Р
Е Ш Е Н И Е
№ 185
Гр.Бяла, 24.09.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година,
Председател: Пламен Дочев
при
участието на секретаря Мариета Йорданова, сложи за разглеждане гр. дело №701 по
описа за 2018г. и като разгледа докладваното от съдията, за да се произнесе
съобрази следното:
Предявен е иск с правно чл.422 ГПК
Исковата молба е подадена от “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, против Т.Л.Т. с предявени искове по
чл.415, ал.1 от ГПК за установяване на дължимост на следните суми: главница по
договор за гаранция 600,00 лева;
договорна лихва 138,00 лева за периода 25.02.2016г. до 20.01.2017г. дата на
последната вноска, 100,00лв. административна такса за събиране на вземането;
такса за гаранция 462,00 лева; мораторна лихва върху непогасената главница18,20
лева за периода 21.01.2017 г. до 22.03.2018 г. датата на подаване на
заявлението, както и законна лихва върху главницата от 28.03.2018 г. до
изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 342/2018г.
на РС - Бяла, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника.
Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът не е открит и РС -Бяла е указал
на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на 26.01.2016г.
между Фератум България ЕООД и ответника е сключен договор за кредит № 340093,
при спазване на разпоредбите на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗЕТ, при който на
ответницата е отпуснат кредит в размер на 600лв., който е следвало да бъде
върнат заедно с лихва от 138.00лв. Твърди, че гарант по договора е бил Фератум
Банк ЕООД, за което бил сключен договор за гаранция № 340093 от 26.01.2016г. Твърди
неизпълнение на задълженията на ответника и заплащане на дължимите суми от
гаранта. Твърди встъпване на гаранта в правата на кредитор за исковите суми и
впоследствие посочва, че на 01.12.2017г. е сключил с Фератум Банк ЕООД, договор
за цесия, по който вземането на Фератум Банк ЕООД спрямо ответника Т.Л.Т., му е
прехвърлено и го претендира.
С
протоколно определение от 21.05.2019г. съдът е заменил ищцовата страна “Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД с „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, като производството по делото е продължило с участието на новия ищец.
Ответникът,
чрез назначения си особен представител заявява, че исковата молба е
неоснователна. Твърди, че ответника не дължи претендираните суми, оспорва
сключването на договора и въобще наличието на такъв. Твърди, че от
представените доказателства не е ясно как са прехвърлени задълженията на
ответника, какъв е сключения договор, дали сумата по кредита е предоставена на
кредитополучателя, дали договорът е обявен за предсрочно изискуем на длъжника,
дали е бил уведомен за цесията. Твърди, че липсват доказателства гаранта да е
заплатил сумата на кредитора по първоначалния договор. Заявява, че ако се
приеме, че ответникът е усвоил кредита, то договорът за кредит е недействителен.Претендира
за неравноправна клауза по чл.143 и чл.146 /ЗЗП по отношение на гаранцията в размер на 462,00лв.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Исковата
претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415
от ГПК. Налице е връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 342/2018г. на РС-Бяла следва да се установи по исков
ред. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта
за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 415 от ГПК. Вземането на ищеца произтича от представения договор за потребителски
кредит № 340093/26.01.2016г., за предоставяне на сума в размер на 600лв., по
който заемодател е Фератум България ЕООД, а заемополучател е ответника Т.Л.Т..
Представена по делото е заявката за сключването с личните данни на ответника,
което сочи, че същия е изразила желание за сключването на договор. От назначената СИЕ/ неоспорена от
страните/ , се установява, че на 26.01.2016г.ответника е получила сумата от
600.00лв. – наредена от Фератум България
ЕООД на негово име по договора за кредит. Представен по делото е договор за
придобиване – покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити от 01.12.2017г., съгласно който Фератум Банк ЕООД е продал на ищеца
АЗКНПЗ. ООД, всички дългове в портфейла, подробно изброен, вкл. и този на
ответника/под № С 56251/ и го е упълномощил да уведоми длъжниците от негово
име. По делото е представено такова уведомление, с липса на доказателства за
датата на неговото издаване, с липса на доказателства за връчването му, и със
съдържание, което е неясно, доколкото в началото му се твърди, че е цедирано
вземане на Фератум банк ЕООД, а в целия последващ текст се сочи пълномощно и
цесионер друго лице – Банка ДСК ЕАД, и уведомяването реално е на прехвърляне на
нейно вземане. По делото е изготвена и СИЕ, чието заключение е работило върху
документацията на ищеца, и е посочило само начислявания, направени въз основа
на договорните клаузи, уговорени между Фератум България ЕООД и ответника.
Посочено е ,че липсват плащания от страна на ответника и ,че задължението е в
общ размер от 1300лв. Документи, сочещи плащане на гарантираното вземане
от Фератум Банк ЕООД на Фератум България ЕООД не са предоставени на вещото
лице, в експертизата не е посочено, да е представено потвърждение от Фератум
България ЕООД, че такова плащане е настъпило и не са представени платежни
нареждания .
