Р Е Ш Е
Н И Е № 132
град Шумен, 25.11.2016 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря С.М. като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №491 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Уникредит булбанк” АД, ЕИК-..., гр. С. , р-н „...”, пл. „..., със съдебен адрес ***-....– адв. А.Б.А. от ШАК против ЕТ „...” (в несъстоятелност), ЕИК-..., гр. Ш., кв. „...”, ул. „..., представлявано от собственика С.К.Д., с установени по записа в Търговския регистър към момента седалище и адрес в гр. П., площад „...”, бл...., Т.Н.Д., ЕГН-**********,***, ж. к. „...”, ул. „... и „Каракум” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., ж. к. „...”, ул. „.... Излага се следната фактическа обстановка по силата на заповед за изпълнение №687/04.04.2012 г. издадена по ч. гр. д. №1169/2012 г. по описа на ШРС (с правно основание чл.417 от ГПК въз основа на извлечение от банкови сметки) и издаден въз основа на заповедта изпълнителен лист в полза на банката ищец е присъдена сумата 130 000 лв. – главница по Договор за банков кредит №276/23.05.2008 г., 20 976.66 лв. – договорна лихва за периода от 20.03.2011 г. до 02.04.2012 г., 1 829.86 лв. – дължими банкови такси към 30.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.04.2012 г. до изплащане на вземането, както и 3056.13 лв. – деловодни разноски. За посочените суми солидарно са били осъдени ответниците в настоящото производство - ЕТ „...”, ЕИК-..., гр. Ш., Т.Н.Д., ЕГН-**********,*** и „Каракум” ООД, ЕИК-..., гр. Ш. Длъжниците са направили възражение по реда на чл.414 от ГПК. Сочи се, че между банката в качеството и на кредитор и ЕТ „...”, като кредитополучател и другите двама ответници в качеството им на поръчители бил сключен договор за банков револвиращ кредит №276/23.05.2008 г., Анекс №1/07.04.2009 г., Анекс №2/19.03.2010 г., Анекс №3/18.02.2011 г., Анекс №4/21.02.2011 г. при условията на които от страна на банката на кредитополучателят е предоставен банков кредит в размер на 110 000 лв. сумите са били усвоени изцяло, като неколкократно с анексите към договора е изменян крайният срок за усвояване на сумите`, както и размера на кредитния лимит, като с последното изменение е приет срок до 20.02.2012 г. и кредитното задължение е преструктурирано до размер от 130 000 лв. променяни са и сроковете и вноските по погасителния план, като с последната промяна сумата от 130 000 лв. е уговорено лихвата по главницата да бъде погасявана до 20-то число на месеца считано от 20.03.2011 г. до 20.02.2012 г. и последна вноска дължима на 21.02.2012 г. С договора и последващите анекси постоянно са изменяни и лихвените условия по договора, които са подробно описани на л.3 и л.4 от исковата молба. Твърди, че съгласно погасителния план, придружаващ договора и анексите кредитополучателят не е извършил плащания на общо 8 договорни начислени месечни лихви. За период от 20.03.2011 г. до 08.11.2011 г. като съгласно разпоредбите на договора страните са се съгласили, че при неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателят по договора правото за ползване на което е да е парично задължение по кредита, правото за ползване на неусвоените суми по кредита и/или друг кредитен инструмент между банката и кредитополучателят се погасява, а ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие по преценка на банката стават предсрочно изискуеми. Също така при неизпълнение кредиторът има право да обяви без предизвестие част или целият дълг за предсрочно изискуем. Банката е отправила нотариална покана с изх. №781/09.11.2011 г. на Нотариус с №024 на НК и район на действие – района на ШРС за доброволно изпълнение до длъжниците, както и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ. Поканата е връчена на 09.11.2011 г. лично на С.К.Д., а на Т.Н.Д. чрез съставен от нотариуса протокол връчването е осъществено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и следва да се счита редовно връчена. Въпреки поканата за погасяване на дълга същият не е бил погасен в даденият срок. С оглед на изложеното до тук ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че последните дължат на банката присъдените с процесната заповед суми. Моли да им бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски. моли като доказателство да бъде изискано ч. гр. д. №1168/2012 г. по описа на ШРС.
