РЕШЕНИЕ
№ 771
гр. Кюстендил, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20211520102534 по описа за 2021 година
Пред Районен съд - Кюстендил е подадена искова молба от ****
„*********“ /в ликвидация/, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: с. ******, представлявана от ликвидатора П. А.а Б., чрез адв. Е.
Й. от АК-Кюстендил, съдебен адрес в гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ №35,
против „********", "*********“, М. Ч., Й. Ч., М. А., Л. А. и „*****“ *****.
Искането на ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да бъде
прогласена нищожността на съдебно решение №12414 от 30.11.2020г.,
постановено по в.гр.дело № 5818 от 2018г. по описа на Софийски апелативен
съд, Г.О., 4-ти състав и делото да бъде изпратено на Софийски апелативен
съд за постановяване на ново решение при повторна преценка за наличие на
предпоставките за допустимост и основателност на иска.
Претендират се и направените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците „******“ *****, *** „*******“, М. А., Л. А., М. Ч. и Й. Ч.,
всички чрез пълномощника адв. П. Д. от САК, с който се взима становище за
валидност на атакуваното решение. Претендират се разноски, представен е и
списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание, страните се представляват от процесуалните си
представители, обосновавайки своите претенции.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
1
С Определение, постановено на 08.04.2013г. по търг. д. № 50/2013 г. по
описа на Окръжен съд - Кюстендил, е наложен общ запор и възбрана върху
недвижимото имущество на "***********“. Посоченото определение
подлежало на незабавно изпълнение.
С Определение от 16.05.2013г. по търг. д. 50/2013 на Окръжен съд -
Кюстендил, производството по делото било прекратено, а взетите
предварителни мерки – вдигнати.
На 08.04.2013г., в гр. Дупница, е сключен предварителен договор между
ликвидационния съвет на кооперацията от една страна като продавач и
„******“ ***** и ** „******“ – от друга, като купувачи, с предмет на
договора – недвижими имоти на кооперацията, които са изрично посочени в
договора /л.8-11 от делото/. Уговорена е продажната цена и начин на
изплащането й от двамата купувачи, в т.ч. постигната договорка за заплащане
на публичните задължения на кооперацията от 206 200,00 лв. по образуваното
изп.дело 401/2003 по сметка на НАП и сума от 7100,00 лв. – по сметка на
Община Дупница за заплащане на дължими от кооперацията данъци и такси.
На 11.04.2013 г. едноличният търговец, в качеството си на купувач,
превел сума от 71 383 лв. за погасяване публичните задължения на продавача
(ищцовата кооперация). Общата сума за погасяване на публичните
задължения на кооперацията и възлизаща на 206 200,00 лв. следвало да бъде
заплатена от двамата купувачи на 08.04.2013г.
По делото не се спори, че на 22.05.2013г. бил сключен и окончателния
договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 47, том II, рег. №
2793, дело № 188/2013 на нотариус Л. С., с район на действие - Районен съд –
Дупница, с предмет недвижимите имоти на кооперацията за обща сума от 247
575,00 лв. Към нотариалното дело били представени три платежни
нареждания – от 20.05.2013г. и още две от 22.05.2013г. /л.6 и 7 от делото/, с
преведени като продажна цена суми.
Настоящият ищец е подал пред Окръжен съд – Кюстендил искова молба
срещу ответниците по настоящото, с която е предявил ревандикационен иск
по чл.108 от ЗС относно процесните имоти, като е въвел възражения за
нищожност на процесните прехвърлителни договори на основание, че
накърняват добрите нрави и че договорите не са произвели действие по
отношение на кооперацията, тъй като представителите й и ответниците, с
които са договаряли, са се споразумели във вреда на представлявания
/кооперацията/.
Окръжен съд-Кюстендил е постановил Решение № 193/13.08.2018г. по
гр.дело №615 от 2015г., с което е отхвърлил предявения от "***********“
ревандикационен иск, като е осъдил ищеца по делото да заплати на
ответниците направените съдебни разноски.
Решението е обжалвано пред Апелативен съд-София. Последният е
постановил съдебно решение № 12414/30.11.2020г. по в.гр.д. 5818/2018г. по
2
описа на същия съд /л.18-46 от делото/, с който е потвърдил в цялост
решението на първата инстанция. Решението е влязло в сила на 10.11.2021г.,
след като е постановено Определение №60383 от 10.11.2021г. по гр.дело
№2163/2021г. по описа на ВКС, I-во г.о /л.41-45 от делото/, с което не е
допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Относно посочените фактически констатации страните по делото не
спорят. Спори се относно валидността на съдебно решение №
12414/30.11.2020г. по в.гр.д. 5818/2018г. по описа на Апелативен съд-София,
и по-конкретно относно наведените с искова молба твърдения за липса на
мотиви на съдебното решение, които са неразбираеми и смисълът му не би
могъл да се изведе дори и чрез тълкуване.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
По допустимостта на иска
Съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК, безсрочно по исков ред могат да се
оспорват нищожните съдебни решения. Видно от разпоредбата,
предявяването на такъв иск, който по своя характер е установителен, не е
ограничено с времеви граници. Страни по този иск следва да са страните по
делото, по което е постановено решението. С оглед на това, настоящият
състав на съда намира, че предявения иск се явява допустим и следва да бъде
разгледан по същество. На изследване не подлежи същността на спора, по
който е постановено съдебното решение, което се атакува, тъй като е
недопустимо пререшаването му предвид формираната вече сила на пресъдено
нещо.
По основателността на иска
Нищожността, която е най-тежкият порок на съдебния акт, не е
дефинирана в закона. Както в доктрината, така и в съдебната практика (напр.
Решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., I г. о., ГК,
Решение № 123 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г., I г. о., ГК,
Решение № 119 от 17.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2012 г., III г. о., ГК,
Решение № 182 от 1.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1535/2014 г., I г. о., ГК, ),
вкл. задължителната такава (Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГТК) се приема, че е нищожно съдебното
решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън
правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно
неразбираемото решение или неподписаното решение. Касае се за наличие на
особено съществени пороци, като постановяване на съдебния акт от
ненадлежен орган (онзи, който не е на длъжност, даваща му право да го
3
издаде - напр. с участие на лице, което не е било избрано за съдия; с участие
на лице, избрано за съдия, което не е от състава на съда, постановил съдебния
акт) или в ненадлежен състав - напр. еднолично вместо от съдебен състав; от
лице, правораздаващо в съда, постановил решението, което обаче не е взело
участие в състава, провел публичното заседание, с което е завършено
разглеждането на делото; от лица, правораздаващи в съда, постановил
решението, които не са определени за членове на съдебния състав на
принципа на случайния подбор на постъпващите в този съд дела; извън
пределите на правораздавателната власт на съда - когато е постановено срещу
лице, което не е подчинено на властта на българския съд; когато не е
подписано от мнозинството на съдебния състав или не е съставено в писмена
форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да
бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато съдържанието на решението
противоречи на българския правов ред или повелява изпълнение на нещо,
което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на
съвременната цивилизация. Във всички тези хипотези решението е нищожно,
а нищожният съдебен акт не поражда правни последици.
В случая ищецът е навел твърдения за нищожност на съдебното
решение поради абсолютната неразбираемост на волята на съда, с оглед на
което и съгласно чл. 6 ГПК съдът е ограничен в обсъждането само до
евентуалното наличие на този порок за нищожност.
С Решение № 193/13.08.2018 г., постановено по гр. д. № 615/2015 г. по
описа на Окръжен съд - Кюстендил, е отхвърлил като неоснователен
предявения от *******/в ликвидация/ срещу *******, ******“, М. Ч., Й. Ч.,
М. А., Л. А. И ***** иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на
посочените в решението недвижими имоти и за осъждането им да предадат
владението върху тях.
С Решение № 12414/30.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 5818/2018
г. по описа на САС, ГО-4 състав, е потвърдил първоинстанционното решение
в цялост.
Съдът намира, че горецитираното съдебно решение на въззивния съд не
страда от посочения в исковата молба порок за абсолютна неяснота и
неразбираемост. Напротив, същото е напълно ясно, като волята на съда е
разбираемо отразена. Всяко съдебно решение представлява единство от
мотиви и диспозитив и при евентуално съмнение относно точната воля на
съда, отразена в диспозитива, следва да бъдат анализирани и мотивите.
Софийския апелативен съд е изложил своите съображения защо намира
иска по чл.108 ЗС за неоснователен, като са индивидуализирали подробно
имотите, на които ответниците са собственици. Съдът е отразил в мотивите
на своето решение, че по делото не е спорен предмета и страните по
договорите за прехвърляне на имотите, които са принадлежали на ищцовата
кооперация. Посочени са точно и ясно във всеки един от сключените
4
договори за продажба кои са страните и за кои от процесните имоти са
сключени в съответните договори. Напълно ясно и в съответствие със
съдебната практика процесните имоти, за които ответниците са признати за
собственици, са индивидуализирани със съответен индентификатор, площта
на всеки имот, съседите, както и начинът на трайно ползване. Волята на съда
относно страните и предмета на делото в тази насока е ясно изразена.
Следва да се има предвид, че именно за да внесе пълна яснота в това за
кои имоти е предявен иска, въззивната инстанция изрично ги е посочила в
потвърдителния си диспозитив по иска по чл. 108 ЗС.
Настоящият състав на съда не намира твърдяното от кооперацията-ищец
несъответствие между мотиви на решението и неговия диспозитив. По
същество, въззивният съд е намерил, че прехвърлянето на собствеността
върху имотите, предмет на договора, не е при значително неизгодни условия,
въпреки прехвърлянето на правото на собственост на продажна цена, която е
по-ниска от данъчната оценка. Съдът е мотивирал тази констатация с това, че
преценка дали договорът за продажба е сключен във вреда на ищеца се
извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с неговия личен
интерес. Въззивният съд е взел предвид в съвкупност събрания
доказателствен материал по делото, преценявайки състоянието на процесните
имоти, стойността им към момента на сделката, пазара на този тип имоти и
финансовото състояние на продавача, който е обявен в ликвидация.
Ищецът твърди в исковата си молба, че съдът от една страна е приел, че
извън предмета на спора е по какъв начин е осчетоводена от кооперацията в
ликвидация продажната цена по договора от 22.05.2013г., за което не са
представени документи и част от тази сума е преведена на ТД на НАП гр.
София, офис Кюстендил, въпреки, че неплащането на продажната цена дори
не е предвидено като основание за недействителност на договора за
продажба. От друга страна обаче, според съда, същото е индиция във връзка с
недействителността, на която ищецът по предходното дело между страните се
е позовавал.
И тук, съдът не намира твърдяната от ищеца неразбираемост на
мотивите на атакуваното решение. Няма спор, че основата част от предмета
на спора е дали е било налице договаряне от представителите на
кооперацията и купувача във вреда на продавача по смисъла на чл.40 ЗЗД.
Апелативният съд, за да възприеме, че не е налице договаряне във вреда на
продавача, е допълнил констатациите си, че извън предмета на спора е
неплащането на продажната цена, като същото би могло да е индиция във
връзка с недействителността. Съдът е посочил това правилно и разбираемо,
като начинът на плащането може да бъде белег, но не и елемент от
фактическия състав на недействителност по чл.40 ЗЗД. Не без значение е и
последващата констатация на съда, че ищецът по предходното дело е
следвало съобразно доказателствената тежест да проведе главно и пълно
доказване, че насрещните страни по договора осъзнават, че договорът
5
уврежда представлявания. Съдът е намерил, че не е доказана
недобросъвестността на приобретателите по договора.
От изложеното се налага извода, че за настоящия съдебен състав
решението на Софийския апелативен съд е абсолютно ясно, не страда от
порока „напълно неразбираемо“ за да бъде обявено за нищожно, а
диспозитивът му е в унисон с мотивите му, за да може решението да бъде
валиден и годен за изпълнение съдебен акт.
Съдът намира за необходимо да посочи още, че макар да не е
задължителна предпоставка за завеждането на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК, при
съмнение за неяснота в изразената воля на съда, ищецът разполага с
възможността да поиска тълкуване по чл. 251 ГПК, от която възможност няма
данни да се е възползвал. Ако страна по дело прецени, че е налице
противоречие между формираната в мотивите воля и външното й изразяване
в диспозитива, налице е възможността за отстраняване на очевидна
фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че решението, чиято
нищожност се иска да бъде прогласена в настоящия процес, е било предмет
на касационно обжалване, като същото не е допуснато от ВКС. В чл. 280, ал.
2 ГПК изрично е предвидено, че независимо от предпоставките по ал. 1,
въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна
нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Тоест,
касационната инстанция, която следи служебно за нищожност на съдебните
актове при инстанционния контрол, е успяла да разбере волята на въззивния
съд и не е преценила, че същата е абсолютно неразбираема, с оглед на което
да допусне решението до касационно разглеждане и да го прогласи за
нищожно. Това е поредна индиция, че решението е ясно и изпълнимо.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
предявения иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат ответниците.
Ответниците М. Ч. и Й. Ч. са доказали направата на такива в общ
размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът ****** е доказал направата на такива в размер на 1000 лв.
за адв. възнаграждение.
Ответникът ******* е доказал направата на такива в размер на 1000 лв.
за адв. възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца направи възражение за прекомерност на адвокатските
възнаграждения, което съдът намира за основателно след съобразяване
6
отсъствието на правна и фактическа сложност на делото, извършените
процесуални действия, провеждането само на едно открито съдебно
заседание, неоценяемостта на иска. Съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокатското възнаграждение е в размер на 600 лева за неоценяеми искове.
Ето защо, същото следва да бъде намалено до 600 лв. за всеки от ответниците
****** и ******. За останалите ответници, представлявани от процесуален
представител, възнаграждението е под минималния размер, поради което не
следва да бъде намалявано.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******* /в ликвидация/, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявана от ликвидатора П.
А.а Б., против ******, ******, М. Ч., Й. Ч., М. А., Л. А. И ******, иск с
правно основание чл.124, ал. 1, вр. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност
на Решение № 12414/30.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 5818/2018 г. по
описа на Софийския апелативен съд, Г.О., 4-ти състав, с което решение
въззивния съд е потвърдил изцяло Решение № 193/13.08.2018 г., постановено
по гр. д. № 615/2015 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, с което е
отхвърлен като неоснователен предявения от *******/в ликвидация/ срещу
*****, *******, М. Ч., Й. Ч., М. А., Л. А. И „*****“ **** иск с правно
основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на посочените в решението недвижими
имоти и за осъждането им да предадат владението върху тях.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ****** - в ликвидация, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: с. *******, представлявана от
ликвидатора П. А.а Б., да заплати на „*****, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: с.********, представлявано от управителя Г. С. М.,
сумата от 600 /шестстотин/ лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ******** - в ликвидация,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с. *******, представлявана
от ликвидатора П. А.а Б., да заплати на ******“, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: с. *******, представлявано от Ц. Г. Г., сумата от 600
/шестстотин/ лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ******* - в ликвидация, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: с. *******, представлявана от
ликвидатора П. А.а Б., да заплати на М. А. Ч., ЕГН **********, с адрес в гр.
*******, сумата от 500 /петстотин/ лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ********* - в ликвидация,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с. *********,
представлявана от ликвидатора П. А.а Б., да заплати на Й. А. Ч., ЕГН
7
**********, с адрес в гр. ********, сумата от 500 /петстотин/ лева – разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис на решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8