Решение по дело №11485/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              15.04.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                         ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                           НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 11485 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

С решение от 24.04.2020г., гр.д.10485/15г., СРС, 82 с-в унищожава по предявените от М.В.С., Т.Д.М. и А.Д.М., конституирани в качеството им на наследници по закон и завещание на мястото на починалата в хода на производството на 19.05.2016г. А.П.З., срещу „Л.“ ЕООД искове с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД, Договор за паричен заем от 21.11.2014г., сключен между „Л.“ ЕООД и А.П.З., Договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу погасяване на парично задължение, обективиран в нот. акт № 112, том Х, рег. № 22751, д. № 1584 от 02.12.2014г. на Д.Д.– помощник нотариус по заместване при нотариус М.Г.и Договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, обективиран в нот. акт № 113, том Х, рег. № 22752, д № 1585 от 02.12.2014г. на същия нотариус, осъжда М.В.С., Т.Д.М. и А.Д.М., конституирани в качеството им на наследници по закон и завещание на мястото на починалата в хода на производството на 19.05.2016г. А.П.З., да заплатят на „Л.“ ЕООД на основание чл.34 ЗЗД сумата 10 000 лв., представляваща продажна цена по договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 113/2014г., отхвърля предявения от „Л.“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл.34 ЗЗД за сумата 3 000 лв., представляваща заемна сума по Договор за паричен заем от 21.11.2014г., сключен между „Л.“ ЕООД и А.П.З., като  осъжда „Л.“ ЕООД да заплати на М.В.С., Т.Д.М. и А.Д.М. сумата 2 740.91 лв. – разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от „Л.“ ЕООД в частта, с която са уважени исковете по чл.31, ал.1 ЗЗД и е отхвърлен насрещният иск по чл.34 ЗЗД. Считат, че не са обсъдени изцяло и задълбочено показанията на свидетелите З., Т.и П., изходящото от ищцата упълномощаване за представителство по делото и за сключване на договор за наем, действията й по сключване на договор за наем, посещенията на банки и НАП. Тези факти сочет, че поведението й не винаги е било неадекватно. Ищцата е била пазарно ориентирана, при посещение на институции се е обличала нормално, а носенето на нощница в дома може да се окачестви по-скоро като екстравагантно. Заключението на вещото лице К.съдържа отговор с вероятност за психическо заболяване. Договорът за заем има характер на разписка в частта за удостовереното изплащане на сумата 3 000 лв., поради което при прогласяването му за унищожаем, платеното подлежи на връщане.

Въззиваемите М.В.С., Т.Д.М. и А.Д.М. оспорват жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявени са главни искове с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.34 ЗЗД.

С Договор за паричен заем от 21.11.2014г., ответникът по основните искове „Л.“ ЕООД се задължава да предостави на първоначалната ищца А.П.З. сумата 3 000 лв.

С Договор от 02.12.2014г., оформен в нот. акт № 112, том Х, рег. № 22751, д. № 1584/14г., н-с рег. № 622, ищцата прехвърля на ответника 1/10 идеална част магазин в гр. София, ул. „******, партер, с площ 22 кв.м., ведно с ид.ч. от о.ч. сградата и правото на строеж върху дворното място, с площ 381.87 кв.м., пацел ХII-307, кв. 144 по плана на София, местност „Подуене – Центъра“, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.408.249.1.18 по КККР, вместо изпълнение по Договора за паричен заем от 21.11.2014г.

С Договор за покупко-продажба от 01.12.2014г., материализиран в нот. акт № 113, том Х, рег. № 22752, д № 1585 от 02.12.2014г., н-с рег. № 622, ищцата продава на ответника 2/5 идеална част от същия магазин за сумата 10 000 лв.

Според съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице д-р К., първоначалната ищца А.П.З. от 1997г. проявява депресивно-параноидна симптоматика. От 1998г. се води на отчет с диагноза шизоафективно разстройство с личностнова промяна. ТЕЛК през 2011г. й определя пожизнен срок на инвалидност. След  2010г. – 2011г. се наблюдават чести влошавания и непълни ремисии, с прояви на неадекватно, конфликтно и агресивно поведение, мисловни разстройства и систематизирани параноидни налудности. Самоволно спира да посещава лекуващия лекар през 2011г. Хроничното й психично заболяване представлява продължително разстройство на съзнанието, което е било налице към процесните дати 21.11.2014г. и 02.12.2014г. Същите са най-близки до постъпването й на лечение - 17.12.2014г., поради което най-вероятно са били нарушени базисните годности да преценява и защитава личните си интереси.

В о.с.з. 12.11.2019г. вещото лице уточнява, че обикновено професионалният израз „най-вероятно“ се използва при експертиза за починало лице (както в случая). Ищцата няма как да е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, щом като точно по време на сделките е документирано, че през м.11.2014г. и м.12.2014г. е била с влошено състояние, имала е дело за задължително лечение и е настанена на такова през м.12.2014г. Заявява, че ищцата е можела да разбира случващото се, когато е била в ремисия, но такава не е отразена в документацията, а след 2011г. състоянието се влошава и се налага пенсиониране от ТЕЛК.

Въззивният съд, предвид съобразените от вещото лице К.множество случаи на неосъзнати прояви на ищцата през релевантния период, проведеното болнично лечение и съдебно наложеното задължително лечение през същия времеви интервал, намира, че отговорът относно нарушени възможности за преценка не е даден в степен на вероятност поради несигурност и недостатъчно данни за категоричен извод, а като възможно най-точен с оглед психическата непригодност.

В подкрепа е обсъдената в заключението и представена по делото медицинската документация, съдебните решения и показанията на свидетелите В. и Д., които съдът цени като достоверни, както следва:

С ЕР № 2048/19.07.2011г. на ТЕЛК, за ищцата е определена 80 % ТНР, пожизнено, с диагноза шизоафективно разстройство, маниен тип.

Епикризата за проведено лечение в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ ООД през периода 17.12.2014г. – 09.01.2015г., отразява влошаване на психическото заболяване, темпорално почти непосредствено след процесните сделки, сключени на 21.11.2014г. и 02.12.2014г.

Предходни състояния на влошаване се установяват от епикризите за проведени лечения през 1998г., 2000г., 2010г. и 2011г.

Ищцата е настанявана на задължително лечение по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето, съответно за 1 месец с протоколно решение от 10.05.2011г., нчд 5219/11г., СРС, 21 с-в; за 3 месеца с протоколно решение от 09.05.2015г., нчд 2664/14г., СРС, 112 с-в; както и за още 3 месеца с влязло в сила на 30.12.2014г. решение от 16.12.2014г., нчд 21628/14г., СРС, 3 с-в, постановено в рамките на по-малко от 1 месец след процесните сделки.

С влязло в сила решение от 15.07.2015г., гр.д. 2196/15г., СГС, трети брачен с-в поставя ищцата под пълно запрещение на основание чл.5, ал.1 ЗЛС. Решението има действие занапред, но въззивният съд съобразява приетото за налично психическо заболяване.

Свидетелката В., съсед и близка на ищцата, и свидетелката Д., съсед и колега, въз основа на продължителните си впечатления по сходен начин установяват нейното нестабилно психическо състояние, още от 1992г. – 1993г. Тогава след уволнението й от работа не успява да намери нова такава, изпада в депресия и прави опит за самоубийство. Свидетелстват за множество конкретни неадекватни прояви, които в течение на годините зачестяват, включително за 2014г., когато влиза в психодиспансер и почти винаги е неадекватна.

Не следва да се кредитират противоречащите им показания на свидетелката З.останала с впечатление за нормално поведение на ищцата. Представите й се основават на няколко срещи през есента на 2014г. по повод наемане на магазина, обект на процесните сделки, заварен от свидетелката с прекъснат ток и демонтиран електромер, което я отказва да преговаря. По същите съображения, съдът не кредитира и противоречащите показания на свидетелите Т.и П., живеещи на съпружески начала, за адекватно състояние на ищцата. И техните възприятия произтичат единствено от епизодични контакти във връзка с извършени водопроводни услуги в дома й от свидетеля Тихомиров.

Същевременно, не се установява да са осъществени именно през период, близък до релевантния. Наред с всичко, проведените във връзка с наем и ремонти откъслечни и елементарни разговори, не изключват личностна дезориентация на ищцата. Още по-малко налагат несъмнен извод да е била наясно с точното предметно съдържание и правни последици на процесните сделки към момента на сключването им. Показанията в противоречащата част не са подкрепени с други преки доказателствени средства и са оборени от останалия обсъден доказателствен материал. Липсата на наблюдения на тази група свидетели за психически проблеми на ищцата, не изключва установеното им наличие от останалите взаимно допълващи се писмени и гласни доказателства.

Същият извод се отнася и за сключения от името на ищцата в полза на ответника писмен договор за наем от 02.12.2014г. относно магазина, както и издаденото от ищцата пълномощно от 04.02.2015г. за процесуално представителство по настоящото дело. Сключването на договора за наем и упълномощителните действия на ищцата, сами по себе си не изключват доказаната нейна невъзможност през този времеви интервал да не разбира свойството и значението на постъпките си във връзка с договора и овластяването за представляването й при сключването му и по делото.                 В тази връзка следва да се има предвид, че същият договор за наем е прогласен за недействителен именно на основание чл.42, ал.2 ЗЗД, като сключен от мним представител, с влязло в сила на 12.01.2018г. решение от 07.02.2017г., гр.д.32877/15г., СРС, 88 с-в.

         Въззивният съд приема, че несъзнаваната липса на съгласие, произтичаща от душевна болест на ищцата води до опорочаването на външно изразената й воля към момента на сключване на процесните сделки. Това състояние на неспособност по обективни причини,  юридически дееспособното лице да не може да разбира и ръководи постъпките си, респ. да е непригодно да формира разумно волеизявление към момента на сделките, води до тяхната унищожаемост на основание чл.31, ал.1 ЗЗД. Исковете със същото правно основание са основателни.

         Противно на оплакванията в жалбата, сключеният между страните договор за заем от 21.11.2014г., включително в частта на чл.2, ал.2, не обективира разписка за реално предоставяне на заемната сума от 3 000 лв. Формалното съдържание на същата клауза в подобна насока противоречи на ясно вложения смисъл в предходната клауза на чл.2, ал.1 от договора, според която предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя ще се извърши в брой срещу квитанция или разходен ордер. Такива платежни документи не са представени. Неоснователен е насрещният иск с правно основание чл.34 ЗЗД за възстановяване на необосновано нарушено имуществено равновесие по унищожения договор, чрез възстановяване на сумата 3 000 лв.

Пред настоящата инстанция въззиваемите М.В.С. и Т.Д.М. установяват поотделно разноски от по 1 700 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат, които се дължат. Неоснователно е възражението за тяхната прекомерност. Възнаграждението е уговорено до минимума по чл.7, ал.2, т.4 вр. ал.6 от Наредба № 1/2004г., МРАВ и делото се отличава с известна фактическа и правна сложност.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.04.2020г., гр.д.10485/15г., СРС, 82 с-в в частта, с която се унищожава по предявените от М.В.С., Т.Д.М. и А.Д.М., конституирани в качеството им на наследници по закон и завещание на мястото на починалата в хода на производството на 19.05.2016г. А.П.З., срещу „Л.“ ЕООД искове с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД, Договор за паричен заем от 21.11.2014г., сключен между „Л.“ ЕООД и А.П.З., Договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу погасяване на парично задължение, обективиран в нот. акт № 112, том Х, рег. № 22751, д. № 1584 от 02.12.2014г. на Д.Д.– помощник нотариус по заместване при нотариус М.Г.и Договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, обективиран в нот. акт № 113, том Х, рег. № 22752, д № 1585 от 02.12.2014г. на същия нотариус и отхвърля предявения от „Л.“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл.34 ЗЗД за сумата 3 000 лв., представляваща заемна сума по Договор за паричен заем от 21.11.2014г., сключен между „Л.“ ЕООД и А.П.З..

ОСЪЖДА Л.“ ЕООД, *** да заплати на М.В.С., ЕГН ********** и Т.Д.М., ЕГН **********, двете с адрес: *** поотделно суми от по 1 700 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.