РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500355 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от „Неткредит“
ООД-гр.София, представлявано от управителя И. Х.-С., чрез адв.И.Н., САК /
АД „П., М. и партньори“/ против Решение № 2511/ 14.12.2021г., постановено
по гр.д.№ 2639/ 2021г. по описа на ПРС , с която е обявена за нищожна
клаузата за неустойка, обективирана в чл.6, ал.1 в договор за потребителски
договор от 22.07.2019г., сключен между Н.П. Х. и жалбоподателя, като
противоречаща на добрите нрави и поставени в тежест на жалбоподателя
направените разноски по делото и присъдено адв. възнаграждение на
основание чл.38 ЗА.
С жалбата се изразява несъгласие с изводите на районния съд по доводите и съображенията,
основани на поддържаното в първоинстанционния съд становище, че процесната клауза за
неустойка не противоречи на добрите нрави, поради съответствието й с действащото
законодателство, в приложимия закон е предвиден максимален размер на ГПР, включващ
общите разходи по всеки кредит , а след като неустойката е изключена от обхвата на ГПР се
счита по силата на закона, то по отношение на нея не важи ограничението на чл.19, ал.4
1
ЗПК, в тази насока се излага тезата, че неустойката не е включена в ГПР, тъй като същата се
дължи за виновно неизпълнение на договорно задължение; „Неткредит“ ООД е осигурило
съответно различни възможности за своите кредитополучатели, които имат право на избор
какъв тип гаранция да предоставят на дружеството – банкова гаранция, гаранция, издадена
от небанкова институция или двама поръчители; сочи се, че уговорената между страните
неустойка де явява съобразена с нормативните изисквания и в съответствие със
задължителната практика на ВКС ТР №1/2009г. на ОСТК, неустойката била дължима
поради извършено неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на гаранция,
която няма характер на вид такса за ползване на кредита, нито възнаградителна лихва на
жалбоподателя; сочи се, че спазвайки всички стандарти на отговорно кредитиране преди
отпускането на кредита били извършени всички необходими законови проверки от
жалбоподателя за оценка на кредитоспособността на ищеца, изтъква се доводът, че в
законодателството няма изрична разпоредба, акт на ДО или задължителна съдебна практика,
определяща максималния размер на неустойката, счита се за безспорно доказано по делото
валидността на неустоечната клауза. По така изложените доводи в жалбата се иска отмяна
на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемия Н.П. Х., чрез адв. Е. И., оспорва
жалбата по подробни съображения в нея, основани на фактически и правни
доводи, позоваване на множество съдебна, вкл. тълкувателна практика на
ВКС, се иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА по списък по чл.80 ГПК в размер на
314 лева.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269, ал.1
ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
При постановяване на обжалваното решение районният съд е отчел
безспорните по делото факти относно наличието на сключен между страните
договор за ПК от 22.07.2019г. с размер на заемната сума от 1 500 лева, при
ГЛП – 40,39% и ГПР – 48,77 % със срок на издължаване 12 месеца от датата
на сключване на договора, както и уговорено обезпечение с банкова гаранция
или гаранция, издадена от небанкова институция за сумата 1 848 лева, при
непредставянето на която в чл.6, ал.1 била регламентирана неустойка в
размер на 1 200 лева, която неустойка невключена в ГПР по договора.
2
Отчетени са също на второ място обстоятелствата, че ответното дружество е
небанкова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ и кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 ЗКИ, а ищецът потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от същия закон,
поради което сключеният договор за заем представлява по смисъла на чл.9,
ал.1 ЗПК договор за потребителски договор.
При решаване на правния спор съдът обосновано е изходил от установените с
ТР №1/ 2009г на ОСТК на ВКС критерии за изследване наличието на
нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави на
неустойката. Направен е правилният извод, че въведените в договора
изисквания за вида на обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, която
изцяло го възпрепятства.
Въззивният съд намира за правилен и споделя също извода, че независимо,
че неустойката е уговорена санкционно за неизпълнение на договорно
задължение, същата води до скрито оскъпяване на кредита и се явява
добавък към възнаградителната лихва и сигурна печалба за заемодателя,
която увеличава стойността на кредита. С оглед това се налага и логичния
извод, че основната цел на така уговорената неустоечната клауза е да доведе
до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя,
до увеличаване на подлежащата на връщане сума, поради което противоречи
на добрите нрави. Това е така, тъй като от задължителната съдебна и
тълкувателна практика се приема наличието на противоречие с добрите нрави
във всички случаи , в които уговорената неустойка преминава пределите на
обезпечителната си и обезщетителна функция до степен на загуба на така
присъщите й функции. В настоящия случай от една страна размерът на
неустойката е в приблизителен размер на договореното главно задължение по
заема, а от друга не обезпечава самото неизпълнение за връщане на заетата
сума, а неизпълнението на поставеното от кредитора изискване за сключване
на някоя от посочените видове гаранции в клаузата на чл.6 от договора.
Претендираното вземане се явява незаконосъобразно включено и в
погасителния план като задължения към месечната погасителна вноска. В
този смисъл обоснован се явява крайния извод на първоинстанционния съд за
налагане на извода, че целта на наустоечната клауза е създаване на условия за
скрита печалба на кредитодателя, съответно на което е наличието на скрито
3
оскъпяване на кредита. И независимо, че вземането не е включено в ГПР, то
реално води до увеличаване на процента на годишните разходи на
кредитополучателя, което не е намерило отражение в обявените с договора
разходи и в този смисъл води до заобикаляне на Закона и конкретно
разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК.
С оглед на това жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно се потвърждава.
На основание чл.38, ал.1 ЗА на процесуалния представител се следва
присъждане на адв.възнаграждение по списък по чл.80 ГПК в размер на 314
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2511/ 14.12.2021г., постановено
по гр.д.№ 2639/ 2021г. по описа на ПРС.
Осъжда „Неткредит“ ООД, ЕИК201253421-гр.София, представлявано от
управителя И. Х.-С. да заплати на адвокат Е.Г. И., л.№ **********, вписана в
АК-Пловдив сумата 314 лв / триста и четиринадесет лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4