Р Е Ш Е Н И Е№694/12.11.2018г.
12.11.2018 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ граждански състав
На осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Ив. Г.
като разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 1385 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молба уточнение вх.№ *** г., предявена от „Мобилтел” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, със съдебен адрес *** – адв. В. Г. против П.Д.С. с ЕГН ********** ***, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 798,00 лв. - неустойка, дължима за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги ***г. и сумата от 269,71 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги по същия договор.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за далекосъобщителни услуги *** г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги за тел.номер *** по програма с тарифен план „Mtel Трансфер Л” за срок от 24 месеца, при месечна абонаментна такса в размер на 39,90 лв. с ДДС. По същия били издадени следните фактури: фактура № *** г. с падеж на плащане 13.03.2015 г. за отчетен период от 23.01.2015 г. до 22.02.2015 г. за сумата от 269,71 лв.
Сочи се, че Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, издавана на името на абоната за таксуващ период, за което абонатът бил уведомяван още при сключването на договора, като неполучаването на фактурата не освобождавало абоната от задължението му за заплащане на дължимите суми. Сочи се, че ответникът е ползвал услугите на оператора по така сключения договор, но не е заплатил дължимите за това суми, като в тази връзка били издадени процесните фактури. Операторът начислил също на длъжника и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 798,00 лв. поради това, че длъжникът не е заплатил в срок всички дължимите към оператора услуги и е допуснал забава с повече от 124 дни. Сочи се, че неизпълнението от страна на ответника да заплати дължимите суми за ползваните от него далекосъобщителни услуги е обусловило правото на оператора да му начисли обезщетение /неустойка/ за неизпълнение на осн.чл.54.12 от Общите условия и договора в размер на 798,00 лв. /19 месечни такси от по 33,25 лв. без ДДС/, като предсрочно едностранно прекрати същия на осн.чл.27.2 и чл.54 от ОУ. Размерът на неустойката бил определен съгласно уговореното в т. „Отговорност“ на Приложение № 1/31.01.2015 г. към договора, а именно – в размер на всички месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване на договора до изтичането на определения срок на договора, а именно – в случая, въз основа на дължимите месечни такси без ДДС за периода от м.06.2015 г. до м.01.2017 .Издаването на фактура № *** г.,с падеж на плащане 08.06.2015 г. договора бил прекратен и на абоната са били начислени дължимите от датата на прекратяване месечни абонаментни такси по договора до изтичане на определения срок за ползване на същия.
Така посочените фактури не били заплатени от ответника. Поради това, ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. Длъжникът е бил уведомен за заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на ищеца е било указано да предяви иск по чл. 422 от ГПК съгласно чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В с.з. ищецът не изпраща процесуален представител, редовно уведомен. Сочи доказателства, моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника. Същия счита предявените искове за неоснователни и недоказани,като ги оспорва изцяло по основание и размер. Счита иска за неустойка за неоснователен и недоказан,като счита клаузата за неустойка за неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП,с оглед на това,че не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В частност клаузата нарушавала чл.143,ал.1,т.5 ЗЗП и била недействителна. Счита,че съдът следва да не я прилага,като прави възражение за нищожност на същата. Алтернативно прави искане,че ако съдът не приеме клаузата за неустойка за неравноправна,моли да я приеме за прекомерна и да я намали. Също така се оспорват истиността на представените представените частни документи-договор без номер с дата на подписване 31.01.2015 г. и Приложенията към него,като се оспорват автентичността на описаните документи с оглед на това,че положения подпис под графата за „Абонат“ не били изпълнени от П.Д.С.,като на основание чл.193 ГПК моли да бъде открито производство по оспорване истиността на представените частни документи.
В с.з. ответника се представлява от назначения му особен представител,който моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства, становището на ответната страна и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Претенциите на ищеца в настоящото производство произтичат от твърдения за наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за далекосъобщителни услуги *** г.,сключен при общи условия, по силата на който ищецът е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги за тел.номер ***по програма с тарифен план „Mtel Трансфер Л” за срок от 24 месеца, при месечна абонаментна такса в размер на 39,90 лв. с ДДС.Твърди се,че ответницата не е заплатила в договорения срок дължимите суми по издадените фактури за ползваните от нея услуги по този договор,поради което и ищецът е упражнил правото си едностранно да прекрати посочения договор с ответницата и да й начисли процесната сума от 798,00 лв.,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване и за неизпълнение на договора,за която сума твърди,че е издадена фактура № *** г.,с падеж на плащане 08.06.2015 г.,за отчетен период от 23.04.2015 г. до 22.05.2015 г. и начислена неустойка в размер на 798,00 лв. Също така се твърди неизпълнение на задължение за заплащане на далекосъобщителни услуги съгласно издадена по договора фактура № *** г. с падеж на плащане 13.03.2015 г. за отчетен период от 23.01.2015 г. до 22.02.2015 г. за сумата от 269,71 лв.
С Определение № *** г. с което е съобщен проектът доклада по делото на ищеца е указано,че носи доказателствена тежест да установи следните факти :че през процесния период страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношения по посочения договор *** г. и при посочените условия /индивидуални и общи/; че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е предоставил на ответника далекосъобщителните услуги през отчетните периодите, за които са издадени фактурите; датата на прекратяване на договора и основанието за възникване на правото да се начисли неустойка; доказателства за начисляването на самата неустойка и за начина на формирането й. Ищецът следва също да докаже, че потребителят е обвързан от общите условия към сключения договор, като се е съгласил писмено с тях и е получил екземпляр, подписан от търговеца, при подписването на договорите в съответствие с разпоредбата на чл.147а, ал.4 от Закона за защита на потребителите, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за този факт, както и че не сочи доказателства за това какво е било съдържанието на общите условия, и че абонатът ги е приел и че се е съгласил предварително с тях.
Също така с посоченото определение на основание чл.193,ал.1 ГПК съдът е открил производство по оспорване истиността на документ договор за далекосъобщителни услуги *** год.,приложение № 3 към договор от 31.01.2015 год.,приложение № 1 към договор от 31.01.2015 г.,допълнение към Приложение № 1 към договор от 31.01.2015 г.,допълнение към приложение № 1 към договор от 31.01.2015 г. и данни за потребител към договор от 31.01.2015 г.В тази връзка на основание чл.193,ал.2 от ГПК съдът у постановил проверка на истиността на посочените документи,като е указал на ищеца в 7 дн.срок от получаване на настоящото определение, да заяви дали желае да се ползва от посочения по горе договор,приложенията към него и данни за потребител и ако желае да ги представи на съда в оригинали.
На основание чл.193,ал.3 от ГПК,съдът е указвал на ищеца,че ответника оспорва истиността на частните документи- договор за далекосъобщителни услуги *** год.,приложение № 3 към договор от 31.01.2015 год.,допълнение към Приложение № 1 към договор от 31.01.2015 г.,допълнение към приложение № 1 към договор от 31.01.2015 г. и данни за потребител към договор от 31.01.2015 г.,като твърди,че подписите на абонат не са изпълнени от ответника П.Д.С.,като тежестта за доказване на истиността на документа пада върху страната,която го е представила.
Ищецът е получил препис от определението с проекта на доклада по делото и не е представил посочените документи в оригинал,като не е ангажирал допълнително никакви доказателства,въпреки указаната му доказателствена тежест.
С оглед на това съдът приема,че е оборена тяхната доказателствена сила и не следва да ги приема за надлежни доказателства. При това положение съдът намира предявените искове за изцяло недоказани,по следните съображения :
Ищецът не е представил договор за далекосъобщителни услуги *** год.,приложение № 3 към договор от *** год.,приложение № 1 към договор от *** г.,допълнение към Приложение № 1 към договор от *** г.,допълнение към приложение № 1 към договор от *** г. и данни за потребител към договор от *** г. в оригинал и както бе посочено по горе същите не са приети за надлежни доказателства.По тази причина, съдът намира,че по делото не е доказано страните да са били обвързани от посочените облигационни връзки,произтичащи от цитирания договор,при посочените в исковата молба индивидуални и общи условия.По тази причина ответницата не дължи на ищеца каквито и да било суми,произтичащи от твърдения за наличието на такъв договор-нито неустойка,нито главница.
С оглед на горното съдът счита,че предявения иск по чл.422 ГПК е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски,такива не му се следват нито от заповедното,нито по исковото производство.
По изложените мотиви, ЯРС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Мобилтел” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, със съдебен адрес *** – адв. В. Г. против П.Д.С. с ЕГН ********** ***,за приемане на установено по отношение на ответницата,че същата дължи на ищеца следните суми,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № ***г. По описа на ЯРС,а именно : сумата от 798,00 лв. - неустойка, дължима за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги *** г. и сумата от 269,71 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги по същия договор.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: