РЕШЕНИЕ
№ 2123
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
в присъствието на прокурора Елена Костадинова Богданова (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20205330111311 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3
от ЗОДОВ предявен от В. Д. М. против Прокуратурата на Република България за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. за претърпени от него
неимуществени вреди следствие на незаконно обвинение от 17.07.2018 г., за което
обвинение производството било прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и незаконното
му задържане за периода от 16.07.2018г. до 19.07.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.07.2018г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на ***** г. ищецът, при шофиране на собствения си
автомобил, бил спрян за рутинна проверка. Била му направена проба с техническо средство,
като бил отчетен ***** ****** **** издишания въздух. В *** на 16.07.2018г. ищецът бил
задържан за срок от 24 часа. На 17.07.2018 г. му било повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като било образувано БП № *** от 16.07.2018г.
по описа на **** РУ МВР гр. П.. На 17.07.2018г. прокурор при РП П. постановил **** на
ищеца за срок от *****. След като на ищеца му била взета **** **** било изготвено
медицинско изследване, което показало **** *****. Протоколът за химическата експертиза
бил изготвен на 18.07.2018 г. в 10.30 часа, а ищецът бил освободен на 19.07.2018г. около
17.00 часа. Наказателното производство било прекратено в досъдебната фаза на основание
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Вследствие на незаконосъобразното повдигане на обвинение
ищецът изживял силни негативни емоции. За времето на задържане ищецът изпълвал
дискомфорт, чувство за безизходност, унижение и неудобство. Изживял тежка емоционална
травма от тежестта на повдигнатото обвинение, като всички негови роднини и колеги
научили за задържането му, което трайно променило отношението им към него. По
изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски. Подробни
съображения се излагат от пълномощника на ответната страна- адв. К. в писмени бележки.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура- П.,
е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че
Прокуратурата не следва да отговаря за задържането на ищеца по реда на ЗМВР за срок от
24 часа. Ищецът бил задържан по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК на 17.07.2018г. с
постановление на РП П.. На 18.07.2020 г. разследването било приключило, а на 19.07.2018г.
с постановление на наблюдаващия прокурор при РП гр. П. производството е било
прекратено. Сочи се, че Прокуратурата не била разпространила информация относно
воденото производство. Изложените от ищеца доводи за сериозно засягане на психиката не
се подкрепяли с доказателства. Твърди се, че размерът на предявената претенция за
обезщетение за неимуществени вреди била силно завишена с оглед трайно установената
съдебна практика, с обществено-икономическите условия в страната, съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и обстоятелството, че била упражнена ниска степен на
наказателна репресия срещу лицето и краткия срок, през който лицето е било привлечено в
качеството на обвиняем. Подробни съображения се излагат от представител на ответната
Прокуратура в писмени бележки.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложена пр.пр. № 6594/2018г. по описа на РП-Пловдив, приключила с
Постановление от 19.07.2018г. за прекратяване на наказателното производство срещу
ищеца.
Между страните не се спори, а и от приложената прокурорска преписка се
установява, че с Постановление на РП-Пловдив от 17.07.2018г. ищецът В.М. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК за това, че
на 16.07.2018г. в гр. П. е управлявал МПС – л. а. марка „М.“ с рег. № **** **** *** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно - *****, установено по
надлежния ред с техническо средство „**** ****“, след като е осъден с влязла в сила
присъда на 07.06.2016г. по НОХД № 652/2016г. по описа на Районен съд-Л. за деяние по чл.
343б, ал. 1 от НК, а именн- за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
На 16.07.2018г. ищецът е задържан със Заповед за задържане на лице за срок от 24
часа., а на 17.07.2018г. с Постановление на РП-Пловдив и за срок 72 часа в Сектор „А.“ ОС
„ИН“.
В хода на досъдебното производство са извършени редица процесуално-следствени
действия, сред които разпит на св., събиране на писмени доказателства, извършване на
съдебнохимическа експертиза и други, като същото е приключило с мнение на
разследващия полицай за прекратяване на наказателното производство от 18.07.2018г.
С Постановление от 19.07.2018г. на РП-Пловдив досъдебното производство е
прекратено и ищецът е освободен от следствения арест.
От приетите по делото писмени доказателства, в това число и Удостоверение от РП-
П. се установява, че са правени многократни неуспешни опити за връчване на
Постановлението на РП-П. на ищеца, като същото е връчено на 30.11.2018г. чрез
пълномощника му- адв. М.К. и следователно е влязло в сила след изтичане на 7-дневния
срок за обжалването му, а именно- на 07.12.2018г.
В хода на настоящото производство за установяване на фактическите си твърдения
относно претърпените неимуществени вреди ищецът ангажира и гласни доказателства
посредством показанията на св А. А. /обектвирани в протокол от съдебно заседание,
проведено на 01.07.2021г./.
2
От показанията на същата се установява, че на 16.07.2018г. била заедно с В. в колата,
тъй като се връщали от лекар. Спрели ги за проверка и се усъмнили, че е пил, вероятно
защото сред покупките на задната седалка имало две кенчета бира. Накарали го да даде ***
****, който отчел **** и му казали, че ще го задържат и му свали регистрационните номера
на автомобила. В. настоявал за **** **** и твърдял през цялото време, че не е пил, нито ял
от предния ден по обяд, тъй като това било необходимо за изследването му. На следващия
ден св. посетила В. в ареста. Бил с **** и изглеждал ужасно, бил ****, **** и ***. Срамувал
се от случилото се, от нея и от родителите си. Бил обект в последствие на **** от приятели
и колеги. На следващия ден излезнали резултатите от изследването, които показали по-
малко количество от отчетеното от дрегера, но въпреки това го пуснали от ареста едва на
следващия ден- 19.07.20218г.
Св. твърди в показанията си, че в последствие се влошило дори здравословното
състояние на В.. ***се от най-малкото, имал **** и ръцете му ****, отслабнал. По нейна
молба отишъл на лекар и му изписали успокоителни, които приемал постоянно около
година, а понякога и сега ако се почувства притеснен. Отделно от това дълго време не
можел да шофира, тъй като му свалили номерата на колата и отнели документите.
Съдът кредитира показанията на св. А., тъй като същата има непосредствени
възприятия относно установените от нея факти, показанията й са обективни и намират опора
в приетите по делото писмени доказателства и в частност- амбулаторен лист и рецепта.
Видно от последния, ищецът е бил прегледан от специалист на **** г., като му е поставена
диагноза ******, а констатираното му обективно състояние напълно съответства на
описаното от св. А. А. - „***, ***, без физически наранявания, **** - *****“.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу
ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК,
като в последствие наказателното производство е прекратено с постановление на
прокуратурата, защото е прието, че деянието не съставлява престъпление.
При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на
Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратурата на Република
България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били
налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и
достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са
били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно
причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния
държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на
общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия
на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно
производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и
неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо
3
него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът
за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анагажират от ищеца доказателства.
В хода на настоящото производство ищецът ангажира писмени и гласни
доказателства за установяване на твърденията си претърпени неимуществени вреди- ***,
****, *****, неудобство от подвигнатото му незаконно обвинение и *** за срок от ***** в
**** ****.
За уважаване на исковата претенция с оглед нейната правна квалификация е
необходимо да се установи, че преживените от страната негативни емоции са следствие
именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези
негативни последици, като св. показания са основно в тази насока. Настоящият съдебен
състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е от естество да
причини състояние на стрес, напрежение, притеснения и тревожност, но справедливият
според съда размер, определен по критериите на чл. 52 от ЗЗД възлиза на сумата от 1000
лева, поради което и искът за неимуществени вреди ще се уважи в този размер, а за
разликата до пълния претендиран от ищеца размер от 10 000 лева искът ще се отхвърли,
като неоснователен.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете
факта, че повдигнатото спрямо ищеца обвинение не е за тежко престъпление по смисъла на
НК, производството е приключило в изключително кратки срокове – в рамките на 3 дни,
като в деня следващ резултатите от химическото изследване производството е прекратено с
Постановление на представител на РП-Пловдив, както и факта, че ищецът вече е осъждан за
идентично престъпление и интензитета от негативни изживявания е по-нисък от този на
лице с чисто съдебно минало.
Отделно от това при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде отчетен и факта, че с Постановление на РП-Пловдив ищецът е бил незаконно задържан
за срок от 72 часа в следствения арест, с което е засегнато и правото му на свободно
придвижване.
Принципно обезщетението за неимуществени вреди е дължимо ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на
досъдебното производство или в случая – от 07.12.2018г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото, а именно частично уважаване на исковата претенция, на
ищеца се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от иска, което възлиза на сумата от 25 лева, като изцяло се дължи и
заплатената държавна такса в размер на 10 лева. Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на В. Д. М. с ЕГН: **********, с настоящ адрес в гр. П., ул. „Д.“
№ * и постоянен адрес в с. Т.,Общ. Л., ул. „Е. Е. Б.“ № ** сумата от 1000 лева /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди следствие на
незаконно обвинение по БП № *** г. по описа на 01 РУ при ОДМВР гр. П., пр.пр. № ****г.
по описа на РП-П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2018г. до
окончателното изплащане, като за разликата над уважения размер до претендирания
размер от 10 000 лева отхвърля предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди,
като недоказан.
4
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на В. Д. М. с ЕГН: **********, с настоящ адрес в гр. П., ул. „Д.“
№ * и постоянен адрес в с. Т., Общ. Л., ул. „Е. Е. Б.“ № *, сумата от 25 лева /двадесет и пет
лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска, както и сумата от 10 лева /десет лева/, представляваща направени
по делото разноски за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5