От страна на ответниците е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че искът е недопустим и неоснователен, поради следните обстоятелства: твърди, че за периода от 01.05.2008 г. до 22.11.2012 г. на ищеца са били заплатени суми в размер на 269 066.88 лв.. сочи, че е била погасена дължимата главница в размер на 183 000 лв. и лихвата върху редовната главница, като лихвата върху редовната главница е била предплатена през октомври 2010 г. Оспорват се Анекс №3 и Анекс №4 като нищожни. Прави възражение за местна подсъдност, като моли да бъде изпратено делото по подсъдност на ОС – П., където е седалището на ответника ЕТ „...”, ЕИК-..., гр. Ш.. Молят да бъде отхвърлен искът, както и да бъдат присъдени на ответниците направените в производството разноски.
По така депозираният отговор на исковата молба е постъпила от страна на ищеца и допълнителна искова молба по реда на чл.372 от ГПК. В него се оспорват всички твърдения в отговора на ИМ, включително, че дългът е бил изплатен, че Анекс №3 и анекс №4 са нищожни, че има нередовности на поканите за доброволно изпълнение. Сочи, че между банката и кредитополучателят има два договора за кредит от една и съща дата, но с различни цели на кредитите, както и с различни номера №276 и №277. Твърди, че възражението за местна неподсъдност на спора пред ШОС и изпращането му по подсъдност на ОС П. е неоснователно, тъй като към момента на завеждане на исковата молба ЕТ е имал седалище и адрес на управление в гр. Шумен.
От страна на ответниците е подаден и отговор към допълнителната искова молба по реда на чл.373 от ГПК. в посоченият допълнителен отговор се преповтарят изложените в отговора на ИМ твърдения и обстоятелства. Твърди се, че исковата молба и допълнителната искова молба са неоснователни. Оспорват се нотариалните покани представени с ИМ и се иска откриване на производство за тяхното оспорване. Преповтаря се възражението за местна неподсъдност на спора пред ШОС, както и искането за назначаване на ССЕ за преценка на дължимите от страна на ответниците суми. Поддържа се предявеният насрещен иск
В съдебно заседание за ищеца се явяват адвокат А.А. и Н.Н. от Адвокатска колегия – Ш.. Последните поддържат изложеното в исковата молба и допълнителната искова молба. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявеният установителен иск против ответниците, както и да бъде признато за установено, че се дължат исковите суми, за които са издадени заповед за изпълнение, както и изпълнителен лист по ч.гр.д. №1169/2012 г. по описа на ШРС. Молят да бъдат присъдени и сторените в производството съдебни и деловодни разноски. От страна на ответниците не се явяват представители, нито те лично. Не се заема становище, като се изключи подадената преди първото съдебно заседание немотивирана молба с искане за отвод на състава, както и на съдиите от ОС – Ш..
Депозираната искова молба, доколкото отговаря на всички законови изисквания, е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът намира, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК да бъде признато за установено, че ответниците ЕТ „...” (в несъстоятелност), ЕИК-..., гр. П., площад „...”, бл...., представлявано от собственика С.К.Д. и синдика Б.М., Т.Н.Д., ЕГН-**********,***, ж. к. „...”, ул. „... и „Каракум” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., ж. к. „...”, ул. „... дължат на ищеца „Уникредит булбанк” АД, ЕИК-..., гр. С. сумата от 130 000 лева – главница по Договор за банков кредит №276/23.05.2008 г., контракт с референтен №959 LREV081780041 и свързаните с него четири анекса 20 976.66 лева – договорна и наказателна лихва за периода от 20.03.2011 г. до 02.04.2012 г., 1 829.86 лв. дължими по тарифата на банката такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2012 г. до изплащане на вземането, както и сторените в производството съдебни и деловодни разноски. Доказателствената тежест е общата. Всяка от страните в производството следва да докаже фактите, които претендира и които са благоприятни за нея. Ищецът в производството е длъжен да установи, основанието от което черпи правата си, че същото е изискуемо, най-вече съобразно договореностите между страните и претендирания размер на претенцията. Т.е. следва да бъде доказано наличието на договор за кредит, анексите към него, както и специфичните клаузи, на основа на които ищецът обосновава правата си. Следва да бъдат установени сумите за главница, лихви и такси в претендираните размери. Ответниците могат да установяват, че задължението е било платено както и други факти и обстоятелства, които погасяват облигационното правоотношение или освобождават от гражданска отговорност, включително, но не само: че сумите по кредита не са били усвоени, напълно или частично, че част от клаузите на се произвели своето действие, че задължението е било погасени – изцяло или частично, че не е налице предсрочна изискуемост на задълженията и т.н.
