РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1539
Град Пловдив, 17
август 2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ,
І отделение, ХІV състав, в открито заседание на шести
август през две хиляди и двадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА
ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1497 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на И.А.Т., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.,
против заповед за прилагане на ПАМ № 20-0273-000086 от 04.05.2020 г. на началника на РУ Хисаря към ОД
на МВР – Пловдив.
Твърди
се нищожност на заповедта поради липсата на компетентност у издателя й, както и
незаконосъобразност и необоснованост на същата. Твърди, че изложените
фактически данни в ЗПАМ и АУАН не
отговарят на истината. Твърди, че е оспорил показанията на техническото
средство и е дал кръв за изследване, тъй като не е употребявал наркотични
вещества, амфетамин. Посочват се процесуални
нарушения при извършване на проверката и установяване на нарушението.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – началник
на РУ Хисаря към ОД на МВР Пловдив, в представено нарочно становище намира жалбата за неоснователна и моли да се
потвърди издадената заповед като законосъобразна, при спазване на процесуалните
и материалните изисквания на закона. Посочва, че към момента по повод
установеното управление от лицето на МПС, след употреба на наркотични вещества
или техните аналози, е започнато ДП № 99/ 2020 г., което към момента не е
приключило. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за
прекомерност и иска да се намали адвокатското възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС.
Административен съд –
Пловдив в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок, ведно от заповедта, същата е връчена
на 19.06.2020 г., а жалбата е подадена на 25.06.2020 г. пред съда, при
наличието на правен интерес.
Предмет на процесното
оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-0273-000086
от 04.05.2020 г. на началника на РУ
Хисаря към ОД на МВР – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП, а именно
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Установено е, че И.А.Т.
с ЕГН ********** ***, СУМПС № ****, на 04.05.2020 г. около 09:00 часа в гр.
Хисаря на кръстовището на бул. „Христо
Ботев“ и ул. „Стряма“ – посока към училище СУ ,,Христо Смирненски” като водач
на МПС – Пежо 206 с рег. № ****, държава България, управлява л. а. Пежо 206 с
рег. № ****, собственост на К.Г.Б., ЕГН ********** от гр. Пловдив, под
въздействието на наркотични вещества или техните аналози, а именно ,,ТНС’’.
Установено с техническо средство, еднократен тест дрегер
‘’Drug Check 3000’’ STK 5. Издаден талон за
изследване № 0062940, с което виновно е нарушил чл. 5 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП.
По делото, освен
представената административна преписка, за която се твърди от ответника да е цялата
такава. Други доказателства не са представени.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1
, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.В оспорената заповед е
посочено, че същата е издадена от П.П.А.на длъжност началник
на РУ Хисар в ОД на МВР. Представена е заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на
директора на ОД на МВР – Пловдив /л.18 и 19 по делото/, по силата на която са
определени групите длъжностни лица, сред които и „Началниците на РУ на МВР“, да
прилагат административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а" и т. 6 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че заповедта е издадена
от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. Посочено
е, че същата се издава въз основа на описани и установените с нея
обстоятелства, съдържаща необходимите реквизити на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй
като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство,
съставляващо и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно
основание за прилагане на принудителната административна мярка.
По същество съдът
намира, че издадената заповед е незаконосъобразна, предвид следното.
Според нормата на чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване
на процесната заповед, се прилага принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Ясни са посочените
хипотези на цитираната разпоредба. По-важното в случая е, че при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са
определящи.
Нормата на чл. 3а. (Нов
– ДВ, бр. 81 от 2018 г.) от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, регламентира начинът на установяване на употреба на
наркотични вещества, с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, в някоя от трите хипотези, а именно когато лицето: 1. откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема
показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
От представените по
делото доказателства, за които се твърди от административния орган да
представляват пълната административна преписка, е видно, че в конкретния
случай, лицето не е отказало да бъде проверено с техническото средство, нито е
направен отказ да даде кръв за медицинско изследване. Видно от приложения към
делото Талон за изследване № 0062940 от 04.05.2020г. жалбоподателят е оспорил
положителния резултат от техническото средство.
В този случай, след като
жалбоподателят не е приел показанията на техническото средство е налице
хипотезата на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и употреба на
наркотични вещества може да бъде установена единствено с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид това, поради оспорената
проба от дрегера и при изявеното изрично желание да
даде кръв, правилно му е взета кръвна проба в ЦСМП – Пловдив, филиал Хисар.
Последното обстоятелство се потвърждава от представения протокол за медицинско
изследване от 04.05.2020 г. /неправилно записано IV.2020г./л.17-18 от делото/ за взета проба
кръв и урина.
При така посоченото
нормативно разрешение относно определящата сила на изследването от кръвната
проба или изследване с доказателствен анализатор по
реда на чл. 174, ал. 4 и въпреки дадените от съда указания към ответника за
представяне на пълната административна преписка, документ с резултата от
проведеното изследване на кръвната проба за наличие на наркотични вещества в
кръвта по отношение на жалбоподателя не беше представен в хода на настоящото
дело, поради което съдът намира, че употребата на упойващи вещества от жалбоподателя
не е доказана по несъмнен начин. В представеното с административната преписка придружително писмо на ответника от 13.07.2020 г. е
посочено, че се представя цялата административна преписка по оспорваната
заповед.
В допълнение на казаното
е и разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., в която са
изброени случаите, при които органът може да използва показанията на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози - при отказ на
лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване, като нито една от изброените хипотези не е налице в настоящия
случай.
В случая по делото са
събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е подписал и е получил
талона за изследване, явил се е в срока за вземането на биологична проба
(кръв), в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен тест с дрегера от полицейските органи. Поради това, като е издал
заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с
изискванията на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и чл. 3а, т. 2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, ответникът
е издал материално незаконосъобразен административен акт.
В допълнение съдът
намира, че следва да се отбележи, че административния орган, в хипотези като процесната /когато лицето е оспорило данните от
техническото средство и се е явило да даде кръвна проба при спазване условията
по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и което в случая е безспорно, е удачно преди налагането
на ПАМ, с оглед спазване правилото на чл. 171, т. 1 б. "б" предл. последно от ЗДвП да се изчакват резултатите от
изследването на кръвната проба и съобразно тях да се предприемат и последващите действия, включително и тези по налагане на
ПАМ от рода на процесната.
Безспорно е че всяка
принудителна административна мярка, с оглед правилото на чл. 22 ЗАНН, се
прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. По своя
характер принудителната административна мярка "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство" има цел да
преустанови извършването на административно нарушение - управляването на
моторно превозно средство във физическо състояние, което не съответства на
установеното от закона, както и да предотврати настъпването на вредни
последици. Поради неоспоримия факт, че последиците от това административно
нарушение са изключително сериозни за целите на Закона за движението по
пътищата - да се опази животът и здравето на участниците в движението, чл. 1,
ал. 2 ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение на принудителната
мярка да става незабавно при установяване на нарушението, т. е. преди издаване
на акта, с който мярката се прилага.
Така разпоредбата на чл.
172, ал. 3 от ЗДвП, предвижда възможността за изземване на свидетелството за
управление на моторно превозно средство незабавно при установяване на
нарушението по чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП, т. е. само при установяване
на основанията за прилагане на мярката от органите, компетентни да установят
административното нарушение /в случая посредством проведения на място тест с
техническо средство, въз основа на който се съставя и самия АУАН, а не от
органа, компетентен да приложи ПАМ/, с което посочените по-горе цели на този
етап са постигнати. Това дава време на органа, компетентен да приложи мярката,
да издаде заповедта, с която юридически да приложи мярката, при безспорно
установени кумулативни предпоставки за това, включително и в аспекта на
правилото на чл. 171, т. 1 б. "б" предл.
последно от ЗДвП.
Доказателство за това се
извеждат и от правилата на чл. 20, т. 3 във вр. с чл.
24, ал. 1, т. 4 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, съобразно които правила СУМПС се отнемат въз
основа на съставен акт за установяване на административното нарушение, в
изрично предвидените от ЗДвП случаи, каквато е и хипотезата и на чл. 172, ал. 3
от ЗДвП - чл. 21, т. 3 от наредбата, респективно същите подлежат на връщане в
зависимост от основанието за отнемането им включително и след получаване на
протокол от химическа експертиза със заключение, че съдържанието на алкохол в
кръвта на водача е до 0,5 на хиляда /чл. 24, ал. 1, т. 4 от посочената
наредба/. Очевидна тук е липсата на регламентация в хипотезите на употреба на
наркотични вещества, но правилата за връщане на СУМПС в случая не касаят
законосъобразността на самата ПАМ, а изводът е, че при указано извършване на
медицинско изследване, преди налагане на ПАМ органът следва да изчака
резултатите от същото и да се съобрази с тях.
Предвид изложеното,
съдът намира жалбата за основателна, а оспорената заповед като незаконосъобразна,
поради липсата на необходимите материално правни предпоставки за нейното
налагане, съответно издадена при неправилното приложение на материалния закон,
същата следва да бъде отменена.
Предвид изхода от делото
на жалбоподателя се дължат сторените по делото разноски, които се констатираха
в размер на 10 лв. държавна такса и 500 лв. заплатен адвокатски хонорар,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие и списък с
разноските. Не се споделят възраженията за прекомерност, предвид факта, че съгласно
чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0273-000086 от
04.05.2020 г. на началника на РУ Хисаря към ОД на МВР – Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи– Пловдив да заплати на И.А.Т., ЕГН ********** ***, сумата от
510 /петстотин и десет/ лева разноски по делото.
Решението
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/