Мотиви по ВНОХД № 2632/2020 г. на
Софийския градски съд, Наказателно отделение, ІІІ въззивен състав.
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 5.06.2020 г. по НОХД № 15094/2019г. по описа
на СРС, НО, 11-ти състав, подсъдимият Я.С.С. е признат за
виновен в това, че на 7.02.2019 г. около 7:50 ч. в гр. София, в района на
кръстовището на бул. „Княз Александър Дондуков“ и ул. „Панайот Волов“, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото – псувал Н.С.С. с думите: „************!“, „******!“, “Ще те *****,
е сега ще видиш какво ще стане!“, „Ти си голям тарикат, като си на път с
предимство!“, след което извадил оръжие – пневматичен
пистолет, марка „Norica“, с
фабр. № 750826, насочил и възпроизвел с него пет изстрела по Н.С.С.,
като деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и
на основание чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 (една) година, като е оправдан по обвинението
за квалифициращия признак по чл. 325, ал. 3 от НК – хулиганските действия да са
извършени при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„БМВ“, с рег. № СВ ******и да са се изразявали в спиране срещу движението на
лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А4“, с рег. № ******
На основание чл. 66, ал.
1 от НК изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено с
изпитателен срок от 3 (три) години.
На основание чл. 53, ал.
1, б. “а“ от НК е отнето в полза на държавата средството на престъплението -
пневматичен пистолет, марка „Norica“, с фабр. № 750826.
С присъдата съдът се е
разпоредил с вещественото доказателство – 1 бр. диск да остане по делото.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимият Я.С.С. е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от
105,10 лв. – деловодни разноски, както и по сметка на СРС сумата от 297, 50 лв.
– деловодни разноски.
Срещу така постановената
присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение, депозирани от адв. Р.Х.
от САК, в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия Я.С. с оплаквания
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост на
съдебния акт и материална незаконосъобразност на същия. Според жалбоподателя
първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства,
подложил ги е на едностранна проверка, не е обсъдил възраженията на защитата и е
направил фактически изводи, почиващи на предположения. Въззивният жалбоподател
сочи, че съставът на първоинстанционния съд е приел фактическа обстановка
относно мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, различна от
фактите и обстоятелствата, рамкирани в обвинителния акт, по които подсъдимият
не се е защитавал. По отношение на релевираните допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила жалбоподателят излага пространни твърдения, представляващи
собствен анализ на доказателствата по делото, като се обосновава, че районният
съд не е обсъдил в пълнота показанията на свидетелите Г.И.,Д.М.и Д.Р., относно
действията на свидетеля С.; не е обсъдил обясненията на подсъдимия; не е
обсъдил противоречията в показанията на свидетелите Н.С. и Д.Н., касаещи
употребените от подсъдимия обидни изрази; не е обсъдил противоречията между
показанията на свидетелите И.В.и К.С./полицейски служители/ от една страна и
показанията на Н.С., от друга страна, относно областта на засягане на телесната
цялост на последния вследствие на
произведените от подсъдимия изстрели. Твърди се
допуснато нарушение на процесуалните правила при изготвяне на протокола
за доброволно предаване в нарушение на изискванията на чл. 110 от НПК. Това
нарушение жалбоподателят аргументира с липсата на надлежно описание и
съхранение на процесното оръжие и подмяна на обекта на изследване при изготвяне
на експертните заключения. Направена е собствена
интерпретация на обективните признаци на престъпния състав по чл. 325, ал. 2
вр. ал. 1 от НК, които водят до несъставомерност на извършеното от подсъдимия
деяние, като са изложени алтернативно аргументи за приложение на чл. 325, ал. 1
от НК. Бланкетно са наведени доводи за явна несправедливост на наложеното
наказание. Иска се оправдаване на подсъдимия, алтернативно приложение на закон
за по – леко наказуемо деяние с приложение на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция подсъдимият и защитника му поддържат въззивната жалба по
изложените в нея съображения. Към първоначалните си възражения защитата излага
подробни съображения за наличие на противоречие между показанията на
свидетелите Н.С. и Д.Н. и между тях и показанията на разпитаната пред
въззивната инстанция свидетелка Н.Н.
относно това дали е имало стрелба. Според защитата показанията на свидетелите Н.С.
и Д.Н. категорично се опровергават от назначените по делото балистични
експертизи. Навежда и съществени противоречия по въпросите относно
мястото на скандала между подсъдимия и свидетеля Н.С., съдържанието на обидните
думи и изрази, които водят до извод на недостоверност на показанията на тази
група свидетели.
Представителят на СГП оспорва жалбата. Пледира
за потвърждаване на присъдата на СРС. Излага съображения, че независимо от
проведеното пред въззивния съд съдебно следствие и събиране на нови
доказателства обвинителната теза не се разколебава. Счита, че са налице категорични
доказателства относно авторството и вината на подсъдимия, както и че
наказанието е правилно и справедливо.
В последна дума
подсъдимият Я.С. заявява, че не е искал саморазправа и никога през живота си не
е стрелял по човек. Казва, че в конкретния случай макар да е извадил оръжието,
не го е насочвал към свидетеля С., нито е възпроизвел изстрели спрямо него.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като прецени изложените в
жалбата и допълнението оплаквания, доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционната присъда, намира, че са налице основания за нейната отмяна и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъдат оправдан изцяло по
повдигнатото му обвинение.
Основният порок в първоинстанционната съдебна дейност е начинът на
оценяване на доказателствата, в резултат на който се е стигнало до грешни
фактически изводи относно изследваните събития, до необоснованост на постановения
съдебен акт и до незаконосъобразна преценка, че деянието съставлява
хулиганство. В обобщен вид, за да аргументира доказаност на обвинението, Софийският районен съд е приел от фактическа
страна за установено, че на датата и мястото, посочени
в обвинението, подсъдимият С. умишлено е отправил нецензурни и заканителни
реплики към свидетеля С. и е произвел към него изстрели с въздушен пистолет,
като всичко това е извършено пред неустановен по делото брой свидетели. Приел е
още, че действията на подсъдимия се отличават с изключителен цинизъм и дързост,
тъй като нарушението на обществения ред надхвърля рамките на деянието по
основния състав с оглед проявената демонстрация на арогантно отношение към
установения правов ред, включващо поредица от действия, включително и с оръжие,
в активната част на денонощието, в идеален център на столичния град и в
непосредствена близост до две училища. В допълнение от
правна страна първостепенният съд е достигнал до
извода, че поведението на С. не доказва наличието на квалифициращ признак по чл. 325, ал. 3 от НК
(при управление на моторно превозно средство), а административните
непредпазливи нарушения се санкционират по друг правен ред.
Изводите на районния съд по съставомерните факти са неправилни. Втората
инстанция по делото, след проведено въззивно съдебно следствие,
направи свой собствен анализ на доказателствените материали и съобразно
възможността по чл. 316 от НПК установи
различни фактически положения, изразяващи се в следното.
Подсъдимият Я. С. С. е роден на *** ***, с
българско гражданство, със средно образование, женен, неосъждан, трудово
ангажиран, с адрес в гр. София, ж.к. „********
На 7.02.2019 г. около 7:50 ч. в
гр. София свидетелят Н.С. управлявал л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ********по
бул. „Княз Александър Дондуков“, в посока на движение от моста „Чавдар“ към
площад „Света Неделя“. По същото време подсъдимият Я.С. управлявал л.а. марка
„БМВ“, с рег. № СВ ******по бул. „Княз Александър Дондуков“, но в
противоположна посока – от бул. „Васил
Левски“ към ул. „Панайот Волов“. Подсъдимият предприел ляв завой в посока ул.
„Панайот Волов“, без да се съобрази с предимството на движещия се срещу него по
бул. „Александър Дондуков“ л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *******,
управляван от свидетеля С.. На кръстовището двата автомобили се засекли, но не
се стигнало до ПТП. Свидетелят С. слязъл от лекия си автомобил, огледал го за
евентуални щети и се отправил към автомобила на подсъдимия, за да му потърси
сметка за извършената от него маневра. С. отишъл непосредствено до шофьорската
врата на л.а. „БМВ“, отправил гневни реплики към подсъдимия и нанесъл удар по
автомобила. Подсъдимият посегнал към черната си чантичка, находяща се на предна
дясна седалка, от която извадил пневматичен пистолет, марка
„Norica”, с фабр. № 750826, негова
собственост. В този момент свидетелят С. решил да спре да се саморазправя,
обърнал се с гръб и се насочил обратно към автомобила си.
Очевидци на събитието станали свидетелите Д.Н., Г.И.,Д.М.и
Д.Р..
На мястото на конфликта бил изпратен полицейски
екип в състав свидетелите И.В.и К.С.. Когато свидетелите пристигнали на
местопроизшествието, подсъдимият вече го нямало. Малко по-късно полицейските
служители го установили в близост до местоработата му, на ул. „********, където
бил паркиран лекият му автомобил. Свидетелите В. и С. придружили подсъдимия до полицейското
управление на ул. „*******, където с протокол за доброволно предаване С. предал
1 бр. късо въздушно оръжие, марка „Norica”, с фабр. № 750826, негова собственост.
Пистолетът с обозначение „NORICA”, фабричен № 750826, е стандартен, пневматичен пистолет, калибър 4,5 мм,
който не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Пълнителят на
оръжието събира 22 броя сферични сачми, калибър 4,5 мм., предаден за изследване с 10 броя от тях. Във
вида, в който е предаден за изследване, пистолетът не е възможно да произведе
изстрел.
Описаната фактическа обстановка настоящият съд възприе след внимателен и задълбочен собствен анализ на събраните доказателства – показанията на свидетелите Н.С. /депозирани в хода
на въззивното съдебно следствие и пред СРС и тези приобщени по реда на чл. 281,
ал. 5 вр. ал. 1 от НПК/, Д.Н. /депозирани в хода на въззивното съдебното
следствие и пред СРС и тези приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1 от НПК/, Г.И. /депозирани в хода на съдебното следствие пред СРС и тези приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр.
ал. 1 от НПК/,Д.М./депозирани в хода на съдебното следствие пред СРС и тези
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1 от НПК/, Д.Р. /депозирани в хода
на съдебното следствие пред СРС/, И.В./депозирани в хода на съдебното следствие
пред СРС и тези приобщени по реда на чл.
281, ал. 5 вр. ал. 1 от НПК/ и К.С./депозирани в хода на съдебното следствие
пред СРС и тези приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1 от НПК/, Н.Н.
/депозирани в хода на въззивното съдебно следствие/; показанията на вещите
лица; обясненията на подсъдимия; заключенията на балистична експертиза /л.41 от ДП/, допълнителна балистична експертиза
/л. 86 от НОХД/, справки за съдимост на подсъдимия, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК
доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
При направения самостоятелен анализ на събрания доказателствен материал
настоящата инстанция счита, че предходният съд е допуснал
нарушения на процесуалните правила при проверка и оценка на доказателствените
източници. СРС не е обсъдил всички събрани доказателства, като е игнорирал част
от тях, а други е възприел превратно. Контролираната инстанция
необосновано не е кредитирала показанията на
свидетелите Г.И.,Д.М.и Д.Р., а изцяло се е
доверила на тези на свидетеля Н.С. и Д.Н.. В мотивите на присъдата си съдът не е посочил от
кои годни доказателства и доказателствени средства са опровергани (както изисква
трайната съдебна практика) обясненията на подсъдимия, а декларативно ги е
отхвърлил с недопустим правен аргумент, че е дал обяснения „едва след
изслушване на всички разпитани свидетели и изгледани видеозаписи, то
презумптивен превес взема втората им функция“.
Правният анализ на въззивния съд следва да започне
с това какви са били конкретните действия на подсъдимия и дали те са довели до
нарушаване на обществения ред и спокойствие като елемент от обективния състав
на престъплението и после да изследва субективната страна, съществуването на
умисъла да ги наруши, изразявайки явното си неуважение към обществените порядки
с действия, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост. Обвинението по
квалифициращия признак по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК не е предмет
на разглеждане пред въззивния съд поради липса на съответен протест и поради
забраната за влошаване положението на подсъдимия.
Налице са две групи противоречиви доказателствени
средства: едната се състои от показанията на свидетелите Н.С. и Д.Н., а другата
– от показанията на свидетелите Г.И., Д.М., Д.Р., Н.Н., И.В.и К.С.. Основните и
съществени противоречия между тях се свеждат до това кой от двамата – подсъдимият
С. или свидетелят С., е извършил непристойни действия и дали подсъдимият е
произвел изстрел/и спрямо свидетеля С..
