№ 586
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100510674 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10674/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Й.Б.“ ЕАД
/предишна фирма Т.Б.“ ЕАД / ЕИК **** гр.София срещу решение №20041642 от 13.06.2022
г постановено по гр.д.№28180/20 г на СРС , 24 състав , с което са отхвърлени исковете на
въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.229 ЗЕС , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.92
ал.1 ЗЗД да се признае за установено , че И. И. С. ЕГН ********** от гр.София дължи
сумата от общо 1520.01 лв., съгласно фактури № **********/01.04.2018 г., №
**********/01.05.2018 г., № **********/01.06.2018 г. и № **********/01.08.2018 г., както
следва:
344,05 лв. - дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги №********* от
24.12.2014 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от 07.10.2016 г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ****, от която
сума: 141,20 лв. - съставляващи незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода
01/03/2018-31/05/2018 г. и 202,85 лв. - съставляваща неустойка за предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера;
375,66 лева дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги №********* от
28.10.2016 г., с който се предоставя мобилен номер ****, от която сума: 151,70 лв. -
съставляващи незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 01/03/2018-
31/05/2018 г. и 223,96 лв. - съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на
1
договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера;
242,83 лева - дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги № ********* от
09.02.2017 г., с който се предоставя мобилен номер **** от която сума: 60,87 лв. -
съставляващи незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 01/03/2018-
31/05/2018 г. и 181,96 лв. - съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера;
107,71 лева - дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги №********* от
15.02.2017 г., с който се предоставя мобилен номер ****. от която сума: 47,54 лв. -
съставляващи незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 01/03/2018-
31/05/2018 г. и 60,17 лв. - съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера;
393,86 лева - дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги №********* от
18.08.2017 г., с който се предоставя мобилен номер ****. от която сума: 142,36 лв. -
съставляващи незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 01/03/2018-
31/05/2018 г. и 251,50 лв. – съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера;
55,90 лв. - дължима сума по Договор за лизинг от 15.02.2017 г., с който е предоставено
ползването на мобилно устройство Lenovo В Black, от които: 16,77 лв. с вкл. ДДС -
съставляващи три дължими незаплатени лизингови вноски за периода 01/03/2018-31/05/2018
г. ; и 39,13 лв. с вкл. ДДС - съставляващи седем предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода 01/07/2018-15/01/2019 г.
; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.02.2020 г по ч.гр.д.
№4883/20 г на СРС , 24 състав .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Дори ответникът да
страда от психическо заболяване това може да доведе до унищожаемост , а не до нищожност
на договорите . Не може да се ограничава правото на ответника да ползва мобилни услуги .
Ответникът е изпълнявал задълженията си за продължителен период от време и съгласно
чл.35 ал.2 ЗЗД договорът трябва да се счита за потвърден поради частично изпълнение преди
започналото неизпълнение от април 2018 г .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . В о.с.з оспорва
същата .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 15.06.2022 г
и е обжалвано в срок на 29.06.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
2
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че между страните са сключени посочените договори
за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях . От друга страна според
представените писмени доказателства и приетата психиатрична експертиза ответникът С.
страда от параноидна шизофрения с непрекъснато протичане , халюцинаторно-
параноиден синдром , промяна на личноста . Ответникът не е бил в състояние при
подписването на договорите и споразуменията да разбира стойствата и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си . Договорите и споразуменията са нищожни по
чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД /липса на съгласие/ , защото психичното състояние на ответника е
трайно и не подлежи на възстановяване . Договорите и споразуменията не са породили
правни последици и исковете са неоснователни .
Решението на СРС правилно като краен резултат . Установява се от представените по
делото писмени доказателства и от приетата пред СРС психиатрична експертиза , че към
датата на сключване на процесните договори и споразумения ответникът С. е страдал от
параноидна шизофрения с непрекъснато протичане , халюцинаторно-параноиден синдром ,
промяна на личноста. С. не е бил в състояние - при подписването на договорите и
споразуменията - да разбира стойствата и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си .
Пре тези данни незаконосъобразно първоинстанционният съд не е приложил чл.229 ал.1
т.3 ГПК – да спре производството по делото поради необходимостта да се учреди
настойничество или попечителство върху ответника . При констатирано тежко психическо
заболяване с непрекъснато протичане е незаконно делото да продължи спрямо ответника без
учредяване на настойничество или попечителство . Неправилно СРС приема , че ответникът
– и при констатираното тежко психическо заболяване и тъй като формално е дееспособен -
няма пречка да упълномощи адвокат и да участва чрез него в съдебното производство .
От друга страна , според СРС , ответникът от години е неспособен , не може да изяви
валидно съгласие и да сключи каквито и да е договори .
За да се отстрани това очевидно противоречие , настоящият съд спря производството по
делото , а след сигнално писмо на съда и предявяване на съответният иск по чл.336 и сл ЗЗД
от Прокуратурата , ответникът беше поставен под пълно запрещение с влязло в сила
решение /отново поради вече посоченото психическо заболяване , от което не се очаква
излекуване / . След учредяване на настойничество производството по делото беше
въобновено .
Основателен е доводът на въззивника , че водещите мотиви на СРС противоречат на
приетото с Тълкувателно решение №5/2020 г от 30.05.2022 г на ОСГТК на ВКС . Според
същото договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в
състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем
3
на основание чл.31 ал.1 ЗЗД , а не нищожен по по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД /поради липса на
съгласие / . В случая обаче това е без значение за изхода на делото , тъй като възражението
за унищожаемост на договорите/споразуменията е своевременно заявено и доказано с
приетата пред СРС психиатрична експертиза . Изводите на същата са потвърдени и от
последващото поставане на ответника под пълно запрещение с влязло в сила решение .
Ответникът макар и формално дееспособен при сключването на съответните договори и
споразумения не е могъл да разбира и да ръководи действията си .
Съгласно чл.34 ЗЗД унищожаемият договор не поражда правни последици . Преклудирани ,
съответно недоказани са твърденията на въззивника , че е налице потвърждаване на
договорите и споразуменията по чл.35 ал.2 ЗЗД поради частично доброволно изпълнение на
договорите/споразуменията . Такива твърдения са релевирани едва с въззивната жалба
вместо своевременно пред СРС . Не са представени доказателства от въззивника , че
ответникът е изпълнил частично задълженията си по договорите/споразуменията . Отделно ,
потвърждаването с конклудентни действия по чл.35 ал.2 ЗЗД предполага ясно психическо
отношение към извършеното - „знание“ на съответното лице за основанието за
унищожаемост . В хипотеза на чл.31 ал.1 ЗЗД това означава лицето – към момента на
пълното или частично изпълнение - да е било макар и временно в състояние да разбира или
да ръководи действията си . В случая ответникът е бил в продължителна , непрекъсната и
трайна неспособност , довела впоследствие и до поставяне под пълно запрещение , не е имал
и учредено настойничество , поради което чл.35 ал.2 ЗЗД не може да намери приложение .
Налага се изводът , че решението на СРС като краен резултат е правилно и трябва да бъде
потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата
страна – 450 лева адвокатско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20041642 от 13.06.2022 г постановено по гр.д.№28180/20 г на
СРС , 24 състав .
ОСЪЖДА Й.Б.“ ЕАД /предишна фирма Т.Б.“ ЕАД / ЕИК **** гр.София да заплати на И. И.
С. ЕГН ********** от гр.София сумата от 450 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4