Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря АЛИНА ТОДОРОВА и при участието на прокурора…..като разгледа т.д.№ 1526 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 60а, ал.1, т.1 от ЗБН.

Ищците А.Н.Д.и К.М.в качеството им на синдици на „КТБ“ АД / в несъстоятелност/ твърдят в исковата молба, че по договор за банков кредит от 30.05.2011г. Б.та е предоставила на дружеството „Б.БГ“ АД кредит в размер на 1 350 000 евро, чийто размер е изменян с описаните анекси. Твърди, че общият размер на отпуснатия кредит и последващите суми по анекси е 18 900 304 евро. Сочи, че целта на кредита е закупуване на недвижими имоти в гр. *****, които да се ползват за производство на биодизел и че по силата на чл. 31 от договора за банков кредит кредитополучателят е бил длъжен да учреди ипотека върху закупените и описани имоти, което задължение не бил изпълнил. Твърди, че на 29.12.2011г. с отпуснатите парични средства по кредита, длъжникът закупил описаните недвижими имоти с нот. акт № 28/29.12.2011г., т.15, а на 06.08.2014г. ги прехвърлил на трето лице – „Е.БГ“ ООД съгласно нотариален акт за покупко-продажба №84/06.08.2014г., т.ІІ на нотариус С.В., гр. *****, без да изпълни договорното си задължение да учреди ипотека, като съгласно договора продажната цена на имотите възлиза на 154 410,00 лв. без ДДС или 185 292,20 лв. с ДДС. Твърди, че е установил, че върху имотите били наложени възбрани от „Г.П.С.“ ЕООД, който придобил недвижимите имоти чрез публична продан, като придобиването е вписано под акт №181/04.08.2015г., рег.№3283, т.8, книга –Прехвърляния на Служба по вписванията – гр. *****. Ищецът счита, че процесните имоти са придобити с парични средства с произход от банката, а третото лице не е изпълнило насрещна престация, респ. насрещната престация е на значително по-ниска стойност от полученото, поради което са налице предпоставките по чл. 60а, ал.1 т.1 от ЗБН и е предявил иск срещу „Г.П.С.“ ЕООД да бъде осъден да върне /да прехвърли/ в патримонуима на „КТБ“АД собствеността върху следните имоти: 1/ Поземлен имот с идентификатор 61813.764.20, с площ по документи - 10697,000 кв. м., с адрес: гр. *****, обл. *****, ул. „*****“ № 3;2/ Сграда с идентификатор 61813.764.20.1, представляваща Складова база, с площ по документи - 1132,000 кв. м., с адрес: гр. *****, обл. *****, ул. „*****“ № 3; 3/ Сграда с идентификатор 61813.764.20.2, представляваща Складова база, с площ по документи - 11,000 кв. м., с адрес: гр. *****, обл. *****, ул. „*****“ № 3;4/ Сграда с идентификатор 61813.764.20.3, представляваща Складова база, с площ по документи - 28,000 кв. м., с адрес: гр. *****, обл. *****, ул, „*****“ № 3;5/ Сграда с идентификатор 61813.764.20.4, представляваща Складова база, с площ по документи - 174,000 кв. м., с адрес: гр. *****, обл. *****, ул. „*****“ № 3; 6/Сграда с идентификатор 61813.764.20.5, представляваща Складова база, с площ по документи - 153,000 кв. м., с адрес: гр. *****, обл. *****, ул. „*****“ №3; 7/ Сграда с идентификатор 61813.764.20.6, представляваща Складова база, с площ по документи - 38,000 кв. м., с адрес: гр. *****, обл. *****, ул. „*****“ № 3; 8/Сграда с идентификатор 61813.764.20.7, представляваща Складова база, с площ по документи - 16,000 кв. м., с адрес: гр. *****, обл. *****, ул. „*****“ № 3. В допълнителната искова молба от 06.11.2017г. поддържа, че с иска не се търси обявяване на публичната продан за недействителна, а това е иск, който счита, че води до директна промяна в правната сфера на страните, като се претендира имущество, което под една или друга форма е придобито чрез активите на банката. Позовава се на параграф 1 т.7 от ДР на ЗБН. Твърди, че не чл. 496, ал.3 от ГПК е специална, а нормата на чл. 60а от ЗБН се явява специална спрямо общата уредба на ГПК. Счита по подробно изложените доводи, че са налице предпоставките за уважаване на иска му, като дали ответникът е изпълнил някаква престация и нейната стойност ще се установят в рамките на съдебното дирене. В хода на съдебното производство поддържа исковите претенции чрез процесуалния си представител адв. Цанев и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Г.П.С.“ ЕООД оспорва исковата претенция по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 16.10.2017г., като счита, че искът е недопустим, защото недействителността на продажбата на недвижим имот, станала на публична продан, може да се оспорва само при нарушение на чл. 490 от ГПК, като твърди, че разпоредбата на чл. 496, ал.3 от ГПК била специална спрямо чл. 60а от ЗБН. Сочи и че по същество счита иска за неоснователен, тъй като не са налице предпоставките по чл.60а от ЗБН, защото имотите са придобити при публична продан по реда на ГПК, като цената е определена от вещо лице, като тя винаги е пазарна. В хода на съдебното производство поддържа оспорването чрез процесуалния си представител – адв. Апостолов като претендира отхвърляне на иска, излагайки доводи и в писмена защита.