№ 208
гр. гр.Несебър, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Административно
наказателно дело № 20222150200635 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на С. П. С., ЕГН
**********, против Наказателно постановление № 22-0304-000397/17.06.2022 г. на
Началник Сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от същия закон, на жалбоподателят са
наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1000 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. Твърди се, че са допуснати съществени
процесуални нарушения, като се моли атакуваното постановление да бъде отменено. В
съдебно заседание жалбата се поддържа.
Административно- наказващият орган, редовно уведомен, не изпраща
представител, като взема писмено отношение по жалбата в смисъл за нейната
неоснователност.
Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо право на жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 637446/23.05.2022 г. е съставен за това, че на същата дата, около 22.45 ч., в
КК „Слънчев бряг”, на алеята пред хотел „А.“, посока х. „С.“- х.“Х.“, жалбоподателят
управлявал лек автомобил „Н.” с ДК № *********, след употреба на алкохол,
установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, отчел 0,97 промила. Данните
1
били показани на водача, бил издаден талон за медицинско изследване. С това си
деяние същият бил нарушил нормата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по
пътищата.
Административнонаказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че
деянието е извършено виновно и издал наказателното постановление.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност
видно от приложената по делото заповед.
От показанията на разпитаният в хода на съдебното производство св. М. се
установи, че действително на посочените в акта дата, час и място жалбоподателя бил
спрян за проверка. Същият бил поканен да бъде изпробван с техническо средство,
което отчело 0,97 промила алкохол. Издаден е бил талон за медицинско изследване,
които водача отказал да подпише и не се е възползвал.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на
жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и
впоследствие издадено наказателно постановление. Наведеното твърдение за
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН не се споделя от настоящата инстанция. В
Наказателното постановление с достатъчна яснота и конкретика са изложени фактите и
обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за извършено административно
нарушение. Видно от приложеният по делото талон за изследване № 131405, такъв е
бил издаден на място, което обстоятелство е отразено и в АУАН /включително с
посочване на номера на талона/, разписан от жалбоподателя без възражения. Въпрос на
лична преценка на водача е дали и кой от съставените му документи ще подпише и
кой- не, в което наличие на логика не следва да се изисква. В талона е посочено, че С. е
отказал да подпише същия, което е удостоверено с подписа на един свидетел, поради
което изложените в жалбата твърдения, че талон не е бил издаван, не отговарят на
обективната действителност. Отказвайки да се възползва от дадената му възможност за
изследване на кръвта, жалбоподателя сам се е поставил в невъзможност да докаже, че
не управлява след употреба на алкохол, в случай, че това е било така. С отказа да даде
кръв жалбоподателят на практика се е съгласил с показанията на техническото
средство, поради което правилно същия следва да носи административна отговорност
за извършеното.
При определяне размера на наложените наказания не е допуснато нарушение.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, същата
разписва, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, лице, което управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8
на хиляда до 1,2 на хиляда включително- за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Санкциите са в сочените от закона размери и вид.
С оглед на така изложеното по- горе жалбата следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0304-000397/17.06.2022 г.
на Началник Сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от същия закон, на С. П. С., ЕГН
**********, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1000 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3