Мотиви към присъда № 7/05.03.2009г. по НОХД №139/2007г. по описа на *ОС

 

Срещу подсъдимите Р.Г.С. /М./, И.  М.И., Д.И.И. и Г.Й.Н. са повдигнато обвинения както следва:

Срещу подсъдимата Р.Г.С. /М./ са повдигнати обвинения за това че:

1.                              На 18.12.2001г. в гр.Д.предумишлено е направила опит да умъртви С.В.С. ***, като престъплението не е довършено по независещи от подсъдимата причини- престъпление по чл.116 ал.1 т.9 във вр. чл.18 ал.1 от НК.

2.                              През м.декември 2001г. в гр.Д.е подбуждала И.Д.Р. към убийство на С.В.С. *** –престъпление по чл.117 ал.2 от НК

3.                              През периода м.януари-30.04.2002г. в гр.Д.е подбуждала И.М.И., Д.И.И. и Г.Й.Н.,*** към убийство на С.В.С. *** –престъпление по чл.117 ал.2 от НК

Срещу подсъдимите И.М.И., Д.И.И. и Г.Й.Н. е повдигнато обвинение за това, че  през периода м.февруари-м.април 2002г. в гр.Д.при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор, с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили заблуждение у Р.Г. ***, с което са и причинили имуществени вреди в големи размери -13 952 лв.- престъпление по чл.210 ал.1 т.2 и 5  във вр. чл.209 ал.1 и чл.26 ал.1 за всеки от тях.

Подсъдимата Р.Г.С. /М./ дава обяснения по обвинението, не се признава за виновна, като на основание чл.279 ал.1 т.4 от НПК предвид изявлението и ,че не си спомня някои неща бяха приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им обясненията на подсъдимата ,дадени пред друг съдебен състав по н.о.х.д.№452/2003г. на *ОС.

Подсъдимата И.М.И. не се признава за виновна, отказва да дава обяснения ,предвид на което и на основание чл.279 ал.1 т.4 от НПК са приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им ,обясненията, дадени от подсъдимата пред друг съдебен състав по н.о.х.д.№452/2003г. на *ОСи обясненията и , дадени на досъдебното производство пред съдия .

Подсъдимият Д.И.И. не се признава за виновен и отказва да дава обяснения, предвид на което и на основание чл.279 ал.1 т.4 от НПК са приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им обясненията му , дадени пред друг съдебен състав по н.о.х.д.№452/2003г. на *ОСи обясненията му , дадени на досъдебното производство пред съдия .

По отношение на подсъдимият Г.Й.Н. делото се гледа задочно, тъй като същият още преди започването на съдебния процес е напуснал пределите на РБългария в посока Испания /справки от ОД”Полиция”гр.Д./ и местоживеенето му в чужбина не е известно / направено е необходимото за установяване на адрес на лицето в чужбина чрез разпит на негови близки, но същите са заявили, че нямат такава информация/. На основание чл.279 ал.1 т.2 от НПК предвид факта, че делото се гледа в отсъствие на подсъдимия към доказателствения материал са приобщени чрез прочитането им обясненията му , дадени пред друг съдебен състав по н.о.х.д.№452/2003г. на *ОСи обясненията му, дадени на досъдебното производство пред съдия .

В съдебно заседание повдигнатите обвинения се поддържат от Окръжния прокурор, като се пледира за  налагане на наказание на всеки от подсъдимите по вид и размер такова, каквото е била наложено при първото разглеждане на делото от ДОС.

Повереникът на частния обвинител – адв.Л. обосновава, че обвиненията са доказани по безспорен начин и пледира за налагане на същите наказания, както при първото разглеждане на делото от ДОС. Обвинението по чл.116 ал.1 т.9 от НК е доказано по несъмнен начин от показанията на пострадалия, описаните от него симптоми, отговарящи на отравяне с татул, като показанията му безспорно се подкрепяли от показанията на свидетелите И.С., Н.Н.,Л.С., Г.Г., св.К.Х., СМЕ. Безспорно е , според повереника, че татулът е силна отрова, това се знае от всеки, съответно и от подсъдимата М. /С./, която е и с медицинско образование и да, даденото количество татул е било недостатъчно, след като е налице опит, но това не влияе на наказателната отговорност на подсъдимата, тъй като от значение е единствено дали веществото е годно да причини смърт. Изтъква се в пледоарията, че следва да се обърне внимание на изказаното от вещите лица по назначената в хода на съдебното следствие СМЕ, че татула е от растителните отрови, които често не се откриват при аутопсия, което следва да се отчете с оглед медицинското образование на подсъдимата. Относно протокола за претърсване и изземване- формалното нарушение при положение, че недостатъка може да се отстрани с други доказателствени средства не е основание да се изключат доказателствата, събрани с конкретния протокол.

Защитника на подсъдимата Р.М. /С./ –адв.А. пледира, че повдигнатите обвинения срещу подзащитната й не са доказани по безспорен и категоричен начин. Оспорва протокола за претърсване и изземване от дома на тогавашното сем.Савови, тъй като подсъдимата М. /С./ не е присъствала при претърсването, това е било инсценирано от съответните служби, сочи, че процесния протокол не е годно средство, тъй като е налице в няколко варианта, а пък поемните лица давали противоречиви показания за намереното при претърсването, както и че липсват данни за запечатването и изпращане по надлежния ред на иззетите веществени доказателства /капсула с татул/. Относно СМЕ – сочи, че следва да се приеме СМЕ на д-В., че въпросното количество татул съдържа 4,75мг отровни алкалоиди, а леталната доза е 100-150мг., т.е. според защитата по тази експертиза, която била правилната, дадената на пострадалия доза не е годна да доведе до летален изход. Сочи, че в случай на отравяне нормалното е да се отиде веднага на лекар, което пострадалия не бил направил.Оспорва показанията на св.К.Х. и на пострадалия С.С.  и сочи че търсейки мотива следва да се види кой има интерес, а това бил частния обвинител, тъй като по същото време управлявайки фирмата на подсъдимата с пълномощно той бил направил данъчни нарушения за 400 000лв., които сега подсъдимата С. следва да плаща. Пледира за оправдаването на подсъдимата Р.М./С./.

Защитникът на подсъдимата С. –адв.С. акцентира върху това, че процесния протокол за претърсване и изземване не отговаря на нито едно от изискванията на НПК за съставяне на този род документи, че когато е извършено това следствено действие дори следователят, водещ разследването не е знаел за него, а с последващи действия се е помъчил да го узакони, че са налице съмнения в обективността на дознателя, имайки предвид, че бил близък до частния обвинител  и че прекалено вещо е описал намерените златни бижута. Твърди, че е налице сценарий, в който са ангажирани много органи. Налице било противоречие в показанията на св.К. и пострадалия – тя сочела, че подсъдимата била брала татула през м.ноември, а пострадалия сочи , че се чувствал зле от м.октомври. Сочи, че според лекарите никой отровен не можело сам да се излекува, а незнайно как пострадалия като някакъв филмов герой сам се оправил. Освен това според експертизата на д-р В. поетата доза не е летална и не би могла да отрови когото и да било. Иска се оправдаване на подсъдимата.

Защитникът на подсъдимата С. –адв.М…сочи, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е оборена  и не почива на годни доказателствени средства. Липсват несъмнени доказателства по делото, че приетите от С.С. на 18.12.2001г. капсули са съдържали именно татул, а посочените признаци от пострадалия можели да се дължат и на друго, но то не е установено след като пострадалия не е бил изследван навреме. Акцентира, че са налице противоречия между показанията на пострадалия и св.К., като по отношение на последната предвид професията и следва внимателно да се преценява годността и да дава свидетелски показания. Липсвало логика след като подсъдимата С. е решила да убие мъжа си , да го води при св.К., пред която е изповядала плана си за убийство. В процесия протокол за претърсване и изземване разследващите органи били допуснали всички възможни процесуални пороци и не би могъл този протокол да бъде саниран чрез разпит на поемните лица, като действително имало решение на ВКС в този смисъл, но то било изолирано и имало други решения, които изключват тази възможност. Не  е налице годен протокол съгласно чл.131 от НПК, съответно не може да се ангажира присъствието на ампулата, в която има татул –т.е. нея все едно я няма. СМЕ били противоречиви, като следвало да се даде в. на експертизата на д-р В., която била най-задълбочена и подробна. Сочи и, че обвиненията по чл.117 ал.2 от НК не били доказани – ставало въпрос само за сплашване, т.е. подсъдимата не е мотивирала никого да убие съпруга й , а за да бъде сплашен. Пледира за оправдаването на подсъдимата.

Защитникът на подсъдимата И. - адв.Ж. сочи, че липсват доказателства, които да сочат, че подсъдимата е искала да измами Р.М. /С./ - напротив имало е уговорка за сплашване и подсъдимата И.И. е предприела необходимите действия за изпълнението и. Обстоятелството, че подсъдимата в разпита и пред съдия на досъдебното производство сочи, че поръчката на М. /С./ е била за убийство  е обяснено от самата подсъдима с факта, че тогава обвинението срещу нея е било за опит за убийство. Обвинение срещу подсъдимата И. за поддържане на заблуждение няма, а само за възбуждане на заблуждение, а първият път е била осъдена и за поддържане на заблуждение. Освен това подс.С. изобщо не е била заблудена, а от страна на подсъдимата И. са били предприети множество действия за изпълнение на поръчката –сплашване на пострадалия.

Защитникът на подсъдимите И. и Н. сочи в пледоарията си, че следва житейски да се прецени, че всъщност подсъдимата С. няма никакъв мотив и повод да се отърве по този начин от С., като е можела лесно да реши въпроса по законен начин, като би получила семейното жилище, родителските права. С. не бил тровен, защото ако е бил, то с неговите връзки в полицията веднага е щяло да се установи с експертиза наличието на такива вещества в кръвта му. Пледира, че не е имало поръчка за убийство и че съобразявайки се с характеристиките на основните хора в това дело –подсъдимата М. /С./  и пострадалия С. било видно, че такова нещо не се е случвало , а било плод на една добре замислена схема, по която е трябвало подсъдимата С. да лежи по затворите, заедно с другите подсъдими и всичко да остане за С.. Или изследвайки страните по делото било видно, че не е налице поръчка за убийство,  няма тъжител при измамата, поради което подсъдимите И. и Н. следва да бъдат оправдани.

На дадената последна дума подсъдимата Р.М. /С./ заяви, че не се признава за виновна и моли да бъде оправдана.

На дадената последна дума подсъдимата И.И. заяви, че не се чувства виновна и искала единствено да помогне на приятелката си.

На дадената последна дума подсъдимият Д.И. моли съдът да го признае за невиновен, тъй като не бил извършил каквото и да е престъпление.

По отношение на подсъдимия Г.Н. делото се гледа задочно.

Делото се гледа повторно от Д.ки окръжен съд, след като при първоначалното му разглеждане постановената присъда по жалба на подсъдимите е била отменена от Апелативен съд-Варна.

След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Р.Г.М. /С./ и пострадалия С.С.  са бивши съпрузи. Двамата сключили граждански брак през 1991г. и от брака си имат едно дете.  Някъде от 1999г. нататък и с оглед работата на пострадалия С., свързана с непрекъснати пътувания между подсъдимата и пострадалия  се появила дистанция, известна отчужденост. Подсъдимата С. се отчуждила от съпруга си, предвид честите пътувания на последния и през този период подсъдимата започнала извънбрачна интимна връзка, с очевидно траен и силен характер, тъй като под предлог за гинекологично заболяване  към средата на 2001г. прекъснала съпружеските си интимни отношения.

Подсъдимата Р.М. /С./  и подсъдимата И.И.  са приятелки, като двете се били запознали чрез съпрузите си, които имали бизнес отношения. Междувременно подсъдимата И. се развела със съпруга си, като двете с подсъдимата Р.М./С./ запазили приятелските си отношения и си споделяли различни неща. Така  през м.септември 2001г. подсъдимата М. /С./  споделила на подсъдимата И., че има проблеми в семейството и иска съпругът и С. да изчезне от живота и, на което обаче подсъдимата И. не обърнала в този момент особено внимание.

Двете подсъдими-И.И. и Р.М./С./   още от 1999г. ходели заедно, а и поотделно да им гледат на кафе при св.К.Х.. Подсъдимата Р.М. /С./ честичко посещавала свидетелката, като при посещенията си, имайки предвид и естеството на разговорите споделяла със св.Х. различни неща от интимно естество. Така тя споделила със св.Х. за интимната си извънбрачна връзка с лицето И.И., питала я дали ще се задълбочи връзката и с И... През м.септември 2001г. подсъдимата С. споделила и със св.Х., че иска да отрови мъжа си, като казала за татул. Шокирана от намеренията и св. К.Х. я посъветвала да се разведе, като и казала, че има възмездие. През м.ноември 2001г. подсъдимата С. споделила със св.Х., че е ходила да бере татул посред нощ, както и че била слагала в кафето на пострадалия С. татул, който смилала, но не се получавало нищо. Подсъдимата Р.М. /С./ в по-късен момент споделила и с приятелката си –подсъдимата И. за намерението си да отрови съпруга си с татул.

В началото на м.декември 2001г. детето на сем.Савови постъпило в урологично отделение на МБАЛ-Д.за операция. По време на престоя в болницата родителите се редували да остават при детето. На 18.12.2001г. идвайки да смени в болницата пострадалия С., подсъдимата М. /С./ му казала, че била през деня на преглед и лекарката и казала, че вече ще се излекува този гинекологичен проблем, но трябвало и той да изпие хапчета по определена схема, като му подала найлонова торбичка с пет зелени желатинови капсули и му казала, че трябва да изпие капсулите през 15 минути. От капсулите било изсипано лекарственото вещество и подсъдимата била сложила татул. Пострадалия се прибрал в дома си към 22.00ч., като по пътя си купил нещо за ядене и кофичка кисело мляко. Хапнал, направил си айрян и изпил капсулите през 15 минути, така както била заръчала съпругата му. Около 24.00ч. си легнал да спи. Събудил се около 02.00ч., с обща отпадналост, разфокусиран поглед, световъртеж и сърцебиенето му било учестено. Опитал се да стане, при което щял да падне, тъй като толкова бил отпаднал че не можел да се задържи прав. Все пак бавно, с подпиране на мебелите, успял да стигне до банята. Тъй като известно време преди това имал здравословни проблеми от подобен тип, но в много по-лека форма, пострадалия си помислил, че може да е получил диабетна кома. При предишните си неразположения  и мислейки, че може да има диабет / тъй като в рода си имал диабетно болни/ той се бил снабдил с диагностични ленти за анализ на урина , които сега използвал, но не се отчело увеличение на захарта.На С. продължавало да му е зле, естествено при това състояние не можел да заспи и непрекъснато пиел вода, поради сухота в устата и така около два часа, след което неусетно от умора заспал. Събудил се около 11.00ч. на другия ден с главоболие и се обадил на свой приятел –лекар във ІІ-ро ДКЦ-Д.– св.Г.Г., като последния му казал, че му свършва работното време и С. да идва по-скоро. Пострадалия се качил на колата, но когато стигнал до лекаря, последният вече си тръгвал, и тъй като лабораторията вече не работила / било към 12:00ч. на обяд, а лабораторията работила до 11:00ч/ само му измерил кръвното, което било високо /при нормално 120/80, сега горната граница била 140/. На св.Г. му направил впечатление видът на С.С. –последният бил отпаднал, с жълтеникав, блед цвят на лицето. След като С. му обяснил какво е преживял през нощта, св.Г. му казал, че С. бил минал покрай инфаркт и го посъветвал да спре цигарите и да намали кафетата. Че пострадалия изглеждал зле-пребледнял, отпаднал, забелязал и св.Н. Б.Н.- собственик по това време на бар ”.E.” в Д., където пострадалия пътем се отбил и споделил, че ще ходи на преглед, като отказал да пие кафе. Вечерта св.С. се отбил в болницата, за да каже на съпругата си, че не се чувства добре и няма да е в състояние да остане при детето и между другото я попитал дали това което му се случило през нощта не се дължи на ампулите, които му дала. Подсъдимата С. отрекла, като заявила, че е невъзможно, тъй като ампулите били пълни с витаминно съдържание. След няколко дни състоянието на св.С. се нормализирало и той повече нямал такива оплаквания.

На 01.05.2002г. в дома на сем.С.. било извършено претърсване и изземване, при което били намерени във вграден шкаф срещу входната врата на апартамента блистер с лекарствено средство „доксициклин” с шест броя капсули, зелени на цвят.Гнездата на две от капсулите били разпечатани и след отварянето им се установило, че едната от тях имала за съдържание жълто прахообразно вещество, а втората – консистенция от тъмнокафяв до черен цвят в раздробено съдържание. Съгласно изготвената и приета по делото съдебно ботаническа експертиза №199/2002г. в представената за изследване желатинова капсула се съдържат цели и стрити семена от растението татул (DATURA STRAMONIUM L.) Съгласно протокол №… за извършена физикохимическа експертиза в капсулата не се съдържа доксициклин и в нея има стрита дрога, в която се доказва наличие на алкалоидите на растението татул, в т.ч. атропин, като по литературни данни в дрогата на Татул се съдържат от 0,3 до 0,75% отровни алкалоиди /атропин, респ. хиосциамин, скополамин и др./ Съгласно изготвената по досъдебното производство тройна съдебномедицинска експертиза /л.196-200, т.ІІ от сл.дело/, приета от съда по делегация //СП-40/2008/  при приемане през 15 мин. на около 1 гр. стрити семена от татул от пострадалия  / количеството, което се получава от пет капсули, ако се приеме, че са съдържали същото количество татул, като иззетата при обиска/, се налага извода, че това количество е годно да причини отравяне с летален изход, а приемането на дрогата под форма на капсули ще доведе до натрупването на алкалоидите в организма, респ. до кумулиране на ефекта им. Съгласно същата експертиза от фармакологична и клинична гледна точка  при приемане на посоченото количество татул съществува реален риск от летален смъртен изход, а приемането от пострадалия на млечни храни и течности преди и по време на поглъщане на капсулите с татулови зрънца са имали благоприятен ефект за предотвратяване на леталния изход. Че посоченото количество татул е в състояние да доведе до летален изход категорично в заключението си сочи и назначената по реда на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза. В известно противоречие с последните две експертизи е изготвената по досъдебното производство СМЕ по писмени данни №…./2002г./ л.178-181 ,т.ІІ от сл.дело/, доколкото в същата се сочи, че в 0,19г дрога /съдържанието на една капсула, представена за изследване/ се съдържат 0,95мг алкалоиди, в петкратната доза-пет капсули се съдържат 4,75мг алкалоиди, а леталната доза е 100-150 мг., но тази експертиза не се приема от съда поради противоречието и с другите експерти заключения и вътрешното и противоречие, които ще бъдат коментирани по-долу при оценка на доказателствата.

Съгласно изготвената по досъдебното производство и приобщена към доказателствата по реда на чл.282 ал.3 от НПК комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза подсъдимата Р.М. /С./ не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата, тя е с нормален интелект в границите на средната норма, като при нея се установяват личностови особености, които са в рамките на личностова акцентуация и корелират с данните от изследванията. По време на инкриминиране на деянието подсъдимата е била в състояние да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си

След като не успяла да отрови мъжа си татул, след 18.12.2001г. подсъдимата М. /С./ започнала да търси други начини и средства да го погуби. За намеренията си тя споделяла с приятелката си –подсъдимата И.И., както и със св.К.Х.. На последната подсъдимата М. /С./ даже се оплакала, че въпреки, че му дала татул, не успяла да отрови св.С.. На приятелката си И. ,подсъдимата Р.М. /С./ споделила, че с татул не се е получило и ще търси да си плати на някой да убие св.С.. Подсъдимата И.И. тогава потърсила св.И.Р. и в присъствието на подсъдимата М. /С./ му предложила да убие някакъв мъж, като даже го питала колко човека е убил, при което св.Р. отговорил - 16, тъй като приел всичко за шега. Впоследствие обаче разговорите на тази тема продължили и св.Р. привидно се съгласил, като вече разбрал, че става въпрос за св.С., тъй като си мислел, че го разработват от полицията / както самият свидетел обяснява разговорът станал малко след като излязъл от затвора/. Подсъдимата И. му казала, че за това ще му бъде заплатено от приятелката й - подсъдимата  М./С./. След този разговор на св.Р. се обаждали и подсъдимата И. и подсъдимата М. /С./, като последната настоявала да убие съпруга й и питала кога ще го направи, а св.Р. уклончиво отлагал, тъй като както самия той обяснява виждал, че цялата работа е налудничава. На подсъдимата С. св.Р. бил казал, че убийството ще стане около Нова година /2001г. срещу 2002г./  и че  само трите имена на съпруга й му стигат, имал си начини и средства  да разбере кой е този човек, а подсъдимата М. /С./ изрично му заръчала да се намери трупа, за да получела имущество. Подсъдимата Р.М. /С. /непрекъснато звъняла по GSM-а на св.Р., обяснявайки му къде в момента е мъжът и и настоявайки да извърши убийството. При един от разговорите му казала, че е подходящо, тъй като мъжът е в гр.Бяла в някакъв ресторант и св.Р. заявил, че ще извърши убийството, което естествено не сторил. Все пак, продължавайки да си мисли, че е разработван от полицията и за да види докъде са готови да стигнат, св.Р. казал на подсъдимите, че му трябват 500 долара да си купи оръжие и си уговорили среща в барчето срещу болницата. На срещата в барчето дошла  подсъдимата Р.М. /С./, носейки долари, навити на руло, които извадила и подала на св.Р., но последния  съгласно показанията му й бутнал ръката и не ги взел, тъй като мислел, че са белязани , не се съгласил и на предлаганите от нея 10 000 долара и си тръгнал. След това , тъй като подсъдимата М. /С./ непрекъснато го търсила по телефона и увещавала да убие съпруга и, св.Р. си сменил телефонния номер.

Междувременно подсъдимата С. продължавала да посещава св.Х., като даже се интересувала свидетелката да и каже дали работите ще станат-т.е. дали св.С. ще бъде убит. Със св.Х. подсъдимата Р.М. /С./  споделила, че е платила на „И.” /визирайки св.Р./ 1000лева, че плаща за да бъде убит С. и че И. взел парите, при което св.Х. и казала, че за 1000лв. никой няма да и свърши работа.

След като не могла да постигне намисленото чрез св.Р. , подсъдимата Р.М. /С./ въпреки това  не се отказала от намеренията си да плати, за да бъде ликвидиран съпруга и, при което през м.януари 2002г. казала на подсъдимата И. да намери други хора да изпълнят поръчката. Даже и  да си е мислела до настоящия момент, че всичко това не е сериозно, подсъдимата И. в този момент вече осъзнала, че подсъдимата М. /С./ действително е решена да бъде убит мъжа и. Към този момент подсъдимата И. *** на квартира с приятеля си – подсъдимият Д.И., като същият апартамент обитавал и подсъдимият Г.Н.. И тримата били закъсали с парите, а непрекъснато идвали сметки за плащане. И така, подсъдимата И. разказала на приятеля си - подсъдимия И. и на подсъдимия Н., че една нейна приятелка търси наемници да убият съпруга и както и че тази нейна приятелка е готова да плати, защото предните и опити – да го трови с татул и да наеме друг да го ликвидира се провалили. Тъй като имали нужда от пари тримата тогава решили, че могат да се възползват от ситуацията, като вземат парите на подсъдимата М. /С./ с обещанието да изпълнят поръчката, но без намерение да я изпълняват. Тогава според уговорката между тримата, подсъдимата И. се обадила на подсъдимата С. и й казала, че е намерила човек ,който да изпълни поръчката / убийството на св.С./, като за целта подсъдимата С. трябвало да плати  6 000долара, от които 3 000 долара капаро. След няколко дни, в началото на м.февруари подсъдимата Р.М. /С./ се срещнала с подсъдимата И. *** /където работела тогава подсъдимата И./ и й дала сумата от 2700долара. Подсъдимата И. дала доларите на другите двама подсъдими, които след обмяната им и дали 1000лв. На 18.02.2002г. с пълномощно на името на подсъдимия Г.Н. закупили л. автомобил „Х…” с ДК№….. АК и пет игри „Сони плейстейшън” със 165 КД, които започнали да отдават под наем.

За да набави сумата подсъдимата Р.М. /С./ казала на съпруга си-св.С., че бащата на нейна приятелка Златина има нужда от 6 000долара за операция и му предложила да помогнат с 3 000 долара. Св.С. се съгласил и взел сумата в заем от св.П.М., който дал на подсъдимата 3 000 долара. Взетия заем бил върнат по-късно от св.С. на св.П.М..

Стойността на 2700 щатски долара в български лева по най-ниския фиксинг на БНБ за периода преди 18.02.2002г.-2,22лв, е 5 994лв.

След като дала парите, подсъдимата Р.М. /С./  започнала често да се обажда на подсъдимата И. и да я пита какво става по нейния случай, на което последната отговаряла, че това не е лесна работа и нещата се проучват. Подсъдимата М. /С./ настоявала поръчката да бъде изпълнена до 27.02.2002г., която дата свързвала с поредно дело на фирмата. При разговорите между двете подсъдимата И. използвала името  „В…”, като лице-изпълнител на поръчката.

След известно време, като попривършили парите ,взети от подсъдимата С., подсъдимите И., Н. и И. решили да вземат още пари от подсъдимата С., като й кажат ,че съгласно събраната информация от „В..” за мъжа й ,никой нямало да се съгласи да изпълни тази поръчка само за 6000 долара. Подсъдимата И. се обадила на подсъдимата Р.М./С./, съобщила й решението им, като казала и че лицето „В.” вдига сумата на 13 000 долара и  С. трябва да даде още 3 000 долара предплата.

Около 18-22.02.2002г. подсъдимата М. /С./ казала на съпруга си, че и трябват 1300 долара за операция. На 01.03.2002г., бидейки на път, той й се обадил, като й казал че е продал слънчоглед и да планира операцията за 04.03.2002г., тъй като се прибира в гр.Д.. Прибрал се, като казал на подсъдимата С., че ще изчака да и мине операцията, при което тя му заявила, че няма нужда, тъй като операцията е лека, но въпреки всичко той настоял.

 На 03.03.2002г. св.С. гледал телевизия до 7.00ч., след което си легнал, като към 10-10.30ч. го събудила съпругата му с искане да отидат на барче да пият кафе. Отишли в бар”Е..” в гр.Д., където ходили сравнително често. Там св.С. се видял с приятели и се уговорили да играят карти, а подсъдимата поискала да я остави пред дома на родителите и. Св.С. така и направил –оставил подсъдимата пред къщата на родителите и се върнал в барчето. Малко след това подсъдимата С. му се обадила по телефона и му казала, да се прибира в къщи, тъй като са ги обрали. Като си дошъл подсъдимата му обяснила, че намерила външната врата отключена. Установил, че от куфарчето му липсват 6 500лв. Обадили се в полицията и когато дежурната група пристигнала подсъдимата казала, че са откраднати и 100гр. златни накити, които описала. Същият ден вечерта св.С. разбрал от негов съсед, че подсъдимата има извънбрачна връзка, при което казал на последната, че отново тръгва на път, но не го направил. Заедно с негови приятели останал и когато подсъдимата тръгнала някъде през нощта на 06.03.2002г. , св.С. я последвал и я видял да влиза в жилището на този, за когото, вече знаел, че и е любовник. Отишъл при майка и баща й и заедно отишли до къщата, от където излезли подсъдимата и приятеля и. Същата нощ подсъдимата С. и св.С. провели дълъг разговор, като в крайна сметка св.С. останал с погрешното впечатление, че са постигнали съгласие да запазят семейството си.