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С исковата молба е представен договор за банков кредит от 30.05.2011г. и сключените към него четири анекса, съгласно който на „Б.БГ“АД като кредитополучател банката е отпуснала кредит в размер на 1 350 000,00 евро, които средства съгласно раздел І, т.2 са предназначени за покупка на недвижими имоти в гр.***** и на машини и съоръжения, предназначени за осъществяване на инвестиционен проект за изграждане на предприятие за производство на био дизел в гр.*****. Съгласно чл.6 крайният срок за ползване (усвояване) на кредита е 30.06.2012г., като в чл.10 е уговорено кредитополучателят да заплаща на банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9%, платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец. Уговорено е в чл.12, че при нарушаване на сроковете за погасяване на вноските по главницата, банката начислява върху просрочената главница и събира от кредитополучателя освен договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно, а за начислените, но неплатени в срок лихви, кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер на 10% годишно. Уговорено е, че кредитополучателят заплаща на банката еднократна комисионна за разходите по управление и обработка на кредита в размер на 0,5% върху разрешения размер на кредита, платима до 30.06.2011г. Уговореният краен срок за погасяване на кредита по чл. 17 от договора е 20.05.2016г., като съгласно договореното издължаването на главницата по кредита се осъществява, чрез 40 равни погасителни вноски в размер на 33 750,00 евро всяка една от тях, платими на всяка 20-то число на месеца, считано от 20.02.2013г. до 20.05.2016г. Съгласно чл. 31 от договора като обезпечение, кредитополучателят се е задължил да учреди договорна ипотека върху описания имот, който ще закупи със средствата по кредита, а именно поземлен имот с площ от около 10 500кв.м. съгласно предварителен договор за продажба от 02.12.2010г., което е следвало да извърши в тримесечен срок от датата на подписване на договора. На 24.06.2011г. е сключен представения на стр.21 от делото Анекс №1 към договора за банков кредит от 30.05.2011г., с който е предоговорено, че отпуснатият банков кредит е в размер на 7 350 000,00 евро, като издължаването на главницата по кредита се осъществява, чрез 40 равни погасителни вноски в размер на 183 750,00 евро всяка една от тях, платими на всяка 20-то число на месеца, считано от 20.02.2013г. до 20.05.2016г. Със сключения на 19.02.2014г. анекс №2 към договора за банков кредит от 30.05.2011г., страните констатират, че към датата на подписване на анекса размерът на неиздължената главница е 5 145 000,00 евро, като банката отпуска на кредитополучателя допълнителен банков кредит в размер на 4 250 000,00 евро., с което общият размер на кредита се променя на 9 350 000,00 евро. Издължаването на главницата по кредита е уговорено, че се осъществява, чрез 27 погасителни вноски, първата от които в размер на 346 304,00 евро, а останалите 26 вноски, всяка от които в размер на 346 296,00 евро, всяка една от тях, платими на всяка 20-то число на месеца, считано от 20.03.2014г. до 20.05.2016г. Със сключения на 27.03.2014г. анекс №3 страните са констатирали, че към датата на подписване на анекса размерът на неиздължената главница е 9 003 696,00 евро, като е уговорено, че банката отпуска на кредитополучателя допълнителен банков кредит в размер на 7 300 304,00 евро., с което общият размер на кредита се променя на 16 304 000,00 евро. Издължаването на главницата по кредита се осъществява чрез 26 погасителни вноски, първата от които в размер на 398 342,00 евро, дължима на 20.04.2014г., втората в размер на 636 000,00 евро, дължима на 20.05.2014г., а останалите 24 вноски, всяка от които в размер на 636 235,75 евро, всяка една от тях, платими на всяка 20-то число на месеца, считано от 20.06.2014г. до 20.05.2016г. Съгласно сключения на 17.06.2014г. анекс №4 е посочено, че към датата на подписването му размерът на неиздължената главница е 15 269 354,00 евро, като издължаването й ще се осъществява чрез 21 погасителни вноски, първата от които в размер на 727 114,00 евро, дължима на 20.09.2014г., а останалите 20 вноски, всяка от които в размер на 727 112,00 евро, всяка една от тях, платими на всяка 20-то число на месеца, считано от 20.10.2014г. до 20.05.2016г.

Не се спори и се установява от представеното решение № 1171/10.06.2016г. на СГС, VІ-11 състав по т.д.№3408/2015г., че по молбата на ищцовата банка е открито производство по несъстоятелност на „Б.БГ“ АД, като е обявена неплатежоспособността на дружеството, назначен е временен синдик и определена дата на ПСК.

Съгласно представения на стр. 29 и сл. от делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 06.08.2014г., „Б.БГ“ АД като продавач е прехвърлил на „Е.БГ“ ООД описания недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 61813.764.20, находящ се в гр. *****, ведно с построените в същия сгради, описани подробно в акта, като стойността на поземления имот е 56 000 лв. без ДДС, а за всяка от сградите е уговорена отделан цена, като за техническата работилница тя е 71 500 лв. без ДДС, за помпеното – 700 лв. без ДДС, за складовата база, склад – 1800 лв., за втория склад – 11 000 лв. за третия -10 000 лв., за четвъртия 2400 лв. и за сградата КТП – 1010 лв., като общата продажна цена е 154 410 лв. без ДДС, а съгласно посоченото в нотариалния акт данъчната оценка на имотите възлиза общо на 153 063,10 лв.

От представения нот. акт № 38, т.ІV, рег.№ 3747, дело №600/2011г. и от справката от Службата по вписванията на стр. 33 и следващите се установява, че „Б.БГ“ АД е закупил процесния имот, ведно със сградите от „С.П.“ с договор за покупко-продажба, вписан под №4453/29.12.2011г.

От справката по партидата на „Е.БГ“ ООД е видно, че върху имотите е вписана възбрана от ответника по делото на 20.04.2015г. , а на 04.08.2015г. е вписано придобиване на процесните имоти чрез публичен търг / постановление за възлагане. Постановлението за възлагане е представено на стр. 46 и следващите от делото от ищеца и е издадено от ЧСИ Г. *** действие ОС –***** по изпълнително дело № 20157020400256, като е отбелязано, че същото е влязло в законна сила на 17.07.2015г. Представен е и протокола за публична продан от 16.06.2015г., с който ответникът е обявен за купувач на описаните имоти срещу цена в размер на 235 000 лв., представляваща наддавателното му предложение.

На стр. 140 и следващите са представени постановленията за налагане на възбрана, в които ЧСИ е посочил и размера на задължението към 14.04.2015г., което възлиза на 805 386,96 лв.

На стр. 164 от делото е представен изпълнителен лист, издаден от РС – гр. Велинград от 31.03.2015г., с който по ч.гр.д.№244/2015г. „Е.БГ“ ООД е осъден да заплати на ответника сумата от 750 000 лв., ведно със законната лихва от 27.03.2015г. и 15 000 лв. – държавна такса, като видно от печата, сумата посочена в същия е изплатена на 10.07.2015г.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г.М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. От същото се установява, че на 30.05.2011г. между КТБ АД и „Б.БГ“АД като кредитополучател е сключен договор за банков кредит, по който банката е отпуснала кредит в размер на 1 350 000,00 евро, с предназначение - за покупка на недвижими имоти в гр.***** и на машини и съоръжения, предназначени за осъществяване на инвестиционен проект за изграждане на предприятие за производство на био дизел в гр.*****. Крайният срок за ползване (усвояване) на кредита е 30.06.2012г., като е уговорено кредитополучателят да заплаща на банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9%, платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец. Уговорено е, че при нарушаване на сроковете за погасяване на вноските по главницата, банката начислява върху просрочената главница и събира от кредитополучателя освен договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно, а за начислените, но неплатени в срок лихви, кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер на 10% годишно. Уговорено е, че кредитополучателят заплаща на банката еднократна комисионна за разходите по управление и обработка на кредита в размер на 0,5% върху разрешения размер на кредита, платима до 30.06.2011г. Уговореният краен срок за погасяване на кредита е 20.05.2016г., като съгласно договореното издължаването на главницата по кредита се осъществява, чрез 40 равни погасителни вноски в размер на 33 750,00 евро всяка една от тях, платими на всяка 20-то число на месеца, считано от 20.02.2013г. до 20.05.2016г. Вещото лице сочи, че на 24.06.2011г. е сключен Анекс №1 към договора за банков кредит от 30.05.2011г., с който е предоговорено, че отпуснатият банков кредит е в размер на 7 350 000,00 евро, като издължаването на главницата по кредита се осъществява, чрез 40 равни погасителни вноски в размер на 183 750,00 евро всяка една от тях, платими на всяка 20-то число на месеца, считано от 20.02.2013г. до 20.05.2016г. Със сключения на 19.02.2014г. анекс №2 към договора за банков кредит от 30.05.2011г., страните констатират, че към датата на подписване на анекса размерът на неиздължената главница е 5 145 000,00 евро, като банката отпуска на кредитополучателя допълнителен банков кредит в размер на 4 250 000,00 евро., с което общият размер на кредита се променя на 9 350 000,00 евро. Издължаването на главницата по кредита е уговорено, че се осъществява, чрез 27 погасителни вноски, първата от които в размер на 346 304,00 евро, а останалите 26 вноски, всяка от които в размер на 346 296,00 евро, всяка една от тях, платими на всяка 20-то число на месеца, считано от 20.03.2014г. до 20.05.2016г. Със сключения на 27.03.2014г. анекс №3 страните са констатирали, че към датата на подписване на анекса размерът на неиздължената главница е 9 003 696,00 евро, като е уговорено, че банката отпуска на кредитополучателя допълнителен банков кредит в размер на 7 300 304,00 евро., с което общият размер на кредита се променя на 16 304 000,00 евро. Издължаването на главницата по кредита се осъществява чрез 26 погасителни вноски, първата от които в размер на 398 342,00 евро, дължима на 20.04.2014г., втората в размер на 636 000,00 евро, дължима на 20.05.2014г., а останалите 24 вноски, всяка от които в размер на 636 235,75 евро, всяка една от тях, платими на всяка 20-то число на месеца, считано от 20.06.2014г. до 20.05.2016г. Съгласно сключения на 17.06.2014г. анекс №4 е посочено, че към датата на подписването му размерът на неиздължената главница е 15 269 354,00 евро, като издължаването й ще се осъществява чрез 21 погасителни вноски, първата от които в размер на 727 114,00 евро, дължима на 20.09.2014г., а останалите 20 вноски, всяка от които в размер на 727 112,00 евро, всяка една от тях, платими на всяка 20-то число на месеца, считано от 20.10.2014г. до 20.05.2016г. Вещото лице сочи, че размерът на усвоените суми по процесния договор са общо 18 855 000,00 евро, в т.ч. по дати и суми, както следва: на 30.05.2011г. - 510 000,00 евро; на 09.06.2011г. -500 000,00 евро; на 24.06.2011г. - 6 000 000,00 евро; на 29.07.2011г. - 100 000,00 евро; на 28.12.2011г. -46 000,00 евро; на 28.12.2011г. - 2 000,00 евро; на 13.01.2012г. - 192 000,00 евро; на 20.02.2014г. - 4 205 000,00 евро; на 27.03.2014г. -2 300 000,00 евро и на 17.04.2014г.- сумата от 5 000 000,00 евро. Вещото лице е посочило, че размерът на непогасените задължения по процесния договор и анексите към него, към датата на подаване на исковата молба в съда – 21.04.2017г. е 23 918 049,67 евро, в т.ч.:

- просрочена главница – 15 269 354,00 евро;

- просрочени лихви върху редовна главница – 622 927,14 евро;

- просрочени лихви върху просрочена главница – 6 815 464,08 евро;

- текущи лихви върху просрочена главница – 193 411,82 евро;

- неустойка върху просрочена лихва – 981 201,22 евро;

- разноски по събиране на вземането – 5 691,41 евро;

- комисионна за управление за 2011г. – 30 000,00 евро;

Всичко = 23 918 049,67 евро

Вещото лице сочи, че от извършената проверка на движението по разплащателните сметки на „Б.Б“АД с ЕИК ******експертизата не установи осчетоводяване на извършени парични трансфери между двете фирми, като „Е.БГ“ООД с ЕИК 203 161 530 за периода 2014г. - 2015г. няма открита разплащателна сметка в КТБ АД /н/.

По делото е изслушано и заключение на съдебно-оценителна експертиза от 14.03.2018г., изготвена от вещото лице М.Л.А., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно, и от което се установява състоянието на процесния имот, подробно описан на стр. 6 и следващите от заключението, включително и със снимков материал. Вещото лице сочи, че в сградите е извършен ремонт през 2015г., който е подробно описан за всяка една от тях. Вещото лице по подробно описаните методи дава оценка на поземления имот и сградите в него към август 2014г. в общ размер на 239 600 лв. и към юли/август 2015г. – в размер на 234 600 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато: 1) третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или 2) полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му. В разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗБН е изяснено кое имущество е с "произход от банката", а именно: всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма. Следователно законът е предвидил възникването на специално притезателно право - да се иска връщане на имущество с произход от банката, което имущество е придобито от трето лице /не от длъжника на банката/ и намиращо се в негово държане, в случай че са налице предпоставките по т. 1 или т. 2. От систематичното тълкуване на двете разпоредби следва, че това е имуществото, което е било придобито от прекия длъжник на банката чрез финансиране от банката, респ. трансформирано имущество, независимо от вида и броя на последващите прехвърляния на същото на последващи титуляри. Както е посочил и при насрочване на делото, съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че тъй като той е придобил имотите на публична продан, искът спрямо него е недопустим, тъй като се касае за процесуална легитимация, която се извежда от твърденията на ищеца, а същите съответстват като такива на предпоставките по иска по чл.60а от ЗБН. Неоснователни са и доводите, основани на разпоредбата на чл. 482 от ГПК, която предвижда стабилитет на продажбата по реда на ГПК и че извършената продажба не може да бъде обжалвана или оспорвана по исков ред. В случая с процесния иск не се атакува самата продажба по ГПК чрез публичната продан, а се твърдят други обстоятелства, които независимо от извършената продан, биха довели при надлежното им установяване до отпадане на правата на купувача поради специфичен фактически състав, регламентиран в по-новия и специален закон – Закона за банковата несъстоятелност. Предвид горното съдът намира, че доводите на ответника за недопустимост на иска за неоснователни и същият следва да бъде разгледан по същество. Чрез разпоредбата на чл. 60а от ЗБН е създадена безпрецедентна правна възможност за защита на кредиторите срещу неограничен брой трети лица, чиято добросъвестност е ирелевантна, а междинните правопрехвърляния запазват своята валидност и действие. Фактическият състав на правото по чл.60а, ал. 1, вр. § 1, т. 7 ЗБН включва предоставяне на парични средства от банката на нейн длъжник, придобиване на имущество от длъжника с предоставените средства, получаване на имуществото от трето лице без насрещна престация, евентуално срещу насрещна престация на значително по-ниска стойност. От ангажираните по делото доказателства, а именно представения договор за банков кредит и анекси към него, както и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което е прието като неоспорено, се установява, че прекият длъжник на банката – дружеството –кредитополучател „Б.БГ“ АД в периода от сключване на договора за кредит до датата на закупуване на процесните имоти – 29.12.2011г. е усвоило следните суми, отпуснати му по договора за кредит, а именно: на 30.05.2011г. - 510 000,00 евро; на 09.06.2011г. - 500 000,00 евро; на 24.06.2011г. - 6 000 000,00 евро; на 29.07.2011г. - 100 000,00 евро; на 28.12.2011г. -46 000,00 евро; на 28.12.2011г. - 2 000,00 евро, или общо усвоените суми възлизат на 7 248 000 евро. Съдът споделя доводите на ответника, че въпреки че в сключеният договор за кредит като цел на същия е посочено закупуване на недвижими имоти в гр.***** и на машини и съоръжения, предназначени за осъществяване на инвестиционен проект за изграждане на предприятие за производство на био дизел в гр.*****, по делото не се установи безспорно от ангажираните от ищеца своевременно доказателства, че именно усвоените средства от банката са преведени от кредитополучателя на продавача на процесните недвижими имоти при сключване на договора за покупко-продажбата им на 29.12.2011г. Посочването като цел на кредита – закупуване на имоти и включването в него на клауза за задължение за учредяване на ипотека са само индиция, че е възможно усвоените средства да са използвани за закупуване на имотите, но не съставлява безспорно доказване на горното, тъй като ищецът не установи по какъв начин и как неговият пряк длъжник- кредитополучателят е заплатил цената на имотите по сделката от 29.12.2011г., поради което е хипотетично възможно имотите да са заплатени и със собствени средства. По делото, обаче, няма данни и доказателства „Б.БГ“ АД към момента на закупуване на имотите - 29.12.2011г. да е разполагал със собствени и свободни парични средства за заплащане на същите, като следва да се има предвид, че този положителен факт е благоприятен за ответника и ако той твърди, че това дружество е платило процесните имоти в гр. ***** със собствени средства, а не с усвоените от банката, е следвало именно той да ангажира такива доказателства. Независимо от това дали се установява надлежно, че процесните имоти са закупени със средства с произход от банката или не, то следва да се има предвид, че предпоставките за уважаване на исковата претенция по чл.60а от ЗБН са кумулативни и включват освен придобиването на имущество с произход банката и последващото му прехвърляне на трето лице, то горното да е осъществено при пълна липса на насрещна престация или при нейната нееквивалентност, а именно както постановява разпоредбата – третото лице да не е изпълнило насрещна престация или същата да е на стойност, значително по-ниска от размера на полученото. Тук следва да се отбележи, че е изцяло ирелевантно твърдението на ищеца по исковата молба, че неизпълнената престация била неучредяването на уговорената ипотека, т.е. неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора за кредит. Дали кредитополучателят е изпълнил това задължение към банката или не е изцяло неотносимо към конкретния спор, тъй като законодателят ясно е посочил, че престацията следва да е от третото лице. Предвид горното тези доводи на ищеца са изцяло ирелевантни, но следва да се отбележи, че буди недоумение факта, че въпреки че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си да предостави уговореното обезпечение – договорна ипотека върху недвижимите имоти, банката не само че не се е възползвала от уговорената в договора възможност при това положение да обяви кредита за предсрочно изискуем и да търси възстановяване на сумите към онзи момент, в който задължението по чл. 31 от договора е останало неизпълнено в уговорения срок, а дори е продължила да финансира кредитополучателя, отпускайки му допълнително кредит в голям размер. В случая, обаче, ответникът по делото е трето лице, което е закупило процесните имоти на публична продан и не може да се приеме за вярно твърдението на ищеца, че не било престирало нищо. Престацията като облигационно понятие включва не само пряко плащане на дадена сума като цена, но съставлява изпълнение на насрещно задължение и това изпълнение може да бъде както чрез даване вместо изпълнение, така и чрез някои от другите погасителни способи, каквото представлява прихващането. В случая ответникът е придобил имотите чрез публична продан, като същите са му били възложени срещу неговото вземане като взискател, което е съдебно признато и удостоверено с изпълнителен титул и именно това е неговата насрещна престация. Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че е налице нееквивалентност на престацията, тъй като имотите са възложени на ответника с постановление № 16075/10.07.2015 год. ЧСИ Г. Ц. за сумата от 235 000 лева, а от заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза се установи, че тяхната пазарна стойност към юли/август 2015г. възлиза на сумата от 234 600 лв. Следователно цената, на която имотите са възложени при публичната продан на ответника съответства почти напълно на тяхната пазарна стойност към този момент и не е налице хипотезата на чл.60а, ал.1 т.2 от ЗБН, че полученото надхвърля по стойност насрещната престация. Дали при прехвърлянето на имотите от кредитополучателя и прекия длъжник на „Е.БГ“ ООД през 2014г. е платена цена и дали тя съответства на стойността на полученото, т.е. пазарната цена на процесните имоти, е ирелевантно за настоящия спор, тъй като ответник по иска не е дружеството – „Е.БГ“ ООД, а лицето, което се легитимира като приобретател на имотите – ответника „Г.П.С.“ ЕООД и за същия не се твърди или установява свързаност с някое от горните дружества. Предвид гореизложените доводи съдът намира, че по делото не се установи кумулативното наличие на предпоставките по чл. 60а, ал.1 т.1 от ЗБН за уважаване на иска и същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Разноски не се следват на ищеца, а от ответника не е заявено искане за присъждане на такива, като няма и данни за реално извършени разноски, а именно заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото при предявяване на иска не се събира предварително държавна такса, такава следва да бъде присъдена като платима от масата на несъстоятелността съгласно чл. 62, ал.2 от ЗБН и съобразно цената на исковете, определена на база данъчната оценка на имотите, възлизаща общо на сумата от 102 663,50 лв., като същата възлиза на сумата от 1026,63 лв.

Воден от тези съображения съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците А.Н.Д.и К.М.в качеството им на синдици на „КТБ“ АД / в несъстоятелност/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Г.П.С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 60а, ал.1, т.1 от ЗБН за осъждане на ответника да върне имущество с произход банката, а именно следните имоти: 1/ Поземлен имот с идентификатор 61813.764.20, с площ по документи - 10697,000 кв. м., с адрес: гр. *****, обл. *****, ул. „*****“ № 3;2/ Сграда с идентификатор 61813.764.20.1, представляваща Складова база, с площ по документи - 1132,000 кв. м., с адрес: гр. *****, обл. *****, ул. „*****“ № 3; 3/ Сграда с идентификатор 61813.764.20.2, представляваща Складова база, с площ по документи - 11,000 кв. м., с адрес: гр. *****, обл. *****, ул. „*****“ № 3;4/ Сграда с идентификатор 61813.764.20.3, представляваща Складова база, с площ по документи - 28,000 кв. м., с адрес: гр. *****, обл. *****, ул, „*****“ № 3;5/ Сграда с идентификатор 61813.764.20.4, представляваща Складова база, с площ по документи - 174,000 кв. м., с адрес: гр. *****, обл. *****, ул. „*****“ № 3; 6/Сграда с идентификатор 61813.764.20.5, представляваща Складова база, с площ по документи - 153,000 кв. м., с адрес: гр. *****, обл. *****, ул. „*****“ №3; 7/ Сграда с идентификатор 61813.764.20.6, представляваща Складова база, с площ по документи - 38,000 кв. м., с адрес: гр. *****, обл. *****, ул. „*****“ № 3; 8/Сграда с идентификатор 61813.764.20.7, представляваща Складова база, с площ по документи - 16,000 кв. м., с адрес: гр. *****, обл. *****, ул. „*****“ № 3, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 62, ал.2 от ЗБН „К.Т.Б.“ АД / в несъстоятелност/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Софийски градски съд, с адрес – гр. София, бул.“********, от масата на несъстоятелността сумата от 1026,63 лв. / хиляда двадесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща държавна такса по производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	777
Дата:	16 април 2018 г. (в сила от 26 ноември 2021 г.)
Съдия:	Мирослава Николаева Кацарска-Пантева

Дело:	20171100901526
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	21 април 2017 г.

Решение по дело №1526/2017 на Софийски градски съд

Съдържание на акта Свали акта

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав: