Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
28.02.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ива Байнова
ЧЛЕНОВЕ: Росица Чиркалева
Петър Вунов
секретар: Ивелина Въжарска
прокурор: Атанас Палхутев
като разгледа докладваното от съдия
Петър Вунов АНД(К) № 1197 по описа за 2022 г. на Административен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Началник на РУ – Ивайловград при ОДМВР - Хасково против
Решение № 17/11.11.2022 г., постановено по АНД № 20225650200019 по описа за
2022 година на Районен съд - Ивайловград, с което e отменено
негово Наказателно постановление /НП/ № 22-0276-000036 от 16.05.2022 г.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт, като се твърди, че в случая
било безспорно установено, че А.К.Д. управлявал товарен автомобил със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като било без правно значение обстоятелството дали той
знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, доколкото за отбелязването
й в автоматизираната информационна система не било необходимо да се уведомява
собственикът на МПС по аргумент на противното от чл. 186, ал. 2 от Наредба 1-45
от 2000 г. Като водач, притежаващ валидно свидетелство за управление на МПС,
той следвало да знае дали автомобилът, който управлявал, бил с валидна
регистрация или не, както и да се убеди, че автомобилът съответствал на
изискванията на закона и едва тогава да го управлява. След като работил като
шофьор към „Гого Транс“ ЕООД гр. Л., а автомобилът по свидетелство за
регистрация се водил на ЕТ „Лозана - Д. П.-Д. Д.“, който пък го бил продал още
на 21.12.2011 г. на фирма „Райчев Транс“ ЕООД, ***, то у А.К.Д. би следвало да
се оформи обосновано предположение за някаква нередност в регистрацията на
автомобила. Още повече, че застраховката „Гражданска отговорност“ била
направена по рамата на автомобила, а не по регистрационен номер. Тъй като не е
проверил и сторил това, водачът проявил небрежност, а това обосновавала и
вината му.
Предвид изложеното
се иска да се отмени Решение № 17/11.11.2022 г., постановено по АНД №
20225650200019 по описа за 2022 година на Районен съд - Ивайловград и да се
постанови друго, с което да се потвърди изцяло НП № 22-0276-000036 от 16.05.2022
г.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по касационната жалба,
чрез процесуалния му представител – адв. Г.Г. ***, в който се изразява становище за нейната неоснователност и се моли обжалваното
решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото
разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което
предлага решението на районния съд като правилно да бъде потвърденo.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери
служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и
е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна
с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт,
който подлежи на касационно оспорване.
Възражението на
касационния ответник за нередовност на касационната жалба е несподелимо, тъй
като макар и да не е използвана съвсем прецизно юридическа терминология, в нея се съдържат конкретни
оплаквания за твърдяно неправилно приложение на материалния закон от въззивната
инстанция, т.е. налице е точно и обосновано формулиране на касационното
основание.
Разгледана по
същество, тя се явява основателна.
С
Решение № 17/11.11.2022 г. по АНД № 20225650200019/2022 г. Районен съд –
Ивайловград е отменил НП № 22-0276-000036 от 16.05.2022 г., с което на А.К.Д., на основание чл. 53 ЗАНН и
чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено
нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, и е осъдил ОД на
МВР – Хасково да му заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв.
За да постанови
този резултат, районният съд е приел, че при издаване на процесното НП, наказващият орган не бил съобразил разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН, тъй
като не бил отчел субективния елемент, а именно липса на вина у дееца. В тази връзка е
посочено, че в конкретния случай А.К.Д.
управлявал МПС, което не била негова собственост, с поставени регистрационни
табели, а автомобилът разполагал с всички необходими документи, поради което
нямало как у него да се оформи обосновано предположение за наличието на някаква
нередност в регистрацията му.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Съображенията
за това са следните:
При напълно
изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими
и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и наведените от
страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал
грешен краен извод.
По делото е
установено по несъмнен начин, че на 04.04.2022 г.,
около 15.10 часа, на път II-59, до разклон за с. ***, А.К.Д. е управлявал товарен
автомобил „Ивеко 330 X“ с рег. № *******, собственост на трето лице, т.е. имал е качеството "водач"
на МПС, управлявано по път, отворен за обществено ползване, и е бил спрян за
проверка от служители на ОДМВР - Хасково, при която е установено, че
автомобилът е с прекратена регистрация от 28.11.2021 г. на основание чл. 143,
ал. 15 ЗДвП.
Така изложените
фактически обстоятелства са възпроизведени както в АУАН, така и в НП, като
направеното описание съответства напълно на дадената му правна квалификация по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което
следва да се приеме, че нарушената законна разпоредба е посочена правилно. Това
е така, защото словесното описание на
деянието е
достатъчно подробно, ясно и безпротиворечиво, поради което не е налице неяснота
за кое точно нарушение по горецитираната норма е бил санкциониран А.К.Д., съответно не е нарушено правото му да организира и
осъществи защитата си в пълен обем, а и самият той не навежда възражения в тази
връзка. Освен това, в посочената в процесното НП санкционна разпоредба, която действително
се явява приложима в случая, а именно чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, изрично е
конкретизирано, че се наказва водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред. Тук е уместно да се отбележи и че непререгистрирането в законоустановения срок на
придобито чрез правна сделка МПС, води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП за служебно прекратяване
на регистрацията му,
което пък законът приравнява на липсата на регистрация на същото.
Настоящият касационен
състав споделя изцяло изложените изводи на Районен съд –
Ивайловград, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискванията за
тяхната форма и съдържание. Правилно е прието и че от доказателствата по делото
безспорно се установява извършването на нарушението от обективна страна.
Неправилни, обаче, са съображенията за липса на
вина у дееца.
Действително, за да се приеме, че водачът е осъществил от субективна
страна нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е необходимо да е действал умишлено, тъй като нормата не
изисква конкретна форма на вина, за да се счете за съставомерно, т. е. то може
да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7,
ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП не се изключва наказуемостта
при тази форма на вината. Вярно е и че на основание чл. 14,
ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението, изключва вината
и за непредпазливите деяния, но само когато това незнание не се дължи на
непредпазливост.
След като в
настоящия случай А.К.Д. е приел да управлява чужд автомобил, би могъл и е бил
длъжен именно в качеството си на негов водач да се осведоми от собственика му
или от лицето, което му го е предоставил за управление, дали автомобилът има
действаща регистрация. На практика е следвало да провери предадените му с
автомобила документи и по-конкретно - свидетелството за регистрация на
процесното МПС и застрахователната полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като установи и си изясни данните,
вписани относно собствеността на автомобила и регистрацията му. При различие
между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобила, от
една страна, а от друга страна липсата на данни за регистрационния му номер и
изричното отбелязване „без регистрация“ в застрахователната полица, макар тези
данни да са променени с Анекс 1 към нея, е следвало да се увери на какво се дължат тези несъответствия.
Тук е уместно да се отбележи и че от събраните гласни доказателства чрез
разпита на извършилите проверката полицейски служители се установява, че
водачът им е представил само застрахователната полица, но не и анекса към нея,
т.е. нямало е обективни данни за отстраняване на несъответствието във връзка с
регистрацията на автомобила. Като
правоспособен водач, А.К.Д.
е длъжен да
познава
и спазва установения правов ред, уреждащ управлението на
превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, в т.ч. и относно
това дали управляваното от него МПС е регистрирано по
надлежния ред, респективно той
е могъл и е следвало да съобрази горепосочените
обстоятелства и уредените в ЗДвП
последиците
от тях, като предвиди тяхното настъпване, а незнанието
им се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност, което пък обосновава и вината му.
Ето защо не може да се приеме, че не е съзнавал всички елементи
от състава на вмененото му противоправно деяние, а напротив в
случая е имало достатъчно обстоятелства, които е трябвало да го накарат да
провери дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран, поради
което деянието му е извършено виновно, при форма на вината небрежност.
В този смисъл е
трайната и непротиворечива практика на касационна инстанция, обективирана в Решение
№ 839 от 7.12.2022 г. по к. а. н. д. № 808/2022 г., Решение № 765 от 14.11.2022
г. по к. а. н. д. № 692/2022 г., Решение № 756 от 11.11.2022 г. по к. а. н. д.
№ 777/2022 г., Решение № 754 от 10.11.2022 г. по к. а. н. д. № 785/2022 г., Решение
№ 572 от 9.08.2022 г. по к. а. н. д. № 582/2022 г., Решение № 439 от 29.06.2022
г. по к. а. н. д. № 300/2022 г., Решение № 404 от 15.06.2022 г. по к. а. н. д.
№ 304/2022 г., Решение № 401 от 15.06.2022 г. по к. а. н. д. № 230/2022 г.,
Решение № 304 от 7.01.2022 г. по к. а. н. д. № 944/2021 г., Решение № 244 от
11.04.2022 г. по к. а. н. д. № 13/2022 г., Решение № 90 от 11.02.2022 г. по к.
а. н. д. № 1079/2021 г., Решение № 79 от 5.03.2020 г. по к. а. н. д. №
1429/2019 г., всички по описа на Административен съд – Хасково, която настоящият
съдебен състав споделя напълно и не намира основание да се отклони от нея.
Както се
посочи по-горе, приложената
от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на нарушението,
а наказанията са определени в минималния размер, предвиден в закона. Настоящият
състав на касационната инстанция също счита, че в случая не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, поради което деянието не следва да се
квалифицира като маловажен случай.
По тези
съображения съдът намира, че е налице касационното основание по чл. чл. 348,
ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс, във вр. с чл. 63в ЗАНН, поради което касационната
жалба се явява основателна и обжалваното решение следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди
процесното НП.
При този изход на спора само касаторът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 17/11.11.2022 г., постановено по АНД № 20225650200019 по описа за 2022 година на Районен съд – Ивайловград и вместо него, постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0276-000036 от 16.05.2022 г. на Началник на РУ – Ивайловград при ОДМВР - Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.