Междувременно на 05.03.2002г. подсъдимата И. *** и се обадила на подсъдимата С., а последната я уведомила, че е намерила парите. Двете подсъдими се срещнали в кафето на х-л „България”, където подсъдимата Р.М. /С./ и дала сумата от 3000долара. Подсъдимата И. ги дала на подсъдимите Н. и И., които й дали от сумата / след като ги обменили/ 1000лв., а останалите похарчили за свои нужди.

Стойността на 3 000 долара в български лева по фиксинга на БНБ за 05.03.2002г. -2,25лв., е 6 750лв.

След като дала вече доста пари подсъдимата Р.М. /С./ започнала често да се обажда на подсъдимата И., настоявайки да се изпълни поръчката, при което подсъдимата И. и отговаряла, че „В.” е в София и няма връзка с него. Тъй като обажданията на подсъдимата С. станали прекалено чести и настойчиви, то тримата подсъдими-И., Н. и И. решили да демонстрират някаква подготовка, някакво действие, за да си помисли подс. С., че се прави нещо за изпълнение на поръчката.

            През цялото време подсъдимата Р.М. /С./ не спирала посещенията си при св. К.Х.. Един ден и хрумнало и завела и мъжа си, като св.Х., когато останали насаме му подметнала, че е в опасност. На другият ден св.С. отишъл сам при св.Х., която му разказала, че от съпругата му знае, че е наела убийци да го убият и е платила за това, както и че приятелката й И. е намесена в това и да внимава. Колкото и да не му се вярвало на св.С. и да му звучало налудничаво, все пак се стреснал и знаейки и за извънбрачната връзка на съпругата си решил да си наеме охрана, като за целта ангажирал св.Н.Ж..

На 19.04.2002г. подсъдимата И. *** автомобил „П,,” и тримата подсъдими –И., Н. и И. ***. Подсъдимата И.И. им показала жилището на сем.Савови на ул.”Силистра”. По-късно се срещнала с подсъдимата С., на която показала колата и казала, че на следващата вечер „В.” ще спре колата до задния вход на блока. Разбрали се подсъдимата С. и мъжът и да отидат на нощно заведение, за да се приберат късно и когато се прибират „В.” ще изпълни поръчката. Същия ден св.С. *** и подсъдимата С. му звъняла няколко пъти да го пита, кога ще се прибере, при което, с оглед казаното му от св.Х., св.С. се усъмнил и се обадил на св.Ж., но всичко било нормално. Като се прибрал подсъдимата С. му предложила на другата вечер да отидат на дискотека и св.С. даже се засрамил, че подозира жена си, а ето тя го кани на заведение. На 20.04.2002г. сем.Савови заедно с кумците им отишли на ресторант „Х…” в гр.Д., а после на дискотека „А…”, откъдето подсъдимата С. няколко пъти се обаждала на подсъдимата И., а последната – на подсъдимите Н. и И.. Като си тръгнали с управляваната от св.С. кола, пред блока подсъдимата Р.М. /С./  изскочила бързо от колата, казвайки, че има остра нужда от тоалетна, качила се с асансьора и за да забави св.С. и улесни „В.” при изпълнение на поръчката поставила сгъната изтривалка на асансьора. Св.С. обаче още преди това се бил усъмнил от подозрителното държане на жена си и бил извикал наетата от него охрана и заедно се качили до петия етаж. Подсъдимата С. отключила входната врата, казала, че в бързината била набрала изтривалката и с цел да го накара да излезе отново навън му казала, че трябва да купи презерватив. Тогава св.С. и казал, че трябва да слезе с него, защото става нещо, хванал я за ръката и слезли заедно. Излезли от северния край на блока, където бил паркиран автомобила на подсъдимите И. и Н.- „П…” с ДК№  …. СВ. Когато св.С. с охраната си приближил до автомобила, колата внезапно потеглила.

След този случай подсъдимата Р.М. /С./ повярвала, че се прави нещо по поръчката и даже казала на подсъдимата И. да премахнат всички следи по наемането на колата, тъй като С. й видял номера.

Виждайки, че подсъдимата С. е склонна да дава пари, тримата подсъдими И., И. и Н. решили да измъкнат още. За целта подсъдимата И. й се обадила и  й казала, че „В.” го няма и ако много бърза може да се обади на негов приятел да свърши работата, който обаче иска 1000 долара за предварителни разходи.

След няколко дни подсъдимата С. предала на подс.И. 600 долара, чиято стойност в български лева по най-ниския фиксинг на БНБ преди 30.04.2002г.-2,18лв. е 1 208лв.

Тъй като вече знаела, че съпругът й има охрана – той сам й казал, подсъдимата С. предложила да организират убийството му извън града. За плана споделила и със св.Х., а последната предала всичко на св.С..

Последният, вече страхувайки се за живота си напуснал изненадващо гр.Д.и казал по телефона на съпругата си, че пътува за гр.Бяла Слатина, а всъщност отишъл в София при сестра си –св.Илияна С., с която споделил всичко и двамата изготвили жалба до полицията.

Междувременно съпругата му се обадила по телефона и той й казал, че е в гр.Б…. Подсъдимата С. веднага се обадила на подсъдимата И. и й предала, къде е св.С.. Тримата подсъдими-И., И. и Н. решили за пред подс.С. да инсценират нападение над св.С., като съставили следния план - да инсценират ситуация по пътя Варна - Д., като предизвикат спиране на отбивка, уж да нападнат св.С.,  дърпайки го, а през това време подс.С. да потегли, а те да го оставят, като измислят „умна причина” защо не е станала работата, -напр. появила се е охраната му.

На 29.04.2002г. към 14:22ч. подсъдимата С. се обадила на съпруга си, за да разбере кога ще се прибира при което той казал, че ще тръгва след малко, но първо ще мине през гр.Плевен.

 Подсъдимата С. и подс.И. се уговорили същия ден и се срещнали на определена отбивка по пътя В,-Д., където се уточнили, че когато св.С. ***, подс.С., ще го посрещне с нейната кола извън града. Като тръгнат за гр.Д.подс.С. ще се движи отпред, да спре на отбивката и да инсценира повреда на колата или, че и е прилошало. Подс.И. предупредила подс.С. да внимава и за трета кола, охраняваща С. с цел, да й кажат след това, че е имало и трета кола, която тя не е видяла и затова не са направили нищо. Подс.С. се поинтересувала дали имат готовност за изчезването на С.. Подс.И. и казала, че имат готовност да не намерят трупа. За целта тримата подсъдими-И., И. и Н. били купили кирка, крива и права лопата, които сложили в багажника на колата си и имали намерение при възможност да ги покажат на подс.С., за да я убедят, че са подготвени да изпълнят поръчката. По-късно същия ден подс.Р.М. /С./ се обадила на подс.И., за да я информира, че св.С. малко по-късно ще й се обади да и каже накъде е и че в куфара му ще има 7 000лв., и ако всички мине нормално ще им ги даде. Към 19:25ч същата вечер подс.М. /С./ отново се обадила на подс.И., като й казала, че нещата се отлагат,  тъй като С. няма да се прибира същата вечер и двете се уточнили  да се чуят на другия ден.

На другия ден подсъдимата С., след като се чула по телефона със св.С. и разбрала към колко ще тръгва за гр.Варна се обадила на подс.И., като се уточнили, че остава плана от снощи, както и че подс.С. ще тръгне към осем без петнадесет от Д.и осем и половина ще бъде там и преди срещата и със С. не е лошо да се видят.

По обяд на 30.04.2002г. двете подсъдими отново се чули по телефона и подс.И. заръчала на подс.Р.М. /С./ да се оглежда за трета кола и ако види такава изобщо да не спира на отбивката. По –късно същата вечер отново по телефона подс.С. напомнила на подс.И., когато всичко мине да остави куфара и сака на С. в багажника отзад, за да не бие на очи, когато оставят колата в Д.и съобщила, че е пред Медицинския институт, но С. още не се е обадил, на което подс.И. отговорила, че когато й се обади, тогава и тя ще тръгне към мястото. В 20:49ч. подсъдимата С. се обадила на подс.И. и й казала, че С. се е обадил и казал, че до 30-40 мин. ще бъде на бензиностанцията пред с.А…, където ще се срещнат, а тя ще го забави, за да разбере дали има някой с него. Подс.И. отново я предупредила ако има нещо нередно, въобще да не спира и се уточнили, че към 21:30ч. ще тръгнат от бензиностанцията.

Около 21:30ч. подс.С. спряла на бензиностанцията пред А.., където била задържана от органите на полицията. Останалите трима подсъдими спрели на определената отбивка до с.Л... Подс.И. останала в автомобила, а другите двама подсъдими се скрили в храстите край шосето срещу отбивката. Като видели, че по шосето от гр.Д.се движат три автомобила, които спрели на отбивката, помислили, че са охраната на С.  и се оттеглили от шосето, дочули лай на кучета, отваряне на автомобилни врати, светлини от фенер и избягали в гр.Варна. Подсъдимата И. била задържана от органите на полицията в автомобила, а другите двама подсъдими били заловени по-късно през следващите дни.

