РЕШЕНИЕ
№ 937
гр. Бургас, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500957 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на В. М.
М., И. С. М., Т. М. М. и С. Г. М. – ищци по предявения иск, срещу Решение
№744/20.04.22г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№44916/21г., с което е
отхвърлен иска на въззивниците против А. И. Е., ЕГН **********, Б. Р. Н., ЕГН
**********, С. А. М., ЕГН ********** и М. А. Е., ЕГН **********, всички с адрес ***
за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по
наследство от починалия наследодател И. С. М. на сграда с идентификатор
07079.660.34.1, находяща се в *** /с адрес по кадастрална карта ***/, разположена в
поземлен имот с идентификатор 07079.660.34, със застроена площ от 46 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и за осъждане на ответниците
на основание чл.108 ЗС да предадат на ищците владението на посочената сграда и
ищците са осъдени да заплатят на ответниците сумата от общо 950 лева - разноски по
делото.
Въззивниците изразяват недоволство от постановеното решение и
претендират отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде
уважен. Според тях, съдът е обсъдил едностранно доказателствата по делото,
кредитирал е показанията на свидетелите, посочени от ищците, пренебрегвайки тези на
ответниците, за да достигне до неправилен извод, че постройката, на площ 46 кв.м. е
придобита по давност от ответниците.
Извършват анализ на показанията на св.Й., с оглед служебната му
зависимост от ответника А. Е., както и показанията на св.А., с оглед представените
писмени доказателства, видно от които за заплащане на ВиК за процесния имот е
налице принудително изпълнение срещу въззивниците, за да обосноват извод, че
същите не следва да се кредитират. Извършват анализ и на показанията на свидетелите
М. и Н., както и писмени доказателства, за да обосноват извод, че след 2008г. в сградата
1
съвместно са живели представители и на ищците, и на ответниците, което изключва
придобиване по давност от ответната страна. Видно от представените скици, след този
момент наследодателят на ищците С. М. продължава да се води собственик.
Аргументират тезата, че ответниците не са имали съзнание за собственост на
постройката както от посочените скици, така и от справката от Служба по вписванията.
Въззиваемите – ответници по иска М. А. Е., А. И. Е., С. А. М. и Б. Р. Н., чрез
адв. Чанголов представят в срока по чл.263, ал.1 ГПК е писмен отговор на въззивната
жалба. В него излагат съображения за потвърждаване на решението. Според тях,
възражението за изтекла в полза на въззивниците придобивна давност се заявява за
пръв път във въззивната жалба, поради което е преклудирано. Наследодателят на
ищците е предал владението върху имота на праводателя на ответниците на
16.07.2007г., независимо че след това не е променил адресната си регистрация.
Заявяват възражение за изтекла придобивна давност от закупуване на имота.
Свидетелските показания установяват, че от 2208г. А. Е. и семейството му са владели
сградата, направели са пристройки и подобрения. Налице е противоречие относно
адреса на имота, както и площта му, което следва да доведе до отхвърляне на иска.
Според въззиваемите, от СТЕ се установява липса на идентичност между
претендирания и съществуващия на място имот. Изразяват несъгласие с някои изводи
на съда, но доколкото те касаят мотивите на благоприятно за тях решение, въззивният
съд не следва да ги обсъжда.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените удостоверения и безспорно по делото, ищците са
наследници на И. С. М., поч. на ***г. След смъртта си, наследодателят е оставил за
свои наследници съпругата си К. Г. М. (поч. на ***г.) и синовете си С. И. М. (поч. на
***г.), чиито съпруга и син са ищците В. М. и И. М.; и Г. И. М. (поч. на ***г.), чиито
съпруга и син са ищците Т. М. и С. М..
С договор за дарение, сключен с нот. акт №***., общият наследодател е
придобил 100/810 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото от 810 кв.м., съставляващо
парцел I от кв.64 по плана на гр.Бургас, ***, заедно с построената в същото дворно
място полумасивна къща от 116 куб.м. С договор за дарение, сключен с нот.акт
№***г., съпругата му К. Г. М. и синът му Г. И. М. са дарили на сина му С. И. М.
своите 2/3 ид.ч. от 100/810 кв.м. ид.ч. от дворното място, без изрично посочване, че се
прехвърля и собствеността върху сградата.
Ищците твърдят, че постройката е тяхна собственост на основание
наследяване. Твърдят, че ответниците се намират в нея в качеството им на държатели
по силата на договор за наем, като отказват да я напуснат, въпреки отправената им на
13.05.21г. нотариална покана. Претендират осъждането им да го сторят.
Ответниците оспорват иска. Заявяват, че владеят имота на правно основание
в качеството им на собственици на основание договор за дарение, прикриващ договор
за покупко – продажба. В тази връзка представят договор за дарение, сключен с нот.