От фактическа страна в настоящото производство се установи следното: на 23.05.2008 г. между „Уникредит булбанк” АД, ЕИК-..., гр. С., в качеството и на кредитор и ЕТ „...”, в качеството му на кредитополучател бил сключен договор за банков револвиращ кредит №276/23.05.2008 по силата на който кредиторът предоставял на кредитополучателят кредит в размер на 110 000 лева със срокове за погасяване описани в договора, както следва: На 20.03.2009 г. – 33 000 лв., на 20.04.2009 г. – 33 000 лв. и на 23.05.2009 г. – 44 000 лв.. Отделно е упоменато, че на 23.05.2009 г. е падежът на редовната лихва по дълга. В договорът е упоменато, че лихвата се сформира като сбор от SOFIBOR и твърда надбавка от 2.42% за редовният дълг и надбавка от 7 % при просрочия. Така лихвменият процент върху редовната лихва е формирана общо като 7.75 %, а при просрочия, наказателната лихва е 14.75 %. Договорът препраща към общите условия на банката по този вид договори. По посоченият договор освен кредитополучателят солидарно се задължава и лицето Т.Н. Д., ЕГН-**********, която е посочена в текста на договора като „солидарен съдлъжник”. С Анекс №1 от 07.04.2009 г. е определен нов краен срок за издължаване на сумите по договора – до 20.03.2010 г. – 39 000 лв. и 07.04.2010 г. – 91 000 лв. – т.е. кредитът към момента на този анекс е вече 130 000 лв. там е установено, че освен кредитополучателя и физическото лице Т.Н. Д., във връзка с обезпечаване на задължението с ипотека задължено лице е и С.К.Д.. Има изменение и в лихвените проценти. С Анекс №2/19.03.2010 г. като солидарен съдлъжник по договора за кредит е включено и „Каракум” ООД, както и е изменен срокът за погасяване – 20.02.2011 г. за сумата от 39 000 лв. и 19.03.2011 г. за остатъка от 91 000 лв. В Анекс №2 няма друго съществено изменение в сравнение с Анекс №1, доколкото размерът по задължението се запазва и няма промяна в лихвените проценти. С Анекс №3/18.02.2011 г. няма други изменения освен даден като обезпчение по кредита – Залог по реда на ЗДФО върху вземания на кредитополучателят и солидарните длъжници. С Анекс №4/21.02.2011 г. са изменени лихвените проценти, както и сроковете за издължаване, като е определено, че окончателният срок за погасяване на цялата сума по главницата от 130 000 лв. се измества във времето на 21.02.2012 г., а дължимата договорна лихва върху редовната главница следва да се погасява на всяко 20-то число считано от 20.03.2011 г. до 20.02.2012 г.
По делото е приложена Нотариална покана съставена на 09.11.2011 г., с която кредитополучателят, солидарните и ипотекарните длъжници по договорът за кридт са били уведомени, че поради неплащане в срок на дължимите по договора суми, представляващо нарушение на договореностите между страните по сключеният договор и четирите анекса към него кредиторът обявява предоставеният на кредитополучателите кредит за изцяло и предсрочно изискуем. В тази връзка е даден петдневен срок от узнаването за погасяване на задълженията по договора. Нотариалната покана е с рег. №12537 от 09.11.2011 г. при Нотариус с №024 на Нотариалната камара и район на действие – района на РС – Ш.. Връчена е лично, срещу подпис, на С.К.Д. на 23.11.2011 г. Според съставен от страна на посоченият нотариус протокол от 09.12.2011 г. се сочи, че на 19.11.2011 г. са посетени адресите гр. Ш., ж. к. „...”, ул. „... и гр. Ш., ж. к. „...”, ул. „..., на първият от които е адреса на управление на „Каракум” ООД, а на вторият живее Т.Н.Д. и са залепени уведомления по правилата на чл.47 от ГПК като на страните е даден 14 дневен срок да се явят в кантората на нотариуса и да получат поканата, с оглед на което, считайки, че този срок е изтекъл е приел, че лицата са редовно уведомени за нотариалната покана към 09.12.2011 г.
В рамките на производството е приета ССЕ, която установява, че усвоената по процесният договор за револвиращ кредит сума е в размер на 183 000 лв., като усвояванията са както следва: 50 300 лв. – на 26.06.2008 г., 59 700 лв. на 09.10.2008 г., 18 000 лв. – на 23.01.2009 г., 10 000 лв. на 21.04.2009 г., 10 000 лв. на 27.04.2009 г. и 35 000 лв. на 20.07.2009 г. В т.4 от Заключението е посочено, че са налице просрочени вноски за период от 08.03.2011 г. като предвид вида на кредита – револвиращ, погасителните вноски се определят като разлика между усвоената сума – 183 000 лв. и погасената сума – 53 000 лв. или 130 000 лв., като съобразно чл.7.1. от Анекс №4 се дължат на всяко 20-то число от месеца за период от 20.03.2011 г. до 20.02.2012 г. 12 месечни вноски по 10 833.33 лв. според експертизата дължимите суми са както следва – 130 000 лв. за главница, както и лихви в общ размер от 25 190.15 лв., както и такси от 1829.86 лв., както и мораторни лихви за период от 03.04.2012 г. до 02.08.2012 г. в размер на 4 396.74 лв. няма данни след завеждане на исковата молба да са настъпили промени по кредита – т.е. за този период не са констатирани от експерта извършени погасявания.
По делото няма данни в срока даден по поканата да са изплатени задълженията на ответниците.
От страна на банката на 03.04.2012 г. е заведено заповедно производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, за което е образувано ч. гр. д. №1169/2012 г. по описа на ШРС. По посоченото дело е издадена Заповед за незабавно изпълнение №687/04.04.2012 г., по силата на която длъжниците ЕТ „...”, Т.Н.Д., ЕГН-********** и „Каракум” ООД са били осъдени да заплатят в полза на банката ищец сумата от 152 806.52 лв., от които 130 000 лв. – главница дължима по процесният договор за кредит, 20 976.66 лв. – дължими по договора лихви за периода от 20.03.2011 г. до 02.04.2012 г., 1 829.86 лв. дължими такси по тарифата на банката към 30.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.04.2012 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми. Присъдена е и сумата от 3 056.13 лв., представляващи направените разноски в рамките на заповедното производство. На същата дата, на която е издадена заповедта е издаден и изпълнителен лист за посочените суми. за събиране на дължимите суми кредиторът е образувал изпълнително дело №20128760400378 при ЧСИ №876 на КЧСИ и район на действие – района на РС Варна. Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на ЕТ „...” на 14.06.2015 г. Т.Н.Д. е била търсена на 31.05.2015 г., но е отказала да получи ПДИ и е посочила, че ще я получи в офиса, понеделник 04.06.2012 г. По-долу е отбелязано, че е получила ПДИ лично на 06.06.2012 г. С частната жалба по в.ч. т. д. №610/22012 г. подадена от ЕТ „...” и Т.Н.Д. следва да се приеме, че има и възражение по реда на чл.414 от ГПК и от ответницата Д..
По отношение на ответника ЕТ „...”, който е обявен в несъстоятелност и към момента е налице и назначен синдик, не могат в случая да се приложат правилата за спиране на производството по чл.637 от ТЗ, доколкото с оглед обстоятелството, че за гарантиране на настоящият дълг има учредени ипотеки и залог (Анекс №1 и Анекс №4), то следва да се счете, че е налице хипотезата на чл.637, ал.5 от ТЗ – „Не се спират дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.”
Предвид приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: По делото се доказа, че ответниците в производството в качеството си съответно на кредитополучател по ипотечен кредит и съдлъжници са сключили договора, съответно описаните анекси към него и сумата по кредита е била усвоена от кредитополучателят, че е подписан договор с упоменатите по-горе условия и че кредитополучателят се е задължил да изпълнява задължението си по договора с периодични плащания уговорени по смисъла на Анекс №4. Въпреки, че ответниците оспорват обстоятелството, че не са заплащали суми по дълга, като твърдят, че същият е изцяло погасен, назначената ССЕ установява обратното.
С приемането на ССЕ ищецът установява всички релевантни твърдения по повод на отношенията между страните. На първо място доказва се, че договорената по кредита сума е усвоена напълно. Започнало е изплащане на кредита, като кредитополучателят е допуснал просрочия, довели до натрупване на задължения от вноски и лихви. Неоснователни са всички направени в отговора възражения от страна на ответниците. Доказано е, че ответниците са изпаднали в продължителна забава, като кредиторът съобразно изискванията на т.18 от ТР по ТД №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид разпоредбата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, за да има правото да превърне кредита в предсрочно изискуем е уведомил с нотариална покана кредитополучателя за намерението си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е дал срок за изпълнение на задължението. Въпреки, че е указана от съда доказателствената тежест, която носят ответниците, последните не са установили релевантни обстоятелства, които да ги освободят от отговорността им по настоящото задължение. Не се установява, че са извършени погасявания на суми по кредита – частично или изцяло, не се установява да са били изпълнени своевременно длъжниковите задължения и т.н.
С оглед на всичко изложено съдът намира така предявеният установителен иск за напълно основателен и доказан, като същият следва да бъде изцяло уважен.
На ищеца следва да бъдат присъдени и сторените разноски за водене на настоящото производство в общ размер на 6 963.13 лв., от които 3 056.13 лв. за дължимата и заплатена държавна такса, 3 507 лв. за адвокатско възнаграждение и 400 лв. за ССЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, че ЕТ „...” (в несъстоятелност), ЕИК-..., гр. П., площад „...”, бл...., Т.Н.Д., ЕГН-**********,***, ж. к. „...”, ул. „... и „Каракум” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., ж. к. „...”, ул. „... дължат при условията на солидарност на „Уникредит булбанк” АД, ЕИК-..., гр. С. следните суми: 130 000 (сто и тридесет хиляди) лева, представляващи главница по Договор за револвиращ банков кредит №276/23.05.2008 г., 20 976.66 лв. (двадесет хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки) – договорна лихва за периода от 20.03.2011 г. до 02.04.2012 г., 1 829.86 лв. (хиляда осемстотин двадесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки) – дължими банкови такси към 30.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.04.2012 г. до изплащане на вземането, както и 3 056.13 лв. (три хиляди петдесет и шест лева и тринадесет стотинки) – деловодни разноски, направени в заповедното производство, за които суми е водено заповедно производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и е издадена заповед за незабавно изпълнение №687/04.04.2012 г. по ч. гр. д.№1169/2012 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА ЕТ „...” (в несъстоятелност), ЕИК-..., гр. П. Т.Н.Д., ЕГН-**********,*** и „Каракум” ООД, ЕИК-..., гр. Ш. да заплатят на „Уникредит булбанк” АД, ЕИК-..., гр. С. сумата от 6 963.13 лв. (шест хиляди деветстотин шестдесет и три лева и петдесет и тринадесет стотинки), представляващи направените от ищеца разноски за водене на настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от узнаването му от страните.
Окръжен съдия: