№ 3133
гр. Варна, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20233110105859 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца "*****" ООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, срещу ответника В. Й. М.
ЕГН **********, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 от
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и
незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :
- сумата в общ размер от 2574,20лв. (две хиляди петстотин седемдесет и четири лева и
20ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с
абонатен номер *****, отчетени за периода от 14.08.2021г. до 14.07.2022г. на адрес
гр.Варна, *****;
- сумата в общ размер от 135,93лв. (сто тридесет и пет лева и 93ст.), представляваща сбор от
дължимата лихва за забава върху всяка от главниците, претендирани като цена на услуги за
периода от падежа на всяко месечно задължение по съответната фактура за периода от
21.08.2022г. до 20.02.2023г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 23.02.2023 год. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №*****г. на Районен
съд-гр.Варна.
1
Всички суми, предмет на настоящото производтство, е посочено, че могат да бъдат платени
по сметка на „*****" ООД в „*****" АД, IB AN *****; BIC *****.
Претендира се за осъждане на ответника да заплати направените по делото
съдебноделоводни разноски.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата
молба, че „*****" ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с
поел. изм.), предоставя В и К услуги на ответника за имот на адрес: гр.Варна, *****, който в
качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги
на този адрес се отчитат по партида абонатен номер *****, чийто титуляр с ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и
К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от
Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада
в забава. Ответника се сочи, че не е изпълнил задълженията си към ищцовото дружество.
С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената
искова претенция.
Ответната страна В. Й. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, *****, в срока по чл.
131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, чрез адвокат *****, с адрес за
съобщения: *****. С отговора се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
исковата претенция. Оспорват се писмените доказателства, представени от ищцовата страна,
като се твърди, че са частни свидетелстващи документи /конкретно справката за недобор/,
които са с невярно съдържание. Оспорва се верността на съдържанието на справка за
недобора на частен абонат №***** от 22.07.2022г., като се сочи, че обективираните в същия
частен документ изявления за знание не кореспондират с обективната действителност.
Оспорва се ответникът да е потребил 1148 м3 вода, още повече за период от 11 месеца.
Възразява се водомер № *****, вкл. към момента да е с показания 1148 м3, така както е
описано в справка за недобора на частен абонат № ***** от 22.07.2022г. Твърди се, че не се
установява че водата е доставена за процесния период от 14.08.2021г. - 14.07.2022г.
Възразява се, че ищецът не е изпълнил собствените си ОУ по отчитане на количествата
питейна вода, което е следвало да става ежемесечно или поне на три месеца съгласно чл. 23
от ОУ. Възразява се за изтекла погасителна давност. Възразява се, че ответникът не е
предоставял качествена услуга и чиста питейна вода, отговаряща на необходимото качество,
доколкото същата е била замърсена и негодна за пиене.
Моли се, с оглед изложеното, да се отхвърли така предявения иск. Предлага се постигане на
спогодба.
Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. №*****г. на Районен съд-гр.Варна , се
2
установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото
производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в
качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, депозирано в деловодството на съда на 23.02.2023 г. Въз основа на депозираното
заявление е издадена Заповед №***/24.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът В. Й. М., ЕГН **********,
адрес гр. Варна, *****, да заплати на кредитора "*****" ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. *****, в качеството му на Управител, сумата от 2710,15
лв. (две хиляди седемстотин и десет лева и петнадесет стотинки) общо, в това число: сумата
от 2574,20 лв. (две хиляди петстотин седемдесе и четири лева и двадесет стотинки),
представляваща главница, дължима за периода от 14.08.2021 г. до 14.07.2022 г. и сумата от
135,93 лв. (сто тридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.08.2022 г. до 20.02.2023 г., дължими по партида с
абонатен № *****, за които има издадени фактури за периода от 22.07.2022 г. до 22.07.2022
г. за обект-имот, находящ се в гр. Варна, *****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда - 23.02.2023 г. до окончателното плащане на задължението,
както и сумата от 54,20 лв. разноски за платена държавна такса и сумата от 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от НЗПП.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по партида с
абонатен № 1*****, за които има издадени фактури за периода от 22.07.2022 г. до 22.07.2022
г. за обект-имот, находящ се в гр. Варна, *****.
Срещу издадената заповед по чл.410 ГПК е подадено в законоустановения срок възражение
от длъжника на основание чл.414 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да заведе
иск по реда на чл.422 от ГПК. Заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на
едномесечния срок от уведомяването му за дадените от съда указания и е представил
доказателства за заведената искова молба в заповедното производство.
Вследствие на изложеното, съдът намира,че производството по делото е допустимо и
валидно учредено.
С оглед на гореизложеното и предвид наличието на идентитет по отношение на вземанията ,
които са предмет на заповедното и исковото производство, съдът намира,че настоящото
производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата
претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото са представени Общите условия за предоставянето на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „*****" ООД. Видно от приобщените към доказателствения
материал обяви, Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В
3
и К оператор „*****" ООД са публикувани. Поради което и на основание чл.69 от Общите
условия, съдът приема, че Общите условия за влезли в сила след 30 дни след първото им
публикуване.
Представени са опис на отчети на името на ответника, констативен двустранен протокол за
подмяна на водомер от 14.07.2022г., с подпис на отв.В. М., както и справка за облога и
плащанията на абоната В. М..
От депозирано на 24.08.2023г. заключение на вещото лице по допуснатата и приета
съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено,
както и от изложеното от вещото лице в проведеното по делото открито съдебно заседание,
се установява след проверка в счетоводните документи, находящи се в ищеца, че общия
размер на месечните задължения за заплащане на ВиК услуги за периода от 14.08.2021г. до
14.07.2022г. на процесния абонатен номер е в размер на 2574,22лв. , а лихвата за забава
върху всяко едно от месечните задължения от падежа на всяко задължение до 20.02.2023г. е
в размер на 136,04лв. След справка в счетоводството на ВиК - Варна ООД експертизата
констатира, че и към 18.08.2023г. не е налице плащане по процесната фактура №****** от
22.07.2022г., с период от 14.08.2021г. до 14.07.2022г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на
съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за
установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия
размер. В тежест на ответника е да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това вземане.
Съгласно пар.1,т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и
текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
ищцовото дружество.
По делото няма спор, че ответникът притежава качеството „потребител на ВиК услуги” по
смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и по
смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор "*****" ООД. Ответникът В. Й. М. няма спор, че е собственик на недвижим
имот, който е присъединен към водопроводната и канализационната система, като за имота
e определен съответен абонатен номер *****, на адрес гр.Варна, *****.
Не е представен писмен договор между страните, но действието на общите условия се
разпростира автоматично върху заварените при въвеждането им правоотношения по
предоставяне на ВиК услуги по аргумент от чл.69 чл.2 от Общите условия. Реда и начина на
4
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата
отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ на общите условия
и на глава VІ от Наредба №4 от 14.09.2004г.
Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери, поставени
при сгради – етажна собственост.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител
на жилище.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 от Общите условия, основно задължение на
потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, като при неизпълнение в срок на това задължение, на основание чл.44 от
Общите условия потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня
на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. Съгласно чл.22 от Общите
условия, изразходваните количества питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от ВиК оператора. Съгласно чл.23, ал.1, т.2, за потребители за
питейно-битови нужди, отчетът се извършва на 3 месеца. Според ал. 3 на чл. 23, в
междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество
изразходвана вода, определена въз основа на средния месечен разход от предходните два
отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление. Предвидено в ал. 4 на чл. 22 е, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като
при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно
лице на ВиК оператора. Присъствието на потребителя или на негов представител при
извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл.5 т.7 от Общите условия. Целта
на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на
водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на
дължимите суми. Както се посочи, при неосигуряване на представител, отчетът се подписва
от свидетел.
Не се спори и по обстоятелството, че на 14.07.2022г. водомерът в обект с абонатен №
*****, на адрес гр.Варна, *****, е бил подменен като е монтиран нов водомер. В тази насока
е представения констативен двустранен протокол на л.58 от делото, в който при смяната на
стария водомер е записано неговото показание в размер на 1148куб.м. Този протокол е
подписан от отв.В. М. без възражения.
Спорно между страните във въззивното производство е реалното доставяне и правилното
отчитане на посочените от ищеца количества питейна водалии ВиК услуги.
Съдът, като съобрази представените по делото писмени доказателства, констатира, че за
установяване на наличието на доставяне и реално потребяване на отчетената вода и
5
нейното правилно отчитане, която е начислена за плащане с процесната фактура, ищецът е
представил констативен двустранен протокол № *****/14.07.2022г., в който е вписано
реалното показание на сменения водомер от 1148 куб.м., което ответника поагайки подпис
под този протокол не е оспорил нито потребяването, нито отчмитането на тези кубици.
При това положение, настоящият състав намира, че в рамките на посочения период изцяло е
удостоверено получаване на начисленото в този период количество вода, тъй като
подписвайки констативен двустранен протокол №*****/14.07.2022г., в който е вписано
реалното показание на сменения водомер от 1148 куб.м., абонатът се е съгласил не само с
количеството консумирана вода, но и с показанието на водомера и след като се е съгласил,
че именно това е показанието, то оттам се санират и приложените справки за облога и опис
на отчети, които не са извършени в негово присъствие или на представител, доколкото
показанията съответстват на отчетените количества.
Предвид изложеното, съдът намира,че ищцовото дружество е провело успешно доказване
за дължимост на сумата, начислена по фактура №****** от 22.07.2022г., с период от
14.08.2021г. до 14.07.2022г., на стойност в размер на 2574,22лв., установена по размер от
заключението на вещото лице.
Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации, съдебният състав
приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия състав на предявения
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, като искът е доказан по основание.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава
върху горните задължения. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая, съгласно чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители
от ВиК оператор „ВиК-Варна” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми
за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането.
Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му
ВиК услуги по издадените фактури, считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния
срок от издаване на съответната фактура. Съобразно заключението на вещото лице,
обезщетението за забава за периода възлиза на 136,04лева.
Доколкото обезщетението за забава се претендира в по нисък размер, то съдебният състав
намира,че ищцовото дружество е провело успешно доказване за дължимост на
претендираното обезщетение за забава в общ размер от 135,93лв.
Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации, съдебният състав
приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия състав на предявения
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, като искът е доказан по основание.
Предвид обстоятелството, че съдът намира, че процесните суми са дължими от страна на
ответника, следва да бъде разгледано възражението на последния за изтекла погасителна
давност на вземането за процесния период. Задълженията на потребителите на ВиК услуги,
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
6
определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж,
поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката
тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в който
вземането е станало изискуемо, давността започва да тече.
С оглед въведеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на иска, и при съобразяване с
постановките на ТР №3 от 18.05.2012г. на ВКС по т.д.№3/2011г., ОСГТК, предвид датата на
предявяване на иска в съда – 23.02.2023г./датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда, по арг. чл.422, ал.1 от ГПК/ и началната дата на изискуемост на
претендираното вземане, вземанията на водоснабдителното дружеството не са погасени по
давност за претендирания период.
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените в настоящото и в заповедното производство разноски съответно на
уважената част от исковете, съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от
ГПК , представен по делото и доказателствата за реализирани разходи. По настоящото
производство ищецът е направил следните разноски: държавна такса в размер на 98,78лв.,
депозит за вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза - 180,00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., които ответникът следва да
заплати.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело №
4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в
заповедното производство. Разноските в заповедното производство са 54,20лв.- държавна
такса и 50,00лв.- юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за заповедното производство в общ размер от 104,20лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца
"*****" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, от една
страна и ответника В. Й. М. ЕГН **********, с адрес гр.Варна, *****, от друга страна,
че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги,
за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :
- сумата в общ размер от 2574,20лв. (две хиляди петстотин седемдесет и четири лева и
7
20ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с
абонатен номер *****, отчетени за периода от 14.08.2021г. до 14.07.2022г. на адрес
гр.Варна, *****;
- сумата в общ размер от 135,93лв. (сто тридесет и пет лева и 93ст.), представляваща сбор от
дължимата лихва за забава върху всяка от главниците, претендирани като цена на услуги за
периода от падежа на всяко месечно задължение по съответната фактура за периода от
21.08.2022г. до 20.02.2023г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 23.02.2023 год. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №*****г. на Районен
съд-гр.Варна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. Й. М. ЕГН **********, с адрес
гр.Варна, ***** ДА ЗАПЛАТИ на "*****" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, *****, сумата в размер на 104,20лв. , представляваща съдебно-
деловодни разноски по ч.гр.д. №*****г. на Районен съд-гр.Варна, както и сумата от
378,78лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство по чл.422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8