акт № ***г., с който С. И. М. е дарил на А. Х. Х. 100/810 кв.м. ид.ч. от дворното място.
Във връзка с този нотариален акт С. И. М. и съпругата му и настоящ ищец В. М. М. са
подписали разписка-декларация, че са получили от купувача на ръка и в брой сумата от
30000 лева, представляваща цялата продажна цена на имота, а именно 100 кв.м. ид.ч.
от дворното място, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда
от 80 кв.м., с неуреден статут.
С договор за дарение, сключен с нот. акт № ***г., А. Х. Х. е дарил на
ответниците Б. Р. Н., А. И. Е., С. А. Е. и М. А. Е. 100 кв.м. ид.ч. от дворното място,
цялото с площ от 858 кв.м. (810 кв.м. по нотариалния акт от 1974г.). Във връзка с този
нотариален е представена разписка – декларация от А. Х. Х., че е получил от
2
купувачите на ръка и в брой сумата от 49000 лева, представляваща цялата продажна
цена на имота, а именно 100 кв.м. ид.ч. от дворното място, ведно с построената в имота
едноетажна масивна жилищна сграда от 80 кв.м, изградена без съответните строителни
документи и разрешителни.
Ответниците заявяват, че с двата договора за дарение са прикрити договори
за покупко – продажба, предмет на които освен дворното място е и постройката,
изградена без строителни книжа. Твърдението си обосновават с представените
декларации – разписки, които твърдят, че в същността си представляват обратно
писмо. Ответниците заявяват и евентуално придобивно основание – давностно
владение, започнало през 2008г., с договора за дарение и продължаващо
необезпокоявано и непрекъснато. Заявяват, че с получаване на владението върху имота
през 2008г. с отношение на собственици са извършили строително – ремонтни работи
за привеждането му в състояние за ползване.
Не се спори, че към датата на предявяване на иска, дворното място
съставлява поземлен имот с идентификатор 07079.660.34, а сградата се
индивидуализира с идентификатор 07079.660.34.1, с административен адрес в ***,
която по скица е с идентификатор 07079.660.34.1 и има застроена площ от 46 кв.м.
За установяване твърденията на страните, относно обстоятелството кой е
живял в имота, в какво качество и в какъв период, в първоинстанционното
производство са допуснати до разпит свидетелите А. М. М., Л. Д. Н. – посочени от
ищците, Х. А. Й., Р. М. А. – посочени от ответниците.
Според свидетеля М., от ищцата В. М. знае, че тя и съпругът й С. М. били
изгонени от ответниците от къщата на ***, приживе на М.. Свидетелят заявява, че не е
влизал в имота, а само е преминавал край него. Според св.Н. – племенник на ищцата
М., до смъртта на съпруга й С. през 2019г., съпрузите са живели в процесния имот,
след което там се настанил ответника А. Е. с прозвище П.. Според този свидетел, П.
живее в къщата от 10 години.
Според св.Й., ответникът А. „взе къщата от С.“. Къщата била в много окаяно
състояние, необитаема за живеене. Преди около четиринадесет години А. я купил от С.
за 49 000 – 50 000 лева. Свидетелят установява, че е помогнал при извършване на
ремонта – поставил врати и прозорци в къщата, замазки, мазилки, изолация, залели
плоча, зидария, направили разширение на къщата с голям салон от около 30 кв.м. След
това ответникът заживял в имота и никой и в частност ищците не е виждал там,
въпреки че посещава ответника всеки ден, т.к. работят заедно.
Свидетелката А. заявява, че е живяла с ответниците А. и Б. заедно на***,
когато купили къщата. Виждала е само семейството да живее там; познава ищцата по
физиономия.
За установяване на вида и стойността на извършените от ищците подобрения
в имота, освен показанията на свидетелите е извършена и съдебно – техническа
експертиза.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона БОС намира, че обжалваното решение е като краен
резултат е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно нормата на чл.99 ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг
го придобие или собственикът се откаже от него. Нормата на чл.77 ЗС посочва
начините за придобиване право на собственост – правна сделка или давност, или други
начини, посочени в закона. Следователно правото на собственост може да се изгуби,
ако собственикът се разпореди с него или ако друг завладее имота и го придобие по
давностно владение. Според трайно установената съдебна практика (напр. Решение №
60144 от 25.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 491/2020 г., II г. о., ГК, Решение
№120/22.10.2014г. по гр.д.№2928/2014г. IIг.о. на ВКС, Решение № 183 от 18.06.2012 г.
3
на ВКС по гр. д. № 88/2012 г., II г. о., ГК), при прехвърляне на земята купувачът
придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично
като предмет на сделката. Запазването на собствеността върху сградата, отделно от
земята, трябва да бъде изрично уговорено, за да се смята оборена презумпцията по
чл.92 ЗС.
В настоящия случай общият наследодател на ищците И. С. М. е придобил
правото на собственост върху 100/810 кв.м. ид.ч., ведно с правото на собственост
върху намиращата се в него сграда. Синът му С. И. М. е придобил по наследяване и
договор за дарение същите части от дворното място, като в договора не е било изрично
посочено че къщата се изключва от предмета на сделката. Поради това и предвид
цитираната съдебна практика, е придобил и правото на собственост върху нея.
Със сключения през 2007г. привиден договор за дарение, а всъщност –
договор за покупко – продажба, праводателят на ответниците А. Х. е придобил правото
на собственост върху дворното място. В договора не е изрично посочено, че къщата се
изключва от предмета на сделката, нещо повече – видно от съставеното обратно писмо,
къщата е била част от предмета на прикритата сделка – договор за покупко – продажба,
поради което и съобразно цитираната практика, правото на собственост върху нея е
преминало в патримониума на купувача. Със сключения през 2008г. привиден договор
за дарение, а всъщност – прикрит договор за покупко – продажба, ответниците са
придобили правата върху имота, притежавани от Х., като отново сградата не само че
не е изрично изключена от предмета на сделката, но видно от съставеното обратно
писмо е част от нея. Ето защо въззивната инстанция намира, че ответниците са
придобили по възмезден начин правото на собственост върху сградата.
Според въззивната инстанция, за целите на настоящото производство,
обстоятелството че наследодателят на ищците е притежавал само 100/810 ид.ч. от
дворното място, не се отразява на правото на собственост върху цялата постройка. На
първо място, през 1974г. той е придобил не идеални части от нея, а цялата, което сочи,
че пред нотариуса е удостоверено, че прехвърлителите му са собственици на цялата
сграда. Следователно неговите правоприемници, както и последващите им
правоприемници, са придобили също правото на собственост върху цялата постройка.
На второ място, дори да се приеме, че на осн.чл.92 ЗС, правото на собственост върху
постройката е придобито в същите части като това върху земята, това е въпрос, който е
относим във вътрешните отношения между съсобствениците на терена. Ако
собствениците на останалите 710/810 кв.м. ид.ч. имат претенции към собствеността
върху постройката, биха могли да защитят правата си по съответния ред. В настоящото
производство и доколкото документът за собственост на наследодателя сочи право на
собственост върху цялата сграда, евентуални права на евентуални съсобственици на
дворното място са неотносими.
За пълнота на изложението следва да се каже: независимо от горното,
въззивната инстанция намира за основателно възражението на ответниците, че са
придобили имота на основание давностно владение. В тази връзка въззивната
инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: на първо място, представените и посочени
по – горе договори за дарение (прикрита покупко – продажба) и представените във
връзка с тях обратни писма сочат, че към 2008 г. ответниците са засвоили не само
дворното място, но и изградената в него постройка. Свидетелите Й. и А. установяват
както упражняване на фактическа власт от ответниците, така и отношението им на
собственици, чрез извършване на строително – монтажни дейности в значителен обем,
за пристрояването й и привеждането й в състояние, годно за обитаване. Свидетелката
А. е била съсед на имота и имала ежедневни наблюдения относно лицата, които го
обитават, независимо от обстоятелството дали фактически ответниците са плащали или
не за ползваната питейна вода. Свидетелят Й. се намира в колегиални отношения с
ответника, но въззивният съд намира, че те не са от естество, поставящи свидетеля в
сериозна зависимост от ответника, която да дискредитира показанията му. Именно
поради служебните им отношения, свидетелят е пряк очевидец и основно действащо
лице на извършените ремонтни дейности, сочещи на фактическа власт и отношение
4
към имота като към собствен.
Според въззивната инстанция, свидетелите М. и Н. не установяват по
несъмнен начин, че ищците, а още по-малко ищците Т. М. и С. М., са упражнявали
фактическа власт върху имота като собственици. В тази връзка показанията на св.Н. –
племенник на ищцата В. М. са и вътрешно противоречиви – заявява, че ответникът
живее в имота от десет години, а в същото време, че С. (съпругът на В. и баща на И.
М.) е живял в него до смъртта си през 2019г. Освен това, ищцата В. М. и съпругът й С.
са подписали през 2007г. горепосоченото обратно писмо, установяващо продажбата на
сградата, което разколебава твърденията на ищците, че те са собственици на същата. И
не на последно място, основанието на предявения иск за собственост не е давностно
владение, а наследяване от общия на ищците наследодател И. М..
Ето защо искът е неоснователен. Първоинстанционното решение, с което е
отхвърлен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на ищците следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, съобразно представения списък, в размер
на 400 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №744/20.04.22г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№44916/21г.
ОСЪЖДА В. М. М., И. С. М., Т. М. М. и С. Г. М. ДА ЗАПЛАТЯТ на М. А.
Е., А. И. Е., С. А. М. и Б. Р. Н., съдебно – деловодни разноски, в размер на 400 лева.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5