РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. С.З., 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501673 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 462, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от И. Т. И. и Д. И. И., чрез адвокат С.А. Н. от АК
В., срещу действието на ЧСИ И.С., рег.№** на ЧСИ, с район на действие
Старозагорския окръжен съд по изп.д.№ 319/2021 г., изразяващо се в
изготвено разпределение от 09.07.2021 г. по изп. дело №20216700400319 на
основание обявен купувач И. Н. Н. по проведена публична продан по изп.
дело №20216700400319 .
Жалбоподателите искат изцяло отмяна, като незаконосъобразно и
неправилно на разпределението от 09.07.2021 г. по изп. дело
№20216700400319 и делото да бъде върнато на ЧСИ И.С. за извършване на
ново разпределение при съобразяване с дадените от съда задължителни
указания на долупосочените основания. Считат , че извършеното
разпределение на сумите между взискателите е незаконосъобразно, тъй като
не е спазен редът на привилегиите, регламентиран в чл.136 от ЗЗД; че сума в
размер от 29.60 лв. разпределена, като такси в полза на ЧСИ не се ползва с
привилегия по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД; че сума в размер от 1 891.92 лв. не се
дължи на взискателя „О.Б.Б.“ АД; че вземане на НАП в размер от 1 281.61
лв. не е включено в разпределението; че неправилно е определен размера на
вземанията на О. АД.
Цитират подробна съдебна практика.
1
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателя „О.Б.“ АД- гр.С., чрез
пълномощника Е. А. Ж. – юрисконсулт към Дирекция „Събиране на
проблемни вземания“, са подали писмено възражение против жалбата, с което
са я е оспорили, като недоказана и като неоснователна.
Излагат доводи, че твърденията в жалбата не отговарят на обективната
истина и са в противоречие с доказателствата по изп.дело с № 319 по описа на
ЧСИ И.С., като излагат подробни мотиви.
Твърдят, че наведените твърдения от адвоката се основават на
твърдения и направени изводи несъответстващи на материалите по делото.
Считат, че действията на съдебния изпълнител са законосъобразни и
спазвайки нормата на чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, а твърденията на
жалбоподателя са неоснователни и недоказани.
Претендират оставяне без уважение жалбата на Д. И. И. и И. Т. И., като
неоснователна и недоказана и потвърждаване на действията на частния
съдебен изпълнител, както и изготвеният Протокол за разпределение от
09.07.2021 г. по изпълнително дело № 2021**0400319.
Претендират присъждане на „О.Б.Б.“ АД изцяло на сторените по делото
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 100 лева.
В своите мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ И.С., рег. №** с район на
действие Старозагорски окръжен съд изразява становището си за
неоснователност и необоснованост на жалбата, поради което счита, че следва
да бъде отхвърлена. Взема становище по всяко от твърденията наведени в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата на И. Т. И. и Д. И. И.,
чрез адвокат С.А. Н. от АК В. е допустима, т.к. е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице – съдлъжника и съпруг И. Т.
И. по чл.503, ал.1 от ГПК и длъжницата Д.И. – негова съпруга, които твърдят,
че изготвеното разпределение от 09.07.2021г. по изп.дело с №319 на
основание обявен купувач И. Н. Н. е неправилно и незаконосъобразно.
Ето защо и на основание чл.437, ал.2 от ГПК съдът е постановил
разглеждането на жалбата да се извърши и да се насрочи в открито съдебно
заседание, с призоваване на жалбоподателите, длъжникът и взискателя.
По отношение на искането за изискване в оригинал на цялото изп. дело:
Съгласно специалната разпоредба на Чл. 463. ал.(1) от ГПК в случай
че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на
окръжния съд, който я разглежда по реда на чл. 278. За разлика от общата
разпоредба от чл.436, ал.(3) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от
30.06.2021 г.), която гласи, че страната, която е получила препис от жалбата,
може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на
този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с
възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага
2
мотиви по обжалваните действия. Всички документи може да се изпращат на
съда в електронна форма. При специална разпоредба на чл.463, ал.1 от ГПК
при обжалването на разпределението изп. дело се изпраща в оригинал.
