РЕШЕНИЕ
№ 3783
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110206760 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-4332-003426/09.03.2023 г., издадено
от началника на Сектор към ОПП-СДВР, на М. А. Л. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и „глоба” в размер на 100
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за
извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП,
изразяващи се в това, че на 19.12.2022 г., около 15.40 часа, в гр. София по ул.
„Проф. Иван Георгов“ № 1А, на паркинга на фирма „Карго планет“
управлявал влекач марка „Даф“, модел „ХФ 510“ ФТ с рег. № , като при
извършване на маневра отклонение наляво реализира ПТП в паркиран отляво
с.а. „Ивеко“ с рег. № , като му нанася материални щети на дясно странично
огледало, след което напуска произшествието без да уведоми службата за
контрол на МВР по територия.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице М. А. Л., с която са иска неговата отмяна поради
незаконосъобразността му. Твърди се, че водачът на другия автомобил е
1
проявил вербална и физическа агресия към него, като е напуснал процесния
паркинг около час след случая. С оглед на това, от съда се иска да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно.
Наказващият орган не се явява в хода на съдебното производство по
делото и не изпраща свой процесуален представител.
Процесуалния представител на жалбоподателя поддържа подадената
жалба по изложените в същата съображения. Посочено е, че от показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели е установена
различна фактическа обстановка, а именно, че сигналът на тел. 112 е подаден
два часа след случилото се. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени
атакуваното НП, като присъди в полза на жалбоподателя направените по
делото разноски.
Жалбоподателят поддържа казаното от процесуалния му представител,
като няма какво да добави.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 19.12.2022 г., около 15.40 часа, св. Р. паркирал управлявания от него
специален автомобил марка „Ивеко“ с рег. № на паркинга на фирма „Карго
планет“, находящ се в гр. София, ул. „Проф. Иван Георгов“ № като изчаквал
натоварването му с мотокар. В този момент покрай горепосочения автомобил
преминал, движейки се направо към склада на фирма „Карго планет“, влекач
марка „Даф“, модел „ХФ 510 ФТ“ с рег. № , управляван от М. А. Л., към
който било прикачено полуремарке с неустановен по делото регистрационен
номер.
При преминаването покрай паркирания с.а. марка „Ивеко“, М. Л. закачил с
2
управлявания от него влекач дясно странично огледало на последния, като
последното се счупило. След това М. Л. паркирал товарния автомобил пред
склада на фирма „Карго планет“ и служители на дружеството започнали да го
разтоварват. В този момент при жалбоподателя Л. дошъл св. Р К, който му
казал, че преминавайки покрай паркирания автомобил „Ивеко“, е счупил
дясното му странично огледало. М. Л. му казал „Спасявай се“, при което св. К
подал сигнал на тел. 112.
След като товарното ППС с влекач марка „Даф“ с рег. № било
разтоварено, М. Л. се качил в последния, като искал да си тръгва. В този
момент св. К му казал, че е извикал служители на МВР, но въпреки това М. Л.
не изчакал пристигането на последните, а напуснал местопроизшествието в
неизвестна посока.
След около час на място пристигнал екип на ОПП-СДВР, който снел
писмени сведения от св. К, който описал причините за възникналото ПТП,
като им казал й регистрационния номер на влекача марка „Даф“, управляван
от жалбоподателя Л.. На място били съставени протокол и скица за ПТП,
както и докладна записка по случая.
На 16.02.2023 г. М. А. Л. попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която
признал, че на процесната дата, час и място е управлявал влекач марка „Даф“
с рег. № , но заявил, че е напуснал местопроизшествието поради проявена
физическа и вербална агресия от страна на водача на другия автомобил.
Въз основа на приложените по преписката писмени доказателства, св. С.,
на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП-СДВР, съставил АУАН с бл.
№ 201096/16.02.2023 г. срещу М. А. Л. за извършени от последния
административни нарушения по чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 23-4332-003426/09.03.2023 г. от началника на Сектор към
ОПП-СДВР, с което за описаните в АУАН административни нарушения на М.
Л. били наложени съответни административни наказания.
НП било връчено на М. Л. на 04.05.2023 г., като в законоустановения 14-
дневен срок (на 09.05.2023 г.) последният подал жалба срещу НП, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
3
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите С А Д, Р. и С С Д; справка-картон на водача;
докладна записка; декларация по чл. 188 ЗДвП; скица и протокол за ПТП;
справка от Дирекция „Национална система 112“-МВР и Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В
този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на св. Р., който е свидетел
очевидец на настъпилото ПТП. Последният е категоричен, че докато е
изчаквал натоварване на паркирания на процесното място специален
автомобил, последният е бил ударен от преминаващия направо покрай него
влекач марка „Даф“ с рег. № . Това обстоятелство не се оспорва и от самия
жалбоподател, който в попълнената писмена декларация заявява, че
действително е видял, че при преминаване покрай автомобила е счупил
дясното му странично огледало. Спорният момент по делото е дали св.
Качанов е проявил агресия по отношение на М. Л., както и дали последният е
бил наясно, че св. Качанов е извикал органите на МВР във връзка с
настъпилото ПТП. В случая съдът счита, че следва да се кредитират
показанията на св. Качанов в тази насока, който е категоричен, че е уведомил
М. Л. за обстоятелството, че е подал сигнал на тел. 112 и изчаква идването на
служители на ОПП-СДВР, но въпреки това, последният си е тръгнал. Св.
Качанов е категоричен и че не е употребил физическа или вербална агресия
към М. Л., поради което твърденията на жалбоподателя в тази насока се
явяват изолирани. Единствено св. Станислав Димитров заявява в своите
показания в хода на съдебното следствие, че е разбрал, че св. Качанов е
„налитал“ и е псувал М. Л., но същият твърди, че не е бил очевидец на цялата
ситуация, а показанията му в по-голямата си част се явяват производни от
заявеното му от други служители на „Карго планет“.
Следва да се кредитират и показанията на св. Станислав Донков, които
обаче са информативни единствено относно процедурата по съставяне на
АУАН, доколкото последният не е очевидец на извършеното нарушение, а е
съставил АУАН въз основа на приложените писмени доказателства и
попълнената декларация по реда на чл. 188 ЗДвП от страна на жалбоподателя
Л..
4
От протокола за ПТП се установява, че вследствие на извършената
маневра е настъпило ПТП между двата автомобила, при което са били
причинени щети по дясно странично огледало на с.а. „Ивеко“. От заявеното
от св. Качанов и отразено в приложената по делото докладна записка, се
установява, че след настъпване на ПТП М. Л. е напуснал
местопроизшествието.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК, като
относими към предмета на доказване по същото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят М. А. Л. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие с причинени
само имуществени вреди, е длъжен, ако между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска
местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените
му указания. В настоящия случай по безспорен начин се установи, че е
настъпило ПТП само с причинени имуществени вреди на с.а. „Ивеко“, като не
е имало съгласие между св. Качанов и жалбоподателя Л. относно
обстоятелствата, свързани с настъпването му, поради което последният е
следвало да остане на местопроизшествието, да уведоми служители на СДВР
и да изпълнява дадените му указания. В случая М. Л. не е изпълнил
регламентираното в посочената разпоредба от ЗДвП задължение, като,
съзнавайки, че св. Качанов е подал сигнал до ОПП-СДВР, е напуснал
местопроизшествието без да изчака идването на техни служители, нито е
сигнализирал органите на МВР за причиненото ПТП.
В случая обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, доколкото в нарушение на
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в последните не са
описани всички факти и обстоятелства, касаещи извършване на
административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. В случая в
5
АУАН и НП не е описано наличието на съществен признак от обективната
страна на административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, а
именно, че е имало причинени само имуществени вреди от ПТП и че е имало
разногласие между участниците в ПТП относно причините за настъпването
му. Наличието или не на съгласие между участниците в ПТП относно
обстоятелствата, свързани с настъпването му, е от съществено значение с
оглед конкретните им задължения в тази насока. Така, ако е налице съгласие
относно причините за настъпване на ПТП и вината на конкретния водач,
участниците в ПТП следва да изпълнят задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б“ ЗДвП, а ако няма такова съгласие – по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. В
конкретния случая нито в АУАН, нито в НП, са описани факти за наличието
на посочения обективен съставомерен признак от вмененото на
жалбоподателя административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
ЗДвП, поради което е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване процесуалните права на санкционираното
лице, поставяйки го в невъзможност да разбере фактическите и правни рамки
на вмененото му „административно обвинение“ в тази му част.
С оглед на изложеното, атакуваното НП се явява незаконосъобразно в тази
си част поради неправилното приложение на процесуалния закон.
По отношение на второто от вменените на жалбоподателя М. Л.
административни нарушения, а именно това по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, в случая не
се събраха доказателства да е извършено такова нарушение. Съгласно
посочената разпоредба водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. В случая на жалбоподателя Л. е вменено, че е
извършвал маневра „отклонение наляво“, при което е причинил ПТП с
паркирания автомобил. На първо място, от събраните по делото
6
доказателства, вкл. и показанията на св. Качанов, водач на пострадалия
автомобила марка „Ивеко“, по категоричен начин се установи, че т.а. „Даф“ с
рег. № , управляван от М. Л., е преминавал направо покрай паркирания с.а.
„Ивеко“. В този смисъл са и приложените по делото скица и протокол за
ПТП. Не се установява и с.а. „Ивеко“ да се е движил след, преди или да е
минавал покрай т.а. „Даф“, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 25, ал. 1
ЗДвП. С оглед на това по делото не се събраха никакви доказателства за
извършване на маневра „отклонение наляво“, така както се твърди в АУАН и
НП. Напротив, по категоричен начин се установи, че т.а. „Даф“ се е движил
напред и направо, преминавайки покрай паркирания с.а. „Ивеко“. С оглед на
това в случая не се доказа от фактическа страна извършването на някоя
измежду посочените в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП маневри, още по-
малко твърдяната такава „отклонение наляво“. В случая е доказано
извършването на административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
доколкото М. Л. не е контролирал непрекъснато ППС, което е управлявал,
вследствие на което е причинил процесното ПТП. Доколкото обаче не е
повдигнато такова „административно обвинение“ на жалбоподателя и се
касае за съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, то по
аргумент на противното от разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН съдът
няма правомощие да измени обжалваното НП в тази му част като
преквалифицира извършеното административно нарушение в по-леко
наказуемо такова. С оглед на това, обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и в останалата си част, касаеща извършено от
жалбоподателя административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, макар и не по изложените в нея съображения, поради което
атакуваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно – издадено при
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
жалбоподателят има право на присъждане на направените разноски по делото.
На л. 33 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие, с които
е определено адвокатско възнаграждение на адв. С. за изготвяне на жалбата и
процесуалното представителство на жалбоподателя по делото в общ размер
на 750 лева, които са били заплатени в деня на подписване на договора за
7
правна защита и съдействие. Предвид липсата на релевирано възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът не следва да
се произнася в тази насока. С оглед на изложеното, ОПП-СДВР следва да
бъде осъдена да заплати на М. А. Л. сумата от 750 лева, представляваща
направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 23-4332-
003426/09.03.2023 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с
което на М. А. Л. са наложени административни наказания „глоба” в размер
на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и
„глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ ЗДвП.
ОСЪЖДА Отдел „Пътна полиция“-СДВР да заплати на М. А. Л. с ЕГН
********** сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща
заплатени от последния разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8