№ 1931
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110204930 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. В. А.-П., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № СО-33-Н-21-19-030 от 15.07.2021 г.,
издадено от Й.Ф. на длъжност „кмет“ на Столична община, с което на
основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 / триста/ лева за
извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. т. I,7 от Заповед № РД-01-51 от
26.01.2021 г., издадена от Министъра на здравеопазването.
В жалбата се излагат твърдения, че цитираната заповед на министъра на
здравеопазването е общ административен акт и като такъв не е годен да
породи отговорността на жалбоподателя. Също така се сочи, че при
съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение
изразяващо се в непосочване на конкретните обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Отделно от това се посочва, че жалбоподателят е
спортувала и поради тази причина не е имала задължение да има предпазна
маска. Алтернативно се излага становище, че е налице хипотезата на
маловажен случай. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жабоподателят, редовно призована, се явява лично
и с адв. П., която поддържа жалбата и иска отмяна на наказателното
постановление, като се позовава на изложените в жалбата аргументи. Моли за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна - кмета на Столична община, редовно призована,
1
се представлява от юрисконсулт П.. Същата моли за потвърждение на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че
нарушението е доказано в хода на съдебното следствие, както и че правилно е
приложен материалния и процесуалния закон. Отбелязва, че наложеното
административно наказание е в минимален размер и че не е налице
хипотезата на маловажен случай. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски от жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № СОА20-РД09-2661 от 22.10.2020 г., издадена от кмета на
Столична община, било възложено на изпълнителния директор на Център за
градска мобилност ЕАД и на Директорът на Столичен инспекторат да се
създадат екипи, които да извършват проверки по спазването на въведените
със заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г., издадена от Министъра на
здравеопазването, противоепидемични мерки. Със заповед № СОА20-РД09-
2654 от 22.10.2020 г. на кмета на СО били определени компетентни
длъжностни лица, които да извършват проверките, като в т. 7 били
определени и длъжностни лица - инспектори на Столичен инспекторат, като
компетентни да извършват проверки и да съставят актове за установяване на
административни нарушение.
В изпълнение на цитираните по-горе заповеди на 16.03.2021 г.
свидетелят С. П. на длъжност „старши инспектор“ при Столичен инспекторат
на СО, заедно със свой колега извършила проверка на обекти, находящи се в
„Мега Мол“ с адрес гр. София, бул.“Царица Йоана“ № 15. При извършената
проверка свидетелят установила, че жалбоподателят се намирала във фитнес
зала „Атлетик“ – обща част – преддверие, пред фитнес площадка за
тренировка – закрито обществено място, като била без поставена защитна
маска за лице, покриваща носа и устата.
Предвид констатираното свидетелят П. съставила на жалбоподателя
АУАН №21-19-030 от 16.03.2021 г., като в него отбелязала, че жалб. А. не е
изпълнила противоепидемична мярка, въведена със Заповед на министъра на
здравеопазването. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и в
присъствието на жалбоподателя. Последната отказала да подпише актът за
установяване на административно нарушение и нейният отказ бил
удостоверен с подписа на друг свидетел.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят подала възражение
срещу така съставения акт.
АНО приел подаденото възражение за неоснователно и на база на
съставения АУАН издал процесното наказателно постановление (НП) № СО-
33-Н-21-19-030 от 15.07.2021 г., издадено от Й.Ф. на длъжност „кмет“ на
Столична община, с което на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
2
на 300 / триста/ лева за извършено нарушение на чл.209а, ал. 1, вр. т. I,т от
Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г., издадена от Министъра на
здравеопазването.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
14.03.2022 г. срещу подпис.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитания от съда свидетел С. П. /актосъставител/, както и
от събраните по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени
доказателства - Заповед № АОД21-РД15-8395 от 12.07.2021 г. на кмета на
СО; Заповед № СОА20-РД09-2661 от 22.10.2020 г. на кмета на СО; Заповед №
СОА20-РД09-2654 от 22.10.2020 г. на кмета на СО; длъжностна
характеристика на свидетеля П.;
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетеля П. и прецени, че показанията и са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, констатираното нарушение и съставянето на АУАН за
нарушението, т. е. показанията на същата се явяват източник на пряка
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният
съд е винаги инстанция по същество в съответствие с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, настоящата съдебна инстанция
намира, че разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът констатира, че атакуваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган – кмета на Столична община. АУАН също е
съставен от компетентно лице, съгласно приложената към материалите на
3
делото Заповед № СОА20-РД09-2654/22.10.2020 г. на кмета на Столична
община и приложената длъжностна характеристика на свидетеля П..
Настоящата съдебна инстанция намира обаче, че при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
посочва съдържанието на акта, като разпоредбата е императивна и
следователно акта следва да притежава всички посочени от нея реквизити. В
чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН като един от задължителните реквизити са
посочени нарушените законови разпоредби. Видно от приложения по делото
АУАН в него като законова разпоредба е посочена единствено тази на чл.
209, ал. 1 от Закона за здравето. Нормата е бланкетна такава, като същата не
въвежда конкретно задължение за лицата, а единствено вменява отговорност
на лице, което не изпълнява въведена със Заповед противоепидемична мярка.
В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че жалбоподателят не е
изпълнила такава мярка, въведена със Заповед на министъра на
здравеопазването, без да е посочена коя е конкретната заповед. По този начин
е нарушено правото на защита на санкционираното лице, доколкото същото
не е могло да разбере коя именно разпоредба е нарушило и какво задължение
вменява същата. Направен е опит пропускът на актосъставителя да бъде
саниран с издаденото наказателно постановление, но въпреки това
нарушението е от категорията на съществените такива и не би могло да
заздрави допуснатия пропуск. Актът за установяване на административно
нарушение поставя началото на административнонаказателното производство
и в този смисъл следва санкционираното лице от самото начало да има ясна
представа за какво именно е ангажирана неговата отговорност.
Отделно от това, настоящата съдебна инстанция намира, че е допуснато
и съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в издаденото
наказателно постановление не са описани с необходимата конкретика
обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение. Посочената
за нарушена разпоредба на т. I, 7 от заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г.,
издадена от Министъра на здравеопазването, въвежда задължение за лицата,
намиращи се на закрито обществено място да имат поставена защитна маска
за лице, покриваща носа и устата. В разпоредбата на т. I, 9 обаче са въведени
изключения, като е посочено, че лицата намиращи се на закрити обществени
места могат да бъдат без поставена защитна маска ако в момента извършват
физическа дейност (спортуват), както и при други посочени изключения. В
тази връзка, настоящата съдебна инстанция намира, че от изложеното в
обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно дали жалбоподателят
към момента на извършване на проверката и съставянето на АУАН е
извършвала физическа дейност, т. е. спортувала е или просто се е намирала
във фитнес залата. От разпита на актосъставителя става ясно, че
жалбоподателят се е намирала в „барче за напитки с маси и столове“ към
момента на извършване на проверката. В тази връзка, съдът намира, че видно
от разпоредбата на т.I, 9, б. „а“ от Заповед №РД-01-51 от 26.01.2021г.,
4
издадена от Министъра на здравеопазването лицата намиращи се в места за
хранене и в питейни заведения имат право да бъдат без поставена защитна
маска за лице покриваща носа и устата. Предвид на това, настоящата съдебна
инстанция намира, че твърдяното от АНО нарушение, извършено от
жалбоподателя, остана недоказано такова, предвид, че ако същата се е
намирала в заведение то съгласно т. I, 9, б. „а“ от горепосочената заповед не е
имала задължение да бъде с поставена защитна маска, а ако се е намирала във
фитнес зала и същата е спортувала то не е имала такова задължение съгласно
т. I, 9, б. „б“ от горепосочената заповед.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление подлежи на отмяна като издадено в нарушение на
процесуалния и материалния закон.
По разноските:
Предвид направеното искане от представителите на двете страни за
присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че с оглед
изхода на делото следва да уважи искането на представителя на
жалбоподателя за присъждане на разноски.
Съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143,
ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Поради това и с оглед извода за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, направеното
от жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено
на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, а искането на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение – оставено без уважение.
Предвид направеното от процесуалния представител на въззиваемата
страна възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско
възнаграждение и като съобрази липсата на правна и фактическа сложност на
делото и приключването му в едно съдебно заседание, както и разпоредбите
на чл. 36 от ЗАдв, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
според които минималното адвокатско възнаграждение за дела, при които
наложеното наказание е под форма на глоба до 1 000 лв., е 300 лв., съдът в
настоящия му съдебен състав намира, че възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно и следва да присъди на
жалбоподателя по-нисък размер на претендираните разноски за адвокат за
въззивна инстанция, а именно сума в размер на 300 (триста) лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал.
3 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № СО-33-Н-21-19-030 от
15.07.2021 г., издадено от Й.Ф. на длъжност „кмет“ на Столична община, с
което на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето на Н. В. А.-П., ЕГН:
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /
триста/ лева за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. т. I,7 от заповед №
РД-01-51 от 26.01.2021 г., издадена от Министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА Столична община ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. А.-П., ЕГН:
**********, сумата от 300 /триста/ лева представляващи направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6