Поради което това искане се явява основателно.
На основание чл. 436, ал.3 от ГПК по делото са постъпили писмени
мотиви /обяснения/ по обжалваните действия от ЧСИ И.С., с които моли
жалбата на жалбоподателите да бъде оставена без уважение като
неоснователна, процесуално недопустима и недоказана. Подробни
съображения са изложени в писмените мотиви на ЧСИ И.С.. Представено е и
надлежно заверено копие от процесното изп. дело.
Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за
установено следното:
По допустимостта на жалбата Окръжният съд намира, че жалбата се
явява процесуално допустима, поради следните съображения:
Настоящата жалба е допустима и е подадена в срок на 13.07.2021 год.
съгласно чл. 462, ал.1 от ГПК, който гласи, че съдебният изпълнител
предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се
призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден. Според ал.(2)
Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде
подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава
сумите по разпределението. Съобразно Чл. 463. (1) В случай че
разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на
окръжния съд, който я разглежда по реда на чл. 278 .
В тази насока жалбата следва да бъде разгледана по съществото си
относно нейната материална основателност.
Въззивният съд намира, че жалбата се явява неоснователна и
недоказана, поради следните съображения:
На датата 21.05.2012г. в кантората на ЧСИ И.С. с молба вх.№
2062/21.05.2012г. е образувано изп. дело с № 2021**0400319 със страни - "О."
АД гр.С. като взискател и Д. И. И. като длъжник. В хода на делото е
извършена публичната продан на недвижим имот, собствен на длъжника,
находящ се в гр. Г.. При проведеното наддаване, за купувач е обявен
взискателя по делото И. Н. Н., поради което, на основание чл. 495 от ГПК, е
изготвено и предявено разпределение на предложената цена. Разпределението
е предявено надлежно на датата 09.07.2021 год.
На 13.07.2021 г. по делото е постъпила и жалбата с вх.№
10030/13.07.2021г., от ипотекарните длъжници против изготвеното
разпределение, чрез адв. С.Н., в която са изложени твърденията за редица
нарушения: че не е спазен редът на привилегиите, регламентиран в чл.136 от
ЗЗД че сума в размер от 29,60 лв., разпределена като такси в полза на ЧСИ не
се ползва с привилегия по чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД, че сума в размер от 1 891,92
3
лв. не се дължи на взискателя О., че вземане на НАП в размер от 1 281,61 лв.
не е включено в разпределението, че неправилно е определен размера на
вземанията на О. АД.
Жалбата е постъпила в определения срок, от лицата, имащи право на
такава, но по съществото си е неоснователна поради следните съображения:
Твърденията в жалбата не отговарят на обективната истина и са в
противоречие с доказателствата по изпълнително дело под № 2021**0400319
по описа на ЧСИ И.С.. В тази насока съдът намира, че с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека с № 114, том l, peг. № 1032, дело с № 114 от
2008г. на Съдия по вписванията при PC Г. Т.М., вписан в СВ Г. с вх. рег.№
217/24.03.2008г., акт N 416, дело № 115 от 2008г., Д. ИВ. ИВ. -
кредитополучател и ипотекарен длъжник и ИВ. Т. ИВ. - ипотекарен длъжник
учредяват договорна ипотека в полза на „О.“ АД за обезпечаване
вземанията по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
24.03.2008г. върху следните свои собствени недвижими имоти: 1.
ДВОРНО МЯСТО с площ от 470 кв.м. ведно с построените в него сгради
и 2. ДВОРНО МЯСТО с площ от ** кв.м. ведно с построените в него
сгради, находящи се в гр. Г., ул.*****. На основание Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 24.03.2008г., цитиран по-горе, банката е
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 64 000 лева, като
същият е изцяло усвоен. Поради просрочие на плащанията по Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 24.03.2008г., Банката се е снабдила с
Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение, издадени по ч. гр. дело №
210/2012г. по описа на PC Г.. За събиране на присъдените с изпълнителния
лист суми, БАНКАТА е образувала изпълнително производство срещу
длъжника - изп. дело № 20127660400709 по описа на ЧСИ К.А. per.No ** с
район на действие ОС - С.З., като за образуване на изпълнителното
производство БАНКАТА е направила разноски. В последствие и.д. с №
20127660400709 е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия
и извършване на разпределение при ЧСИ И.С., като е образувано под нов
номер 2021**0400319.
От приложените към делото доказателства Окръжният съд намира, че
вземанията на всички взискатели са определени точно по размер, с точно
посочване на размерите на задълженията на всеки един Взискател, като за
всеки един взискател е посочено, дали същия е присъединен по право , или с
удостоверението си, или не следва да бъде включван в разпределението.
Подробно са описани всички дължими се обикновени такси, които са
начислени по делото, с посочването както на основанието за начисляване на
дължимите се такси, така и на техния надлежен размер.
По отношение на първото твърдение, за неспазен ред на привилегиите,
жалбоподателя на практика не представя никакви конкретни мотиви и от
протокола за разпределение е видно, че подобно нарушение няма.
Предвиденото погасяване на задължения е строго съобразено именно с
4
разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. В изготвеното от ЧСИ И.С. разпределение е
съобразен изцяло редът на привилегиите - първо се погасява пълният размер
на направените разноски от взискателя „О." АД, съгласно привилегията,
посочена в т. 1 от чл. 136, ал. 1 от ЗЗД, след което с оглед разпоредбата на
чл. 136, ал. 1, т. 2 са посочени вземанията на Община Г. за неплатени
данъци на недвижимите имоти в размер на 247.49 лв. и накрая с оглед
разпоредбата, посочена в т.3, а именно: вземания, обезпечени със
залог/ипотека, каквито са безспорно вземанията на О. АД като ипотекарен
кредитор с вписана договорна ипотека, съдебният изпълнител е разпределил
остатъка от сумата на Банката. Поради недостатъчност на постъпилата сума
не е извършено разпределение между необезпечени кредитори и публични
вземания. В т. ІІІ от протокола за разпределението ЧСИ С. е посочил и кои
вземания остават неудовлетворени.
По отношение на твърдението, че дължимите разноски в размер от
29,60 лв. не представляват привилегировано вземане, въззивният съд счита, че
е необосновано. Без съмнение, тази сума представлява вземането си за
разноски по изпълнението и е свързана с процедурата по предявяване на
разпределението, която се извършва понастоящем. Това не е таксата за
предходно изпълнително действие, която не е била заплатена. Това е разноска
за текуща процедура, която се дължи от взискател. Обявеният за купувач на
публичната продан е именно взискателя и в това си качество той дължи тези
разноски, които обаче, съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК, в крайна сметка са в
тежест на длъжника. Съдът намира, че това са разноски, направени във връзка
с изготвянето и предявяването на разпределението - за връчване на
съобщение и допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ. По своята
същност не представляват начислени такси за извършени в минал период
изпълнителни действия и неплатени от взискателя такси и в случая следва да
бъдат включени в разпределението и съответно заплатени от длъжниците
съобразно горецитираната разпоредба на чл.79 от ГПК.
По отношение на твърдението, че сумата в размер от 1891,92 лв. не се
дължи на взискателя, съдът приема също за необосновано. Посочената сума
представлява сбор от дължимите във връзка с изпълнението такси и разноски,
за които в кориците на делото има налични доказателства, че са начислени и
заплатени. По делото са налични съставените фактури и сметки по чл. 79 от
ЗЧСИ, както и платежните документи, удостоверяващи извършеното
плащане. Всъщност, привилегията на взискателя да получи въпросната сума
почива на две отделни основания. Тази сума представлява разноските по
изпълнението, които са включени в т.1 на чл. 136 ал.1 от ЗЗД, което на
практика би ползвало всеки един взискател без огледа на учредените
обезпечения. В конкретния случай обаче, тези разноски представляват
вземането на ипотекарен кредитор, а съгласно чл. 174 от ЗЗД, ипотеката
обезпечава и вземанията на кредитора за разноските по изпълнението т.е. това
е вземане включващо се и в ред 3 на чл.136 ал.1 от ЗЗД. Което е и основание
да бъде възприето, че посочената сума следва да бъде заплатена с привилегия
5
на взискателя О. АД и не би могло тази сума да служи за удовлетворяването
на друг кредитор.
Освен това жалбоподателите твърдят, че сумата в размер на 1 891.92 лв.
не се дължи и не било ясно как е определена тя. В таблицата в т. I, колона 7,
озаглавена „платени авансови такси и допълнителни разноски“, както и в т.
II., буква А, 2.2. е посочено, че сумата от 1 891.92 лв. представлява
платените от взискателя авансови и държавни такси по реализация на
обезпечението. Предвид фактът, че разпределената сума е в резултат на
проведената публична продан, постъпила по делото в резултат на
реализацията на един способ- продажба на недвижими имоти, и този
способ е иницииран и реализиран единствено по искане на взискателя
„О." АД, би следвало пълният размер на направените разноски от
взискателя „О." АД да се ползва с привилегията по чл.136, ал. 1, т. 1 от
ЗЗД. Безспорно по делото е, че всички предприети процесуални действия по
ИД 709/2012г. и ИД № 319/2021 г. са извършени по молба на „О.” АД-
образуване на изпълнително дело, опис на недвижими имоти, в последствие и
извършената продажба. Ако банката бе извършвала тези процесуални
действия по различните изпълнителни дела, от това щяха да произтекат
негативни за всички присъединени взискатели последици /в т.ч. и за
Държавата/, последици свързани най-вече с липсата на процесуална
икономия, тъй като би могло да се достигне до хипотеза на паралелно
извършване на идентични процесуални действия по повече от едно дело,
между едни и същи страни и по отношение на идентични движими вещи.
Съдебният изпълнител е отчел именно тази специфика на настоящето
принудително изпълнение, поради което считаме, че е постановил един
законосъобразен и правилен акт. В атакувания акт е съобразена и
постановката на ТР № 2 от 26.06.2015г. по ТД № 2 от 2013г. На ОСГТК на
ВКС, според която в първия ред на специалните привилегии влизат изцяло
необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на
съответния способ. Под необходими разноски се има предвид и разноски по
реализация на обезпечението - възбрана, опис, продажба, какъвто без
съмнение е настоящия случай. Следователно, извършеното от ЧСИ И.С. е
изцяло правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата
на И. и Д.И. да бъде оставена без уважение.
По отношение на четвъртото твърдение, че вземането на НАП не е
включено в разпределението, съдът намира същото, че е необосновано. Видно
е от протокола за разпределението, че НАП е посочена като взискател в
списъка на кредиторите, с пълния размер на обявеното публично вземане.
Това вземане обаче е останало неудовлетворено, именно с оглед на реда на
привилегиите, поради обстоятелството, че е налице привилегирован
ипотекарен кредитор, а предложената от купувача цена не е достатъчна да
погаси неговите вземания.
По отношение на петото твърдение и оплакване във въззивната жалба,
че размерът на вземането на О. АД е неправилно определен, считам, че е
6
необосновано. Видно от материалите по делото, в своя молба от 19.05.2021г.,
взискателят О. АД е уточнил детайлно размера и основанието на
претендираните суми. След тази дата няма никакви извършвани плащания.
При извършване на разпределението, съдебния изпълнител е съобразил това
обстоятелство, както и отбелязаните върху изпълнителния лист плащания,
при което е определил точния размер на претендираното вземане.
Освен това видно от поисканата с жалбата и допусната и назначена от
съда съдебно - икономическа експертиза, която е отговорила на поставения от
жалбоподателите въпрос: Какъв е размера на вземанията на „О.Б.Б.“ АД към
09.07.2021 г., като се отчетат всички плащания директно по сметка на
„О.Б.Б.“ АД и събраните суми по изп. дело № 20216700400319 актуалният
размер на вземанията на О. АД към 17.05.2021 год. е 81 641 лева, от които
дължимата главница в размер на 52 272.28 лева, дължимите лихви в размер на
27610, 73 лева и дължимите от жалбоподателите разноски в размер на 1758,32
лева.