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В
производството се установи, че е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит между ответника, в качеството на заемател, и Фератум
България ЕООД, в качеството на заемодател, с № 340093 от 26.01.2016г. Установи
се получаването на сумата от заемополучателя.
По делото обаче не се установи праводателят на
ищеца - Фератум Банк ЕООД - да се е намирал в облигационна връзка с някоя от
страните по договора за потребителски кредит. От изготвената СИЕ е видно,че в.л.
,не установило да е налице дори и един документ, сочещ на някакво основание за
заплатени суми от гаранта на кредитора, липсва и съставен документ по делото,
сочещ действително такова плащане. Нещо повече, ищецът дори и не е
изложил твърдения кога е приел, че по договора има неизпълнение и на кои дати е
поискал и получил изпълнение от Фератум Банк ЕООД. Неизяснено остана по делото
и в какво качество Фератум Банк ЕООД е придобило вземането, за да се твърди, че
той е встъпил в правата на кредитора. В случая, представените ОУ предполагат
наличие на договор за гаранция /поръчителство/ между ответника и Фератум Банк
ЕООД, какъвто е налице, но и следва да се отбележи, че, не е ясно дали това е
договор за банкова гаранция или договор за поръчителство. Ако се приеме, че
намерението на Фератум Банк ЕООД е било поръчителство, то липсва
най-важният елемент на такова обезпечение уреден в чл. 138 и сл. от ЗЗД -
договор между Фератум България ЕООД и Фератум Банк ЕООД, т.к. според ЗЗД
договорът за поръчителство е договор между кредитора и поръчителя, а не между
длъжника и поръчителя. Единствено при такъв договор, а и при доказателства за
плащане от страна на поръчителя, той би имал обратен иск за платеното по чл.
143 от ЗЗД и би встъпил в правата на кредитора по чл. 146 от ЗЗД. При липсата
на представен договор за поръчителство/между кредитор и поръчител/, не може да
се приеме, че Фератум Банк ЕООД, който се сочи за праводател на ищеца - “АЗКНПЗ“
ООД, е имал правото да претендира вземания от ответника. Дори и да би могло да се приеме, че евентуално
съществуващия, но непредставен по делото договор за гаранция /поръчителство/,
съгласно ОУ представлява банкова гаранция, то за гаранта липсва правна уредба,
позволяваща му да придобие вземането, която да е аналогична на разпоредбите на
чл. 143 и чл. 146 от ЗЗД. Още повече, че Фератум Банк ЕООД не е регистрирана
банкова институция в Република България, поради което не би могла да издава
уредената в чл. 442 от ТЗ банкова гаранция.
Съдът
следва да посочи и още един важно писмено доказателство за вероятността за едно
евентуално придобиване спрямо ответника на вземане ,което е спорно и недоказано
от страна на ищеца.
Последното
е относимо в частта за главницата,
или за уведомяването за наличието на цесия за евентуално съществуващо за
Фератум банк ЕООД вземане – такова надлежно доказателство липсва, т.к.
такова е представено само за цесия от друго ю.лице – Банка ДСК ЕАД което се
явява страна вън от спора.
При
така обсъдените писмени доказателства , и липсата на събрани доказателства по
делото, че Фератум Банк ЕООД е бил в „облигационна връзка“ с ответника, че
е придобил на правно основание вземане спрямо него при липсата на доказателства
за плащане от страна на гаранта към кредитора, че е уведомил, че е цедирал своето
вземане на ищеца, съдът не може да направи извод, че ищецът е придобил
действително съществуващо вземане и е активно легитимиран да предяви исковете в
настоящето производство. Поради изложеното, исковете се явяват недоказани, и
като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При
този изход на делото, съдът не следва да присъжда разноски на ответника,
доколкото всички разноски по делото са направени от ищеца и остават за негова
сметка.
По изложените съображения, Районен съд-Бяла
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като недоказани, предявените
от “ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано поотелно от изп.директори Н.Т.С. и М.Д. Д.
против Т.Л.Т. с ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.415 от ГПК
вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.143 от ЗЗД и вр.чл.86 от ЗЗД, за
установяване на дължимост на следните суми: сумата от главница по договор за
гаранция 600,00 /Шестстотин лева/;
договорна лихва 138,00 /Сто тридесет и осем лева/ за периода 25.02.2016г. до 20.01.2017г.
дата на последната вноска, 100,00лв. /Сто лева/ административна такса за
събиране на вземането; такса за гаранция 462,00 /Четиристотин шестдесет и два лева/;
мораторна лихва върху непогасената главница 18,20 /Осемнадесет лева и двадесет
ст./ за периода 21.01.2017г. до 22.03.2018г. датата на подаване на заявлението,
както и законна лихва върху главницата от 28.03.2018г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 126/28.03.2018г. по
ч.гр.д. 342/2018г. на БРС, като недоказан.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/