Мотиви към присъда от 16.01.2017 г.,
постановена по ВНОХД №932/2016г. по описа на Софийския окръжен съд, НО, втори въззивен състав
С присъда № 140 от 11.10.2016 г., постановена по
н.о.х.д. № 159 по описа на Районен съд – гр. И. за 2016 г., подсъдимият В.А.М.
е признат за невинен в това, че на 09.10.2013 г. в землището на с. О., обл. Софийска, от държавен горски фонд на ТП ДГС – К., а
именно от горски отдел 181, подотдел „Т”, без редовно писмено позволително,
съгласно чл. 211, ал. 1 от Закона за горите, чл. 133, ал. 1 от ПП на Закона за
горите и чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии и чрез използване на неистински документи – два броя
превозни билети: № КС314786/000288 и № КС314786/000289, привидно издадени на
09.10.2013 г. от Л. С. К. – частен лицензиран лесовъд, извозил 18,5 пр. куб. м.
дърва от дървесен вид „дъб” на стойност 621,97 лв., посредством МПС марка
„ЗИЛ”, модел „131” с рег. № *******, управлявано от Л. Б. П., поради което
подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 235,
ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 НК. С присъдата В.А.М. е
признат за виновен в това, че на 09.10.2013 г. в м. „Б.” на отбивката
за с. О. от общински път № SS 03375, съставил неистински официални документи –
два броя превозни билети: № КС314786/000288 и № КС314786/000289, привидно
издадени на 09.10.2013 г. от Л. С. К. – частен лицензиран лесовъд, с цел да
бъдат използвани за удостоверяване законното транспортиране на описаните в тях
дървени материали, съгласно чл. 211, ал. 1 от Закона за горите, чл. 133, ал. 1
от ПП на Закона за горите и чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, поради което и на основание чл.
308, ал. 1 вр. чл. 78а НК е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
4000 лв. В тежест на подсъдимия са възложени разноските в производството в размер
на 232,10 лв.
Районна прокуратура – И. е подала протест срещу
присъдата в оправдателната й част. Подробни аргументи са изложени след
изготвяне на мотивите към първоинстанционния акт.
Неправилен бил изводът на съда, че деянието по чл. 235, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 НК е несъставомерно.
Акцентира се, че прокуратурата е повдигнала обвинение не за незаконен добив на
дървесина (т.е. сеч и извозване до временен склад), а само за извозване на
дървесина. Дървеният материал бил законно добит, тъй като са издадени редовни
позволителни за сеч, но неговото извозване не било законно, защото превозните
билети били неистински. Представителят на районната прокуратура моли въззивния съд да отмени присъдата в оправдателната й част
като неправилна и вместо това да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 3 вр.
ал. 1 НК, като му наложи наказание „лишаване от свобода” в поискания от
държавното обвинение размер.
Подсъдимият В.А.М. е подал жалба срещу присъдата в
частта, с която е признат за виновен за престъпление по чл. 308, ал. 1 НК.
Счита, че не са събрани достатъчно доказателства за виновността му. Подробни
доводи излага в допълнително писмено изложение, депозирано след изготвяне на
мотивите към първоинстанционната присъда.
Заключението на вещото лице не било категорично, че именно подсъдимият е
поставил подписа си върху двата неистински превозни билета. Освен това частният
лицензиран лесовъд не бил „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, а инкриминираните
превозни билети не представлявали официални документи, а официални
удостоверителни знаци. Подсъдимият М. моли въззивния
съд да отмени присъдата в обжалваната й част, да го признае за невиновен по
обвинението за престъпление по чл. 308, ал. 1 НК, като алтернативно моли
наложеното наказание „глоба” да бъде намалено по размер, тъй като били налице
смекчаващи отговорността обстоятелства.
В хода на откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СОП поддържа
протеста. Отправя искане към настоящия съдебен състав да отмени присъдата на
първостепенния съд в оправдателната й част, като признае подсъдимия за виновен
в извършване на престъплението по чл. 235, ал. 3, т. 3 вр.
ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение. Моли също жалбата на подс. М. да бъде отхвърлена като неоснователна.
Защитникът на подсъдимия оспорва протеста. Счита, че
атакуваната присъда в оправдателната й част е правилна, тъй като е налице несъставомерност на деянието по чл. 235, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 НК. Моли за потвърждаване на атакувания съдебен
акт в оправдателната му част. Досежно осъдителната
част, настоява за отмяна на същата, като поддържа доводите, изложени във въззивната жалба. Акцентира, че частният лицензиран лесовъд
не е „длъжностно лице” по смисъла на закона, поради което нямал правомощия да
издава официални документи. Превозните билети представлявали официални
удостоверителни знаци и като такива не можели да бъдат предмет на
престъплението по чл. 308, ал. 1 НК. В евентуалност се твърди, че обвинението
по чл. 308, ал. 1 НК не било доказано. Заключението на съдебно – графическата
експертиза достигнало само до вероятностен извод, че положеният подпис върху
превозните билети е на подсъдимия. Защитникът алтернативно прави искане за намаляване
размера на наложената глоба.
Подсъдимият отрича да е извършвал престъпленията, за
които е обвинен.
В последната си дума моли въззивния
съд да потвърди първоинстанционната присъда в
оправдателната й част и да я отмени осъдителната такава, като го признае за
невинен.
Въззивният съдебен състав извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, преценявайки събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията изложени в жалбата и
протеста, както и тези, заявени в съдебното заседание пред въззивната
инстанция. Вследствие на самостоятелния
анализ на доказателствената съвкупност по делото,
съдът намира, че са налице основания за отмяна на постановения съдебен акт в
оправдателната му част и за изменение на същия в частта относно наложеното
административно наказание за престъплението по
чл. 308, ал.1 НК.
Първоинстанционната присъда е постановена
след съвкупно анализиране на доказателствения
материал, обсъждане на противоречията в свидетелските показания и излагане на
подробни аргументи защо част от доказателствата се кредитират, а на други не се
дава вяра. Първата инстанция е достигнала до фактическа обстановка, която
изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. При направения собствен доказателствен анализ въззивният
съд не намери основания да приеме различна фактическа обстановка, като приема
следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.А.М. с ЕГН: ********** е роден на *** ***,
българин, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан.
По силата на сключен договор № 44 от
28.12.2012 г. за продажба на стояща дървесина,
ТП на ДГС – К. (тогава представлявано от подсъдимия в качеството му на
директор) продало на „К.“ ЕООД, представлявано от Л. А., общо 650 куб. м. дървен
материал от обект 1302, включващ подотдел 181”з” и подотдел 181”т” в землището
на с. О.. В този район имало както частни гори, така и гори, собственост на
Държавно горско стопанство. От подотдел 181”т” било предвидено да се добият 80 куб. м. зимен дъб, за
което било надлежно издадено позволително за сеч № 0091302/11.01.2013 г. Тъй
като подотдел 181”т” е държавна собственост, извършваната в него сеч следвало
да се контролира от горския надзирател – св. Н. Д.. Той бил лицето, компетентно
да маркира отсечената дървесина с контролна горска марка, както и да издаде
превозни билети за законното й транспортиране. Сечта се извършила от св. Г. Ш.,
а дървеният материал бил превозен до временен склад от св. Г. К. на самар, чрез
използване на коне.
На 09.10.2013 г. св. Л. П., заедно с
товарачите В. Г. и С. Д., били отведени от св. Г. Ш. до временния склад, където
се съхранявали добитите от „К.“ ООД дърва. Г. и Д. натоварили камиона с около 10 куб. м. дърва и
откарали същите до гр. К.. Върнали се, за да направят втори курс. Натоварили
камиона със същото количество дърва и спрели на главния път за гр. К.,
местността „Б.“, за да изчакат да им се издадат превозни билети и да се маркира
дървесината. През това време на мястото дошъл св. Н. Д., който обхождал
територията, за която отговарял в качеството си на горски надзирател. Д.
забелязал, че натоварените дървета са маркирани с оранжев спрей и нямат горска
марка. Попитал шофьора на камиона св. Л. П. откъде са добити дървата. Св. П.
обяснил приблизително къде се намира сечището. Отговорът му засилил съмнението
на св. Д., че дървесината е натоварена от временния склад, в който се
съхранявали дърва, изсечени от подотдел 181”т”. Предишния ден св. Н. Д.,
изпълнявайки служебните си задължения, видял, че във въпросния склад са
стоварени дърва, маркирани с характерния оранжев спрей, с който се бележели
дърветата в гори на ДГС, предвидени за изсичане. Не след дълго на мястото с
лекия си автомобил „Мерцедес“, тъмно син на цвят, пристигнал и подсъдимият В.М..
М. извадил метално чукче, с което собственоръчно поставил контролна горска марка
върху отсечената дървесина. Посредством преносимо фискално устройство, той
издал и превозни билети, като изписал съдържанието в тях и ги подписал,
наподобявайки подписа на лицензирания лесовъд К.. По нареждане на подсъдимия
камионът потеглил за гр. К., ул. „*******“ № **, където дървата били
разтоварени в дома на св. К. И..
