№ 1040
гр. Сливен, 29.08.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. М.
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. М. Гражданско дело №
20232230103187 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:05 часа се явиха:
Молителката, редовно призована, явява се лично. По пълномощие се представлява от
адв. Е. Д., надлежно упълномощена с вече представено по делото пълномощно.
Съдът се удостовери в самоличността на жената чрез справка с личната й карта, от
която се установява и постоянния й адрес. Тази проверка е необходима, с оглед
установяване на месната компетентност на СлРС да се произнесе по молбата, по която е
образувано делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
То е образувано по молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие
срещу ответника, с който молителката е живяла, по нейни твърдения, на семейни начала.
При образуване на делото съда се е произнесъл- в друг съдебен състав и е издал заповед за
незабавна защита от домашно насилие със същите мерки за защита, като исканите по
заповедта за защита от домашно насилие. Настоящият съдия-докладчик не може да издържи
на изкушението и ще направи коментар на извършваните до момента от предходните
състави процесуални действия. На първо място ще отбележи, че определението за издаване
на заповед за незабавна защита е немотивирано- тъй като мотивите са общи, бланкетни,
1
преповтарящи текста на закона, без да кореспондират с конкретния случай, като огромната
част от мотивировъчната част от определението всъщност представлява пренесен с
copy/pastе текста на молбата, по която е образувано делото. Освен това е изключително
неграмотно написано, а и юридически неиздържано, тъй като например в края на
определението е записано, че ограничителната заповед трябва да се издаде на Г. Ж. Д..
Всъщност, закона не борави с това понятие, макар да е вероятно точно то да е добило
гражданственост.
Впечатлението за нехайно отношение на първия по делото докладчик се затвърждава
от текста на определение № 2477/08.08.2023г., което отново представлява пренасяне в него с
copy/pastе текста на молбата, по която е образувано делото. Така също, постановен е
диспозитив за приемане и прилагане на представените писмени доказателства, подробно
описани в молбата в пункт „приложения“на молбата. Всъщност, в този пункт липсва
каквото и да е, камо ли подробно, описание на писмени доказателства. Нещо повече, в
молбата въобще не е направено искане за приемане на писмени доказателства, т.е. съда се е
произнесъл без да е сезиран с подобно искане. След това докладчика по делото указал на
страните да ангажират доказателства по свой почин за следващо заседание. Това е толкова
логично и ясно, тъй като не съществува правило страна по гражданско дело да събира
доказателство по почин, т.е. по инициатива, на другата страна. Отделно следва да се
отбележи, че и това указание е твърде общо, бланкетно, защото съда не е указал кои точно
факти трябва да бъдат доказани, а и не е съобразил обстоятелството, че ответника не е
правил до него момент никакви възражения, тъй като не е правил никакви писмени
изявления. След това, след като насрочил делото в открито заседание- дано страните по този
начин да са разчели закодираното съкращение О.С.З. дв определението, съда записал, че
допуска до разпит при режим на довеждане по почин на молителката и поставил точка за
край на изречението. Т.е., въобще не става ясно какво или кого допуска до разпит съда. В
състав първоначалния докладчик по делото съда въобще не е разгледал искане на
молителката да бъдат изискани протоколи за предупреждение срещу ответника, издавани
по-рано във времето, от служители на РУ при ОД на МВР Сливен. Т.е., в този му състав
съда почти не е свършил никаква работа, а е побързал да насрочи делото в съдебно
заседание за дата, за която към същия този момент е знаел, че ще бъде в платен годишен
отпуск, т.е. че няма да е на работа. Поради това у настоящия съдия-докладчик се формира
мнение, че основната цел на първоначалния докладчик е била да се отърве от разглеждане
на делото.
За съжаление, същото мнение предизвикват у съдия М. и действията на втория по ред
докладчик по делото, защото той/тя е дала ход на делото в открито заседание и пристъпила
към изясняване на фактическата страна на спора, след което, след като протоколирала
изявления на молителката и адвоката й и на ответника констатирала, че се иска заповед за
защита от домашното насилие на ответника на две деца и по тази причина преценила, че
трябва да спази изискванията на закона като уведоми ДСП-Сливен. Всъщност, това е
напълно излишно в случая, защото поведението на ответника недвусмислено подсказва, а
2
дори очевадно показва неговото отношение към родените от съжителството му с
молителката две деца- в тази връзка протоколираното негово изявление в съдебната зала от
10:48 часа. Видно е, че в това заседание не са извършвани никакви процесуални действия по
събиране на доказателства, а уведомяването на ДСП Сливен е било удобен повод
докладчика, също като предходния, да се отърве от делото, насрочвайки го в открито
заседание за ден, в който няма да е на работа, а ще ползва платен годишен отпуск, което
обстоятелство неминиуемо води до промяна на съдията-докладчик. По този начин делото се
озовава в активите на съдия М., който указва на страните, че най-накрая ще предприеме
дължимите от съда и необходими процесуални действия.
На първо място това означава да се посочи, че молбата е с правно основание чл. 4 от
Закона за защита от домашно насилие, а молителката и ответника са активно и пасивно
процесуално легитимирани, предвид чл. 3 т.2 от същия нормативен акт. Молбата е подадена
в срока по чл.10 ал.1 от закона и съдържа искане за издаване на заповед за защита не само на
молителката, но и на две деца, родени по нейно твърдение от съвместното й съжителство с
ответника. Съдът указва на молителката, че е в нейна тежест да докаже факта, че с
ответника са живяли в условията на съвместно съпружеско съжителство, както и че тя и
ответника са родители на малолетните деца В. и К.. Правата по тези две молби се черпят от
действията на ответника, осъществени спрямо молителката в някои случаи в присъствието
на тези деца.
Съдът указва на молителката, че трябва да докаже извършването на тези действия,
които при това трябва да са от такова естество, да имат такава проявна форма, че за тях да
може да се направи извод, че представляват физическо, емоционално и/или психическо
насилие върху молителката и децата.
Съдът указва, че жената не е ангажирала доказателства за това, че е живяла с
ответника в условията на фактическо съпружеско съжителство, както и че двамата са
родители на малолетните деца В. и К..
Тя е представила декларацията по чл.9 от ЗЗДН, без обаче да е направила искане тя да
бъде приета като писмено доказателство, а също така е направила искане да бъдат
допуснати двама свидетели, което пък искане не е пълно, не отговаря на изискванията на
процесуалния закон, защото не са посочени имената на свидетелите, нито пък конкретните
обстоятелства, които ще се установяват чрез разпита на всеки от тях.
Съдът указва, че не е налице признание на факти или право, както и че няма
обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
До настоящия момент от ответника не е депозирано писмено изявление, не е
направено въобще изявление по предмета на делото и не са правени доказателствени
искания. По тази причина съда разпредели доказателствена тежест само за молителката, тъй
като до момента ответника не е направил възражения или твърдения по изложеното в
3
молбата. Той не направи такива и днес, макар по някое време- в 10:50 часа, да се яви пред
съдебната зала, а и в самата зала, преди още съда да е дал ход на делото. В разговор с
председателя на съдебния състав той заяви, че няма да чака да започне делото и че въобще
не го интересува дали ще присъства на заседанието, а председателя на съдебния състав го
уведоми, че и да иска да присъства няма да го допусне в този му вид, тъй като бе с къси
панталони, а е издадена нарочна заповед на председателя на Сливенски окръжен съд лица с
такова облекло да не се допускат в сградата. Ответникът със сигурност знае за тази забрана
и необходимостта да бъде с друго облекло, тъй като то – облеклото му, е било акцент и то
сериозен, в предходното съдебно заседание, когато отново се е явил с къси панталони, за
което му е направена бележка от тогавашния съдия-докладчик. Председателят на съдебния
състав му указа, че докато чака е по-добре да се върне и да си осигури подходящо облекло,
но същия заяви, че въобще не го интересува и си тръгна. Тъй като присъствието му в
заседанието въобще не е задължително, отсъствието му нито представлява процесуална
пречка да бъде даден ход на делото, нито пък да се извършват процесуални действия по
него. Единствено се преклудират правата му за възражения и искания, като той сам се
поставя в невъзможност да стори това.
ОТВЕТНИКЪТ не е ангажирал до момента никакви доказателства.
На основание чл. 146 ал. 3 от ГПК съда ПРЕДОСТАВИ възможност на страните по
делото да вземат становище по доклада на съда.
Съдът УКАЗВА, че съгласно чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН, заповед за защита се издава и само
въз основава на приложена от молителя декларация по чл. 9 ал. 3, когато няма други
доказателства.
На основание чл. 148 от ГПК съда трябва в днешното съдебно заседание да се
произнесе по доказателствените искания на страните. Такива не са направени от никоя от
страните.
АДВ. Д.: Уважаеми г-н председател, нямам възражение по така направения доклад.
Поддържам молбата и моля да отложите делото за следващо открито заседание, в което ще
представим по Вашите указания необходимите доказателства, с които ще установим
твърдяните от нас факти, че моята доверителка и ответника са родители на двете деца по
отношение, на които се иска също да бъде издадена заповед за защита, а също и за това, че
двамата са живяли в условията на съпружеско съжителство, както и че децата са ставали
свидетели на недопустимото поведение на ответника по отношение на молителката. В тази
връзка ще представим писмени доказателства и показанията на един свидетел, като за
обстоятелството, че доверителката ми и ответника са съжителствали в продължение на
години ще бъдат и показанията на свидетеля, който сме осигурили за днешното съдебно
заседание- това е бащата на доверителката ми. Той ще свидетелства и за действията на
4
ответника по отношение на молителката. Искахме да разпитаме още един свидетел днес-
това е приятелка на доверителката ми, но тя поради заплахи от ответника не желае да
свидетелства.
По доказателственото искане, направено от пълномощника на молителката за
разпит на свидетел, становището на съда е следното: то е своевременно направено и е за
събиране на относими към предмета на делото факти, които при това трябва да се докажат
именно от нея. Ето защо, съда
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в качеството на свидетел, воденото от молителката днес лице –
Ж.И.Д..
Съдът ВЪВЕДЕ в залата свидетеля. На осн.чл.170 от ГПК СНЕ самоличността му,
както следва:
Ж.И.Д.– ЕГН: **********, български гражданин, неосъждан, женен, баща на
молителката; желае да свидетелства.
Свидетелят беше предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която
носи при лъжесвидетелстване – ако каже неистина или ако затаи истина, обещава да говори
истината.
На въпроси, формулирани от адв. Д., свидетеля отговори:
От кога се познават дъщеря ви и ответника Т.?
СВИДЕТЕЛ: От дълго време, но на семейни начала живеят от 5-6 години.
АДВ. Д.: Първоначално къде заживяха?
СВИДЕТЕЛ: Отначало живееха в апартамент- жилище, което е на бабата на Т. в кв.„
Дружба“. Там живееха заедно с нея. Роди им се едно дете и отначало нямаше никакъв
проблем, но след раждането на второто дете започнаха панаирите помежду им.
АДВ. Д.: Когато се роди второто им дете, те къде живееха; пак ли бяха в апартамента
на бабата на Т.?
СВИДЕТЕЛ: Не, той се скара с баба си и се изнесоха от жилището й. Изнесоха се на
квартира кв. „Стоян Заимов“ и там живяха около една година.
СЪДЪТ: Дъщеря ви споменавала ли ви е да са имали с ответника проблеми?
СВИДЕТЕЛ: Тя ми е споделяла, че той я е тормозил, удрял я и то пред децата.
Няколко пъти се е изнасяла от жилището им и идваше при нас.
АДВ. Д.: Защо всъщност тя се изнася от жилището им?
СВИДЕТЕЛ: Защото я тормози и я бие.
5
АДВ. Д.: Вие ставал ли сте свидетел на тези му действия?
СВИДЕТЕЛ: Да, бил съм свидетел като я обижда. Не съм виждал да я удря, пред мен
не си е позволявал. Мен също ме е заплашвал по телефона.
АДВ. Д.: Когато са съжителствали, вие не сте бил пряк свидетел на скандал, на
побой?
СВИДЕТЕЛ: На побой- не, но на скандал- да!
АДВ. Д.: Децата присъствали ли са по време на скандал между тях двамата?
СВИДЕТЕЛ: Децата са непрекъснато при тях и да, присъстват на скандалите. Виждат
и чуват всичко.
СЪДЪТ: Дъщеря ви сама ли си отглежда двете деца, т.е. не ги оставя при вас, на
детегледачка или другаде?
СВИДЕТЕЛ: Дъщеря ми денонощно си отглежда сама децата и живеят в едно
домакинство.
АДВ. Д.: Кога последно е имало скандал с ответника и защо се е изнесла от
жилището; какво знаете?
СВИДЕТЕЛ: Може би преди около 4 месеца тя заживя сама с децата в нашия
апартамент, а аз съм на вилата ни на село.
СЪДЪТ: Последно кога са имали разправии двамата?
СВИДЕТЕЛ: Това негово поведени е постоянно- постоянно я заплашва, че ще й
отреже глава и ще я „рита като футболна топка“, а това дори го каза пред полицаите, те го
чуха.
СЪДЪТ: А това кога беше?
СВИДЕТЕЛ: Може би преди две седмици.
СЪДЪТ: Т.е., той пак е имал такова поведение; тя е извикала полиция и полицаите са
станали свидетели на това негово изказване. Пред тях ли е заявил това, което съобщихте
току-що?
СВИДЕТЕЛ: Да, пред тях!
АДВ. Д.: Кога се случи и какво знаете за инцидента, когато той- ответника, е
пресрещнал дъщеря ви на паркинга пред блока в кв. „Дружба“, където живее?
СВИДЕТЕЛ: Аз не съм бил свидетел, но разбрах, че…
АДВ. Д.: Преди колко време беше това приблизително?
СВИДЕТЕЛ: Това беше след този случай, когато е казал пред полицаите, че ще й
отреже главата. Може би десетина дни след това. Т. я е следял и когато тя спира с колата
пред блока, в който живее, спира колата си до нейната врата, за да не може тя да излезе и
започва да я псува, да я заплашва, а децата са вътре в колата. Удрял е по колата, обиждал я.
Тя е извикала полиция, но той си тръгнал и когато пристигат полицаите, него го няма.
6
Имаше и случай, когато аз отвивам в парка на М. – там бяха децата и дъщеря ми, той
пристига след мен с таксито и я замери с ключове, плюеше я и това става пред свидетели.
СЪДЪТ: Това кога е било?
СВИДЕТЕЛ: Може да има месец.
АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Съдът УКАЗВА на молителката да води искания от нея свидетел за разпит в
следващото съдебно заседание. Предвид поведението на ответника, което прави твърде
вероятно заявлението на адвоката на молителката, че той е заплашвал другия от исканите за
днес от молителката свидетели, съда отбелязва, че тя може и да не назовава имената на
свидетеля днес, а направо в следващото заседание.
ДАВА й възможност до заседанието, което съда ще насрочи днес, а и в самото него,
да бъдат представени доказателства за обстоятелството, че страните по делото са родители
на двете деца.
Предходният съдия-докладчик е пропуснал с постановеното в закрито заседание
определение да се произнесе по иначе своевременно направеното от жената доказателствено
искане, от РУ на МВР – Сливен да бъдат изискани съставените през 2023г. в гр.Сливен, от
негови служители предупредителни протоколи на Т. С. М.. Това искане ще бъде уважено,
тъй като е за събиране на доказателства за факти, които са важни за делото. Поради това
съда
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗИСКВА от РУ на МВР - Сливен предупредителни протоколи, съставени от негови
служители на Т. С. М. с ЕГН: **********, при подадени от Г. Ж. Д. с ЕГН: **********
сигнали през 2022-ра и 2023-та години.
Необходимостта от събиране на доказателства означава, че днес съдебното дирене не
може да бъде приключено и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 14.09.2023 г. от 10:20 часа, за която дата и час
7
страните са уведомени от днес.
Съдът указва, че постановени днес от него актове не подлежат на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:40 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8