№ 2776
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110205133 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Д. Н., ЕГН ********** чрез адв. Ч. срещу Наказателно
постановление (НП) № 24-4332-032048 от 08.01.2025г. издадено от Г. В.а Б. на длъжност
НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на В. Д. Н., ЕГН
********** на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания, както
следва:
1. "глоба" в размер на 2 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
2. „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр. 1 от ЗДвП
3. „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр. 3 от ЗДвП
В жалбата се съдържат доводи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на ЗАНН. Сочи, че не се съдържа
пълно и ясно описание на нарушението и е посочена неточна правна квалификация,
доколкото се касае за отказ да се изпълни предписание за медицинско изследване. Сочи
също, че не става ясно за какво нарушение е санкциониран жалбоподателят.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се явява, представлява се от адв. Ч., която
пледира за отмяна на НП, като посочва, че се придържа към аргументите, изложени в
жалбата. В допълнение посочва, че поконтузионният синдром на Н. е пречка същият да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Претендира
разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.12.2024 г. жалбоподателят Н. управлявал лек автомобил, Фолксваген УП с
държавен контролен номер СВ****МС, негова собственост. по ул."Филип Аврамов", където
до блок 433 имало кръстовище. Жалбоподателя пътувал сам в автомобила. При преминаване
през кръстовището между управлявания от жалбоподателя автомобил и насрещно движещ
се лек автомобил "Форд Фокус" с рег.номер СА****РТ, управляван от свидетеля В. Н., в
което МПС пътували и свидетелите Д. и М. Н., настъпило ПТП, в което пострадали двамата
водачи. На място бил извикан екип на спешна медицинска помощ, а патрул на СДВР също
пристигнал на местопроизшествието случайно. Докато чакали пристигането на линейка, Н.
първоначално отричал да е участвал в ПТП, както и да е управлявал МПС, опитвал се да
напусне мястото на ПТП, но полицаите му попречили. При пристигането на екип на спешна
помощ и след преглед било взето решение двамата водачи и свидетелката Д. да бъдат
транспортирани до УМБАЛСМ Пирогов за допълнителни прегледи. В линейката Н. изразил
съжаление за настъпилото ПТП, предложил да плати щетите по автомобила на В. Н., а се
усещало и че лъха на алкохол, което забелязала свидетелката Д.. Н. бил с контузия на
главата. До болницата бил изпратен и екип на ОПП СДВР в състав свидетелите И. Д. и Г. Б.,
които пристигнали преди линейката. Когато последната пристигнала, служителите на МВР
обяснили, че трябва да тестват за употреба на наркотични вещества двамата водачи, също
както и за алкохол. В. Н. се съгласил и незабавно бил извършен полеви тест за алкохол,
който бил отрицателен. Жалбоподателят Н. отказал да бъде тестван както за употреба на
наркотични вещества, така и за алкохол. Свидетелите, служители на ОПП СДВР, получили
информация, че Н. е служител на МВР, макар да не бил на работа към този момент, и
ръководството им настояло същия да бъде тестван, което мотивирало Б. и Д. многократно да
му предлагат полеви тест за наркотични вещества, както и за употреба на алкохол, а Н. все
отказвал. Двамата водачи били насочени за преглед. След края на прегледите двамата водачи
били отведени в специално помещение в УМБАЛСМ Пирогов, където трябвало да бъдат
тествани за употреба на наркотични вещества с полеви тест Drugtest, а Н. и за алкохол,
доколкото пред входа на болницата отказвал. Н. склонил да бъде извършен тест за употреба
на наркотични вещества, също както и другия водач, който потвърдил по-рано даденото си
2
съгласие за това. На двамата водачи пробата за наркотици била отрицателна. Н. бил отново
поканен да бъде тестван за употреба на алкохол с Alcotest Dreger 7510, но категорично
отказал отново. Бил му издаден талон за изследване №292531 за УМБАЛСМ Пирогов,
доколкото след ПТП си бил ударил в главата и не било целесъобразно да бъде
транспортиран другаде. Видно от протокол за медицинско изследване и вземане на проби,
същият отказал да даде и кръвна проба, за да бъде тестван за употреба на алкохол, за което се
и подписал в документа.
За отказа на Н. да бъде тестван с Alcotest Dreger 7510 бил съставен АУАН Серия АД с
бл. №060154 от 22.12.2024г., за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Актът бил
предявен за запознаване на нарушителя, който го подписал без възражения и получил
препис от него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили други възражения срещу
констатациите по акта. В АУАН било записано и че водачът не представя СУМПС и
СРМПС част 2.
Въз основа на така съставения АУАН, и при пълна идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация било издадено и атакуваното Наказателно
постановление (НП) № 24-4332-032048 от 08.01.2025г. издадено от Г. В.а Б. на длъжност
НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на В. Д. Н., ЕГН
********** на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания, както
следва:
1. "глоба" в размер на 2 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
2. „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр. 1 от ЗДвП
3. „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр. 3 от ЗДвП
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
свидетелите Б., И. Д., служители на ОПП СДВР, В. Н., водач на другото участващо в ПТП
МПС, Е. Д. и М. Н. пътници в МПС на В. Н., КСППЕ и от събраните по делото писмени
доказателства: талон за изследване, протокол за вземане на биологични проби, констативен
протокол за ПТП, протокол за доброволно предаване, докладни записки, карта-картон на
водача, заповеди за компетентност, скица на ПТП, декларации на участници в ПТП,
медицинска документация, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283
НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротИ.речиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, като ги намира за обективни и добросъвестно депозирани, като
същите са израз на непосредствени възприятия. Свидетелите възстановиха и възпроизведоха
ясен спомен за проверката, действията на лицата, участващи в нея, за процесното ПТП,
поведението на жалбоподателя не местопроизшествието, на път за лечебното заведение и в
3
него. Показанията им са логични, последователни и непротИ.речиви и съдът им дава вяра.
Настоящият състав се довери и на надлежно приобщените по делото писмени
доказателства, доколкото същите доизясняват обстоятелствата по процесния казус.
От съобщеното от свидетелите, служители на ОПП СДВР- Б. и И. Д. се установява, че
на Н. многократно е предлагано да бъде тестван както за употреба на наркотични вещества,
така и за употреба на алкохол, като първоначално отказвал категорично и двете проби, но
впоследствие се съгласил и дал проба за тест за употреба на наркотични вещества, но отново
отказал проба за алкохол с Алкотест Дрегер. Тези свидетелки показания намират опора в
показанията на свидетелите В. Н. и Д., като първият е присъствал на всички опити на
служителите на ОПП СДВР да тестват Н. за алкохол и е възприел лично неговите
многократни откази, също както и съгласието му да се тества за употреба на наркотични
вещества. От своя страна Д. дава сведения за първоначалния отказ на Н. да бъде тестван за
употреба на алкохол пред лечебното заведение.
Тримата свидетели, намиращи се в автомобила на В. Н. към момента на ПТП, дават
сведения за поведението на Н. непосредствено след ПТП, в линейката на път за лечебното
заведение, без свидетелят М. Н., който останал на местопроизшествието, но съобщава какви
действия за извършвали участници непосредствено след инцидента. Показанията им са
взаимодопълващи се и подкрепят съобщеното от служителите на ОПП СДВР. Безспорно е
установена самоличността на водача, управлявал автомобила Фолксваген УП, и че това е
именно Н., доколкото и тримата свидетели, участвали в ПТП, категорично заявяват, че
именно той е водачът, излязъл от шофьорското място след ПТП, бил е сам в автомобила и
именно него служителите на ОПП СДВР са искали да тестват за употреба на алкохол.
Спор по отношение на фактическата обстановка липсва, поради което по-подробен
анализ на доказателствата не се налага.
Основното възражение на защитата гравитира около вменяемостта на жалбоподателя
към датата на нарушението и неговото моментно психологическо и психиатрично състояние.
В тази връзка съдът назначи КСППЕ, която категорично отхвърля възможността Н. да е бил
невменяем и да е имал съществени нарушения на когнитивните си и поведенчески
способности вследствие на ПТП и към момента на отказите му да бъде тестван за употреба
на алкохол. Съдът кредитира заключението на вещите лица, което е обосновано, подробно
мотивирано и отговаря на поставените задачи, като е успешно защитено и в съдебно
заседание. Вярно е, че Н. е имал постконтузионен синдром с преобладаваща церебрастия, но
това вещите лица посочват, че не е психично разстройство, не представлява краткотрайно
или продължително разстройство на съзнанието и не е било пречка Н. правилно да се
ориентира в обстановката и да дава волеви, премислени и целенасочени, неболестно
мотивирани откази да бъде тестван. Същият, видно от заключението, не е имал отсъстващи
годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
В съдебно заседание вещите лица поддържат заключението си като допълват и че
поведението му главно е било повлияно от емоционален стрес, както и от травмата, но не до
степен той да се счете за административнонаказателно неотговорен или действията му да не
4
са плод на съзнателно решение. Категорично се установява, след преглед на цялата налична
медицинска документация и съобразяване на свидетелските показания по отношение на
състоянието на жалбоподателя от вещите лица, че той е бил адекватен, проявил е
избирателност по отношение на даване на пробите за изследване, което се характеризира
като целенасочено поведение, имал е и защитно такова. Нещо повече, Н., видно и от
съобщеното от вещото лице З., е имал време и възможност да осмисли случилото се,
рационализирал е действията си и категорично е разбирал какво извършва и каква проба
отказва. За съда няма никакво съмнение, че Н. напълно съзнателно и с ясна представа за
действията си и последствията от тях е отказал полеви тест за употреба на алкохол. В този
смисъл това възражение на защитата е неоснователно.
Анализът в съвкупност на посочените относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства води до възприемане на описаната по-горе фактическа обстановка.
Същата е безспорно установена по делото, без съществени протИ.речие между събраните по
делото доказателства, поради което не се налага подробен анализ на доказателствената
съвкупност, по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в 7-дневен
срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване
на процесуалните правила и материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Изрично
посочените и представени по преписката заповеди дават възможност на служителите на
ОПП СДВР на длъжност младши автоконтрольор да издават АУАН за нарушения по ЗДвП, а
на началник група към ОПП СДВР е делегирано правомощието да издава наказателни
5
постановления по така издадените актове.
В случая, както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят отказва да бъде
изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство и му е издаден талон за
медицинско изследване, като същият не е дал и кръв за изследване. Деянието му е
квалифицирано от административнонаказващия орган като такова по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
което в пълнота съответства на словесното описание на нарушението. Не представлява
съществено процесуално нарушение липсата на посочено предложение от тази разпоредба, а
именно чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, доколкото словесното описание на нарушението е точно
и пълно, а жалбоподателят не само е отказал да бъде изпробван с техническо средство, а и не
се е явил за кръвно изследване, което не е предмет на процесната санкция. Не може да се
приеме за съществено нарушение и допълването в НП, че лицето не е дало кръв за
изследване, доколкото това обстоятелство е установено след съставянето на акта и
издаването на талона за изследване, като в случая наказващият орган се е възползвал от
своите правомощия, респективно е въвел факти, които не са част от
административнонаказателното обвинение за отказ от полеви тест, а дават яснота по
отношение дали водачът въобще е бил тестван за употреба на алкохол, макар и с кръвна
проба. При положение, че такава не е давана, отговорността му за това отделно нарушение
не е ангажирана, а този отказ има отношение единствено към преценката на обществената
опасност на санкционираното нарушение и посочването на отказа да даде и кръвна проба
след съставяне на АУАН и преди издаване на НП не е процесуално нарушение. Ясно в НП е
посочено, че съставомерното поведение, което се наказва е отказът на водача да даде проба
за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7510. В случая нарушението е ясно, изчерпателно
и подробно описано в тази част.
Описано е мястото на ПТП, обстоятелството, че Н. е транспортиран до лечебно
заведение, кое е то, като акуратно е посочено, че отказът му да даде проба е обективиран
именно в УМБАЛСМ Пирогов и липсва каквато и да било неяснота по отношение на
приетата фактическа обстановка, противно на изложеното в жалбата.
На следващо място, съдът не установи допуснати нарушения на правилата на Наредба
№ 1/2017 г. при дейността на полицейските служители.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни
средства да управляват такива под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества. Безспорно се установи, че на процесната дата и час жалбоподателят е управлявал
МПС, като същият е отказал да бъде тестван с техническо средство, установяващо употреба
на алкохол. След издаването на талон за медицинско изследване, същият е отказал да даде
кръвна проба за изследване.
6
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едновременно санкционна и предписваща
правила за поведение, като съгласно нея се санкционира водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП установява различни състави на
административни нарушения. Различни са изпълнителните деяния на описаните състави и
техните типични елементи от обективна страна. Отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или
наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е
приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания,
съобразно приетото в Тълкувателно решение №13 от 20.12.2021 г. по тълкувателно дело №
1/2021 Г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд I и II колегия.
В конкретния случай предложение първо от ал. 3 на чл. 174 от ЗДвП санкционира отказа на
водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, а предложение второ
от ал. 3 на чл. 174 от ЗДвП санкционира отказа на водача да изпълни предписанието за
медицинско изследване на употребата на алкохол, за което Н. не е наказан. В случая съдът
намира, че нарушението е извършено и съответно, че правилно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за отказ на водача да бъде тестван с техническо
средство, което е надлежно посочено в АУАН и НП.
Съгласно ал. 4 на чл. 174 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол
или друго упойващо вещество, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра
на вътрешните работи и от министъра на правосъдието. Този ред е регламентиран в Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. В чл. 3а, т. 1 от Наредбата е
регламентирано, че когато водачът откаже проверка с техническо средство, употребата на
наркотични вещества или техни аналози се доказва с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване. В настоящия случай, на водача е издаден талон за изследване,
съгласно който той е следвало да се яви във за даване на кръвна проба, но той отказал, което
се установява от протокола, в който е вписан отказът.
Следователно, съдът намира за осъществен от обективна страна съставът на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП поради отказа на водача да бъде тестван за наличие на
7
алкохол в кръвта с техническо средство.
Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено, при форма на вината пряк
умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (че е длъжен да даде
проба за алкохол с техническо средство), предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото е отказал да бъде
тестван с техническо средство. По отношение на възможността жалбоподателят да формира
вина с оглед конкретните особености на случая, съдът се довери на заключението на вещите
лица, коментирано и анализирано по-горе.
Размерът на санкцията в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е фиксиран такъв,
наказанието е наложено законосъобразно в абсолютно установения от закона размер – глоба
от 2000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца, поради което
обсъждането на въпроса за нейната справедлИ.ст е безпредметно.
Съдът намира, че АУАН и НП отговарят на изискванията на ЗАНН, ясно, точно и
конкретно са описани всички елементи от състава на административното нарушение,
посочени са правилно нарушените разпоредби и санкционна норма. Неоснователно е в този
смисъл възражението на жалбоподателя, че не е могъл да разбере какво точно нарушение му
е вменено с АУАН. Актът е връчен надлежно, съставен е в присъствието на свидетели, които
са записани в него, връчен е екземпляр на място на нарушителя. Ето защо в тази част НП
следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за квалифицирането на
нарушението като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото то разкрива
типичната обществена опасност на нарушенията от този вид, застрашава обществените
отношения, свързани с възможността контролните органи да упражняват своите функции,
поставя в опасност жИ.та и здравето на участниците в движението, доколкото е
предпоставка водачи, употребили алкохол или наркотични вещества да управляват МПС без
възможност да бъдат проверени и установени.
По отношение на нарушенията на чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП.
Според посоченото в АУАН и НП водачът не представя СУМПС и СРМПС част 2, за
което му е наложена „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр. 1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100
ал. 1 т. 2 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр. 3 от ЗДвП.
Съдът, при извършената служебна проверка, констатира допуснати в производството
8
по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
съществени нарушения на процесуалните правила по отношение на тези две нарушения, тъй
като не са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, като и двата документа не
съдържат изискуемите законови реквизити.
Следва да се отбележи, че е налице пълна неяснота относно описанието на
нарушенията от страна на актосъставителя и на наказващия орган. Според актосъставителя
нарушенията са се изразили в това, „водачът не представя СУМПС и СРМПС част 2“.
Задължението за "носене" на определени документи е предвидено разпоредбата на чл. 100,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. Фактическото описание на нарушението както в АУАН, така и в НП,
създава неяснота и относно факта какво действие или бездействие се твърди да е
осъществил жалбоподателят, за да извърши въпросните нарушения. Буквалното съдържание
на чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП гласи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория,
съответно да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява. Видно е, че разпоредбата визира конкретно задължение за носене на съответните
документи, което няма нищо общо с фактическото описание на нарушението, осъществено
от наказващия административен орган – "не представя“, от което не става ясно дали
жалбоподателят е имал въобще издадени такива документи, или не е имал, и ако е имал –
носил ли ги е, или не ги е носел, носил ли ги е и е отказал да ги представи. По този начин
фактическото описание на нарушението не съответства изобщо на неговата правна
квалификация. Без да е ясно на какъв конкретен факт почива констатацията.
Нещо повече, отчитайки че документите са поискани на входа на лечебното заведение,
а не на мястото на ПТП, където е останал, видно от показанията на свидетелите по делото,
автомобилът на жалбоподателя, не би могла да бъде ангажирана отговорността му при
положение, че е транспортиран по спешност в лечебно заведение за преглед и лечение и в
този момент не е разполагал с документ за регистрация на МПС и СУМПС. Няма никакви
данни проверката да е продължила и на мястото на ПТП и жалбоподателят да е бил там
впоследствие, за да може обективно да ги представи. Второ, видно от протокол за
доброволно предаване, тези документи са предадени на следващия ден доброволно на мл.
автоконтрольор Васил Дончев, което свидетелства, че жалбоподателят разполага с тях.
Ето защо в тази част НП подлежи на отмяна.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Въззиваемата страна
не претендира такива, респективно не се следват. Жалбоподателят претендира разноски в
размер на 1500 лева адвокатско възнаграждение и 1200 лева разноски за експертиза. В
случая експертизата касае нарушение, в която част НП е потвърдено, и те следва да останат
за сметка на жалбоподателя. По отношение на разноските за адвокат, съдът намира, че по
9
отношение на нарушенията, за които НП следва да се отмени, не е проведена активна
защита, освен да се споменат в жалбата, като защитата е фокусирана върху нарушението на
чл.174, ал.3 от ЗДвП, наложило и събиране на множество доказателства и изслушване на
експертиза. В тази връзка на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 150 лева,
като се отчетат видът и характерът на наложените административни наказания за всяко
отделно нарушение и резултатът от делото.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 24-4332-032048 от 08.01.2025г.
издадено от Г. В.а Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на В. Д. Н., ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН са
наложени административни наказания, както следва:
1. "глоба" в размер на 2 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
2. „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр. 1 от ЗДвП
3. „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр. 3 от ЗДвП, В ЧАСТТА, В КОЯТО на В. Д. Н., ЕГН ********** са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100
ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр. 1 от ЗДвП И „глоба“ в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр. 3 от ЗДвП
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, в
която на В. Д. Н., ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба" в размер
на 2 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца на основание
чл. 174, ал. 3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
ОСЪЖДА СДВР да заплати на В. Д. Н., ЕГН ********** сумата от 150 лева –
разноски за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11