Веднага след това, св. Н. Д. се
отправил към временния склад на подотдел 181”т”, където констатирал, че
действително дървата липсвали. В близост до склада установил и наличието на
пресни следи от гуми на товарен автомобил. Д. незабавно се обадил на директора
на ДГС – К. – св. Ц. Л.. Същият пристигнал на място със св. Д. Л.. Тримата се
върнали до склада и след като се уверили, че наистина дървесината липсвала, св.
Димитров съставил констативен протокол № 020411/09.10.2013 г., в който отразил
установеното по случая. Л., Л. и Д. отишли при св. Г. К., за когото знаели, че
обичайно извозва дървесина в района. Той ги насочил към св. Л. П., който пък им
разказал, че е разтоварил дърветата в гр. К., на ул. „******“ № **.
На следващия ден св. Л. подал сигнал до РУ на МВР – К..
На 22.10.2013 г. разследващите органи извършили оглед на местопроизшествие на
адреса в гр. К., като иззели от дома на св. К. И. парчета от разтоварените там
дървета. Същият ден се провел и оглед на сечището в подотдел 181”т”, където
след извършения добив на дървесина били останали пънове от дърветата.
Описаната фактическа
обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното и първоинстанционното производство гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите М. П., Й. К., Н. Д. (вкл. прочетените по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК), Ц. Л., В. К., Л. К., И. К., Г. Ш. (вкл.
прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК), Л. П., Г. К., Л. А., К. И., В.
Г., М. К., С. Х., В. Н., Й. П., С. И., И. Д., Н. П., Д. Л., обясненията на
подсъдимия; заключенията на съдебно – трасологичната
експертиза, съдебно – графическата експертиза, съдебно – оценителната
експертиза, допълнителната лесотехническа експертиза; от писмените
доказателства и доказателствени средства -
протоколите за доброволно предаване, два броя превозни билети с № КС314786/000288 и № КС314786/000289, договор № 44 от
28.12.2012 г. за продажба на стояща дървесина, карнет описи, технологичен план на подотдел „181щ“,
позволително за сеч № 0091302/11.01.2013г., технология за сеч и извоз, технологичен план на подотдел „181т“, констативен
протокол № 020411/09.10.2013 г., договор
за услуга сеч и извозване до временен склад, протоколите за оглед на
местопроизшествие, договор за издаване на позволително за сеч и протоколи за
освидетелстване на сечища, лесоустройствен проект на ГУ О., ведно с приложените
карти, справка за съдимост, както и останалите писмени доказателства, приобщени
в о. с. з. от 11.10.2016 г. на РС – И..
Районен
съд – гр. И. е анализирал доказателствена съвкупност,
като е спазил правилата на формалната и на правната логика и изискванията на
НПК. Свидетелят Н. Д. непосредствено е възприел извършването на инкриминираните
деяния. Неговите показания са в най – висока степен подробни, логични и
последователни. Заявеното от свидетеля в досъдебна и съдебна фаза се припокрива в съществената си
част. Първостепенният съд е констатирал незначителни разминавания в показанията
на Д., депозирани в досъдебното и съдебното производство, относно цвета на
боята, с която са белязани инкриминираните дървета. Въпреки това първата
инстанция е изложила подробни аргументи защо кредитира заявеното в хода на
разследването. Въззивният съд споделя доводите на РС
– И., като приема за достоверни показанията на свидетеля, дадени пред съдия,
тъй като те са депозирани в момент, близък до инкриминираната дата, когато
свидетелят е имал най – ясен и отчетлив спомен за случилото се. Отделно от това, показанията на св. Н. Д.
кореспондират с други гласни доказателствени
средства, както и със заключенията на извършените експертизи. Св. Д. детайлно
описва, че на инкриминираната дата 09.10.2013 г., докато обхождал своя район,
забелязал спрения на главния път за гр. К. товарен автомобил „ЗИЛ“, в който
били шофьорът Л. П. и двамата товарачи. Камионът бил натоварен с отсечени
дървета, които нямали поставена горска марка, а единствено били белязани с
оранжев спрей. По този характерен начин, съгл. показанията на св. П., се
обозначавали дърветата от гори на Държавно горско стопанство, предвидени за
сеч, включително тези от подотдел „181т“. Св. Н. Д. е заявил пред съда, а и в
показанията си, прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, че веднага се е
усъмнил дали дървата не са натоварени от временния склад на подотдел „181т“,
който предходния ден бил посетил. Шофьорът на камиона приблизително му посочил
откъде са добити дървата и обяснил, че изчакват подсъдимия В.М. да дойде да им
издаде превозни документи и да маркира дървесината. При разпита на св. Н. Д. в
досъдебното производство, същият разказва, че лично е видял подсъдимият да
поставя контролна горска марка на лежащата дървесина, да издава от фискалното
устройство превозни билети, да изписва съдържанието в тях и да ги подписва.
Показанията
на св. Димитров кореспондират с тези на св. Ц. Л. и св. Д. Л.. Л., Л. и Д.,
непосредствено след потеглянето на натоварения камион, установили, че
действително във временния склад на подотдел „181т“ липсвали наличните от
предходния ден дърва, белязани с оранжев спрей. Установили също, че в района на
временния склад личали пресни следи от грайфери на гуми, съответстващи на тези,
който имал камионът марка „Зил“, управляван от св. Л. П.. Логически обяснимо
изглежда обстоятелството, че като служители на ТП на ДГС – К., на свидетелите Л.
и Д. било служебно известно кои лица в района обичайно извозват дървесина от
сечищата до временните складове. Затова те се насочили към св. К., който както
пред свидетелите, така и пред съда е признал, че посредством коне е превозил
дървесината от сечището до временния склад, за което бил помолен от подсъдимия В.М..
Показанията
на свидетелите М. П. и Й. К. възпроизвеждат тези на свидетелите Н. Д., Ц. Л. и
Д. Л.. П. и К. не са очевидци на деянието, но същото е доведено до знанието им
по служба.
Съдът
кредитира обсъдените дотук гласни доказателствени
средства, тъй като взаимно се подкрепят, не съдържат противоречия помежду си и
последователно разкриват съставомерни факти от
престъпните деяния, за които на подсъдимия са повдигнати обвинения.
Настоящият съдебен състав не даде
вяра на показанията на св. Л. К., поради обстоятелството, че в тях се съдържат
вътрешни противоречия, липсва логичност, а и се опровергават от напълно
обективни доказателствени средства по делото, сред
които заключенията на извършените експертизи.
Частният
лицензиран лесовъд Л. К., разпитан като свидетел, твърди, че в деня на
инкриминираната дата бил употребил алкохол с приятели. Получил неочаквано
обаждане от подсъдимия В.М., който поискал заедно да свършат спешна работа.
Подсъдимият първо минал през дома на св. К., за да вземе от майка му, св. И. К.,
контролната горска марка и фискалния апарат за издаване на превозни билети.
След това подсъдимият отишъл с автомобила си до мястото, където К. пиел, взел
го и заедно отишли в гората, където ги изчаквал натовареният „Зил“. След като
пристигнали на мястото, подсъдимият пуснал превозните билети от устройството,
попълнил текста в тях, но подпис положил самият К.. Контролната марка била
дадена на шофьора на камиона, за да я поставя върху дърветата. Свидетелят Г. Ш.
обаче сочи друго - че лично К. „биел печатите“ и „пускал билетите“. Освен това
противоречие, впечатление прави твърдението на св. Л. К., че при поставянето на
горската марка и издаването на билетите, горският надзирател – св. Н. Д. не е
присъствал. Това твърдение категорично се оборва от показанията на незаинтересовани
от изхода на делото свидетели. Свидетелят Л. П. (шофьор на камиона) обяснява,
че на мястото е дошъл „Н. – горския“, а свидетелят В. Г. (един от товарачите)
разказва, че ги е спрял „К. – горския“. При обсъдената вече еднопосочност и
обективност на показанията на свидетелите Ш. и Г., за съда не съществува
съмнение, че горският надзирател Н. Д. е присъствал на мястото, където е бил
спрян товарният автомобил “Зил“ и по времето, когато е извършено маркирането на
дървесината и издаването на билетите за транспортирането й. Отричането на този
факт от страна на свидетеля К. сочи единствено, че същият изобщо не е
присъствал на мястото, респ. не е издал и подписал превозните билети и не е
поставил лично контролната горска марка. В същата насока са и показанията на
свидетелите Л. П. и В. Г.. Св. П. е посочил, че познава Л. К., следователно ако
последният е бил на местоизвършването на деянието,
свидетелят би следвало да е запомнил този факт. Л. П. обаче не помни К. да е
присъствал. По сходен начин свидетелят В. Г. уточнява, че не е видял Л. К. „да
се мярка“. Самият К. неубедително защитава версията си, като посочва с кои от
приятелите си е употребил алкохол във въпросния ден, но веднага след това
отбелязва, че те няма да свидетелстват пред съда. Правилно първоинстанционният
съд е обсъдил в мотивите си, че никой от разпитаните свидетели не е посочил
лицензираният лесовъд Л. К. да е присъствал по време на маркирането на
дървесината и издаването на билетите. Напротив – св. Н. Д. е категоричен, че
подсъдимият М. лично е поставил марка върху дърветата и не само е пуснал
превозните билети от апарата и е изписал съдържанието в тях, но и ги е
подписал. Въззивният съд се солидаризира с извода на
първата инстанция, че подписването на превозните билети от подсъдимия е и
логично продължение на цялостното му поведение – взел е контролната марка и
фискалното устройство от майката на св. К., сам е издал превозните билети и е
саморъчно е попълнил текста в тях, за което несъмнено не е разполагал с
правомощия. Поради изложените аргументи, въззивният
съд не кредитира показанията на св. Л. К., още повече, че същите са в
противоречие със заключението на съдебно – графическата експертиза.
Показанията
на св. И. К.а подкрепят извода, че именно подсъдимият В.М. е маркирал
дървесината и е издал документите за превоз. Свидетелката си спомня, че лично и
по искане на подсъдимия е предала „чукчето“, с което се поставя контролната
горска марка, както и апарата за издаване на превозни билети. Отделно от това, К.а
е признала, че по това време синът й – св. Л. К. не е бил в дома си.
Съдът не даде вяра на
показанията на св. К. И., в чийто дом са открити процесните
дървета. И. твърди, че дървеният материал е негова собственост и е добит от
частна гора. Липсва обаче логика в изявлението на свидетеля, че е платил 300 лв.
за дървесината, но в същото време не знае какво точно количество му е
доставено, респ. за какво количество заплаща. Стоварените в дома на св. К. И.
дърва съответстват по вид и количество на липсващите такива във временния склад
на сечището при подотдел „181т“.
Въззивният съд не кредитира и
показанията на св. И. Д., според които същият не е контактувал с подсъдимия във
връзка с извозването на дървесината. При разпита на свидетеля и очната ставка,
проведена между него и св. Л. П. се установява, че Д. и подс.
М. се познават и контактуват по работа. От съвкупния анализ на обсъдените
доказателства безспорно се установява, че именно подсъдимият е наредил и
организирал, както добива, така и извоза на
дървесината. Този факт, съпоставен с изявлението на св. В. Г., че лично Д. му е
заплатил за товаренето на дървата, оборва изложеното от св. Д.
Обясненията на подсъдимия
В.М. също се съсредоточават върху защитната теза, че инкриминираната дървесина
е добита от частна гора, че съдържанието на превозните билети изписал лично
той, но подписите били положени от свидетеля К.. Въззивният
съд възприема депозираните обяснения единствено като реализиране правото на
защита на подсъдимия, но не ги кредитира като истинни. Изложеното от М.
категорично се опровергава от обсъдените по – горе гласни доказателствени
средства, по – конкретно показанията на свидетелите Н. Д., Ц. Л., М. П., Й. К.,
Г. Ш., В. Г. и Л. П.. Обясненията на подс. М. се
оборват изцяло и от заключенията на съдебно – трасологичната,
съдебно – графическата и допълнителната лесотехническа експертиза, които въззивната инстанция възприема като компетентно, добросъвестно
и аргументирано изготвени.
Експертното
заключение от трасологичната експертиза категорично
изключва възможността процесният дървен материал да е
добит от частна гора. Съгласно протокола за извършения оглед на подотдел 181”т”
в землището на с. О., в находящото се там сечище са
открити множество пънове на отсечени дървета, от които са иззети парчета за
сравнителен анализ. Същевременно е извършен оглед на местопроизшествие на
адреса в гр. К., ул. „******“ № ** (домът на св. К. И.), иззети са част от
намерените там дървета, маркирани с оранжев спрей, за което са съставени
съответните протоколи, приобщени като писмени доказателствени
средства по делото. Изследвани са подробно съвпаденията между дънерите и
краищата на дърветата, продължението на специфичната шарка по кората на
дърветата, съвпаденията по форма и размер, по местата на счуване и срезовете,
локализирането на местата на гнилост, специфичният цвят на сърцевината на
дърветата и т.н. Съответствието между пъновете и дърветата по изброените
показатели е онагледено в приложените фотоалбуми. Съдът изцяло се доверява на експертния
извод на вещото лице, че при всяко отсичане на дърво морфологията и
топографията на срезовете и счупванията е строго
индивидуална. На база установеното съответствие между откритие в сечището
дънери и иззетите отсечени дървета, въззивният съд
достигна до единствения възможен извод, че процесната
дървесина е добита именно от подотдел 181”т”, от държавни гори в землището на
с. О..
Въз
основа заключението на лесотехническата експертиза се установява, че откритите
в дома на св. К. И. дървета, отговарят по вид на характерните за местността в
землището на с. О., подотдел 181”т”, а именно преобладава дървесен вид „зимен
дъб” и по – малко количество „цер” и „благун”. Същите
дървесни видове и в приблизително същото количествено съотношение фигурират в
приложенията към лесоустройствения проект за подотдел 181”т” и технологичния план.
Заключението
на съдебно – графическата експертиза по несъмнен начин е отрекло възможността
подписът върху двата превозни билета да е положен от свидетеля К.. Независимо,
че заключението не е дало категоричен отговор, че подписът е на подсъдимия В.М.,
налице са достатъчно индивидуални и общи устойчиви признаци в почерка и
стилизираното изписване на символите, които дават основание с висока степен на
вероятност именно М. да е автор на подписите върху превозните билети. Съдът
прецени заключението съвкупно с останалия доказателствен
материал по делото, като достигна до извод, че подс. В.М.,
освен, че е написал ръкописния текст в превозните билети, е подписал същите,
опитвайки се да наподоби подписа на свидетеля К..
Настоящата
съдебна инстанция дава вяра и на заключението на съдебно – оценителната експертиза,
остойностила по пазарни цени инкриминираната
дървесина. Експертните изводи са обосновани, аргументирани и обективни и се
споделят от съда.
Досежно протоколите за оглед (л.69,71 и 73 от ДП), първоинстанционният съд правилно е приел, че същите са изготвени
по предвидения в НПК ред и се е позовал на тях при постановяване на присъдата.
Разпитаните като свидетели поемни лица М. К., С. Х.,
В. Н., Й. П., Н. П. и С. И. са заявили пред съда, че положените подписи на
протоколите са техни. Свидетелите описват в показанията си
процесуално-следствените действия и поредността, в
която са извършвани, което несъмнено доказва, че същите са присъствали при
извършените огледи.
Обсъдените по - горе доказателствени средства се подкрепят и от писмените
доказателства по делото.
Съгласно
договор за продажба на стояща дървесина на корен № 44/28.12.2012 г., ТП на ДГС
– К., тогава представлявано от подсъдимия в качеството му на директор, продава
на „К.” ЕООД, представлявано от Л. А. 650 куб. м. дърва от
обект № 1320 (включващ подотдели 181 „т” и 181 „з” в землището на с. О.). В т.
2.3. от договора изрично е посочено, че превозните билети за законното
транспортиране на добитата дървесина се издават от ТП на ДГС – К.. Във връзка с
договора, по делото са събрани като писмени доказателства карнет – опис за
извършено маркиране за отдел 181, подотдел „т”, приемо
– предавателен протокол от 09.01.2013 г, позволително за сеч № 0091302 от
11.01.2013 г., технология за сеч и извоз, както и
технологичен план за отдел 181, подотдел „т”. Както в карнет – описа за
извършеното маркиране, така и позволителното за сеч е вписано, че подлежащите
на сеч дървета в подотдел 181 „т” са от дървесен вид „зимен дъб” и са белязани
със знак „точка”, с оранжева боя, на височина 1.30 м. Точно такава
маркировка имат инкриминираните дърва, описани в показанията на св. Н. Д.,
както и в протоколите за оглед на местопроизшествие – домът на св. К. И. в гр. К.,
на ул. „*******” № **.
Друга група
писмени доказателства касаят частни гори в подотдел 183 „щ” – позволително за
сеч № 0135942, карнет – опис, договор за услуга сеч и извоз
до временен склад от 10.12.2012 г., договор за извършване на услуга – маркиране
на подлежащи на сеч дървета и експедиране на дървесина от временни складове,
договор за издаване на позволително за сеч и протоколи за освидетелстване на
сечища от 10.09.2013 г. Действително с договорите за услуга свидетелят К. А. И.
и останалите съсобственици са възложили на „П.” ЕООД, представлявано от А. М. –
баща на подсъдимия, да извърши сеч и извоз на
дървесина в техни гори в землището на с. О. и в землището на с. П., общ. К..
Съгласно позволителното за сеч обаче, ведно с карнет – описа, дървеният
материал, добит от подотдел 183 „щ”, е маркиран със синя боя. Процесната лежаща дървесна маса, открита в дома на св. К.
И. не е белязана с такъв цвят, което изключва възможността същата да е добита
от гори – частна собственост.
Констативен
протокол серия № 020411/09.10.2013 г. напълно кореспондира с изложеното в
показанията на свидетелите Н. Д. и Ц. Л., а именно, че на инкриминираната дата
при проверка във временния на подотдел 181 „т” склад са установени липса на
извозената от сечището дървесина, ясно личащи извозни
пътеки от сечището до временния склад и следи от камион.
При така извършения доказателствен анализ и
приетата за установена фактическа обстановка, въззивният
съд само частично споделя правните изводи на първата инстанция. Настоящият
съдебен състав счете, че подсъдимият В.М. е осъществил от обективна и
субективна страна не само елементите от състава на престъплението по чл. 308,
ал. 1 от НК, но и тези на престъпния състав по чл. 235, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
По
отношение на деянието по чл. 235, ал. 3 вр. ал. 1 от
НК
От обективна страна, подсъдимият М.
е разполагал с редовно писмено позволително за сеч № 0091302/11.01.2013г. (л.36
от досъдебното производство). Същото удостоверява неговото законно право да
извърши сеч на дървесина в подотдел „181т“ в землището на с. О., общ. К.,
Софийска област, съгласно количеството и параметрите, заложени в
разрешителното, както и да превози материала до временен склад. Описаните
дейности съставляват „добив на дървесина“ съгласно легалната дефиниция на §1,
т. 21 от ДР на Закона за горите. В процесния случай
изпълнителното деяние действително не се е осъществило под формата на „добив“.
Първостепенният съд обаче не е съобразил, че деянието е съставомерно
по предложение пето на чл. 235, ал. 1 от НК, каквото е и повдигнатото
обвинение, а именно осъществило се е под формата на „извоз“.
Извозването на дървесина представлява транспортиране от временен склад до друго
място (в настоящата хипотеза - дома на
св. К. И. в гр. К.). Тази форма на изпълнителното деяние е различна от
извозването, включено в понятието „добив“.
Терминът „редовно писмено
позволително“ по чл. 235, ал. 1 от НК не следва да се тълкува стеснително
единствено като „позволително за сеч“. Превозните билети също представляват
писмено позволително, тъй като те се официални свидетелстващи документи,
удостоверяващи законния извоз на дървесината, съгл.
чл. 133, ал. 1 от ППЗГ. В конкретната хипотеза подсъдимият М. без редовно
писмено позволително – превозен билет е извършил незаконен „извоз“
на законно добита дървесина, като е организирал транспортирането на процесните дървета, част от горски фонд, от временния склад
на подотдел „181т“ в землището на с. „О.“ до гр. К., ул. „******“ № **, в дома
на свидетеля К. И..
Налице и квалифициращият признак по
ал. 3, т. 3 на горепосочената разпоредба, а именно извозът
е извършен чрез използване на неистински документ – неавтентични превозни
билети.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици от него –
засягането на обществените отношения във връзка с опазването на горското
стопанство, като във волеви план е целял именно настъпването на очертаните общественоопасни последици.
По отношение на деянието по чл.
308, ал. 1 НК
Въззивната
инстанция напълно се солидаризира с правните изводи на първостепенния съд, че
са налице всички съставомерни признаци от обективна и
субективна страна, присъщи на престъпния състав по чл. 308, ал.1 от НК.
Превозният билет представлява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК. Същият се
издава от длъжностно лице в кръга на правомощията му, съгл. чл. 211, ал. 1 от
Закона за горите - оправомощен служител на ДГС - за
дървесината, добита от горските територии, собственост на държавата, а за
дървесината, добита от гори частна собственост - от лице, упражняващо
лесовъдска практика. Превозните билети следва да бъдат в съответната форма -
клиширан документ, разпечатан от фискално устройство, в който обаче допълнително
се изписват изискуемите съществени реквизити. В този смисъл неоснователно е
възражението във въззивната жалба, че деянието по чл.
308, ал. 1 НК е несъставомерно, тъй като
лицензираният лесовъд нямал качеството „длъжностно лице“ по смисъла на закона,
а издадените от него превозни билети представлявали официални удостоверителни
знаци, но и не и официални удостоверителни документи. Съгласно Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н.д. №
12/81 г. на Пленума на ВС, официалните удостоверителни знаци представляват
мълчаливо и абстрактно изявление, направено в клиширана форма. Превозните билети
категорично не покриват признаците на тази дефиниция, тъй като те съдържат
множество нормативно установени реквизити – дата и час на издаване, имената на
купувача, мястото на добиване, вида и количеството на дървесината, имената на
лицето, извършващо превоза, адреса, до който пътува дървеният материал.
Изпълнителното деяние в случая е
осъществено под формата на съставяне на неистински официален документ –
предложение първо на чл. 308, ал. 1 НК. Разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК
дефинира законовото понятие „неистински документ“ като документ, на който е
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на лице, различно от
действителния съставител. Подсъдимият В.М., имитирайки подписа на лицензиран
лесовъд (св. К.), от негово име е издал превозни билети, чрез които е
удостоверил, че инкриминираната дървесина се извозва законно. На практика
законодателната идея на превозните билети е компетентното длъжностно лице да
провери още веднъж законно ли е придобита дървесината, която предстои да се
извози, дали е от същия вид, количество и място, съобразно позволителното за
сеч (арг. от чл. 15, ал. 3 Наредба № 1/30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии). Едва когато се увери в
законността на придобиване на дървесината, горският надзирател или
лицензираният лесовъд следва да издаде превозния билет, с който прави
изявление, че разрешава извоза от временния склад и
същият се извършва законно. Собственоръчно издавайки превозните билети,
попълвайки съдържанието в тях и подписвайки ги, подс.
М. е създал в правната действителност документи, които съдържат несъществуващи
изявления на привидния автор - длъжностното лице К..
От субективна страна и това деяние е извършено
при форма на вина пряк умисъл. Налице е и специална престъпна цел – лъжливото
документиране чрез превозните билети да се използва, за да се осъществи
незаконен превоз на инкриминираната дървесина.
Изложеното дотук налага единствен
възможен извод, че подсъдимият В.М. е извършил деянията, за които са му
повдигнати обвинения по чл. 235, ал. 3, т. 3 вр. ал.
1 НК и чл. 308, ал. 1 НК, поради което първоинстанционната
присъда бе отменена в оправдателната й част и подсъдимият бе признат за виновен
в извършване на престъплението по чл. 235, ал. 3, т. 3 вр.
ал. 1 НК.
По наказанието:
За престъплението
по чл. 235, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 НК законодателят е
предвидил наказание от една до осем години „лишаване от свобода“ и глоба от пет
хиляди до петнадесет хиляди лева. Въззивният съд
прие, че не са налице обстоятелства, отегчаващи отговорността на подсъдимия М..
Същият е неосъждан, предметът на престъплението е на сравнително невисока
стойност, които обстоятелства настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи
отговорността, поради което наложи наказание в минималния нормативно предвиден
размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година, както и
кумулативно наказание „глоба” в размер на 5 000 (пет хиляди) лв.
При
индивидуализацията на наказанието бе съобразено наличието на предпоставките за
прилагане на чл. 66, ал. 1 НК. Предвид факта, че настоящото осъждане е първо по
отношение на подсъдимия, целите на специалната и генералната превенция могат да
бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване
от свобода”. Минималният изпитателен срок от три години е достатъчен като
продължителност, за да въздейства на подсъдимия поправящо и превъзпитаващо,
като го мотивира занапред да се въздържа от извършване на престъпления. Ето
защо въззивната инстанция приложи разпоредбата на чл.
66, ал. 1 НК, като отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода” за изпитателен срок от три години.
Предвид
обстоятелството, че въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда в оправдателната й част и
признал подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл. 235, ал. 3,
т. 3 вр. ал. 1 НК, престъпните деяния по чл. 235, ал.
3, т. 3 вр. ал. 1 НК и по чл. 308, ал. 1 НК се явяват
извършени в условията на реална съвкупност. Налице е хипотезата на „множество
престъпления” по смисъла на чл. 78а, ал. 7 НК, при която е изключено
освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Въззивният съд отчита, че в процесния случай са налице предпоставките за изменение на първоинстанционния акт, чрез отмяна приложението на чл. 78а НК, но доколкото това касае влошаване положението на подсъдимия и прокуратурата
не е направила такова изрично искане, правомощията на въззивния
съд се изчерпват единствено с констатиране недопустимостта на прилагането на
чл. 78а НК.
Доколкото в
условията на алтернативност подсъдимият е отправил
искане за намаляване на административното наказание, наложено му за
престъплението по чл. 308, ал. 1 НК вр. чл. 78а НК, въззивният съд счете, че присъдата в тази част следва да се
измени, като размерът на определеното от първостепенния съд административно
наказание „глоба” бъде намален от 4000 лв. на 2000 (две хиляди) лв. Настоящата
инстанция не споделя извода на районния съд, че заеманите от подс. М. в предходен период длъжности следва да се отчитат
като отегчаващи отговорността му обстоятелства. Действително М. е заемал
длъжността директор на ТП на ДГС – К., но в периоди, в който датата на деянието
не попада. Към момента на извършване на престъплението, подсъдимият е бил
освободен от длъжност, поради което наказанието за извършеното престъпление по
чл. 308, ал. 1 НК също следва да се индивидуализира при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
По разноските:
Предвид изхода на настоящото наказателно производство
и на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК, въззивният
съд счете, че следва да се произнесе относно разноските по делото с
определение.
Въз основа на
гореизложените мотиви, С. окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.