Решение по дело №13/2019 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 9
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 31 януари 2020 г.)
Съдия: Христо Алексеев Ангелов
Дело: 20195550200013
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                     

№…………………….. гр.Г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  - Г.                                                             Наказателен състав

На 11.12.2019г.

В публично заседание, в следния състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ

Секретар А.Делчева,

 

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 13 по описа на РС – Г. за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0447-000522 от 04.12.2018г. на С.П.Б.- Началник РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Г.Р.С. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 100 /сто/ лева.

 

Жалбоподателят в жалбата си и в с.з. чрез пълномощник излага подробни съображения за незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.

 

Въззиваемата страна не се явява в с.з. и не изразява становище.

 

По делото бяха събрани писмени доказателства: АУАН № 397932 серия Д от 25.11.2018г. в оригинал; Наказателно постановление № 18-0447-000522/04.12.2018г. – в оригинал; Писмо с рег.№ 447000-6162/04.12.2018г. на Началника на РУ Г. до Г.Р.С. ***; Справка с УРИ: 447р-8282/04.12.2018г. от Н-к група „ОП“ при РУ Г. до Началника на РУ Г., относно извършена проверка по възражение УРИ: 447000-6043/26.11.2018г. на РУ Г. по АУАН № сер.Д 397932 от 25.11.2018г.; Писмено възражение от Г.Р.С. против АУАН серия Д бл.№397932/25.11.2018г. до Началника на РУ Г.; АУАН № 397932 серия Д от 25.11.2018г.; Справка за нарушител/водач; Служебна бележка на Светослав Петров Боев, издадена от Началник сектор „КАПОЧР“ при ОД на МВР – С.З. на 19.10.2018г. и Заповед с рег.№ 8121з-515 от 14.05.2018г. относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да установяват употребата на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, на министър В.Р., както и Писмо с  изх.№ 11-00-131 от 10.07.2019г. на Директора на ОПУ С.З. и Писмо с изх.№ 11-00-470/19.11.2019г. на Н.М. – Ръководител отдел БКС и ООС към Община Г., ведно със справка за знаковото стопанство.

 

Бяха разпитани в качеството на свидетели Т.Д.С. – съставил АУАН и С.Г.С. – свидетел по АУАН.

 

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Г. намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

От фактическа страна:

 

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д с № 397932 от 25.11.2018г. по описа на РУ-гр.Г., е констатирано, че Г.Р.С. с ЕГН **********, на 25.11.2018г., в около 10,33 часа, в гр.Г., като водач на лек автомобил „О.А.” с рег № *********, на кръстовището, образувано от бул.Р. и ул.Х.Б. в посока север - изток, управлява лек автомобил „О.А.” с рег № *********, собственост на Д.И.П. с ЕГН ********** от с.Т., като допуска следното нарушение: водачът не пропуска стъпилият и пресичащ пътното платно /продължение на тротоара/ в посока запад изток пешеходец. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

 

Жалбоподателят Г.С. подписала предявения й Акт за установяване на административно нарушение и получила срещу разписка препис от него. Същата не отразила в АУАН, че има възражения.

 

На следващия ден - 26.11.2018г. в РУ – Г. били депозирани възражения от Г.С. /л.д.10/, против съставния й АУАН, в който тя заявила, че описаното в АУАН като ситуация не отговаря на истината и че описаното в акта е трудно разбираемо. След получаване на възраженията – от служител на РУ-Г. е изготвена „справка” по подадените възражения /л.д. 9/, видно, от която същите са приети за неоснователни. Мотивите са следните: ”Предвид обстоятелството, че С. на място не е заявила възражения, след като се е запознала със съдържанието на АУАН и във внесеното впоследствие възражение по него, не е посочила никаква конкретика, а само изложените по-горе твърдения, не може да се направят конкретни изводи относно липсата на нарушение от нейна страна.”.

 

Въз основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 18-0447-000522 от 04.12.2018г. на С.П.Б.- Началник РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, в обстоятелствената част, на което административно-наказващият орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. АНО е квалифицирал е нарушението, като такова по чл.119, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер 100 /сто/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Т.Д.С. и С.Г.С., както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

 

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

 

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

 

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Административно наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, която дата съдът приема за датата на която е било установено нарушението) респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя от формална страна. 

 

За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на административно наказание, Наказателното постановление следва да отговаря на установени от закона задължителни реквизити - чл.57, ал.1 от ЗАНН. Тези минимално необходими реквизити на съдържанието на Наказателно постановление, са предвидени от законодателя с оглед обезпечаване на законосъобразното развитие на производството и гарантиране правото на защита на наказаното лице и същите следва да бъдат спазвани стриктно и липсата на някои от тях във всички случаи възпрепятства осъществяването на правото на защита на жалбоподателя.

 

При извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът, констатира наличието съществени процесуални нарушения – и при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаването на наказателното постановление, всяко от които обуславящи незаконосъобразност на обжалваното НП, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

 

В АУАН и в НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Липсва фактология относно това, по коя улица се е движил лекия автомобил, по коя улица се е движел пешеходеца и каква е пътната маркировка на улиците от посоченото кръстовище. Липсата на фактология относно знаковото стопанство и начина на урегулиране на кръстовището бе преодоляна от съда чрез изискване от Областно пътно управление и от Община Г., на справка за поставените пътни знаци, но поради липсата на данни относно движението, нито на лекия автомобил, нито на пешеходеца не може да се правят изводи дали е извършено нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

 

Неспазването от страна на административно-наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, прави невъзможно и упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните постановления следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.

 

Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е неотстранимо в съдебната фаза. Законът не предвижда възможност нередовностите, допуснати в наказателното постановление да бъдат санирани, каквато възможност е предвидена по отношение на АУАН. Неспазването на изискванията на чл.57 от ЗАНН води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Следва да бъде отбелязано, че административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си, визирано в  чл.52, ал.4 от ЗАНН, а именно, преди да се произнесе по преписката да провери акта, с оглед на неговата законосъобразност, обоснованост и правилност и да прецени събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Още повече, че въпросът с неясното описание на твърдяното нарушение е поставен още с подадените в законоустановения срок възражения по АУАН, които пък са отхвърлени с аргумента, че жалбоподатялят не ги е заявил при съставянето на акта. Неизпълнението на това задължение от страна на наказващия орган в конкретния случай е довело до издаване на едно неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление. В изпълнение изискванията на  чл.52, ал.4 от ЗАНН е следвало да се извърши разследване на неясните обстоятелства /в случая е налице очевидна оскъдица относно описание съставомерните признаци на нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП/ и при нужда да бъдат събрани допълнителни доказателства /например схема на кръстовище, пътна маркировка на улици, знаково стопанство, установяване кой по коя улица се движи и т.н./, в подкрепа на твърдяното нарушение, тъй като тежестта на доказване в тези случаи лежи върху административно - наказващия орган.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.

Воден от горното, съдът    

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0447-000522 от 04.12.2018г. на С.П.Б.- Началник РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Г.Р.С. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 100 /сто/ лева.

 

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред Административен Съд – С.З..

                                  

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:    /П/                                                                                         

                                                                                                         / Хр.Ангелов /