№ 4073
гр. Варна, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502285 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на Р. К. Ц. против
протоколно определение от 28.09.2022 г. по гр.дело № 5097/2022 г. по описа на ВРС, ХІХ
състав, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по
ЧНД № 3251/2022 г. по описа на ВРС, н.о, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Навеждат се твърдения, че производството по ЧНД № 3251/2022 г. по описа на ВРС,
н.о., образувано по реда на чл. 155 от ЗЗ не се явява преюдициален спор по отношение на
настоящия, който е по реда на ЗЗДН. Отправя искане за отмяна на горното определение и
връщане делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът И. Ц. И. депозира отговор по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с
който отправя искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и
законосъобразно.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Производството по гр.д. № 5097/2022 г. по описа на ВРС, ХІХ състав е образувано по
молба на Р. К. Ц. с правно основание чл. 4 и сл. от ЗЗДН за постановяване мерки за защита
от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.
С протоколно определение от 28.09.2022 г. по гр.дело № 5097/2022 г. по описа на
ВРС, ХІХ състав производството по делото е спряно до приключване на производството по
ЧНД № 3251/2022 г. по описа на ВРС, н.о, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
От своя страна ЧНД № 3251/2022 г. по описа на ВРС, н.о. е образувано по реда на чл.
155 и сл. от Закона за здравето за задължително настаняване и лечение на Р. К. Ц. в лечебно
заведение за психиатрична помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството по
делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има
значение за правилното решаване на спора. Нормата е приложима и спиране на едно дело
1
поради разглеждане на друго преюдициално дело е възможно само когато преюдициалният
спор е предмет на друго съдебно дело, образувано в същия или в друг съд. Както изрично е
посочено в мотивната част на ТР № 8/7.05.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК,
спирането на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК се разглежда в теорията като
процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск, като се счита, че това
основание за спиране е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е
преюдициален за този, по който производството се спира. Посочено е също така, че
преюдициален е този спор, по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или
отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
С оглед изложеното не може да се приеме, че ЧНД № 3251/2022 г. по описа на ВРС,
н.о. се явява преюдициален спор по отношение на този по гр.дело № 5097/2022 г. по описа
на ВРС, ХІХ състав, образуван по молба на жалбоподателката по реда на чл. 4 и сл. от ЗЗДН
за постановяване на мерки за защита срещу домашно насилие спрямо бившия й партньор.
В конкретното производство по чл. 155 от ЗЗ, което следва да резултира или с
постановяване на съдебно решение за настаняване на жалбоподателката на задължително
стационарно лечение в лечебно заведение за психиатрична помощ или с отказ да се извърши
такова по никакъв начин не се признават или отричат със силата на присъдено нещо права
или факти, които да имат касателство по отношение на спора воден по реда на ЗЗДН.
Обстоятелството дали едно лице има или няма заболяване, което да го прави опасно за себе
си или обществото не изключва възможността същото да е жертва на домашно насилие,
което именно подлежи на установявяне в спряното производство.
Още повече, че постановяването на принудителни медицински мерки срещу дадено
лице не го прави автоматично недееспособно /пълно или ограничено/, за да се постави под
въпрос активната процесуална легитимация на Ц. в производството по ЗЗДН. Такова
значение има само производство по чл. 5 от ЗЛС.
Установява се следователно, че изложените от ВРС съображения са неправилни и че
не са налице основания за спиране на производството по гр.дело № 5097/2022 г. по описа на
ВРС, ХІХ състав съгласно нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което частната
жалба е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено обжалваното
определение и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 28.09.2022 г. по гр.дело № 5097/2022 г. по
описа на ВРС, ХІХ състав, с което е спряно производството по делото до приключване на
производството по ЧНД № 3251/2022 г. по описа на ВРС, н.о., на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3