Решение по дело №7284/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1915
Дата: 6 ноември 2021 г. (в сила от 9 ноември 2021 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20215330207284
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1915
гр. Пловдив, 06.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330207284 по описа за 2021 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА П. П. А. – роден на *** г. в гр. П., с адрес за призоваване в
***, ***, български гражданин, неженен, основно образование, работи като
***, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 05.11.2021 г.
около 16,15 часа в гр. Пловдив, на територията на Автогара „Север“, е
извършил непристойна проява на публично място пред повече хора,
изразяваща се в това, че е отправил ругатни: „***“, и заплахи: „***“, докато е
посягал с юмруци и гонил ***, ЕГН **********, адрес ***, с което грубо е
нарушил обществения ред и спокойствието, но поради по-ниската степен на
обществена опасност деянието не представлява престъпление по смисъла на
чл. 325 от НК, поради което и на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ му
НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на
ТРИСТА ЛЕВА.
Решението подлежи на обжалване в 24-часов срок от постановяването
му пред ОС – Пловдив.
1
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към решение по АНД № 7284/20201г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и следващи от УБДХ.
Образувано е въз основа на Aкт за констатиране на проява на дребно
хулиганство от 05.11.2021г. срещу П. П. А. – роден на *** г. в гр. П., с адрес
за призоваване в ***, ***, български гражданин, неженен, основно
образование, работи като ***, осъждан, ЕГН **********, за това, че на
05.11.2021 г. около 16,15 часа в гр. Пловдив, на територията на Автогара
„Север“, е извършил непристойна проява на публично място пред повече
хора, изразяваща се в това, че е отправил ругатни: „***“, и заплахи: „***“,
докато е посягал с юмруци и гонил ***, ЕГН **********, адрес ***, с което
грубо е нарушил обществения ред и спокойствието.
Нарушителят А. се явява пред съда, сочи, че няма какво да добави.
В последната си дума заявява, че желае ако може да му бъде наложено
по-малко наказание.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Нарушителят П. П. А. е роден на *** г. в гр. П., с адрес за призоваване в
***, ***, български гражданин, неженен, основно образование, работи като
***, осъждан, ЕГН **********.
Съдът намира са установено, че на 05.11.2021 г. около 16,15 часа в гр.
Пловдив, на територията на Автогара „Север“ пристигнал автобус от ***,
управлявал от свидетеля И. Н. К.. В последният пътувал и нарушителят П. П.
А., който бил заспал в следствие на употребено значително количество
алкохол. След като свидетелят К. не успял да събуди нарушителят А., то
повикал на помощ и свидетеля Н. В. М. – *** и със съвместни усилия успели
да го събудят и му казали, че трябва да слезе от автобуса. На последното А.,
все още в нетрезво състояние, реагирал бурно, като отправил ругатни към М.
с думите - „***“, и заплахи: „***“, докато посягал с юмруци и започнал да го
гони, с което грубо нарушил обществения ред и спокойствието. Предвид
това, същият нарушител бил задържан от служители на Трето РУ при ОД
МВР – Пловдив.
Така възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от цялата доказателствена съвкупност по преписката,
включително обяснения от Н. В. М. и И. Н. К., които последователно описват
горната фактическа обстановка и чиито обяснения съдът намира за логични,
последователни и непротиворечиви, добре кореспондиращи както по между
си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото и кредитира
същите като истинни.
Горната фактическа обстановка изцяло се подкрепя и от обясненията на
нарушителя А. пред съда, в които същият изцяло признава своите действия в
горния смисъл.
1
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът
прие, че с действията си нарушителят П. П. А. – роден на *** г. в гр. П., с
адрес за призоваване в ***, ***, български гражданин, неженен, основно
образование, работи като ***, осъждан, ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.1, ал.2, във вр.
ал.1 от УБДХ, за това, че на05.11.2021 г. около 16,15 часа в гр. Пловдив, на
територията на Автогара „Север“, е извършил непристойна проява на
публично място пред повече хора, изразяваща се в това, че е отправил
ругатни: „***“, и заплахи: „***“, докато е посягал с юмруци и гонил ***,
ЕГН **********, адрес ***, с което грубо е нарушил обществения ред и
спокойствието.
От обективна страна се установява непристойна проява на публично
място, а именно – отправени ругатни: „***“, и заплахи: „***“, посягане с
юмруци и гонене на ***.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца,
като П. П. А. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици от поведението си и е целял тяхното
настъпване. Същият е знаел и не е могъл да не знае както обществено
неприемливия характер на действията си, така и че осъществява същите на
публично място, при възприемането им от неограничен кръг лица.
Същото така, от субективна страна, се установява и специалния
субективен признак - хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че не се
установява причина за случая да е някакъв личен конфликт между
нарушителя и ***, които дори не са се познавали, напротив - установява се,
че мотива на нарушителя А. е именно да се осъществи една открита
демонстрация на незачитане на установения ред.
Така установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като
престъпление по смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една
значително по-ниска степен на обществена опасност от тази, предвидена от
законодателя в съставна на престъпното деяние, описано от в последната
разпоредба на НК. В случая се касае за безспорно неприемливи действия,
които обаче, с оглед възприетия и описан характер на деянието, не мотивират
извод за засягане на обществения ред в тежка степен, съответстваща на
понятието за престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, Съдът взе предвид обстоятелството, че
се касае за проява на дребно хулиганство, която се характеризира с не висок
интензитет, която намира израз в невъздържани и емоционални действия.
Също следва да се съобразят характеристичните данни за нарушителя, който
е трудово ангажиран, както и признанието на вината относно извършеното. С
оглед на това съдът счита, че от двете алтернативно предвидени наказания,
задържането в структурно звено на МВР би било прекомерно тежко
наказание за настоящото нарушение. Поради това съдът намира, че на
нарушителя следва да бъде наложено наказание „глоба“. При
индивидуализиране на същото по-леко наказание глоба и отново като отчете
наличие само на смекчаващите обстоятелства съдът намери, че наказанието
2
„глоба“ следва да се индивидуализира в среден размер, доколкото следва да
се отчете, че се касае за съпротива срещу длъжностно лице, при изпълнение
на служебните му задължения. Ето защо съдът определи наказание „глоба“ в
размер на 300 лева като намери, че така определеното по вид и размер
наказание в най-пълна степен съответства на тежестта на нарушението,
личността на нарушителя и характера на обществените интереси, които са
накърнени и които Указът защитава, а именно обществения ред и
спокойствие.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3