Общата сума, която подсъдимите И., И. и Н. получили от подсъдимата С. възлиза на 13 952лв.

Изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

С извършеното деяние, като на 18.12.2001г. в гр.Д.предумишлено е направила опит да умъртви С.В.С., като престъплението не е довършено по независещи от подсъдимата причини, подсъдимата Р.М. /С./ е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.116 ал.1 т.9 вр. чл.18 ал.1 от НК. Престъплението е извършено от подсъдимата С. предумишлено, тъй като същата продължително време е обсъждала мотивите за и против извършването му, решението й е обмислено и взето в спокойна обстановка, предварително е набавила средството за извършването му – татула и е избрала начин и място за осъществяването му. Предумисъла на подсъдимата се характеризира с вземане на решението в спокойно и хладнокръвно състояние, извършване на подготвителни действия – ходила, брала татул, поставила такъв в ампулите, като предварително изсипала съдържащото се там лекарствено вещество, измислила план – казала на пострадалия през 15 минути да изпие петте ампули, избрала е момента – когато С. ще е сам вкъщи. Не на последно място следва да се има предвид и медицинското образование на подсъдимата, което й е помогнало по-лесно да избере средството – а именно татул, който трудно може да бъде разкрит при аутопсия, съгласно посоченото от вещите лице по СМЕ, назначена в хода на съдебното следствие. Действията на подсъдимата са били насочени към лишаването на живот на св.С. и подсъдимата е направила всичко по силите си да постигане на целта –смъртта на пострадалия, т.е. налице е довършен опит, но целения от подсъдимата резултат не е настъпил по независещи от нея причини –приемането на течности и храна от пострадалия, включително мляко, факта, че се касае за млад, здрав и трениран мъж, обстоятелството, че е бил леко привикнал към дрогата на татула с оглед даваните му преди това по-малки количества, смлени в кафето.

С извършеното деяние, като през м.декември 2001г.в гр.Д.е подбуждала И.Д.Р. към убийство на С.В.С. ,подсъдимата Р.М. /С./  е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.117 ал.2 от НК. Деянието е извършено от подсъдимата при условията на пряк умисъл-подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е обществено опасните му последици и е искала настъпването им.

С извършеното деянието, като през периода м. януари-30.04.2002г. в гр.Д.е подбуждала И.М.И., Д.И.И. и Г.Й.Н. към убийство на С.В.С., подсъдимата Р.М. /С./ е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.117 ал.2 от НК. Деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл-подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е обществено опасните му последици и е искала настъпването им.

С извършеното деяние, като през периода м. февруари - м. април 2002г. в гр.Д.при условията на продължавано престъпление след предварителен сговор, с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали заблуждение у Р.Г.М. /С./, с което са й причинили имуществени вреди в големи размери - 13 952лв., подсъдимите И.М.И., Д.И.И. и Г.Й.Н. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.210 ал.1 т.2 и т.5 във вр. чл.209 ал.1 и чл.26 ал.1 за всеки от тях. Всеки от тримата подсъдими е действал при форма на вината пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването им и със специфичната цел – да набави за себе си имотна облага. Причинените имуществени вреди - 13 952 лева са в големи размери, имайки предвид, че минималната заплата през процесния период е била 100лв. Престъплението, извършено от всеки от тримата подсъдими е продължавано, тъй като се касае за повече от две деяния, които поотделно осъществяват един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите от обективна и субективна страна се явяват продължение на предшестващите. Налице е предварително сговаряне между тримата подсъдими за осъществяване на измамата – видно от изложеното по-горе тримата се събрали и решили, че по този начин лесно ще спечелят пари, уговорили са се за сумите и детайлите от престъплението. Освен, че са възбудили у подсъдимата М. /С./ невярна представа, че ще изпълнят това, за което им е плащала, те са поддържали продължително време тази невярна представа, извършвайки действия, инсцениращи някакво изпълнение от тяхна страна. Именно, като са поддържали вече създадената невярна представа у подсъдимата Р.М. /С./, тримата подсъдими са я мотивирала да извършва имуществени разпореждания, т.е. така са получили по-голяма сума пари от нея. Действително в диспозитива на обвинението липсва такова за поддържане на заблуждение, а само за въвеждане в заблуждение, но на практика в обстоятелствената част на ОА подробно е описано освен първоначалното въвеждане от тримата подсъдими –И., Н. и И. в заблуждение на Р., но и как тримата фактически са поддържали заблуждение у нея, като са описани и действията им в тази насока. В случая се касае за друга форма на изпълнителното деяние на същото престъпление, чиито обективни и субективни характеристики са известни на подсъдимите, тъй като както се спомена подробно са описани в обстоятелствената част на ОА, т.е касае е се за закон за същото престъпление, което е в правомощията на съда да бъде приложено и не нарушава по никакъв начин правата на подсъдимите. Въвеждайки в заблуждение подсъдимата С. и поддържайки вече възбуденото у нея заблуждение, че ще извършат това, което им е поръчала тримата подсъдими И., Н. и И. са мотивирали подс.С. да извърши акт на имуществено разпореждане с общата сума от 13 952лв. Следва да се посочи, че  според съда неправилно в ОА е посочена подсъдимата С. като пострадала от деянието, тъй като е видно от обстоятелствената част на обвинителния акт и настоящите мотиви, от всички факти по делото, че всъщност паричните средства са били осигурени в по-голямата си част от св.С. / под предлог за операция на нейна приятелка, кражбата от куфарчето му и т.н./. Въпреки допуснатото нарушение при посочване на пострадалото лице съдът намери, че не разполага с правомощието при повторно разглеждане на делото да връща ОА на прокурора с оглед изправяне на допуснати нарушения / първоинстанционната присъда е била отменена само по жалба на подсъдимите/, а посоченото не би могло да се вмени на подсъдимите едва с присъдата, тъй като се касае до ново обстоятелство, по отношение на което не са имали възможност да се защитят. При това положение въпреки наличието на посочения порок по отношение на пострадалото лице с оглед посочената невъзможност за коригиране от съда, то обвинението следва да бъде във вида, както е предявено на тримата подсъдими и същите са осъдени по него, тъй като действително е налице измама в големи размери, осъществена от тях.

 Съдът намира за безспорно доказани всички елементи на възведените престъпни състави. Извършеното от подсъдимата С. престъпление по чл.116 ал.1 т.9 вр. чл.18 ал.1 от НК по време, място начин и средство безспорно се доказва от показанията на св.С., св.Х., св.С., св.Г., обясненията на подсъдимите И. и Н., дадени пред съдия на досъдебното производство. Че престъплението е извършено предумишлено от подсъдимата безспорно се доказва от показанията на св.Х. за предварителната подготовка, а и от самия начин на извършване - подсъдимата предварително е изсипала съдържимото от ампулите и  ги е напълнила с татул. Конкретните обстоятелства при конкретния случай независимо от действията на подсъдимата са били такива, че е бил предотвратен смъртния изход, а именно – пострадалия е имал известно привикване към татула / предвид даваните му по-рано от подсъдимата по-малки дози в кафето/, той е силен, здрав, трениран млад мъж, поел е отровата с храна и течностти и най-вече мляко –известна противоотрова. Безспорно са доказани и елементите на престъпните състави по чл.117 ал.2 от НК – подбуждането на И.Р. към убийство на св.С. безспорно се доказва от показанията на св.Р. и св.Х., а подбуждането на подс.И., И. и Н. към убийството на С. – от показанията на св.Х., обясненията на тримата подсъдими, дадени пред съдия на досъдебното производство, използваните СРС. Елементите от престъпния състав на измамата в големи размери се доказва от обясненията на тримата подсъдими-И., Н. и И., дадени на досъдебното производство пред съдия, изготвените ВДС –звукозапис от използвани СРС, изписания текст върху лист от тетрадка от подс.Н., където той обяснява на подс.И. какво да говори пред подс.С..

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните по делото доказателства, които условно могат да се разделят на две групи. От една страна са показанията на св.С., показанията на св. К.Х., показанията на св.И.Р., св.Илияна С., св.Н.Ж., св.Г.Г., св.П.М., св.Т.В., св.Й.М., св.Н.Н., обясненията на подсъдимите И., Н. и И., дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени на основание чл.279 ал.1 т.4 от НПК-за И. и И. и чл.279 ал.1 т.2 от НПК-за подс. Н., изготвените по делото и приети от съда експертизи -комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза /л.158-169, т.ІІ от сл.д. и л.391 от н.о.х.д.№139/2007г./, съдебно ботаническа експертиза №…./2002г. /л.176, т.ІІ от сл.дело, СП-…/2008/, ФХЕ  /л.177, т.ІІ от сл.д, СП 40/2008г/,  тройна съдебно медицинска експертиза /л.196-200 т.ІІ от сл.д., СП-40/2008/, назначената в хода на съдебното следствие тройна съдебномедицинска експертиза  /л.391-392, л.411-415 и л.579-583 от н.о.х.д.№…/2007г/, графическа експертиза /л.207-215, т.ІІ от сл.д. и л.579 от н.о.х.д.№…./2007г./, веществените доказателствени средства- протокол №40 и 41 от веществено доказателство „звукозапис на разговор по мобилен телефон” /т.ІІІ от сл.д./ В противоречие на посочените доказателства от друга страна са обясненията на подсъдимите, дадени пред съда, както и донякъде съдебномедицинска експертиза по писмени данни №…./2002г./ л.178-181 ,т.ІІ от сл.дело/, последната касателно леталните дози на татула..Съдът намери, че следва да изгради вътрешното си убеждение въз основа на първата група доказателства и то съвсем не поради причината че същите са по-многобройни, а защото показанията на св. С.С., св.К.Х., св.Илияна С., св.Н.Ж., св.Г.Г., св.П.М., св.Т.В., св.Й.М., св.Н.Н. са взаимодопълващи се, логични, последователни, непротиворечиви и непроменяни през различните фази на наказателното производство. Обясненията на подсъдимите И., И. и Н., дадени на досъдебното производство пред съдия са в синхрон с описаните дотук свидетелски показания, допълват ги, намират се в логична връзка с тях. Обясненията на подсъдимите, дадени пред съда напротив не кореспондират със събрания доказателствен материал, всъщност разликата в обясненията на подсъдимите И., Н. и И., дадени в съдебно заседание от тези, дадени на досъдебното производство пред съдия се състои в две неща – посочена е по-малка сума, че е взета от подсъдимата С. / така, както между впрочем и тя сочи/ и пред съда вече и тримата подсъдими твърдят, че не е имало поръчка за убийството на св.С., а поръчката е била за сплашването му, за набиването му и тъй като те на практика са предприели действия в тази насока, то не са измамили Р. и не е налице измама. Очевидно е, че тези изявления на подсъдимите- че дадената им от Р. сума е била по-малко и че сумата им е била дадена за побой, който те са възнамерявали да сторят е една тяхна защитна позиция, с оглед повдигнатото им обвинение за измама в големи размери. Защо е налице тази разлика в обясненията на тримата подсъдими пред съда с тези, дадени пред съдия на досъдебното производство – подсъдимите сочат, че били под натиск и обвинението било тогава по-тежко, затова били посочили по-голяма сума и че поръчката е за убийство. Според съда е ясно защо подсъдимите променят обясненията си досежно естеството на поръчката и дадената сума- повдигнатото им обвинение е за измама в големи размери –въвеждане в заблуждение на подсъдимата С., че ще извършат убийство на съпруга и – твърдейки пред съда, че Р.М. /С./ им е поръчала да сплашат и набият мъжа и, което те на практика са щели да сторят и твърдейки, че дадената им от подсъдимата С. за тази цел сума е по-малка всъщност подсъдимите се стремят да бъдат оневинени по повдигнатото обвинение в измама- не са измамили никого, тъй като са щели да извършат каквото им е заръчано, а пък с оглед сумата, не са налице и големи размери. Така, че обясненията пред съда на тримата подсъдими за естеството на поръчката от подсъдимата С., / че поръчала побой, (сплашване), а не убийство/и за дадената сума са една защитна позиция и не следва да бъдат ценени, тъй като са в противоречие с останалия доказателствен материал. Още повече, че обясненията на подсъдимите Н. и И. пред съда са противоречиви и помежду си - тъй като може би не е имало достатъчно време за синхронизиране на версиите им  подсъдимия Н. в обясненията си, дадени пред друг състав на съда и приобщени към наказателното производство на основание чл.279 ал.1 т.2 от НПК сочи, че поръчката  от Р. е била да се проведе разговор със съпруга и /л.362, н.о.х.д.№…/097г. и л.409 от н.о.х.д.№…/2003г./, докато подсъдимият Д.И. в обясненията, дадени пред друг състав на съда и приобщени към доказателствения материал на основание чл.279 ал.1 т.4 от НПК сочи, че поръчката е била  съпругът на подсъдимата М. /С./ да бъде набит /л.363, н.о.х.д.№139/07г. и л.446 н.о.х.д.№…/03г./. И най-сетне тези обяснения на подсъдимите пред съда противоречат  и на обясненията им , дадени на досъдебното производство пред съдия, където подробно обясняват как са се сговорили да измамят Р., каква сума са успели да вземат от нея, че поръчката е била за убийство, каквото те не са имали намерение да извършват. Поради всичко изложено обясненията на тримата подсъдими -И., Н. и И. в тази им част досежно твърдението, че поръчката от Р. била за побой/ сплашване/ на съпруга й  и че за това е платила по-малка сума не следва да бъдат кредитирани и ценени, тъй като те представляват естествена защитна позиция  и от тримата. Що се касае до обясненията на подсъдимата С., последните също не следва да се ценят, тъй като представляват защитна позиция в процеса, противоречат на останалите доказателства, но по-подробно обясненията на тази подсъдима ще бъдат коментирани по-долу.

Основните показания и обяснения, които следва да бъдат обсъдени са от една страна показанията на св.С. и св.Х. и от друга – обясненията на подсъдимата Р.М. /С./. Съдът основно ще се занимае с тези гласни доказателства, с оглед и защитните версии, основно лансирани от защитниците на подсъдимата С. и подсъдимите И. и Н., както и с оглед обстоятелството, че показанията на св.С. и Х. от една страна и обясненията на подс. С. от друга са диаметрално противоположни или казано по друг начин, ако първите говорят истината, то  подсъдимата прикрива истината и обратно.

Съдът намира, че следва изцяло да кредитира показанията на св.С.. Същите са последователни, безпротиворечиви, подкрепени от всички други доказателства по делото, като в противовес на тях са единствено обясненията на подсъдимата С. / и то не във всичко, тъй като и подсъдимата не е в състояние да обори някои факти/. Така св.С. подробно обяснява, че не е подозирал за проблеми в семейството, докато във връзка с кражба от дома им / описана по-горе/ на 03.03.2002г. негов съсед не му казал, че съпругата му има извънбрачна връзка. Св.Л.С. потвърждава в показанията си, че именно по това време и във връзка с кражбата е съобщил на С.  за този полицай, с който имала връзка Р., както и че този полицай е влизал в къщата  на сем.С., когато С. го нямало /вж. показанията на свидетеля - л.386 от н.о.х.д.№…./2007 на *ОСи приобщените  показания на основание чл.281 ал.1 т.2 от НПК –л.133 от н.о.х.д.№…/2003г./ За тази връзка потвърждава в обясненията си и подсъдимата С., а за обстоятелството, че съпругът й я заварва с приятеля и –и св.И.М.-брат на подсъдимата, като последния сочи, че тогава е разбрал за извънбрачната връзка на сестра си. По нататък св.С. *** 2001г. често чувствал сухота в устата, което се допълва от думите на св.Х.,*** Р. й е казала, че е брала татул и смлян му го е давала с кафето, но не е имало резултат. За случилото се на 18.12.2001г. описанието от св.С. за състоянието му като симптоматика напълно се покрива с посочените от вещите лица по назначената в хода на съдебното следствие тройна СМЕ симптоми при отравяне с татул. Вещите лица сочат/ вж. л.582-583 от н.о.х.д.№../07г./-„....има едно характерно съхнене на устата, изпитване чувство на жажда, задължително проблеми в зрението, едно чувство на горене вътре в тялото....”, а св.С.С. в показанията си :”....усещах сърцето ми да блъска в гърдите, все едно иска да изкочи......не можех да стоя на краката си и погледа ми беше размазан, разфокусиран, на моменти виждах, на моменти ми се размазваше пред погледа...” /л.364 от н.о.х.д.№…/07г./ За обективното състояние на св.С. на другия ден свидетелстват в показанията си св.Н.Н. – собственикът на барчето, често посещавано от сем Савови /л.578 от н.о.х.д.№…/2007г./-„ На С. не му беше добре,  натровен ли беше нещо, какво не си спомням, детето му беше болно тогава”, св.Г.Г. –лекарят ,при когото С. е отишъл /вж. показанията му, приобщени към доказателствения материал на основание чл.281 ал.1 т.4 от НПК, л.584, н.о.х.д.№1398/2007г. и л.245-246 от н.о.х.д.№…/2003г../-„Каза ми по телефона, че не можел да спи добре напоследък, оплака се от сърцебиене, не можел да пази равновесие, имал разфокусиран поглед......Беше отпаднал, с жълтеникав, блед цвят на лицето, отчаян- нещо необичайно за него”. Показанията на св.С., че подсъдимата М. /С./ му е дала процесната нощ да изпие пет зелени желатинови капсули, че му казала да ги изпие през 15 минути и че били във връзка с гинекологичното заболяване се подкрепят изцяло от показанията на св.Х., пред която подсъдимата е споделила как се е опитала да отрови съпруга си, но не се е получило./вж. показанията нас свидетелката л.376 от н.о.х.д.№../2007г./ „..и тя/ Р./ ми спомена, че когато ходел С. на свиждане, тя ми спомена ,че слагала в хапчетата  му татул и му казала да ги пие по две на 15 минути.” За това, че подсъдимата Р.М. /С./ се е опитала да отрови съпруга си споменава в обясненията си на досъдебното производство пред съдия  и подсъдимия И. /л.148, т.І от сл.дело/”...И. ми каза, че приятелката й се опитала да отрови съпруга си преди време”, и подсъдимия Н. /л.188, т.І от сл.дело/” ....И. ми беше разказвала, че приятелката й правила няколко опити да отрови съпруга си с някакво отровно растение- сега се сещам-с татул”. Следва да се спомене и откритата при извършеното претърсване и изземване желатинова капсула, съдържаща цели и стрити семена от татул, както е установено по-късно при експертното изследване. Действително възраженията на защитата по отношение на протокола за претърсване  и изземване са основателни и същият е опорочен, не е годно доказателствено средство, което да може да бъде използвано, предвид допуснатите формални нарушения, поради което съдът го изключва от доказателствената съвкупност и не гради своите доказателствени изводи върху него. Възможността обаче иззетото веществено доказателство и принадлежността му към делото да бъде доказана по друг начин – а именно чрез разпит на свидетели – поемни лица, присъствали на претърсването и категоричните им показания за откритата зелена желатинова капсула с черно съдържимо дава достатъчно основание на съда да свърже това веществено доказателство с конкретната фактическа обстановка и местопрестъпление, съответно да гради правни изводи въз основа на него. И двамата свидетели, бидейки поемни лица при претърсването –св.Л.С. /л.386-387 от н.о.х.д.№…/07г. на *ОСи л.132 от н.о.х.д.№…/03г. на ДОС/ и св.Й.П. /л.387 от н.о.х.д.№../07г. на *ОСи л.374-375 от н.о.х.д.№../2003г./ са категорични за откритата желатинова капсула , пълна с черен прах, като настърган молив. Безспорно е, че посочената капсула не е съдържала лекарственото вещество „Доксициклин”, а е съдържала цели и стрити семена от растението „татул” и това се доказва от изготвените и приети по делото съдебно ботаническа експертиза №199/02г. и Протокол №84 за извършена ФХЕ.

Относно възражението от защитата на подс.С., че действително пострадалия може да е имал такива симптоми, но те да се дължали на друго неразположение, а не непременно на отравяне с татул, съдът следва да посочи следното: Ако бяха само субективни оплаквания  на св.С., наистина биха липсвали категорични доказателства, на какво са дължат тези оплаквания, но в случая е налице съвкупност от косвени доказателства стоящи в такава връзка с основния факт, че водят до единствено възможния извод, че състоянието на пострадалия е било такова тъй, като подс.С. се е опитала да го отрови с татул – в тази насока са не само показанията на св.Х., но и обясненията на подс.Н. и И., дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал, показанията на св.С. и П., съответно иззетата от дома на сем.Славови зелена желатинова капсула, съдържаща вътре черно вещество, изготвените експертизи – ботаническа и ФХЕ, доказващи, че веществото в капсулата е татул. Във връзка с позицията на защитата на подс.С., че това за татула по-късно се е появило в показанията на св.С., тъй като в първоначалните си показания след задържането на Р. той не споменава за татул, следва да се посочи, че за процесния случай на 18.12.2001г. и татула се споменава още в жалбата на св.С./л.16, т.І от сл.дело/, подадена на 26.04.2002г.

Тук следва да се отбележи и защо съдът не възприема експертното заключение по СМЕ по писмени данни №…/2002г- в същата вещото лице е посочило, че в пет капсули дрога от татул / със съдържание като иззетата/ се съдържат 4,75 мг отровни алкалоиди, а леталната /смъртната доза на цитираните алкалоиди е 100-150 мг. Така както е даденото заключението по логика следва, че съдържанието е по-малко от леталните дози, съответно не би могло да доведе до летален изход, но в разпита на вещото лице по посочената експертиза /СП 40/2008г.; с.з-е от 16.04.2008г./ на поставените му въпроси, а именно доза от 4,75мг. отровни алкалоиди в състояние ли е да доведе до летален изход вещото лице е отговорило ,че въпроса не е от неговата компетентност, а от компетентността на вещо лице-токсиколог и не може да отговори, т.е. налице е противоречие в изложеното от вещото лице и следва да се приеме, че тази експертиза не може да залегне в основата на доказателствени изводи, тъй като, след като вещото лице само заявява, че не е от неговата компетентност да отговори дали посоченото количество отровни алкалоиди е в състояние да доведе до летален изход, то не може без резерви да се приеме вписаното в заключението му, относно леталните дози и количеството отровни алкалоиди / като не следва да се пренебрегва, че вещото лице навсякъде говори за дрогата –листата на татула, а безспорно най-силно отровни са семената и на пострадалия са давани именно семена/. Съвършено ясно е посочено в заключението на вещите лица по тройната СМЕ, / която е с участието на вещо лице-токсиколог/, че максимално допустимата еднократна доза от дрогата на татула /т.е. от листата/ е 0,2 от гр., а в случая става въпрос за количество около 1гр. и то от семена , а в семената концентрацията на алкалоидите е несъмнено по-голяма. /л.199, т.ІІ от сл.дело, СП-40/2008г., с.з-е от 02.04.2008г./. И назначената в хода на съдебното следствие експертиза е категорична, че  посоченото количество татул -100 броя семена е възможно да доведе до фатален изход. Въпреки, че съда обръща основно внимание на посочените експертизи , то следва да се посочи, че основното и най-важното което всички експертизи посочват, а и даже човек без медицинско образование знае, е че татулът е отрова, силна отрова, която е способна, годна да предизвика смърт. Оттук насетне дали количеството татул, дадено от подсъдимата С. на пострадалия С. е било достатъчно за фатален изход-очевидно е било недостатъчно, тъй като пострадалия е жив, но това не води до извода, че е налице негоден опит, тъй като напротив татула е силно действаща отрова, т.е. годен е ,в състояние е да предизвика, това, което подсъдимата е целяла- смърт, но общественоопасните последици не са настъпили поради различни причини – известно привикване на пострадалия / подсъдимата преди това му стривала по малко татул в кафето и пострадалия привикнал към дрогата/, употребата от негова страна на храна и много течности, факта че се касае за млад ,здрав и трениран мъж, обстоятелството че е употребил мляко –известна противоотрова. Възраженията на защитата, че се касае за негоден опит са неоснователни, тъй като опитът към престъпление по чл.116   не би бил общественоопасен и не би породил наказателна отговорност само ако е извършен с абсолютно негодно средство / което поначало не може да причини целения резултат/, а случаят очевидно не е такъв.Подсъдимата С. е дала на съпруга си количество татул толкова, колкото е преценила, че е необходимо, за да го отрови, направила е всичко възможно за постигане на целения от нея резултат-смъртта на пострадалия и след като не е успяла даже се оплакала на св.Х., че не успяла да отрови мъжа си и ще търси други начини.

По –нататък за изясняване обстоятелствата по делото следва да се обърне внимание на показанията на св.Х. –човекът пред когото подсъдимата С. е споделяла най-различни неща от интимни естество. А показанията на тази свидетелка са много подробни и на практика пресъздават казаното от подсъдимата – за опитите за отравяне на св.С. с татул, за търсенето на начини да го ликвидира, за търсенето на наемници, за лицето И., на което първоначално се възлага поръчката за убийство, за последващите лица, които се търсят – подсъдимите И. и Н. и за ролята на подсъдимата И.. Всичко това подсъдимата С. е споделила със св.Х.. Основно възраженията на защитата срещу показанията на тази свидетелка са първо по отношение професията и –гледачка, второ –че са противоречиви, трето-житейски нелогични –подсъдимата С. не би споделила точно с тази свидетелка такива интимни факти. Съдът намира всички възражения за неоснователни. Показанията на свидетелката Х. въобще не са противоречиви касателно основните факти –напротив същите са последователни, логични, постоянни относно пресъздаване на основните факти- разказаното от подсъдимата , подкрепени от останалия доказателствен материал. Що се касае до обстоятелството, с какво се е занимава свидетелката и че е гледачка, то този факт не е от такова естество, че да обосноват съмнение в достоверността на показанията й или в способността на свидетелката да дава правдиви показания. Именно според съда естеството на работата на свидетелката и поводите по които подс.С. е ходила при  нея житейски и логично са обосновали потребността на подсъдимата да споделя именно със св.Х.. Още повече, че подс.С. очевидно към този момент не е имала с кого да споделя -нека погледнем показанията на роднините и приятелите на подсъдимата С. – според обясненията на подс.И. подс.С. не е споделяла много с родителите си и роднините си и не им е казвала за проблеми в семейството, братът на подсъдимата –св.И.М. в показанията си сочи, че сестра му не е споделяла с него, св.П.М. , негова съпруга също сочи, че подс. С. не е споделяла и с нея. При това положение, след като поначало подсъдимата С. не е споделяла с роднините си –а от показанията им и нейните обяснения е видно, че не биха я подкрепяли за разваляне на семейството, и след като нейната най-близка приятелка И. –подс.И.  по това време -2001г. е живеела във Варна /т.е. не е била непрекъснато на разположение/, то подсъдимата С. е имала нужда от някой, комуто да споделя и е разбираемо, че ги е споделила именно със св.Х., тъй като е очаквала от последната определени отговори, евентуално „предсказване на бъдещето” и т.н. Така че, не само, че не звучи нелогично подс.С. да е споделяла със св.Х., но напротив звучи напълно правдиво и реалистично. Извън изложеното следва да се посочи, че показанията на св.Х. за разказаното й от подс.С. изцяло се подкрепят от останалите доказателства.Така св.Х. сочи как подс.С. й разказала за лице на име И., на когото дала пари да извърши убийството, от показанията на св.И.Р. е видно, че действително подс.С. е осъществила връзка с него, поръчвайки му убийството на мъжа й. На практика никой не оспори и не се опита да опровергае думите на св.Р.. Или поръчката за убийство, което Р. е поръчала на св.Р., безспорно се доказва от показанията и на св.Х. и на св.Р.. Тъй като няма как да отрекат, подсъдимите С. и И. не отричат, че са се срещали със св.Р., но според тях поръчката е била за психологическо въздействие върху св.С., което естествено е защитната им позиция. По-нататък в показанията си св.Х. сочи за разказаното от подс.С. как последната е наела да извършат убийството други лица със съдействието на подс.И., но не само това- подс.С. е питала непрекъснато св.Х. ще стане ли убийството, разказала й за случката зад блока им на 20.04.2002г., когато колата на подс.И. и Н. била спряна там, както и че предвид наетата от С. охрана, ще се търси вариант извън града да стане убийството. За случката на 20.04.2002г.-кой къде е бил, какво точно се е случило, какви действия са били извършени от различните хора разказва в показанията си св.С., съответно в показанията си св.Н.Ж.К. и св.Т.В. –и двамата, наети като охрана на св.С. и извикани по спешност процесната нощ, подсъдимите И. и Н., както и подсъдимата И. в обясненията си, дадени пред съдия, на досъдебното производство / всъщност тримата подсъдими пресъздават случката, макар и в по-друг облик и в обясненията си пред съда/, случката до известна степен е описана и в обясненията на подс.С. /вж. л.384 от н.о.х.д.№…/2003г/. И най-сетне описаната фактическа обстановка се доказва и от изготвените веществени доказателствени средства от използвани СРС. От звукозаписите на разговори по мобилен телефон на подс.И. и подс.Р.М. /С./ е видно как двете си говорят за това кога ще се прибере св.С., как ще го чакат на отбивката по пътя Варна-Д., как подс.С. ще инсценира повреда на колата, за да спре и С.,  вкл. как подс.С. поръчва парите, които ще бъдат в колата -7000лв. да бъдат прибрани, защото държи на тях. Следва да се посочи и ръкописния текст от тетрадка / съгл. заключението на вещото лице по графическата експертиза, почеркът е на подс.Н./, видно от който подс.Н. е дал указания на подс.И. какво до говори на подс.С..

Относно възражението на защитата на подс.Р.М. /С./, че следва да се търси мотива за извършване на престъплението: Действително от съществено  значение е да се изследва мотива за извършване на престъплението. В конкретния случай според съда подсъдимата Р.М. /С./ е желаела да умъртви съпруга си по няколко причини – желанието й да заживее с приятеля си, с когото имала извънбрачна връзка и в когото очевидно била влюбена /вж. показанията на св.Х. на л.376-гърба от но..х.д.№../07г./, желанието й да продължи да живее охолно и без парични притеснения, както досега /съгласно показанията на свидетелите –съседи на сем.Савови последните живеели доста охолно, вж. и показанията на св.Илияна С. относно този факт/. Защитата навсякъде сочи , че всичко е постановка, тъй като целта било да се остави задължението за плащане на Р. –става въпрос за данъчно-ревизионният акт, направен на фирмата на подсъдимата, чиито дългове тя сега следва да плаща- към 2001г. обаче този ДРА не е бил влязъл в сила ,тъй като е бил обжалван и освен това, след като касае фирмата на подсъдимата, очевидно ,че собственика на фирмата следва да плаща дълговете, като това няма никакво отношение към настоящото дело – мигар, ако подс.С. и св.С. се бяха развели без тя да беше предприемала подобни действия с цел да го лиши от живот, положението щеше да бъде различно? Не, но то би било различно, ако подсъдимата беше успяла в целта си, тъй като тогава би могла да разполага и с паричните средства на съпруга си- т.е очевидно е, че интерес или мотив е имала именно подсъдимата С.. Що се касае до мотива на тримата подсъдими –И., И. и Н. , то той е очевиден – целта им е била да получат имотна облага, затова са въвели в заблуждение подс.С. и са поддържали това заблуждение.

По отношение определяне на наказанието на подсъдимите за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:

С оглед забраната за отежняване положението на обжалвалия „реформацио ин пеюс”, то настоящия състав е ограничен  в пределите на наказанията, наложени на подсъдимите при първоначалното разглеждане на делото по отношение на наложения максимум.

За престъплението по чл.116 ал.1 т.9 вр. чл.18 ал.1 от НК на подсъдимата Р.М. е било определено наказание при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК –осем години лишаване от свобода при строг режим. Така определеното наказание е достатъчно ниско с оглед извършеното от подсъдимата престъпно деяние, поради което настоящия състав не намира основание за определяне на по–нисък размер, т.е. за слизане под така определения размер. Престъплението е извършено от подсъдимата С. действително при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства –чисто съдебно минало, липса на други висящи наказателни производства, добри характеристични данни. Същевременно обаче упоритата воля на подсъдимата към осъществяване на противоправното деяние, действията й и липсата на критичност, обосновават липсата на основание за определяне на по-ниско и от без това сравнително ниското наказание. При това положение съдът наложи на подсъдимата С. за престъпление по чл.116 ал.1 т.9 вр. чл.18 ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от осем години при строг режим. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето през което подсъдимата е била с мярка за неотклонение „задържане под стража” при изпълнение на наказанието.

По отношение на престъпленията по чл.117 ал.2 от НК предвид наличието на предпоставките по чл.78а ал.1 от НК / предвиденото наказание за посоченото престъпление е лишаване от свобода до три години, подсъдимата е пълнолетна и неосъждана/ за всяко от тях съдът освободи подсъдимата от наказателна отговорност и й наложи административни наказания „глоба” от по 1000лв., така както са били определени и наказанията при първоначалното разглеждане на делото. Съдът не определи по-нисък размер на глобата, тъй като и без друго е несъезмеримо, че за такъв вид престъпление следва съгласно закона лицето да бъде освободено от наказателна отговорност с определяне на административно наказание „глоба”, но поне с оглед конкретното престъпление размерът на глобата да е към възможния максимум /съобразно редакцията на чл.78а ал.1 от НК по най-благоприятния закон за подсъдимата съгл. чл.2 ал.2 от НК/

За престъплението по чл.210 ал.1 т.2 и т.5 във вр. чл.209 ал.1 и чл.26 ал.1 от НК на подсъдимите И.Н. и И. при първоначалното разглеждане на делото им е определено наказание от по една година лишаване от свобода- в минималния предвиден законов размер. Съдът намира, че с оглед конкретното престъпление не са налице основания за определяне на по-малко по размер наказание. Престъплението е извършено от подс.И. при баланс на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства – смекчаващи- чисто съдебно минало към датата на извършване на деянието, отегчаващи-последващо осъждане за тежко престъпление. Определения размер на наказанието на този подсъдим е достатъчно нисък, за да бъде намалявано повече, поради което съдът му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година при общ режим. С оглед недобрите характеристични данни на подсъдимия и последващото му осъждане за тежко престъпление съдът намери, че за поправянето му и превъзпитанието му същия следва да изтърпи ефективно така определеното му наказание. Подсъдимият Н. е извършил престъплението също при баланс на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало като смекчаващи, наличие на няколко висящи наказателни производства и недобри характеристични данни като отегчаващи. И за този подсъдим важи изложеното вече по-горе- определения размер на наказанието на този подсъдим е достатъчно нисък, за да бъде намалявано повече, така че и на този подсъдим беше наложено наказание една година лишаване от свобода при общ режим, като с оглед  отегчаващите отговорността обстоятелства – лоши характеристични данни, наличие на други висящи наказателни производства срещу него съдът намери, че за поправянето му и превъзпитанието му същия следва да изтърпи ефективно така определеното му наказание.  По отношение на подс.И. –престъплението е извършено от тази подсъдима при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства –чисто съдебно минало, липса на други висящи наказателни производства, добри характеристични данни. При налагане на същото по размер наказание от една година лишаване от свобода-минималния размер, съдът мотивиран от превеса на смекчаващи вината обстоятелства и като прецени и изминалия период от време от извършване на деянието до настоящия момент намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата не е наложително същата да изтърпи ефективно така определеното й наказание, поради което отложи изпълнението на  същото с изпитателен срок от три години

На основание чл.189 ал.3 от НПК с присъдата съдът възложи на подсъдимата Р.М. /С./ сторените по делото съдебно деловодни разноски – по сметка на ОСлС –Д.сумата от 1149,82лв. и по сметка на ДОС-2894лв., като я осъди да заплати и сторените от частния обвинител разноски в размер на 2149лв.

На основание чл.189 ал.3 от НПК с присъдата съдът възложи на подсъдимите И.И., Д.И. и Г.Н. сторените по делото съдебно-деловодни разноски –по сметка на ОСлС –Д.сумата от 102,18лв. и по сметка на *ОСсумата от 402лв.

По горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

Председател:

 

 

Член: