Решение по дело №63/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3889
Дата: 28 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия: Калина Анастасова
Дело: 20241100500063
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3889
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров

Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500063 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.
Депозирана е молба от С. Н. К., ЕГН ********** и И. П. К., ЕГН **********, и
двамата от гр. София, ж.к. *******, с правно основание чл.240, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 от
ГПК за отмяна на неприсъствено решение № 9076 от 30.05.2023 г. допълнено с
решение № 19790/30.11.2023 г. постановени по гр. д. № 53175/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 120 състав.
Молителите поддържат твърдения, че са били лишени от участие в
производството, за което са разбрали едва на 04.07.2023 г., когато са били уведомени
от пощенската станция, че следва да получат пощенски пратки съдържащи покани за
доброволно изпълнение по изп.д.№ 363/2023 г. по описа на ЧСИ И.К. с рег.№ 839 на
КЧСИ на задължения по издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 53175/2022 г. по описа
на СРС, ГО, 120 състав, по което са осъдени с неприсъствено решение да заплатят по
3002.50 лв. всеки или общо 6005.00 лв. в полза на И. А. М..
Поддържат наличие на предпоставките на чл.240, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, а
именно:
1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовките за съдебното
заседание проведено на 29.05.2023 г. от 09.30 часа;
2. невъзможност да узнаят своевременно за връчването на преписа от исковата
1
молба и призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени
обстоятелства;
3. невъзможност да се явят лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не са могли да преодолеят.
В подадената молба се поддържа, че съобщенията за връчване на исковата молба
са били изпратени на адреса посочен от ищцата – гр.София, ж.к.*******, *******, а не
на адреса, на който са регистрирани ответниците – гр.София, ж.к.*******, *******
Според молителите от разписките към двете съобщения не става ясно на коя дата са
връчени съобщенията и на кои лица.
За насроченото с.з. на 29.05.2023 г. от 09.30 часа поддържат, че изпратените
призовки на адрес гр.София, ж.к.*******, *******са получени от лице В. К. с
отразяване в призовката до С. Н. К. – „майка“, а за адресата И. П. К.- В. К.-„свекърва“
като не са оформени надлежно. Освен това, според молителите това лице В. К. е болна
и възрастна, което опорочава процедурата по редовно връчване на съобщенията.
Същевременно в подадената молба са изложени доводи, че участие в
проведеното на 29.05.2023 г. от 09.30 часа съдебно заседание не е било възможно, тъй
като молителят И. П. К. е била командирована служебно в Испания от 22.05.2023 г. до
29.05.2023 г. Същевременно от представени документи за извършена консултация на
05.07.2023 г. се установявала извършена оперативна интервенция на С. Н. К., която
затруднила говора му.
Поддържат, че поради влошеното здравословно състояние на получателя на
призовките за проведеното с.з. - В. К. последната не е изпълнила задължението си да
предаде своевременно призовките на молителите – ответници в производството.
С оглед изложените обстоятелства е направено искане за отмяна на
постановеното неприсъствено решение и връщане на делото за ново разглеждане пред
първата инстанция.
Ответникът по молбата - И. А. М. изразява становище за неоснователност на
молбата за отмяна по подробно изложени съображения.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Молбата е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл.240, ал. 1 от ГПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването на неприсъствено решение, страната, срещу която то е постановено, може
да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да
участва в делото поради: 1). ненадлежно връчване на препис от исковата молба или
2
призовките за съдебното заседание, 2). невъзможност да узнае своевременно за
връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание
поради особени непредвидени обстоятелства, 3). невъзможност да се яви лично или
чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее.
В настоящия случай, като основание да поиска от въззивния съд отмяна на
постановено неприсъствено решение, молителите, чрез своя процесуален
представител, сочат разпоредбите на чл. 240, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 от ГПК- 1. ненадлежно
връчване на преписа от исковата молба и призовките за съдебното заседание проведено
на 29.05.2023 г. от 09.30 часа; 2. невъзможност да узнаят своевременно за връчването
на преписа от исковата молба и призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства и 3. невъзможност да се явят лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да преодолеят.
Съгласно посочените разпоредби страната, срещу която е постановено
неприсъствено решение може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, когато е
била лишена от възможност да получи надлежно връчване на на преписа от исковата
молба и призовките за съдебното заседание проведено на 29.05.2023 г. от 09.30 часа,
когато е била в невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от
исковата молба и призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени
обстоятелства и когато е била в невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Видно от данните по делото, съобщенията до молителите – ответници, с които
са им били връчени препис от исковата молба и приложенията, по които е образувано
гр. д. № 53175/2022 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав са били изпратени на
01.11.2022 г. на адрес гр.София, ж.к.*******, *******, като съобщенията са били
получени лично от адресата С. Н. К. – лично и като съпруг на адресата И. П. К. на
10.12.2022 г. при спазване на указанията на чл.45 и чл.46, ал.2 ГПК.
Доводите на молителите, че съобщенията са били изпратени на адреса посочен
по делото, а не на настоящия или постоянен адрес на молителите, съдът намира за
неоснователни. Според указанията на разпоредбата на чл.38, ал.1 ГПК съобщението се
връчва на адреса посочен по делото и това е адресът, на който е било извършено
редовно връчване на съобщенията, с които са били изпратени преписи от исковата
молба подадена от И. А. М., ЕГН **********, гр. СОФИЯ, Ж.К. ******* *******, АП.
81 срещу С. Н. К. и И. П. К.. Съобщенията са били връчени лично на адресата С. Н. К.
и на последния, като съпруг – лице от домашните досежно адресата И. П. К.. В
производството не е оспорено от страна на молителите удостоверяването на
връчването на сочените съобщения. По силата на чл.44, ал.1 ГПК връчителят е
удостоверил с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във
3
връзка с връчването. Той е отбелязал и качеството на лицето, на което е връчено
съобщението съобразно изискванията на сочената разпоредба.
Изложеното сочи за липса на предпоставките на чл.240, ал.1, т.1 ГПК.
Досежно съобщенията за проведеното на 29.05.2023 г. от 09.30 часа съдебно
заседание:
От данните по делото се установява, че съобщения за делото са били връчени
редовно на молителите – ответници на 17.02.2023 г. в деловодството на съда, според
удостовереното /л.20 и л.22 от делото/. В същите е отбелязано, че делото е насрочено в
о.с.з. за 27.02.2023 г. Въпреки това открито съдебно заседание на посочената дата не е
било проведено, тъй като съдът е счел, че ответниците-молители в настоящето
производство са нередовно призовани и е отложил делото за разглеждане за 04.04.2023
г. от 10.30 часа. За последната посочена дата съдът отново е приел, че ответниците са
нередовно призовани, тъй като съобщенията изпратени на адрес гр.София,
ж.к.*******, ******* са били върнати в цялост. Разглеждането на делото е било
отложено за 29.05.2023 г. от 09.30 часа.
За последната посочена дата съобщения до ответниците са били изпратени на
постоянните и настоящи адреси на адресатите – молители - гр.София, ж.к.*******,
******* където са били връчени на 18.05.2023 г. чрез лице от домашните – В. К. с
отбелязване от връчителя, че същата е майка на адресата С. Н. К. и свекърва на
адресата И. П. К.. Поради това и съдът приема, че за посоченото с.з. молителите-
ответници в производството са били редовно призовани при спазване указанията на
чл.46, ал.1 и ал.2 ГПК.
С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е
извършено на адресата. С оглед указанията на чл.46, ал.4 ГПК адресатът може да иска
възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае
своевременно за връчването. Срокът по чл. 64, ал. 2 ГПК започва да тече от момента, в
който адресатът е могъл да узнае за връчването. В случая не са налице сочените
предпоставки. Представените в производството доказателства сочещи за влошено
здравословно състояние на В. К., съдът намира за ирелевантни за формиране на
изводите за извършено редовно връчване на съобщенията.
Поради това доводите на ответниците, че лицето В. К. не ги е уведомила
своевременно за насроченото с.з., съдът намира за неоснователни. Освен това както бе
посочено ответниците са били уведомени за образуваното срещу тях производство още
при връчване на препис от исковата молба на 10.12.2022 г., както и при връчване в
деловодството на съда на призовки за с.з. на 17.02.2023 г.
С оглед изложеното, съдът намира че ответниците са били уведомени за
образуваното производство срещу тях още на първата посочена дата и е следвало и са
имали възможност при добросъвестно поведение своевременно да ангажират защитата
4
си по делото.
Изложеното сочи за липса на предпоставките на чл.240, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В ГПК не се съдържа легална дефиниция на понятието "особени непредвидени
обстоятелства", но съдебната практика приема, че такива са онези обстоятелства, които
са лишили страната обективно от възможността в срок да упражни свое процесуално
право, респективно да изпълни вменено й от закона процесуално задължение. Такива
обстоятелства са природни стихии, бедствия, военно положение, тежко заболяване на
страната или на нейния пълномощник по делото, включително и на членове на
семейството на последните или други подобни събития, които освен че не биха могли
да се предвидят, не биха могли и да преодолеят, независимо от волята на страната.
Обстоятелствата, обуславящи невъзможността по смисъла на чл. 240, ал. 1, т. 2, пр. 2
ГПК, следва да са съществували през времето от връчването на призовката за съдебно
заседание до датата, на която същото е следвало да бъде проведено /а ако връчване
въобще не е било осъществено или ако е било осъществено в нарушение на
процесуални правила, то защитата срещу неприсъствено решение би следвало да се
упражни на основанието, предвидено в чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, каквото се установи че
в случая не е налице. Именно такива пречки, каквито не се установиха в случая трябва
да са причина за лишаването от възможността за участие в производството по делото,
като трябва да са не само непредвидени, а и особени - съставляващи необичайна
пречка за страната.
Соченото от молителите особено непредвидено обстоятелство – влошено
здравословно състояние на лицето получило последните съобщения за проведеното с.з.
на 29.05.2023 г. от 09.30 ч., както и пътуването извън пределите на РБългария до
посочената дата на единия адресат не съставляват пречки от посочения характер, както
бе посочено. Описаните факти не обуславят извод за ненадлежно и нередовно връчване
на съобщенията по делото, както и за лишаване от възможност на ответниците за
участие в производството за защита правата им.
При положение, че не е установена твърдяната невъзможност за участие в
производството по делото е безпредметно обсъждането дали невъзможността има
характер на обстоятелство, което страната не е могла да предвиди и да отклони.
Молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че по делото не
се установява наличието на сочените от молителите основания по чл. 240 от ГПК. Ето
защо, молбата за отмяна на постановения съдебен акт следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Така мотивиран, Софийският градски съд
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, подадена от С. Н. К., ЕГН ********** и И.
П. К., ЕГН **********, и двамата от гр. София, ж.к. *******, с правно
основание чл.240, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение №
9076 от 30.05.2023 г. допълнено с решение № 19790/30.11.2023 г. постановени по гр. д.
№ 53175/2022 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6