Съдът е намерил това доказателство за допустимо, относимо и
необходимо за делото, като същото е направено с оглед от една страна на
обстоятелството, да бъдат точно и ясно определени сумите по
разпределението, а от друга и поради твърдението на жалбоподателите че
са извършвали плащания по дълга и след завеждането на изп. дело
/точка 5 от жалбата/.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че депозираната жалба е изцяло
неоснователна и необоснована, поради което следва да бъде отхвърлена,
ведно с всички законни последици от това.
На основание изложеното по- горе, Окръжният съд следва да остави без
уважение Частната жалба на ипотекарните длъжници И. Т. И. и Д. И. И.
против Разпределението по и.д. с № 319/2021 год. по описа на ЧСИ И.С. без
уважение.
Съдът приема, че подадената жалба е неоснователна и поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на Чл. 26. (1) от ГПК Страни по граждански дела
са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Според ал.(2) Освен в
предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име
чужди права пред съд.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че с процесната
частна жалба на жалбоподателите – ипотекарни длъжници са наведени
оплаквания касаещи правата и правните интереси на кредиторите по делото и
на ЧСИ, а не на самите длъжници.
С оглед на гореизложените съображения и доводи въззивният съд счита,
че частната жалба на жалбоподателите се явява неоснователна и недоказан и
като такава следва да бъде оставени без уважение, ведно с всички законни
последици от това.
7
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 във връзка с чл. 273 и във връзка с чл.436,
ал.4 от ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъден да заплатят на
въззиваемия О. направените от последния разноски по делото пред
настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 100 лева, представляващи
възнаграждение за един юрисконсулт – юрисконсулт Е. А. Ж. – юрисконсулт
към Дирекцията “Събиране на проблемните вземания”. Възнаграждението се
определя на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал.5 ГПК и във вр. с
Наредбата за заплащане на правна помощ на ответното и въззиваемо
дружество О. АД, като следва да се присъди това възнаграждение в размер на
100 лв. общо, което е съобразено с представеното пълномощно на юрск. Ж.
съответно нотариално заверено на датата 21.01.2020 год. както и списъка
разноските по чл. 80 от ГПК, /съответно на листи 8, 9 и 10 от настоящото
дело/, както и с оглед на правната и фактическа сложност по делото и пред
въззивната инстанция.
На основание чл. 463, ал. (2) от ГПК Решението на окръжния съд по
разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд. Разглеждането
на жалбата става по реда на чл. 274 . Решението на апелативния съд не
подлежи на обжалване.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.З. в настоящият си състав и на
основание чл. 463, ал. 1 и ал.2, във вр. с чл. 458, ал. 1 от ГПК и чл.136, ал.1,
т.1, 2, 3 и 6 от ЗЗД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 10030/13.07.2021г., с
правно основание чл. 462, ал.2, от ГПК, подадена от жалбоподателите И. Т.
И. с ЕГН ********** и Д. И. И. с ЕГН **********, чрез адвокат С.А. Н. от
АК В. всички със съдебен адрес гр.В. **, ул. “******* срещу действието на
ЧСИ И.С., рег.№** на ЧСИ, с район на действие Старозагорския окръжен съд
по изп.д.№ 319/2021 г., изразяващо се в изготвено разпределение от датата
09.07.2021 г. по изп. дело №20216700400319 по описа на ЧСИ И.С., с peг. №
868 с район на действие Района на Окръжен съд С.З. на основание обявен
купувач И. Н. Н. по проведена по публична продан по изп. дело
№20216700400319, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА жалбоподателите И. Т. И. с ЕГН ********** и Д. И. И. с
ЕГН **********, чрез адвокат С.А. Н. от АК В., всички със съдебен адрес
гр.В. **, ул. “******* ДА ЗАПЛАТЯТ на взискателя „О.Б.Б.“ АД- гр.С., с
ЕИК ***** със седалище и адрес на управлението гр. С., район ****** чрез
пълномощника Е. А. Ж. – юрисконсулт към Дирекция „Събиране на
8
проблемни вземания“, със съдебен адрес за призоваване гр. С.З., бул. .........
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направените от взискателя разноски
по делото пред Окръжен съд – С.З..
РЕШЕНИЕТО на Окръжния съд по разпределението подлежи на
обжалване пред Апелативния съд- П. с частна жалба в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9