№ 3492
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110212421 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. А. Ц., ЕГН ********** чрез адв. Л. В.
срещу наказателно постановление (НП) № 22-4332-015665/22.08.2022 г.,
издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т. 2 б. „Б” от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че нито
в АУАН, нито в НП не е посочено от ПТП да е предизвикано нараняване или
смърт на хора или повреда на ППС и т.н., съобразно дадената в параграф 6 на
т.3 от ДР на ЗДвП легална дефиниция на понятието пътно-транспортно
1
произшествие. Поддържа се, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати
нарушения на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1 т.5 от ЗДвП, като не е направено ясно и
точно описание на вмененото на жалбоподателя нарушение, нито пък са
налице доказателства, жалбоподателят да е разбрал за реализираното ПТП.
Като съществено процесуално нарушение се отчита и необсъждането на
възраженията срещу АУАН.
В съдебно заседание жалбоподателят – И. А. Ц., редовно призован не се
явява, представлява се от адв. В., който пледира за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, като счита, че не е установено по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е бил участник в ПТП и впоследствие
не е изпълнил задълженията си като такъв. Намира, че ако ударът се е случил
по начина, посочен от свидетеля П., то автомобилът на жалбоподателя би се
завъртял около оста си. Счита, че жалбоподателят не е разбрал, че е станал
участник в ПТП. Според адв. В. съставените от служителите на ОПП-СДВР
документи не установяват реализирането на ПТП и последиците от него. От
съда се иска отмяна на НП, като изрично се заявява, че при такъв изход от
делото не се претендират разноски.
Въззиваемата страна – началник – сектор „Административно
обслужване” при ОПП-СДВР, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 01.04.2022 г. в гр. София свидетелят Д. П. П. управлявал лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“ с рег. № *********, движейки се по
ул. „Инж. Георги Белов“ с посока ж.к. „Младост - 3“. Успоредно с него в
банкета се движел лек автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“ с рег. №
********* управляван от жалбоподателя И. А. Ц.. Срещу магазин „*****“
последният предприел маневра отклонение наляво с цел да се включи в
пътната лента, в която се движел свидетеля П., при която маневра със задната
част на управлявания от него автомобил ударил в предната част автомобила
на свидетеля П.. След удара жалбоподателят не спрял, за да установи вредите
от ПТП, а ускорил скоростта си на движение. Свидетелят П. последвал
автомобила на жалбоподателя, заснел регистрационния му номер и позвънил
на тел. 112, за да подаде сигнал за случилото се.
На място били изпратени екип от ОПП-СДВР, сред които свидетелят А.
П. и неговият колега И.И. От свидетеля П. били снети сведения и бил
2
съставен протокол за ПТП № 1829695/01.04.2022 г. и скица. На 25.07.2022 г.
жалбоподателят подал декларация в ОПП- СДВР, в която изразил
становището си във връзка с процесното ПТП, но не посочил друго лице да е
управлявало автомобила му на инкриминираната дата.
С оглед горното на 25.07.2022 г. Ц.Х. Ц. – младши автоконтрольор в
ОПП- СДВР съставил срещу жалбоподателя и в негово присъствие акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 201603/25.07.2022 г.
Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без
възражения. Такива не постъпили и впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН на 22.08.2022 г. началникът на
сектор „Административно обслужване” при ОПП - СДВР издал обжалвано
наказателно постановление. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя
Ц. на 07.09.2022 г., а на 21.09.2022 г. била депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите Д. П. П., А. К. П., както и приобщените по
надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства: протокол за ПТП и скица, справка „картон на водача” за И. А. Ц.,
декларация от И. А. Ц., заповед № 513з-242/12.01.2016 г. на директора на
СДВР, заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи, копие от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Д. П. П., доколкото
същия се явява очевидец на ПТП, тъй като именно той е управлявал
автомобила, с който жалбоподателят И. А. Ц. е реализирал ПТП, като
съобщава обстоятелства относно мястото и механизма на реализирането му.
Показанията на свидетеля са подробни, последователни и информативни,
като отразяват преките му впечатления във връзка с реализираното ПТП,
поведението на другия водач и неговото собствено поведение преди, по време
и след реализиране на ПТП. Свидетелят подробно изясни, че автомобилът,
който се движел успоредно с него ускорил, за да се включи в пътната лента
пред автомобила на свидетеля, при което със задната си част ударил
автомобила на свидетеля в предната му част. В подкрепа на показанията на
свидетеля са и писмените доказателства по делото – протокол за ПТП, в
който са описани щетите по автомобила на свидетеля, съответстващи на
заявеното от свидетеля П.. Съдът не може да сподели довода на адв. В., че
3
свидетелят описва нелогичен и противоречив механизъм на ПТП и ако това,
което той твърди е вярно, то автомобилът на жалбоподателя щял да се
завърти около оста си – самият свидетел посочи, че е намалил скоростта, с
която се движел, тъй като забелязал, че другият участник ускорява скоростта
с цел да се включи в движението, а отделно от това непосредствено преди
удара свидетелят е натиснал силно спирачките тоест неговата собствена
скорост е била значително редуцирана и ударът не е бил толкова силен, че да
предизвика завъртане. От показанията на свидетеля се установява, че при
съприкосновението между двата автомобила все пак се чул силен шум, от
удара неговият автомобил се преместил встрани, но той успял да го овладее.
Посочва, че подал два пъти звуков сигнал, но другият участник в ПТП
продължил движението си и не спрял. Що се отнася до самоличността на
лицето, управлявало МПС, с което е причинено ПТП, свидетелят посочи, че
докато е следвал автомобила е възприел, че това е мъж, видимо възрастен
човек /към датата на ПТП жалбоподателят е бил 80-годишен/, а отделно от
това в подадената декларация жалбоподателят заявява, че няма спомен да е
виновен и да избяга от местопроизшествие, но не посочва, че на
инкриминираната дата друго лице е управлявало автомобила му. По тези
съображения съдът намира, че именно жалбоподателят е бил другият
участник в процесното ПТП.
Свидетелят А. П. е служителят от ОПП- СДВР, който е бил изпратен на
мястото на произшествието и същият не е очевидец на самото ПТП, но от
неговите показания се установява,че на място е бил само единият участник в
ПТП, като не е имал възможност да съпоставя дали щетите по автомобила на
П. съответстват с тези по друг автомобил, тъй като такъв не е имало. Посочва,
че щетите, които е установил са били отразени в протокола за ПТП, като
вписаните в протокола данни за другия автомобил, чийто водач е участвал в
ПТП са получени от намиращия се на място участник.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото - приложените
заповеди установява компетентността на актосъставителя и АНО- първият да
съставя АУАН на ЗДвП, а вторият- да издава наказателни постановления.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в
4
преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Видно от т. 3.6 на издадената на основание чл. 189,
ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните
работи е делегирал правомощието си да издава НП на нарушения на ЗДвП и
на началник сектор „Административно обслужване” в ОПП – СДВР, каквато
длъжност, видно от заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи издателят на НП е заемал. По силата на т. 1.3.2 от
цитираната заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. актосъставителят в качеството
си на младши автоконтрольор е оправомощен да съставя актове за
установяване на нарушения на ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните
срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. По отношение възражението, изложено в
жалбата, че АНО не е обсъдил възраженията, направени в АУАН следва
изрично да се подчертае, че такива не са направени нито при предявяване на
АУАН, нито в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, нито дори на по-късен етап до
издаване на АУАН.
По отношение нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. По делото
категорично се установи от обективна страна, че жалбоподателят Ц. е
предприел маневра отклонение наляво по платното за движение, навлизайки в
пътната лента, в която се е движил автомобила на свидетеля П., като при
5
маневрата не е пропуснал попътно движещия се от лявата му страна
автомобил и поради това е настъпило произшествие. Предвид изложеното
явно е налице нарушение на цитираната разпоредба, като е налице пряка
причинна връзка между поведението на жалбоподателя и настъпилото
произшествие.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, а този не е такъв. Макар деянието да не
е било извършено умишлено, то е осъществено при условията на
непредпазливост под формата на груба небрежност и поради тази причина е
виновно. Жалбоподателят, като лице притежаващо правоспособност да
управлява МПС /видно от справката – картон на водача/ е знаел и е бил
длъжен да знае (тъй като незнанието на закона не е извинително), че преди
извършване на маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
другите участници в движението и да я извърши като съобрази
местоположението на другите участници в движението, съответно да
пропусне движещия се по пътната лента автомобил преди да навлезе в нея.
Преди предприемане на маневрата той е бил длъжен и е имал обективната
възможност да погледне в лявото огледало за обратно виждане или през
лявото странично стъкло, за да се убеди, че от лявата му страна няма попътно
движещи се превозни средства, които трябва да пропусне и едва тогава да
предприеме навлизането в пътната лента, но не го е направил и това е довело
до настъпване на произшествието, при което са причинени материални щети
на автомобила на свидетеля П..
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 179, ал.
2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 200 лева за водач,
който поради неспазване правилата за предимство, причини
пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.
Наложеното наказание е във фиксиран размер, поради което съдът не може да
го изменя.
Съдът счита,че процесното нарушение не разкрива белезите на
маловажност, а напротив, същото е с такава степен на обществена опасност,
която оправдава санкционирането на извършителя му. Вследствие
поведението на жалбоподателя е реализирано ПТП, при което са причинени
материални щети, но е съществувал и риск от засягане здравето и живота
6
както на непосредствените участници в ПТП, така и на останалите участници
в движението - видно от показанията на свидетеля П. същият не е могъл да
избегне ПТП чрез навлизане в лентата за насрещно движещи се автомобили,
тъй като там е имало такива. Ето защо наказателното постановление в тази му
част следва да се потвърди.
По отношение нарушението на чл. 123, ал.1 т.2 б. „Б” от ЗДвП:
Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че след реализиране
на ПТП, в което жалбоподателят Ц. е станал участник същият не е спрял, за
да установи вредите. Неизпълнението на това свое законово задължение
жалбоподателят е извършил умишлено, тъй като същият е съзнавал, че е
станал участник в ПТП – свидетелят П. посочи, че при съприкосновението на
автомобилите се чул силен удар, като неговият автомобил дори се изместил
встрани. При тези данни съдът намира, че не е възможно жалбоподателят да
не е разбрал, че е било реализирано ПТП, още повече, че свидетелят П. е
сигнализирал на жалбоподателя, като е произвел два пъти звуков сигнал със
клаксон.
Посоченото нарушение на правилата на ЗДвП АНО орган е
квалифицирал като такова по чл. 123, ал.1 т. 2, б. „Б“ от ЗДвП, вместо както
би следвало по чл. 123, ал.1 т.1 от ЗДвП /и както правилно е посочил в АУАН
актосъставителят/. Доколкото се касае за прилагане на закон за същото
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствената част
на НП, съдът намира, че НП в тази му част следва да се измени, като се
посочи правилната правна квалификация на нарушението.
Що се отнася до правната норма, посочена като нарушена от АНО следа
да се уточни, че инкорпорираното в нея задължение на участник в ПТП
възниква когато при пътно-траспортоното произшествие има пострадали
хора. В конкретния случай нито се твърди, нито се установи при ПТП да се
пострадали хора. Нещо повече, едва след като водачът на МПС изпълни
задължението си по чл. 123, ал.1 т. 1 от ЗДвП след реализиране на ПТП да
спре и да установи вредите, едва тогава и в зависимост от техния вид /само
материални или пострадали хора/ за същия възникват посочените в чл. 123,
ал. 1 т.2 и т.3 ЗДвП задължения. Доколкото обаче в обстоятелствената част на
НП е описано, че жалбоподателят не е спрял, за да установи вредите и
осъществяването на този факт се доказа с необходимата категоричност съдът
7
разполага с правомощие да измени наказателното постановление, като
приложи закон за същото наказуемо нарушение и преквалифицира
нарушението като такова по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДвП на водач, който
наруши задълженията си като участник в ПТП се налага наказание лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лева. Съдът отчете като смекчаващо отговорността на
жалбоподателя обстоятелство, че същият е в напреднала възраст, поради
което намери, че правилно наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ е определено в минимален размер от един месец, но също в минимален
размер следва да се определи и наказанието „глоба“ за това нарушение,
поради което наказателното постановление следва да бъде изменено и в тази
му част и наказанието „глоба“ за нарушението по чл. 123, ал.1 т .1 от ЗДвП да
бъде намалено от 100 на 50 лева.
Обсъжданото нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид, с оглед на което
не може да се квалифицира като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2 т.4 вр. ал. 7 т.1 и т.2 и чл.
63, ал.2 т.5 вр. ал. 9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-015665/22.08.2022 г.,
издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя И. А. Ц., ЕГН
********** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100
/сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец
за нарушение на чл.123, ал.1, т. 2 б. „Б” от ЗДвП като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
нарушението от такова по чл.123, ал.1, т. 2 б. „Б” от ЗДвП в такова по чл. 123,
ал.1 т.1 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената за това нарушение
глоба от 100 /сто/ на 50 /петдесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в частта, в която на
основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя И. А.
Ц., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9