ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1662
гр. Плевен, 10.12.2015 г.
Административен съд – Плевен, пети състав в закрито
заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година в състав
Съдия - докладчик: Снежина Иванова
като разгледа докладваното от съдия - докладчика и.адм. д.
№ 1021 по описа за 2015 година на Административен съд – Плевен, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано ,
тъй като с определение № 13161/07.12.2015 г. на ВАС, Трето отделение делото е
изпратено по компетентност на Административен съд Плевен.
Първоначално
исковата молба на С.Н. за установяване на дискриминация по чл.71, ал.
1, т. 3 от ЗЗДискр.
е била подадена пред Софийски районен съд /СРС/,по която е било образувано гр.д. №
37338/2011г. С Решение № І-45-75 от 22.04.2014г.,
СРС е осъдил МП да заплати на ищеца сумата от 150 лева, редставляваща обезщетение за
претърпените от същия неимуществени вреди за периода от 29.08.2006г. до 11.10.2006г.,
ведно със законната лихва. Със същото решение СРС е
отхвърлил претенцията за периода от 25.06.2005г. до 29.06.2005г.като
неоснователна, а за сумата над 150 лв. до 1550 лв. и за периода от 30.06.2005г.
до 28.08.2006г. е приел, че претенцията е основателна, но е погасена по
давност.Решението на СРС е било обжалвано пред СГС, който с Решение
№3463/21.05.2015г.по гр.д. № 9871/2014г. е обезсилил първоинстанционното
решение и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд София-град,
като се е мотивирал с т.8 от Тълкувателно постановление № 2/2014г. на ОС
съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.Пред АССГ е
било образувано адм.д. № 7052/2015г., по което съдът с Определение №
5227/30.09.2015г. е прекратил производството по ИМ на Н. и е изпратил делото по
подсъдност на Административен съд Ловеч, мотивирайки се с това, че мястотона
увреждане е в гр. Ловеч и подсъдността се определя по правилата на
ЗОДОВ.Административния съд – Ловеч с определение № 579 от 24.11.2015 г. е
прекратил производството по образуваното пред него адм. дело № 212/ 2015 г. и е
повдигналнастоящия спор за подсъдност по съображения, че тъй като постоянният и
настоящ адрес ***, а настоящото му местонахождение е в Затвора– гр. Белене, то
компетентен съд по правилата на местната подсъдност, уредени в чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 133, ал. 5 АПК, се явява Административния съд – Плевен. Съдът е
приел, че разглеждането на делото от Административния съд – Плевен е мотивирано
и от обстоятелството за процесуална икономия и икономия насредства за бюджета на
съдебната власт при евентуално призоваване на ищеца за явяване в съдебно
заседание.
Настоящият състав счита, че искът недопустим, тъй като
не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация.
В глава 4 от
ЗЗДискр. са установени способите за защита в случай на нарушение по
ЗЗДискр. – в производство пред специализирания държавен орган – Комисията за
защита от дискриминация (раздел І) и пред съда (Раздел ІІ). Лицата, които
считат, че са засегнати от дискриминационно третиране, разполагат с
възможността да изберат способа за защита. Производствата по раздел І и раздел
ІІ се прилагат за всички случаи на неравноправно третиране срещу всички правни
субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и
санкциониране на нарушителя. Разликата
между двата способа на защита се състои в невъзможността Комисията за защита от
дискриминация да присъжда обезщетение за претърпени вреди, каквото правомощие е
в изключителната компетентност на съда.
В случая, от посоченото в исковата
молба фактическо основание се установява, че се претендира изплащане на
обезщетение за причинени тормоз, липса
на здрав сън, негативни емоции,
дискомфорт – неимуществени вреди, причинени от дискриминационно отношение от
длъжностни лица в Затвора т.е. вреди от незаконни действия и бездействия на
длъжностни лица по повод административна дейност и правното основание на иска е
чл. 74, ал. 2
ЗЗДискр.
Съгласно чл. 74, ал. 1
от ЗЗДискр. в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от
нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането,
може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите,
причинили вредите. На основание чл. 74, ал. 2
от ЗЗДискр. в случаите, когато вредите са причинени на граждани от
незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни
лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата
за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ).
Анализът на нормите на чл. 74, ал. 1
и ал. 2 от
ЗЗДискр. води до извода, че прилагането на чл. 74, ал. 2
от ЗЗДискр. е задължително обусловено от наличието на приключило
административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, в
рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от закона е
установен случай на дискриминация срещу конкретното лице. Тоест, разглеждането
на спора за присъждане на обезщетение за вреди от
административния съд в случая предполага установяването на
незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни
лица, което е от компетентността на специализирания държавен орган -Комисия за
защита от дискриминация. Приложението на чл. 74 ЗЗДискр.
е обусловено от приключило административно производство пред КЗД, в рамките на
което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от
същия закон, е установен правопораждащият претендираното право на
обезщетение акт на дискриминация. Такъв акт в случая не е представен и предявеният иск е
недопустим и едва след решение на КЗДискр, каквото право да сезира има Н.,
съдът ще се произнесе по искане за присъждане на обезщетение, тъй като съгласно т. 4 от ТП № 2 от 19.05.2015 година на ОСГК на ВКС
и Първа и Втора колегия на ВАС ,делата по искове за вреди от нарушение на права
на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове,
действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на
административните съдилища. С това постановление се определя подсъдността на
тези искове поради противоречие между общите и административните съдилища, но
за да е допустим искът следва да са налице материалноправните предпоставки,
наличието на които обуславя отговорност на държавата в лицето на нейните органи
за незаконосъобразни актове, действия и бездействия при извършване на административна
дейност, сред които е решение на КЗДискр.. В тази насока е и опред. № 7334/18.06.2015г на ВАС-Трето
отделение по адм. дело № 3251/2015г..
Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК вр.чл.144 от АПК,
Адмнистративен съд –Плевен, пети състав
ОПРЕДЕЛИ :
Връща исковата молба на С.Н.Н.,*** срещу Министерството на правосъдието,
гр. София с искане за установяване на дискриминационно отношение спрямо него от длъжностни лица в Затвора Ловеч
в периода 29.06.2005 г – 11.10.2006 г. и
присъждане на обезщетение за причинени тормоз,
липса на здрав сън, негативни
емоции, дискомфорт – неимуществени вреди, от дискриминационното отношение в размер на 20 000 лева .
Прекратява съдебното производство и.адм. дело№ 1021/2015г. по описа на Административен съд –
Плевен.
Определението да се съобщи на ищеца и Министерство на правосъдието.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: