Р Е Ш Е Н И Е №
.........
гр.
Плевен, 22.10. 2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
на двадесет и
шести септември ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА
година,
в публично заседание ,в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Жени
Стойчева
като разгледа докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА
ТД № 68 по описа за 2018 година , за да се
произнесе взе предвид следното
Производството е образувано по ИСКОВА
МОЛБА Вх. Рег. № Вх. рег. №4341/ 05.04.
2018 г. подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , ЕИК ***, чрез пълномощника – адв. Х.И.,
САК против:
1. В.Л.Г.,ЕГН **********,с адрес: ***
2. Р.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***;
3.Л.Г.М., ЕГН **********,с адрес: ***
Цена на иска 36 135 шв.франка , с посочено основание – чл.
124,ал.2 ГПК вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Иска се от съда, да постанови
решение, с което да осъди солидарните длъжници:
В.Л. П., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.И.М., ЕГН **********,*** и Л.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца “Юробанк България” АД, ЕИК: ***,
ЧАСТИЧНО дължимите се от тях суми произтичащи от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL41858 от 13.08.2008г., и Допълнително споразумение от 25.01.2013г.,
а именно : част от дължимата се по сделката главница в размер на 36 135.00
/тридесет и шест хиляди сто тридесет и пет франка /CHF.
ведно
със законната лихва върху главницата, до окончателното й изплащане.
Претендират се и сторените по делото съдебно- деловодни разноски
влючващи: държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Твърдения на страните:
В исковата молба/ ИМ/ се твърди ,че
На 13.08.2008г. в гр. Плевен е сключен Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL41858 между „ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ ”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. *** и В.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.И.М., ЕГН**********,*** и Л.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: *** - като кредитополучатели,
по силата на който банката е отпуснала общо сума в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 45 000 EUR /четиридесет и пет хиляди евро/ по
курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България “АД в
деня на усвояване на кредита, от които както следва:
-равностойността
в швейцарски франкове на 7000/седем
хиляди евро/ EUR по „курс“ купува за швейцарския франк към лева на Юробанк
И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита за покупка на следния недвижим имот, а именно: Апартамент № *** в
груб строеж, находящ се на първи жилищен етаж в жилищна сграда, находяща се в
гр. Плевен, жк. ***, заедно с маза №***, заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, съгласно НА за учредяване
на право на строеж в Службата по Вписвания под Акт №46 том LIV
дело
№12543 от 2006г., Строителни Книжа и Предварителен Договор, който имот ще се
придобие от В.Л.Г.;
-равностойността в швейцарски франкове на 38
000 евро /тридесет и осем хиляди евро/ по „курс“ купува за швейцарския
франк към лева на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита за други разплащания,като
кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Твърди се също в
ИМ, че с банково бордеро №7266361/18.08.2008г., по банковата сметка на отв. В.Л.Г. , Юробанк И Еф Джи България
АД е превела сумата от 74 180 CHF
(седемдесет
и четири хиляди сто и осемдесет швейцарски франка), представляващи
равностойността на 45 000/ четиридесет и пет хиляди евро/ EUR
към
деня на усвояване на кредита, с което банката е изпълнила изцяло задължението
си по сключения договор за кредит.
Сочи се от ищеца ,че за обезпечение на отпуснатия кредит Кредитополучателят
е учредил договорна ипотека в полза
на Банката с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 86 том X per. № 8885 дело №1441 от 2008г. върху недвижимия имот:
Апартамент № 6 в груб строеж, находящ се на първи жилищен етаж в жилищна
сграда, находяща се в гр. Плевен, жк. ***, заедно с маза №***, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Сочи се също така в ИМ ,че По силата на чл.28, ал. 2 от
договора , погасяването на кредита се осъществява по банкова сметка ***: BG 66 BPBI 7923 1370 6657
01.
Твърди се в исковата молба, че на
02.10.2008г. между "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ” АД е сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит, включително и по Договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL41858 от 13.08.2008г. всички вземания по кредитите, заедно с
всички обезпечения са прехвърлени на "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД.
На основание чл. 3, във връзка е чл. 1 от Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 02.10.2008г., "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД
встъпил в правата на удовлетворения кредитор „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL41858 от 13.08.2008г., посочен в Приложението, представляващо
неразделна част от него,както и че Банката е уведомила кредитополучателите за
извършеното прехвърляне при сключване на допълнителното споразумение от
19.08.2009г., а също така и с нотариална покана с per. № 1152 том I №63 от 07.02.2018г., адресирана до В.Л. П.
изпратена чрез Нотариус С.И. per, № ***, нотариална покана с per. № 1151, том 1, № 62 от 07.02.2018г. адресирана до Р.И.М. изпратена чрез
Нотариус С.И. per. № *** и нотариална покана с peг. № 1150, том 1-п, №61 от
07,02.2018. адресирана до Л.Г.М..
Сочи се от ищеца ,че към процесния Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL41858 от 13.08.2008г, са
били сключени шест бр.Допълнителни споразумения на
19.08,2009г.; 30.08.2010 г., ; 31.08.2010г., 29.09.2011г.; 23.05,2012г.;
25.01.2013г., представляващи неразделна част от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL41858 от 13.08.2008г.
Твърди се също така в ИМ, че по
силата на подписаното между страните Допълнително споразумение от 25.01.201
Зг., В.Л.Г., ЕГН **********, Р.И.М., ЕГН ********** и Л.Г.М., ЕГН **********, са
дали своето безусловно съгласие, по силата на което оправомощават и упълномощават банката
служебно да преоформи съществуващите, но неплатени към момента на сключване на
допълнителното споразумение просрочие, чрез натрупването им към редовната
главница по кредита. След така извършените реструктурирания по
кредитната сделка общият размер на кредита се е увеличил до размер от 78
152,14 CHF
(седемдесет и осем хиляди сто петдесет и два лева и четиринадесет сантима),
поради предоставените преди всяко едно споразумение суми за погасяване на
просрочията.
Също така се твърди в ИМ, че с Договор
за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 08.12.2014г. и ПРИЛОЖЕНИЕ
№1, неразделна част от договора, „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК *** прехвърля на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, всички
свои вземания към В.Л. П., Р.И.М. И Л.Г.М., произтичащи от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL41858
от 13.08.2008г. като за така извършената
цесия кредитополучателите са уведомени с изпращане на нотариална покана с per. №
1152 том I №63 от 07.02.2018г., адресирана до В.Л. П. изпратена чрез Нотариус С.И.
per. № ***,
нотариална покана с per. № 1151, том 1-п, №62 от 07.02.2018г. адресирана до Р.И.М.
изпратена чрез Нотариус С.И. per.
№ *** и нотариална покана с per. №
1150, том 1-п, №61 от 07.02.2018. адресирана до Л.Г.М..
Ищецът твърди, че ответниците не са изпълнили договорните си
задължения произтичащи от чл. 6, ал.1 и чл. 7, ал. 1 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL41858
от 13.08.2008 г. и чл. 5 от Допълнително
споразумение от 25.01.201 Зг. да заплащат
дължимите погасителни вноски по кредита, като са изпаднали в забава относно погасяването
му, с което е нарушен сключения Договор за кредит за покупка на недвижим имот N НL 41858
от 13.08.2008 г. и допълнителните споразумения към него.
Поради непогасяване на
погасителна вноска с падеж 10.03.2013г., на основание чл. 18 от Договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL41858 от
13.08.2008 г. и с изпращане на нотариална покана с per. № 1152 том I
№63 от 07.02.2018г., адресирана до В.Л. П. изпратена чрез Нотариус С.И. per. № ***,
нотариална покана с per. Хе 1151, том 1-п, №62 от 07.02.2018г. адресирана до Р.И.М.
изпратена чрез Нотариус С.И. per. № ***
и нотариална покана с per. Хе 1150, том 1-п, Хе61 от 07.02.2018. адресирана до Л.Г.М.,
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД обявяла целия остатък от задължението по банковата сделка
за незабавно изискуемо и дължимо.
Към исковата молба са приложени като писмени
доказателства следните документи: Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL41858
от 13.08.2008г. - /заверено копие/; Допълнително
споразумение от 19.08.2009г., Допълнително споразумение от 30.08.2010г.,
Допълнително споразумение от 31.08.2010г., Допълнително споразумение от
29.09.2011г., Допълнително споразумение от 23.05.2012г., Допълнително
споразумение от 25.01.2013г.,- /заверено копие/; Заверено копие на банкови
бордера, установяващи реализирани усвоявания по кредитната сделка; Извлечение
от разплащателна сметка /заверено копие/ ; Заверено копие на справка по чл. 366 ГПК по кредитна сделка 944116 към Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL41858 от
13.08.2008г.; Погасителен план /заверено копие/; Нотариална покана с per. № 1152 том I №63 от 07.02.2018г.,
адресирана до В.Л. П. изпратена чрез Нотариус С.И. per. №***; Нотариална покана
с per. № 1151, том
1-п, №62 от 07,02.2018г. адресирана до Р.И.М. изпратена чрез Нотариус С.И. per. №***; Нотариална покана
с per. № 1150, том
1-п, №61 от 07.02.2018. адресирана до Л.Г.М./заверено копие/; Нотариално заверено пълномощно с per. № 16011/20.09.2017г. на
нотариус В.И., нотариус №271 в регистъра на НК /заверено копие/; Договор за
прехвърляне на вземания от 02.10.2008г. ведно с Приложение № 1 /заверено
копие/; Договор за прехвърляне на вземания от 08.12.2014г. ведно с Приложение №
1 /заверено копие/; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 86 том
X per. № 8885 дело
№1441 от 2008г. /заверено копие/.
В срока по чл. 367,ал.1 от ГПК, от ответниците по делото не е постъпил отговор на исковата молба.
Видно от
разписките за връчване преписите от ИМ и приложенията, ответниците са ги
получили на 19 април 2018г., като срокът за подаване на писмен отговор е
изтекъл на 03.05.2018г в присъствен ден.
Поради неподаване на писмен отговор, ответниците на
основание чл. 370 от ГПК са загубили правото да подадат отговор, да направят
възражения, да изразят становище по
иска, да представят и сочи доказателства, да оспорят истинността на
представените от ищеца писмени доказателства, което преклудиране на правата им е указано.
Предвид заявения предмет на
иска ,съдът намира ,че спорът е
търговски и следва да се разгледа по
реда на глава „Тридесет и втора“ от ГПК, тъй като предмет на иска е право,
породено от търговска сделка – договор за банков кредит, от който произтичат
претендираното от ищеца вземане. Предвид цената на иска, делото е родово
подсъдно на Окръжния съд – Плевен, на основание чл. 104,т.4 от ГПК.
Окръжният съд приема, че предявеният частично осъдителен иск е с правно основание по чл. 124,ал.2 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл.86 ЗЗД , вр. с чл. 430 от ТЗ от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД , ЕИК ***, чрез пълномощника – адв. Х.И., САК против:
В.Л.Г.,ЕГН **********, Р.И.М., ЕГН ********** и
Л.Г.М., ЕГН **********, всички с посочен постоянен адрес, е допустим
и следва да се разгледа по същество.
С определение по реда на чл.374 от ГПК, съдът се е
произнесъл по доказателствените искания на страните и е изготвил проект за
доклад по делото ,който им е съобщен. На страните е даден срок да представят
писмени становища и възражения по проекта за доклад, каквито не са постъпили.
Поради липса на възражения, изготвеният по делото проект за доклад е приет за
окончателен.
В първото по делото съдебно заседание, ищецът, чрез
пълномощниците – адв. И.М. и адв. Х.П., поддържа предявения иск по основание и
размер.
Ответницата В.Г. в първото заседание, не оспорва
твърдението на ищеца ,че е усвоила твърдения от ищеца кредит , който твърди, че
е договорен в евро, но е усвоен във шв. франкове и е предназначен за закупуване
на жилище. Твърди ,че сумата по кредита
е преведена от банката направо на продавача на жилището.
Ответникът Л.М. не изразява становище по предявения
иск.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните,
приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Безспорно се установява, видно от приетите по делото
като писмени доказателства, неоспорени от ответниците : Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL41858 от 13.08.2008г. че на
13.08.2008г. в гр. Плевен е сключен Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL41858 между: „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ ”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. *** и ответниците: В.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.И.М.,
ЕГН**********,***
и Л.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** - като
кредитополучатели, по силата на който банката предоставя на
кредитополучателя кредитен лимит сума
в размер : равностойността в швейцарски франкове на 45 000 EUR /четиридесет и пет хиляди евро/ по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на
усвояване на кредита, от които :
-равностойността в
швейцарски франкове на 7000/седем
хиляди евро/ EUR по „курс“ купува за швейцарския франк към лева на Юробанк
И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита за покупка на следния недвижим имот, а именно: Апартамент № *** в
груб строеж, находящ се на първи жилищен етаж в жилищна сграда, находяща се в
гр. Плевен, жк. ***, заедно с маза №***, заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, съгласно НА за учредяване
на право на строеж в Службата по Вписвания под Акт №46 том LIV дело №12543 от
2006г., Строителни Книжа и Предварителен Договор, който имот ще се придобие от В.Л.Г.;
-равностойността в
швейцарски франкове на 38 000 евро /тридесет и осем хиляди евро/ по „курс“
купува за швейцарския франк към лева на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на
усвояване на кредита за други
разплащания,като кредитополучателите се задължават да върнат ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Съгласно чл.2(1) от договора ,разрешеният кредит се
усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на името на кредитополучателя
В.Л.Г. и се ползва от нея при условията на чл. 3 и 4 след представяне на доказателства
за учредена договорна ипотека, у-ние за тежести, нот. акт за покупка на
недвижим имот по чл.1,ал.1 от Договора и др. изрично посочени.
Срокът за усвояване
на сумите по кредита, съгласно чл.2,ал.2 от Договора е 24 месеца,
считано от датата на подписването му, като
за превалутирането му по ал.3, кредитополучателят не дължи на Банката лихви,
такси и комисионни, съгласно Тарифата.
Съгласно
чл.3 от Договора, за усвоения кредит, кредитополучателят
дължи на Банката годишна лихва в размер
на Базовия лихвен процент/БЛП/ за жилищни кредити за съответния период плюс
договорна надбавка от 1 пункт. Към момента на сключване на договора, БЛП за
жилищни кредити в шв. фр е в размер на 5
%. В чл. 3,ал.3 е договорена наказателна лихва при просрочие на дължимите
вноски равна на сбора от лихвата за
редовна главница плюс 10 пункта.
В чл. 4 от Договора ,страните са се съгласили относно
размера на дължимите от кредитополучателя такси и комисионни
В чл. 5
от Договора за кредит, страните са се съгласили ,че крайният срок за погасяване
на кредита е 420 месеца (35 години), считано от датата на усвояването му.
В чл. 6
от Договора е посочено ,че
Кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи
главница и лихва с размер на всяка
вноска, съгласно погасителния план към договора, представляващ неразделна част
от него. В договора не е посочен размера
на месечната погасителна вноска. За падеж на погасителните вноски е
договорен деня, следващ датата на усвояването на кредита.
Видно
от представения като писмено доказателство с ИМ Погасителен план от
04.11.2013г. (л.78-91), в него не е отбелязано от кого е съставен, нито е
подписан от страните по договора за кредит.
Случаите, в които Банката има право да обяви целия кредит
за предсрочно изискуем са уредени в чл.18 от Договора .
Не се
спори по делото и това се установява от
приетите като писмени доказателства по делото (л. 104-108) на 02.10.2008г, че
между "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД
е сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, включително
и по просения Договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот HL41858 от 13.08.2008г. всички вземания по кредитите, заедно с
всички обезпечения са прехвърлени на "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД.
С последващ договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 08.12.2014г. и ПРИЛОЖЕНИЕ №1,
неразделна част от договора, „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД, (БРС АД) ЕИК *** прехвърля на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
всички свои вземания към В.Л. П., Р.И.М. И Л.Г.М., произтичащи от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL41858 от 13.08.2008г.(л.
109-114).
За извършените две цесии, Банката е уведомила всеки от
ответниците по делото с Нотариално
покани Рег. № 1150, 1151 и 1152 от
07.02.2018г – Нотариус С.И. *** , с която ги уведомява за извършените две цесии
на вземанията по процесния договор за
кредит, както и за промяна в наименованието си на „Юробанк България“ АД(л.
92-100)
Със същата нотариална покана, Банката е съобщила на
ответниците, че поради неиздължаване на погасителната вноска с падеж
10.03.2013г. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41858/
13.08.2008г., и на основание чл.18 от
Договора за кредит обявява цялото задължение към 01.02.2018г в общ размер
109 742.86 шв.фр. „за незабавно
изискуемо и дължимо без да се прекратява действието на договора“
Видно от приетите като писмени доказателства разписки,
Нотариалните покани са връчена на ответниците В.М. и Р.Г. по на 27.02.2018г, от Нотариус С.И., по реда на чл. 46,ал.1 ГПК чрез ответника Л.М. , а на ответника Л.М. - лично.
Между „БРС“ АД и ответниците са подписани шест бр.допълнителни
споразумения към процесния Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL41858 от 13.08.2008г, на следните дати: 19.08,2009г.; 30.08.2010 г., ; 31.08.2010г.,
29.09.2011г.; 23.05,2012г.; 25.01.2013г. Съгласно Допълнително споразумение от
25.01.201Зг., В.Л.Г., ЕГН **********, Р.И.М., ЕГН ********** и Л.Г.М., ЕГН **********,
„са дали своето безусловно съгласие“, по
силата на което оправомощават и
упълномощават банката служебно да преоформи съществуващите, но неплатени към
момента на сключване на допълнителното споразумение просрочие, чрез
натрупването им към редовната главница по кредита. Съгласно чл. 4 от Допълнително споразумение
от 25.01.2013г., задълженията по банковата сделка се погасяват за период от
шест месеца, като длъжниците следва да
погасяват кредита на равни месечни погасителни вноски в размер на 230 /двеста и
тридесет франка/ CHF.
Спорни
по делото са въпросите: произвел ли
действие по отношение на ответниците Договорът за прехвърляне вземанията на
Банката на БРС АД от 02.08.2008г;
произвели ли са действие между страните по договора допълнителните споразумения
по които страна е БРС АД; настъпила ли е твърдяната от ищеца предсрочна
изискуемост и какъв е размерът на изискуемото вземане на банката към ищците,
произтичащо от процесния договор за кредит към датата на обявената предсрочна
изискуемост, евентуално към датата на подаване исковата молба.
За изясняване на обстоятелствата, за които са необходими
специални знания, по делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза, заключението,
на която е изготвено от в.л. В.В..
Видно от заключението на счетоводната експертиза сумата 74 180 chf, равностойна на
45 000 евро, с съгласно договора за кредит
е постъпила по банковата сметка в
„Юробанк и ЕФ Джи България“ на ответника
В.Л. на 18.08.2008г , с левова
равностойност 89 791.44 лева с основание „усвояване на кредит“.
В т.6 от заключението в.л. е посочило ,че разрешеният кредит е усвоен на 18.08.2008г.
по Разплащателна сметка с титуляр В.Л.Г.
.
Вещото лице е установило ,че сумата по кредита е превалутрана в евро, при
курс CHF/EUR =1,648439, като с нареждане
разписка от 18.08.2008г на ответника В.Г. са платени в брой 41 060 евро.
В т.2 от заключението , вещото лице е посочило ,че за
погасяване задължението на ответниците по договора за кредит са направени погасителни вноски в размер
общо 18 850.92 шв.фр., от които 13 967,21 шв.фр от
длъжниците и 4 883.71 –преоформяне
на просрочени задължения към редовната гланца. Извършените плащания, вещото
лице е отразило в табличен вид в Приложение 1 към заключението.
Първата просрочена погасителна вноска е с падеж на
18.12.2008г., за което банката е начислила лихви върху просрочена главница и
такса за администриране на просрочен кредит.
В т. 3 от
заключението вещото лице посочила ,че погасяването на кредита е преустановено
на 31.07.2013г. с последното плащане в размер на 68,08 CHF.
В т.4
от заключението, вещото лице, като е взело предвид допълнителното
споразумение от 25.01.2013г. към процесния договор за кредит е изчислило, че
към 01.02.2018г, неизплатеното задължение на ответниците за главница е в размер
на 78 439.02 chf, като е пояснило при доклада си в съдебното заседание,
че този увеличен размер е в резултат на извършените от банката капитализации –
„преоформяне“ на неизплатените лихви като главница.
Видно от Приложение
1 към Заключението, в табличен вид вещото
лице е представило всички направени от длъжниците погасителни вноски, и с каква
част от тях, банката е погасявала задълженията за главница ,лихви, такси и
застраховки. Същевременно, вещото лице е отбелязало в специална графа, размера
на неиздължените вноски, с които е увеличена главницата за всяка година до
обявяване на предсрочната изискуемост, като е изчислило ,че общият размер на
просрочените задължения по кредита, „преоформени
от Банката, като главница за периода от 2009 до м.февруари 2018г е общо 4 883.71 . Тоест, независимо ,че до 31.07.2013г. длъжниците са направили
погасителни вноски общо в размер на 13 967,21 chf,то към м.февруари
2018г. , задължението им за главница, вместо да е намаляло, се е увеличило с
4 883.71 шв.фр. в резултат на извършени капитализации на просрочените
вноски към главницата. Вещето лице е установило, че с направените от
отевтниците вноски са погасени от
Банката следните задължения:
-главница от 18.08.2008 г. до 10.01.2013 г. - 624,69 CHF
- лихва върху ред. главница
от 18.08.2008 г. до 10.03.2013 г. /част./ - 15658,44 CHF
- лихва върху проср. главница
от 18.12.2008 г. до 10.02.2013 г. 2,34 CHF
-такси от 18.08.2008 г. до 10.05.2013 г. /част./
-1452,78 CHF
В т.6 от заключението вещото лице е посочило ,че всички погашения по кредита са
правени от ответниците в швейцарски франкове. Начисляваната годишна лихва е различна от договорената между страните,
като в т.8 на л.10 от заключението в
табличен вид ,вещото лице е представило как е променян БЛП ,по решение на КУАП
на „Юробанк България“ АД . От таблицата е видно , че още на 16.10.2008г банката
е увеличила едностранно размера на договорената възнаградителна лихва на 7%. В
последствие до 10.02.2013г лихвата е увеличена едностранно на 8.23%. В т.8 от
заключението вещото лице в табличен вид
е отбелязано датите и решенията на органа на Банката – КУАП, в резултат на
които кредиторът едностранно е променил размера на БЛП. Така с Протокол от Заседание на КУАП №
94/17.10.2008г. Банката е увеличила БЛП на 7.20 :, с Протокол № 144/ 03.11.2012
, БЛП е увеличен на 6.95.
В резултат на
преоформянето на просрочените задължения по кредита, като главница и на
основание Допълнителното споразумение от 25.01.2013г., вещото лице е установило
,че в счетоводните книги на Банката усвоената от кредитополучателите главница е заведена в размер на 79 063.71
chf, без в действителност такава сума да е предоставена на кредитополучателите
по сметката на В. Лазарова, нито да е надлежно усвоена от тях по предвидения в чл. 1 от Договора за кредит,
ред.Върху тази сума Банката е начислявала договорни и наказателни лихви,
такси и
разноски, съобразно едностранно променения от нея БЛП(л. 15 от Закл)
Съответно неизплатеното задължение за главница към 01.02.2018г е в размер на
78 439.02. chf.
При така
установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни
изводи:
За успешното
провеждане на предявения осъдителен иск, с правно основание по чл. 430 ТЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД, , в тежест на ищеца е да докаже, че има срещу
ответниците по делото ликвидно и изискуемо вземане на посоченото основание и в посочения размер. В разглеждания случай, ищецът следва да
докаже пълно и главно ,че се намира с ответниците във вълидно облигационно
отношение, по силата на сключен с тях договор за кредит за покупка на недвижим
имот, обстоятелството ,че е изправна страна по договора, както и че на посочена
дата е настъпила обявената от него
предсрочна изискуемост на вземането му по кредита.
Съдът намира ,че събраните в хода на производството доказателства може да се направи извод, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по банкова сделка- договор за банков кредит по смисъла
на чл. 430 ТЗ. Банката е
предоставила договорената сума в швейцарски франкове равностойна на 45 000 евро по сметката
на ответника В.Л.Г. за
ползване от кредитополучателите. На 18.08.20108г по банковата сметка на В. Л. Г. при ищеца е
постъпила сума 74 180 chf, с основание
„Усвояване на кредит“. С нареждане разписка от 18.08.2018г В.Г. е изтеглила в брой 41 060 евро. В резултат на това в патримониума на ответниците, съответно е възникнало задължението да погасяват
предоставения кредит на месечни вноски, чийто
падеж и размер страните не са договорили при месечна лихва 6%, за срок от 420
месеца/ 35 години/.
Ищецът не е представил доказателства, от които да се
установи противното, а именно, че на датата на сключване договора за кредит- 13.08.2008г,
към него е приложен и погасителен план, подписан от страните по него, в който
да са уредени вида и размера на месечните погасителни вноски. В чл.7 от
договора е посочено само ,че те се дължат на всяко число, следващо датата на
усвояване кредита ,т. .е на 19-то число от месеца.
При това положение
съдът тълкува договора, като взе предвид
обичайните уговорки при този вид кредити, а именно: месечните погасителни
вноски се договарят равни, включващи главница, лихви ,такси и разноски. Падежът
на месечната вноска е 19-то число ,
съгласно съдържанието на чл.7, тъй като кредитът е усвоен на 18.08.2008г.
Когато падежът се пада в почивен ден, падежът е датата на първия работен ден,
който го следва.
Съдът е
длъжен служебно да следи за действителността на договорите, (съгласно Решение на съда на ЕС по дело С-243/08 и
Тълкувателно решение 1/ 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС) поради което ,въпреки липсата на възражения от
ответниците в тази насока, настоящият състав констатира наличието на нищожни
клаузи в процесния Договор за потребителски кредит, тъй като същите са във
вреда на потребителите – кредитополучатели и в нарушение императивни разпоредби
на Закона за защита на потребителите.
Правоотношението между страните по договора за кредит се регламентира от разпоредбите на ТЗ, ЗКИ, и ЗЗП, в редакциите, действащи към момента на сключване на
договора за кредит. Обстоятелството, че ЗПК. (отм.) в действащата към 13. 08.2008
г. редакция /чл. 3, ал.5, т.1/ изрично изключва приложението му по отношение на
договорите за банкови кредити, обезпечени с ипотека, в т. ч. и на нормата на
чл. 12 от същия закон, не обосновава извод, че тези договори са изключени от
приложното поле на този закон.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика /в този смисъл решение № 144 от 08.11.2017 г., т.
д.№ 2155/2*** г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95 от 13.09.2*** г. по т. д.№
240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о./., че
по отношение на ипотечните кредити, сключени и преди приемането през 2010 г. на
новия ЗПК и изменението на ЗЗП (ДВ, бр. 35/2014 г.), при които кредитополучатели са
физически лица и заетият финансов ресурс не се използва за извличане на
имуществени облаги като търговци, а за потребителски нужди, вкл. и за
закупуване и обзавеждане на жилище, се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗП, гарантиращи
правото на защита на правата и интересите на потребителите при сключване
договори за потребителски кредити, обезпечени с ипотека, вкл. и защита при
уговаряне на неравноправни клаузи.
Съгласно
разпоредбата на § 13, т. 1 и т.12 ДР на ЗЗП, Кредитополучателите-физически лица, които не
придобиват заемния финансов ресурс с цел да реализират търговска печалба (като
търговци), са "потребители на банкова услуга" .В
този смисъл е и имащата задължителен характер практика на Съда на Европейския
съюз по приложението на Директива 93/13/Е. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори- Решение от 03.09.2015 г. по Дело С-110/14 и Решение
от 19.11.2015 г. по Дело С-74/15.
В настоящия случай клаузите на
чл. 3,ал.5 и чл. 6,ал.3 от Договора предвиждат, че:
- Базовият лихвен процент не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните;
- право
на ищеца - кредитор
едностранно и по всяко време да промени БЛП
за жилищни
кредити,а размерът на погасителните вноски, определени в ал.1 на чл. 6 се
променя автоматично, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно
съгласие“.
Тези клаузи поставят кредитополучателите в неравнопоставено
положение спрямо търговеца, като прехвърлят изцяло в тежест на клиента,
финансовия риск от изменение в икономическите условия и безспорно нарушават
изискванията за добросъвестност при сключване на договорите.
От тяхното съдържание не
става ясно при наличието на какви обективни фактори, извън волята на
Банката, нейният орган КУАП може да променя стойността на БЛП, нито на
кредитополучателите е предоставена предварително и в разбираем за тях вид,
формулата , по която се променя БЛП. Съгласно чл. 58, ал.2 ЗКИ
разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит,
а видно от чл. 39, ал.1, т.1 ЗБ (отм.) при отпускане на кредити банката
задължително предоставя безплатно на клиента своите правила за делова дейност,
които съдържат: данни за общите разходи по заема (лихви, такси, комисиони и
други) и за обективните критерии, въз
основа на които тези разходи могат да се изменят. Анализът на нормативната
регулация води до извод, че общата стойност на кредита по договори за банков кредит може да се изменя едностранно от
кредитодателя само
въз основа на предвидени в договора обективни обстоятелства. Добросъвестността
изисква както при предоставянето на предварителна информация, така и при
сключването на договора за банков кредит кредиторът да прилага референтен лихвен
процент по определена методика – при ясно посочен начин на изчисление (формула,
алгоритъм) и при отразяване на вида, количествените изражения и относителната
тежест на отделните компоненти (пазарни индекси или индикатори). Договорната клауза, която не е индивидуално уговорена
и дава възможност на кредитора едностранно да увеличи размера на лихвите, както и правото да измени базовият
лихвен процент без наличие на обективни условия и ясно разписан механизъм на
изчисление и без да гарантира както увеличаване, така и намаляване на този
показател, нарушава правата на потребителя, противоречи на принципа на
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на банката и потребителя на банковата услуга, т.е. е неравноправна по смисъла
на императивната норма на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите и
следователно нищожна.
По делото не са представени доказателства от ищеца ,че
тези клаузи са индивидуално уговорени.
Същите представляват типизирани разпоредби /бланки/ и потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Доказването на обратното е в тежест на ищеца /Решение
№ 98 от 25.07.2017 г., т. д.№ 535/2*** г. на ВКС, ТК, I т.о./
С оглед изложеното съдът намира, че
клаузите на чл. 3,ал.5 и чл. 6,ал.3 от Договора за кредит за покупка на недвижм
имот HL41858 от 13.05.2008г .поставят кредитополучателите
в неравноправно положение, са индивидуално
договорени и поради това са
нищожни на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП
вр. чл. 143 ЗЗП. Наличието на
нищожни клаузи не води до нищжоност на процесния договор за кредит, тъй като
той може да бъде сключен и без тяхното наличие.
При съобразяване на фактите по исковата
молба и приетото за безспорно установено по делото, съдът намира , че следва да разгледа на първо място спорния въпрос, произвел ли е
действие по отношение на ответниците
Договорът за прехвърляне на вземания от 02.10.2008г. с който Банката е прехвърлила вземането си по процесния договор
за кредит на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД/ „БЛР“ АД. В конкретния случай ищцовата страна твърди, че
уведомлението за цесията е валидно и редовно направено на ответниците по
делото, като в тази връзка са изтъкнати от нея два самостоятелни и независими
един от друг доводи, а именно:
-твърдението
в исковата молба, че цесията била
съобщена на ответниците от Банката с Допълнителното споразумение от
29.09.2011г. с връчената Нотариална покана рег.№ 1152,т.1 № 63 от 07.02.2018г на
Нотариус С.И. , рег .№ *** и Нот. покани № 1150, № 1151 и № 1152 ,т. 1 от 07.02.2018г на Нотариус С.И. ***.
На
следващо място се сочи в ИМ, че
уведомлението е било отправено надлежно до ответниците от страна на Банката със
сключеното допълнително споразумение от 29.09.2011г година.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно
решение № 142-7/11.11.1954 година на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл.
290 от ГПК решение № 123/24.06.2009 година по търг. дело № 12/2009 година на
ВКС, ІІ т. о. и решение № 137/02.06.2015 година по гражд. дело № 5759/2014
година на ВКС, III г. о., за да произведе цесията действие спрямо длъжника, предишният кредитор е
този, който трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на това негово задължение за уведомяване на длъжника за
прехвърленото вземане е последният да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение - да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за
действието на цесията е съобщението до длъжника,
извършено от предишния кредитор
/цедента/, но не и от цесионера.
Доводът на ищеца ,че длъжниците са
уведомени за първата цесия с Допълнителното споразумение от 29.09.2011г е неоснователен.
Единственото валидно и надлежно сторено до длъжника
съобщение е това от неговия предишен кредитор или в случая това Банката „Юробанк и
Еф Джи България „ АД. В
тази връзка следва да се отбележи, че с прехвърлянето на вземането върху БРС АД, върху него НЕ Е преминало и правото да съобщи за цесията на длъжника.
Освен това е необходимо да се посочи, че съобщението за
цесията следва да бъде направено от цедента до длъжника в писмена форма и
само в този случай цесията ще породи действие за длъжника.
Съдът
няма основание да приеме за доказано, да е направено такова съобщение със соченото от
ищеца допълнително споразумение
На първо място, това допълнително споразумение не изхожда от ищеца –
цедент. На следващо място, в допълнителното споразумение
никъде не се
съдържа и дума в тази насока. В същото време, по делото липсват каквито и да са данни, че
към този момент или в предходен такъв ответниците изобщо са били наясно с това,
че в интервала от 2008 година до 2013 година са имали кредитор, различен от Банката
след като тя е продължила да обслужва процесния кредит, а погасителните
вноски са правени по същата сметка.
Видно от
допълнителното споразумение , за БРС АС
се подписали И.И.и Г.Л., посочени за търговски пълномощници на кредитора. Няма
данни ответниците да са били наясно, чии служители са лицата, подписали
споразумението от името на „кредитора“. Няма данни, ответниците да имат
специални юридически познания и житейски погледнато едва ли биха могли от съдържанието на споразумението да се ориентират за
настъпилата промяна. Към
момента на подписването на коментираното споразумение цесията вече е била факт.
Независимо от това, не се открива в
текста на същото споменаване на това обстоятелство под каквато и да форма, чрез употребата на каквито и да било словесни
изрази. Липсва
наред с това и оформено в някакъв друг писмен вид уведомление или съобщение,
направено на ответниците за извършеното прехвърляне на вземането по процесния
договор. Не са представени доказателства, Банката да е
упълномощавала цесионера БРС АД, да уведомява от нейно име длъжниците за
прехвърляне на вземането й по кредита.
Освен това, дори и
да се приеме, БРС АД т.е. новият кредитор също би могло да
съобщи за прехвърляне на вземането на ответниците и това уведомление е
релевантно по смисъла на чл. 99, ал.4 от ЗЗД, то това не се установява от
доказателствения материал по какъвто и да е начин.
Относно втория довод, че първата цесия
е била надлежно съобщена на длъжниците с връчените им на 27.02.2018г Нотариални покани и , съответно е произвела действие по отношение на
тях, съдът намира същият за
неоснователен.
С
Нотариалните покани изготвени от името на „Юробанк България“ АД и „БРС“ АД
връчени на ответниците на 27.02.2018г., Банката за първи път ги е уведомила
едновременно за първата цесия, а БРС АД на свой ред, на същата дата ги
уведомява за втората – обратна цесия. При това положение, съдът намира ,че първият
договор за цесия, с който вземанията по процесния договор за кредит са
прехвърлени на БРС АС, изобщо не е произвел действие по отношение на
длъжниците, тъй като в един и същи ден им е съобщено ,че на свой ред с Договор от 08.12.2014г. БРС
АД е прехвърлил на банката обратно вземанията по процесния договор за кредит.
На практика в един и същи ден 27.02.2018г ,ответниците са узнали за двете
цесии, при което първата цесия изобщо не е произвела действие по отношение на
тях, тъй като то е елиминирано от едновременното уведомяване за обратната цесия, по силата на която кредитор е
Банката – ищец.
Ето защо, съдът намира ,че Договорът за прехвърляне вземанията на Банката –
ищеца от 02.10.2008г . произтичащи от сключения Договор за кредит за покупка на недвижим имот
от 13.08.2008г, не е породил правно действие по отношение на ответниците,тъй
като тази цесия не им е съобщена своевременно и писмено от предишния кредитор –
Банката, преди 27.02.2018г.
В
резултат на това, съдът намира ,че всички допълнителни споразумения подписани
между БРС АД и ответниците , не са породили правно действие по отношение на
ответниците и не са довели до изменение в клаузите на процесния договор за
кредит.
От друга
страна, този съдебен състав намира ,че дори да бе редовно, писмено съобщена цесията на длъжниците по реда на чл.
99,ал.4 от ЗЗД от цедента, то цесионерът по първата цесия – в случая БРС АД , не придобива качеството на страна
по процесния договор за кредит. Цесионерът придобива само вече изискуемите
и бъдещите вземанията по Договора за
кредит, така както са установени от клаузите му. Той обаче не придобива
качеството на страна по Договора за кредит за покупка на недвижим имот и няма право да
променя клаузите на договора като уговаря други параметри, каквито са
срока на погасяване ,лихви, такси , разноски, а още по-малко да капитализира
просрочените вземания за главница и лихви ,какъвто е настоящият случай.
Този извод следва от буквалното , систематично
и граматическо тълкуване разпоредбите на чл.99 от ЗЗД. Законодателят пределно
ясно е формулирал нормата на чл. 99,ал.1 от ЗЗД, ,че кредиторът може да прехвърли своето вземане на
трето лице. Именно „Да прехвълри вземане, но не и да бъде заместен от трето лице в
качеството си на страна по вече възнигнало облигационно отношение. За
сравнение с разпоредбата на чл. 102 ЗЗД, тук законодателят използва съвсем друго
понятие – „заместване на длъжника“, а не „прехвърляне на задължение“, което не
може да стане без изричното съгласие на кредитора. В този случай очевидно , за
разлика от цесията, в правоотношението на мястото на длъжника, встъпва друго
лице.
Само
страните по договора, могат да изменят неговите клаузи. След като БРС АД не
притежава качеството на страна по процесния договор за кредит, то сключените
допълнителни споразумения в периода 2008 – 2013г., на които се основават
ищцовите претенции, не са породили правно действие по отношение на ответниците.
Следователно ответниците не са обвързани от клаузите на допълнителните
споразумения, с които се променят параметрите на процесния договор за кредит, а
просрочените вземания на банката се капитализират – прибавят към главницата и отново се олихвяват с
възнаградителни и наказателни лихви,
такси и др. разноски.
Съдът
намира ,че ищецът успешно е доказал, че са настъпили предвидените в договора за
кредит обстоятелства, при които има право да обяви целия кредит за изцяло и
предсрочно изискуем. Това се установява от заключението на вещото лице, от
което е видно ,че ответниците са преустановили погасяването на кредита на
31.07.2013г. , което съгласно чл.18 от Договора, дава право на Банката да го
обяви изцяло или частично за предсрочно изискуем.
С оглед
приетите за установени фактически положения, ищецът е доказал ,че обявената от
него предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита е настъпила на
27.02.2018г, с получаването на Нотариалните покани от ответниците. От тази дата, кредитът е станал предсрочно
изискуем.
Съдът не
поставя под съмнение компетентността и добросъвестността на вещото лице ,
изготвило заключението по възложената съдебно- счетоводна експертиза.Предвид
правните изводи за наличието на нищожни клаузи в процесния договор за кредит, в
частта относно възможността на Банката едностранно да променя действащия БЛП и
от там размера на вече договорените лихви, както обстоятелството, че
Допълнителните споразумения към договора за кредит, не са произвели действие по
отношение на ответниците, не следва да взема предвид заключението на вещото
лице ,в частта му относно размера на
дължимата главница към датата на обявяване предсрочната изискуемост. Това е
така, тъй като вещото лице, с оглед поставените му от ищеца задачи е дало
заключението си, като е имало предвид нищожните договорни клаузи в частта
относно приложимите лихви, както е взело предвид недействителните допълнителни
споразумения към договора за кредит.
Поради
това ,съдът с помощта на кредитен калкулатор в интернет изчисли към датата на настъпилата предсрочна изискуемост
– 27.02.2018г. при договорена възнаградителна лихва в размер на 6% и таксите , че
годишният лихвен разход е в размер на 8.0713%.
С кредитния калкулатор се изчислява , че при размер на усвоения кредит
74 180 chf и договорените от страните лихви такси и
разноски, дължимата месечна анюитетна
вноска е в размер на 422.97 шв.фр. При тези параметри, към 27.02.2018г,
остатъчната редовна главница би следвало да е в размер на 66 205 chf., при положение,
че ответниците са погасили всички анюитетни месечни вноски до тази дата. Видно
от заключението на вещото лице, обаче, към 31.07.2013 г.от когато са преустановили погасяването на кредита,
направените от тях погасителни вноски за главница, лихви , такси и разноски са
общо в размер на 13 967, 21 chf. При посочените равни месечни вноски, към тази дата,
ответниците би следвало да са погасили само за главница около 8 208 chf и приблизително 38 000 chf за възнаградителни лихви. Следователно, остатъчната , непогасена
главница към датата на настъпване предсрочната изискуемост 27.02.2018г.,
надхвърля значително горепосочената сума от 66 205 chf
Искът е предявен частично, до размер на
36 135 chf от цялата остатъчна главница по кредита, която
значително надвишава тази сума. Поради
това, съдът го намира за основателен и доказан и следва да бъде уважен в този
размер, ведно със законната лихва, от датата на подаване исковата молба
05.04.2018г до окончателното изплащане на сумата.
При този
изход наделото, ответниците следва да заплатят на ищеца, деловодните разноски
направени от него в тази инстанция общо в размер на 5 086,76 лева, от
които съгласно доказателствата по делото и представения списък на разноските :
2400лева – държавна такса, 2186.76 лева – адвокатско възнаграждение и 500 лева
– депозит за вещо лице.
Мотивиран
от горното, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Л.Г.,ЕГН
**********,с адрес: ***, Р.И.М., ЕГН **********, с
адрес: *** И Л.Г.М.,
ЕГН **********,с адрес: *** , ДА
ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 79 5 чл. 86 от ЗЗД, СОЛИДАРНО на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , ЕИК ***, с
предходно наименование „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Витоша“, ул. „***“ № ***, СУМАТА 36 135 chf (Тридесет и шест хиляди и сто тридесет и пет швейцарски
франка) , ЧАСТ от изискуемата ГЛАВНИЦА, по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 4185 от 13 08.2008г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
исковата молба 05.04.2018г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.Л.Г.,ЕГН **********,,
Р.И.М., ЕГН **********, И Л.Г.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , ЕИК *** на
правените в настоящото производство ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ, общи 5 086.67 лева/ Пет хиляди и осемдесет и
шест лева и 67 ст./
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативния съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ в ОКРЖЕН СЪД: