№……………./22.12.2021
г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав,
в публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди
двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д. ДИМИТРОВ
при участието секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело
№12780 по описа на Варненски
районен съд за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
от страна на Етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, ул. ж.к. „****"
106, вх.8 чрез управителя „****" ООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „****" № 101, представлявано от ****, чрез адв. Д.С. - Варненска адвокатска колегия, съдебен адрес:***,
против И.Д.Г., ЕГН: ********** с адрес: ***, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.6, ал.1, т 10 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде с
което да бъде признато за установено, че И.Д.Г. дължи на Етажна собственост с
административен адрес: гр. Варна, ж.к. „****" 106, вх.8 чрез управителя „****“
ООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „****" №
101, представлявано от **** сумата в общ размер от 294,00 лева /двеста
деветдесет и четири/, в това сумата от 216,00 лева/двеста и шестнадесет лева/,
дължими за периода от юни 2017 г. до май 2020 г., представляваща
такси към етажната собственост за поддържка и
управление на общите части, определени с Решение на Общото
събрание на ЕС проведено на 02.05.2017 г., сумата от 18 лева – представляваща такса за поддръжка на сградна абонатна станция на парна инсталация за периодите
ноември 2017 г. до април 2018 г.; ноемрви 2018 г. до
април 2019 г. и ноември 2019 г. до април 2020 г., определени с Решение на Общото събрание
на ЕС от 26.10.2016 г., както и сумата от 60 лева, представляваща разходи по изпълняване
изисквания и предписания относно пожарната безопасност на сградата, дадени от
ОДПБЗН при ОДМВР-Варна, съгласно Решение на Общото
събрание на ЕС от 29.11.2017 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в
исковата и уточняващата молба, че с решение на Общото събрание на 21.05.2018 г.
на етажната собственост, „****“ ООД е избран за управител на Етажната
собственост с административен адрес: ж.к. „****“ 106, вх.8 за срок от 12
месеца, считано от юни 2018 г. Твърди се, че на 01.06.2018 г. е подписан
договор, с който е възложено управлението на етажната собственост. Твърди се,
че на събрание на ЕС от 30.10.2019 г. в т.4 от протокола е поставен въпроса за
продължаване на мандата на „****“ ООД. Съгласно чл. 17, ал.2, т.7 от ЗУЕС и
поради липса на мнозинство на повече от 67 на сто от собствениците на ид. части от общите части на сградата, решение за
продължаване на мандата не е взето. Съгласно чл. 21, ал.2 от ЗУЕС управителят
продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управител, като към
настоящият момент няма избран нов управител на ЕС.
Твърди се,
че отв.И.Д.Г. е собственик на апартамент № 46 с
адрес: гр. Варна, ж.к. „****“ 106, вх.8, находящ се
на ет.10. Твърди се, че с Решениие на Общото събрание
на Етажната собственост проведено на 02.05.2017 г., протоколирано в т.3 е
прието, че разпределението на таксите се запазва каквото е било до момента, а
именно: на етажи от 1-ви до 3-ти включително по 3 лева на брой обитател и 1 лев
на апартамент, а от 4-ти етаж вкл. нагора по 5 лева
на обитател и 1 лев на апартамент. Твърди се, че тъй като отв.И.Д.Г.
притежава ап.46, който се намира на 10-ия етаж, в регистрите на фирмата
домоуправител е записано, че ап. 46 се обитава от 1 човек, поради, което същата
дължи по 6 лева месечно /5лв. за обитател и 1лв. за апартамент/, за периода от
юни 2017 г. до май 2020 г. или общо 216 лева за целия период. Броят на
обитателите за ап. 46 е потвърден и на 09.10.2018 г. с т.2 от протокола за
проведено ОС на ЕС от същата дата. В общата сума от 6 лева месечно били
включени всички задължения по поддръжка, режийни, управление на ЕС и фонд
„Ремонт“, като сумата е дължима ежемесечно. Твърди се, че отв.Г.
не е заплащала дължимите такси към Етажната собственост в размер на 216,00 лева
за периода от юни 2017 г. до май 2020 г.. Таксите за посочения период са
разпределени по следния начин:
Твърди се,
че с Решение на ОС на ЕС от 26.10.2016 г. в т.5 от протокола е избран за
отговорник на абонатната станция, като за този ангажимент ще се заплаща по 55
лева на месец, разпределен по 1 лев на апартамент, дължими през зимните месеци,
поради което сумата се начислява за периода от ноември до април на следващата
година, т.е. за целия период от 18 месеца, задължението е в размер на общо 18
лева. Този начин на заплащане и размера на задължението били потвърдени и с Решение
на ОС на ЕС на 29.11.2017 г., видно от т.3 в протокола.
Твърди се,
че освен ежемесечните дължими такси към етажната собственост, отв.И.Д.Г., дължи и сумата от 18 лева за парно, за
периодите ноември 2017 г. до април 2018 г.; ноември 2018 г. до април 2019 г. и
ноември 2019 г. до април 2020 г.
Твърди се,
че с Решение на ОС на ЕС от 29.11.2017 г, видно от т.2 на протокола е прието да
се събират по 60 лева на апартамент до 15 януари 2018 г за покриване
разпореждането на пожарната и по-конкретно за приетата оферта от ап.7 на
стойност 2700 лева с ДДС. Дадена била възможност на етажните собственици да
заплатят сумата от 60 лева или на веднъж до 15 януари 2018 г. или на два пъти
през месеците декември 2017 г. и януари 2018 г.
Твърди се,
че при проведено Общо събрание на Етажната собственост от 30.10.2019 г. е взето
решение да се завежда съдебна процедура срещу собственика на ап.46, тъй като
той е с най големи задължения към ЕС, видно от т.2 на протокола.
Твърди се,
че на 12.06.2020 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу И.Д.Г., за сумата от 294,00 лева, представляваща такси
към етажната собственост в размер на 216,00 лева за периода от юни 2017 г. до
май 2020 г., 18 лева за парно за периодите ноември 2017 г. до април 2018 г.;
ноември 2018 г. до април 2019 г. и ноември 2019 г. до април 2020 г. и 60 лева
за пожарна безопасност, по което е образувано ч.гр.д. 6344/2020 г., 49 състав
по описа на PC – Варна и е издадена Заповед за изпълнение № 2642/15.06.2020 г.
Предвид постъпилото възражение, за ищецът възниква правния интерес от завеждане
на настоящото исково производство.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника И.Д.Г., чрез процесуален
представител – адв.Константин Смолецов,
с който се оспорва, че ответникът е собственик на посочения в исковата молба
апартамент в Етажната собственост. Изтъква се, че ответницата не обитава процесния имот. Навежда твърдения за нищожност на проведени
Общи събрания на Етажната собственост, взетите на тях решения, както и
сключените договори с домоуправителя. Оспорва претендираните
суми, като заявява, че не обитава процесния
апартамент, а по отношение останалите претенции възразява за нищожност на взетите
решения, с които се формират.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца не се представлява. В нарочна
молба поддържа изцяло исковите претенции.
Процесуалният
представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
между страните, че ответникът е собственика на обект в сграда в режим на Етажна
собственост с административен адрес: гр. Варна, ж.к. „****“ 106, вх.8, находящ се на ет.10, апартамент № 46.
Представено
от ищеца по делото са Решения
на ОС на ЕС от 26.10.2016 г. С решение по т.5 от протокола етажният собственик ****е избран за отговорник на
абонатната станция, като за този
ангажимент ще му се заплаща по 55 лева
на месец, разпределен по 1 лев на апартамент,
дължими през зимните месеци, поради което сумата
се начислява за периода от
ноември до април на следващата
година, т.е. за целия
период от 18 месеца, задължението е в размер на общо
18 лева. От приложените
Решения по т.3
на ОС на ЕС от
29.11.2017 г. се установява, че този начин на заплащане
и размера на задължението били потвърдени. С Решение по т.2 от протокола от проведеното ОС на ЕС от 29.11.2017 г. е
прието да се събират по
60 лева на апартамент до 15 януари 2018 г за покриване разпореждането на пожарната и по-конкретно за приетата оферта от ап.7 на стойност
2700 лева с ДДС, като на етажните
собственици
била предоставена възможност да заплатят
сумата от 60 лева или на
веднъж до 15 януари 2018 г. или на два пъти
през месеците декември 2017 г. и януари 2018 г.
От текста на Решениие по т.3 от протокола от Общото събрание на Етажната
собственост проведено на 02.05.2017 г. е прието, че разпределението
на таксите се запазва каквото
е било до момента, а именно: на етажи от
1-ви до 3-ти включително по 3 лева на
брой обитател и 1 лев на апартамент,
а от 4-ти етаж вкл. нагора
по 5 лева на обитател и 1 лев на апартамент.
При така
установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК.
Искът е
предявен след провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано
възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в
разпоредбите на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
В тежест на
ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на
вземането, за което е издадена процесната заповед за
изпълнение, а именно: наличието на валидно решение на ОС на ЕС за събиране на
такса за управление и поддръжка на общите части, на такси за парна сградна инсталация, както и разходи по изпълняване на
указания относно пожарна безопасност от всеки собственик на самостоятелен обект
в сградата в определен размер и за определен период, обстоятелството, че
ответникът е собственик на посочения недвижим имот в процесната
сграда, както и размера на дължимите такси за съответния период. Ответникът
следва да докаже правопогасяващ факт (плащане,
давност и др.).
Не е спорно
по делото, че ответникът е собственик на апартамент 46 в жилищната сграда,
представляваща етажна собственост.
Съгласно
взетото решение по т.5 от протокол на ОС на ЕС от 26.10.2016 г. етажният собственик ****е избран за отговорник на
абонатната топлоснабдителна станция в сградата, като за
този ангажимент му се
дължат по 55 лева на месец,
разпределен по 1 лев на апартаментв Етажната собственост, дължими през зимните месеци,
поради което сумата се начислява
за периода от ноември до
април на следващата година. Съгласно Решения по т.3 на ОС на ЕС от 29.11.2017 г., регламентирания на 26.10.2016г. начин на заплащане и размера на задължението
са потвърдени.
Ответникът не представя доказателства за заплащане на
тези суми, поради което съдът приема, че за целия период от
18 месеца, задължението е в
размер на общо 18 лева.
Съгласно Решение по т.2 от протокола от проведеното ОС на ЕС от 29.11.2017 г. е
прието да се събират по
60 лева от апартамент, дължими до 15 януари 2018 г.
за изпълняване разпореждането на ПБЗН при ОДМВР-Варна, като на етажните собственици била предоставена възможност
да заплатят сумата от 60 лева
или на веднъж
до 15 януари 2018 г. или на два
пъти през месеците декември 2017 г. и януари 2018 г. Ответникът не
представя доказателства за заплащане на посочената сума.
Съгласно Решение по т.3 от протокола от Общото събрание на Етажната
собственост проведено на 02.05.2017 г. е прието, че разпределението
на таксите за поддръжака на общите части се запазва каквото е било до момента,
а именно: за етажи от 1-ви до
3-ти включително по 3 лева на брой
обитател и 1 лев на апартамент, а от 4-ти етаж вкл.
нагора по
5 лева на обитател и 1 лев на апартамент. Безспорно е, че ответницата притежава апартамент на етаж 10, т.е.
дължимата такса е 5 лв. за етажа, на който е разположен обекта. В същото време
предвид факта, че се претендира сума от 1 лв., т.е. за един обитател, съдът
приема, че не следва бъде изследвано обстоятелството, колко реално са били
обитателите през процесния период. Обстоятелството
дали ответницата лично, или нейното семейство, или наематели обитават жилището
е без значение за дължимостта на таксите, както и за
изпълняване решенията на общото събрание на Етажната собственост. От текста на
т.3 от Протокола от проведено общо събрание на 29.11.2017г. е видно, че е взето
решение да бъде открита ответницата, за да бъде уведомена, че нейният наемател
не заплаща дължимите такси за ап. 46.
По направените от ответника възражения относно на взетите решения на
съвместното общо събрание:
Доколкото
липсват данни да са атакувани
по реда на
чл. 40 от
ЗУЕС, следва да се приеме, че
въпросните решения са стабилизирани и подлежат на изпълнение
от всички етажни собственици в комплекса, включително и от ответницата, като възраженията й за тяхната ненезаконосъобразност
и невалидност са недопустими в настоящото производство по следните съображения:
Решенията
на общото събрание на етажната
собственост са особен вид многостранни
правни актове на неперсонифицирана общност от лица,
насочени към постигане на обща
цел. Съгласно чл.
6, ал. 1,
т. 8 от ЗУЕС след влизането им в сила са задължителни
за всички етажни собственици, включително за тези които са
гласували против, за неучаствалите във вземането им,
а съобразно чл. 11, ал. 4 от ЗУЕС – обвързват и новите собственици, ползватели и обитатели. Тяхната действителност и законосъобразност
е предпоставена от спазване на особените
изисквания на ЗС и ЗУЕС за свикването, състава, представителството, кворума, гласуването и предметната компетентност на събранието, които дерогират приложението на общите правила за невалидност на сделките. За разлика от нищожността
на последните, на която може
да се позове
всеки заинтересован, и то безсрочно, контролът
за законосъобразност на решенията на
общото събрание на етажната собственост
е уреден в чл. 40 от ЗУЕС като
съдебен и е ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска, който
тече от узнаването
на решението. От чл. 40, ал
1 от ЗУЕС е лимитирана и активната процесуална легитимация, с каквато разполагат само притежателите на обекти от етажната
собственост. Правомощията на
съда са ясно
дефинирани. Отмяната на
решението на етажната собственост може да се
иска при нарушаване на процедурата
и императивни норми. Оценката
на тежестта на порока – и по-конкретно
кога води до невалидност и кога до незаконосъобразност
на решението, е в прерогативите на съда, сезиран с оспорването му. Затова извън определения
от закона срок не може
да се иска
отмяна нито на нищожните, нито
на незаконосъобразните решения (в този смисъл Решение № 39/19.02.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о.).
Предвид
горното съдът приема,
че не следва
да бъде ревизирана волята на съвместното
общо събрание, а трябва безкритично да я зачете. Поради това, независимо
дали дължимите вноски за такса за управление и поддръжка на общите части, на такси за парна сградна инсталация, както и разходи по изпълняване на
указания относно пожарна безопасност от всеки собственик на самостоятелен обект
в сградата са правилно разпределени, не може да
ги преизчисли, включително и ползвайки специалните знания на вещо лице,
а следва да основе извода си
за величината им от протоколите от проведени общи събрания, с които са
взети решения за определянето им.
Ответникът е
спорил посочените решения на ОС на ЕС като взети в нарушение на изискванията на
ЗУЕС. Следва да се има предвид, че всички изложени аргументи в отговора на
исковата молба за незаконосъобразност на решенията са относими
към процедурата за отмяна на решение на ОС на ЕС по чл.40 от ЗУЕС. Съгласно
ал.2 на посочената разпоредба срокът да се иска отмяна на решението е 30-
дневен от получаването му, който в настоящия случай е пропуснат и по отношение
на двете относими към спора решения на ОС на ЕС.
Доколкото решенията не са отменени по законоустановената
процедура същите следва да бъдат съобразявани от всички етажни собственици,
независимо дали са приети в нарушение на правилата на ЗУЕС.
В този
смисъл следва да се счита, че претендираният от ищеца
размер съответства на приетите решения.
По
гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен за сумата в общ размер от 294,00 лева
/двеста деветдесет и четири/, в това сумата от 216,00 лева/двеста и шестнадесет
лева/, дължими за периода от юни 2017 г. до май 2020 г., представляваща такси към етажната собственост за поддържка
и управление на общите части, определени с Решение на Общото
събрание на ЕС проведено на 02.05.2017 г., сумата от 18 лева – представляваща такса за поддръжка на сградна абонатна станция на парна инсталация за периодите
ноември 2017 г. до април 2018 г.; ноемрви 2018 г. до
април 2019 г. и ноември 2019 г. до април 2020 г., определени с Решение на Общото събрание
на ЕС от 26.10.2016 г., както и сумата от 60 лева, представляваща разходи по изпълняване
изисквания и предписания относно пожарната безопасност на сградата, дадени от
ОДПБЗН при ОДМВР-Варна, съгласно Решение на Общото
събрание на ЕС от 29.11.2017 г.
На ищеца се
следва и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от иска. Ищецът е направил разноски в размер на 125 лева за
платена държавна такса. Ищецът не представя договор за правна помощ и
съдействие, а единствено пълномощно за процесуален представител. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 385 лева, които следва да
бъдат репарирани от ответника.
Мотивиран от
горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Д.Г., ЕГН: **********
с адрес: *** дължи на Етажна
собственост на сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. ж.к. „****" 106,
вх.8, представлявана от управителя „****“
ООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „****“ №
101, представлявано от ****, следните суми: сумата от 294,00 лева /двеста деветдесет и четири/, в това сумата
от 216,00 лева/двеста и шестнадесет лева/, дължими за периода от юни 2017 г. до
май 2020 г.,
представляваща такси към етажната собственост за поддържка и управление на общите части, определени с Решение на Общото събрание
на ЕС проведено на 02.05.2017 г., сумата от 18 лева
– представляваща такса за поддръжка на сградна
абонатна станция на парна инсталация за периодите ноември 2017 г. до април 2018
г.; ноемрви 2018 г. до април 2019 г. и ноември 2019
г. до април 2020 г., определени с Решение на Общото
събрание на ЕС от 26.10.2016 г., както и сумата от
60 лева, представляваща разходи по изпълняване изисквания и предписания относно
пожарната безопасност на сградата, дадени от ОДПБЗ, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
12.06.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед №
2642/15.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 6344/2020г. по описа на ВРС, на осн. чл.
422 ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.Г.,
ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати на Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. ж.к. „****" 106,
вх.8, представлявана от управителя „****“
ООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „****“ №
101, представлявано от ****, сумата от 125 лева/сто двадесет и пет лева/,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от
385 лева/триста осемдесет и пет лева/, представляваща направени в заповедното
производство разноски, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен
съд - Варна: