13.11.2023 г., поради което според настоящия съдебен състав ТБО се дължи от 01.12.2023 г. В какъв размер ще бъде тази такса зависи от обстоятелството дали задълженото лице е подало или не е подало декларация по чл. 19в, ал. 1, т. 3 от НОАМТЦУТОП.

Действително следва да се констатира, че в чл. 19в, а и в цялата НОАМТЦУТОП в разглежданата редакция, терминът „новопостроени сгради“ не фигурира, използван е единствено терминът „новопридобити имоти“. Според настоящия състав обаче, правата, които имат собствениците на „новопридобити имоти“ (в случая подаването на декларация по чл. 19в, ал. 1, т. 3 от наредбата) следва да бъдат признати и на собствениците на „новопостроени сгради“, в противен случай ще бъде нарушен един от основните принципи на административния процес залегнал в чл. 8, ал. 2 от АПК, а именно принципът на „Равенство“, според който в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспорения АУЗД и в тази му част, поради което същият ще следва да бъде отменен.

В частта, с която са установени задължения за ТБО за 2023 г., на основание чл. 160, ал. 3 от АПК, преписката следва да бъде върнато на служителя на общинската администрация, упражняващ правомощията на органа по приходите в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за ново произнасяне по Молба вх. № 24П-1257/07.02.2024 г. по описа на Община Пловдив, подадена от М. П., в частта й, с която се иска издаване на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за ТБО по подадена декларация вх. № 1898/22.01.2024 г. по чл. 14 от ЗМДТ за 2023 г. за всички декларирани с нея обекти, при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на настоящото решение.

Също така следва да се посочи, че изводите на органите на общинската администрация, че процесният тавански етаж представлява самостоятелен обект, с жилищно предназначение се явяват незаконосъобразни. Същият не отговаря на дефиницията за „обект“ по смисъл на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, тъй като не е заснет и не е вписан в Кадастралната карата и Кадастралния регистър като самостоятелен обект. В представената по делото Схема № 15-1131164 от 23.10.2023 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.1389.2.2, представляващ апартамент № 2 с площ 120,17 кв.м., таванските помещения са посочени като прилежаща негова част. Следователно, по своята правна същност те представляват принадлежност към посоченото жилище, съгласно разпоредбата на чл. 37 ЗС и по тази причина следват собствеността на главната вещ. Обсъжданите тавански помещения, независимо от това дали отговарят на условията за квалифицирането им като жилище, до промяна на тяхното предназначение, не могат да се използват като жилище, а само за сервизни помещения, обслужващи апартамента, чиято принадлежност са. При това положения изготвената по делото ССЕ няма как да бъде съобразена при постановяване на настоящия съдебен акт.

С оглед на гореизложеното се налага извод за основателност на жалбата.

Предвид изхода на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че на жалбоподателката се дължат сторените разноски по производството, съгласно представен Списък по чл. 80 от ГПК размер на 530 лв., за заплатени държавни такси и възнаграждение за вещо лице.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Г. адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 1 050 лева.

При така изложените мотиви и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд –Пловдив, XI състав,

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация № 568-1/08.03.2024 г., издаден от М. И. Д. - главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърден с Решение № 24/17.05.2024 г. на Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, в качеството му на решаващ орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК, в частта, с която на Ц. П. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. са установени задължение за Данък върху недвижимите имоти за „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, в общ размер на 211,96 лв., ведно със законните лихви върху тази сума в общ размер на 68,10 лв. и за Такса за битови отпадъци в размер на 1372,91 лв. ведно със законните лихви в размер на 434,02 лв.

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация № 568-1/08.03.2024 г., издаден от М. И. Д. - главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърден с Решение № 24/17.05.2024 г. на Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, в качеството му на решаващ орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК, в частта, с която на Ц. П. П., [ЕГН], за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. са установени задължение за Данък върху недвижимите имоти за „жилище - тавански стаи № 1, № 2, № 3, баня, тоалетна и килер с РЗП – 86,33 кв.м.“, в размер на 52,31 лв., ведно със законните лихви върху тази сума в размер на 2,85 лв. и за Такса за битови отпадъци в размер на 352,48 лв. ведно със законните лихви в размер на 19,24 лв. и ВРЪЩА преписката на служителя на общинската администрация, упражняващ правомощията на органа по приходите в Отдел „Събиране и контрол“, Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, в тази част, за ново произнасяне, при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Ц. П. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата от 530 лв., представляваща извършени разноски по производството за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати в полза на С. А. Г., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес [населено място], [улица], сумата от 1050 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1235 по описа за 2024 г. на Административен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.