Съставът на СГС намира, че годни да установят обективната
истина се явява втората група гласни доказателствени средства.
Свидетелят Н.С. е разпитван в хода на съдебното
следствие пред първата инстанция и пред въззивния съд и по предвидения
процесуален ред /погрешно е посочено в протокола от съдебно заседание основанието
по чл. 281, ал. 4 от НПК, вместо по ал. 5 на същата норма/ са приобщени
показанията му, депозирани в хода на досъдебното производство. Показанията му
по съществените въпроси от предмета на доказване – бил ли е до автомобила на
подсъдимия и търсил ли е саморазправа с него; възприел ли е подсъдимият да
насочва оръжие срещу него и
възпроизведени ли са изстрел/и спрямо телесната му цялост, се отличават с
непоследователност и липса на еднозначност при описване на инкриминираните събития.
В показанията си пред
разследващ полицай в хода на досъдебното производство, депозирани
непосредствено след извършване на твърдяното от прокуратурата деяние,
свидетелят Н.С. твърди, че подсъдимият крещял по негов адрес „************!“, „******!“,
„Ще те *****, е са ще видиш кво ще стане“. Твърди още, че е отишъл до
шофьорската врата на автомобила на подсъдимия, където ясно видял как Я.С.
изважда пистолет от черна кожена чантичка, находяща се на пасажерската седалка,
след което в гръб усетил „едно леко парване в задните си части“, „аз чух само
един звук“. Свидетелят не съобщава за наличие на травматични увреждания по
тялото си, нито описва каквито и да било следи по дрехите му от възпроизведения
изстрел „не съм усетил силна болка, не мисля, че имам и някакви следи и травми,
„не мисля да ходя на лекар, защото нищо не ме боли“. В показанията си пред СРС
свидетелят Н.С. посочва, че след конфликта по повод на отнетото му предимство при
управление на МПС, подсъдимият започнал да го ругае и псува с думите „Слезте от
автомобила, ако искате да видите как че ви чукам. Майка ви е *****я чукам, така
ще те чукам и теб“. С. твърди, че е слязъл от автомобила си да го огледа за
щети, когато чул в гръб „едно плякане, след което и опарване по задните си
части“, „Аз чух еднократен шум – мисля, че едно плякане и усещане в задните му
части.“ За разлика от първите по време депозирани показания, пред първоинстанционния
съд свидетелят е категоричен, че не е
ходил до автомобила на подсъдимия и не е ритал колата му, а разстоянието между
него и автомобила на подсъдимия е било около 50 – 100 м. Пред СГС свидетелят
изобщо не си спомня да е ходил до автомобила на подсъдимия, а съобщава за
разстояние между двамата, което е драстично по-малко – 4-5-6 м., бил обърнат с
гръб, когато чул „едно плякане“. Едва пред въззивния съд свидетелят твърди, че
от изстрела е имал „огромна“ синина, по-голяма от монета от 1 лв., и болки в
задните си части за около две седмици.
При анализа на показанията
на другия свидетел от първата категория гласни доказателства въззивната
инстанция също установи съществени разминавания, вътрешни противоречия и
неясноти. Въпреки изминалото време в хода на процеса свидетелят Д.Н. съобщава
все повече подробности за случилото се и тенденциозно надгражда фактологията на
казуса.
В показанията си на досъдебното производство
свидетелят Н. е категоричен, че на 7.02.2019 г. около 7:50 часа заедно с
приятелката му свидетелката Н.Н. и малолетния им син били на мястото на
процесното събитие. Категоричен е, че свидетелят С. се намирал до шофьорската
врата на л.а. БМВ, на 3-4 м., че подсъдимият в лекия автомобил крещял груби
обиди и ругатни „*****, а ти си недоразумение! Ще те *****!“ и че ясно видял
как подсъдимият, без да слиза от управлявания от него автомобил, извадил
пистолет и възпроизвел точно пет изстрела по тялото на свидетеля С.. Пред
състава на СРС свидетелят изключително детайлно описва позиционирането на
свидетеля С. до автомобила на подсъдимия, като сочи, че бил на 1,5 – 2 м. от
шофьорската врата, конкретните обиди от страна на подсъдимия и вида на
оръжието, което подсъдимият държал с дясната си ръка през лявото стъкло на
автомобила, насочен срещу свидетеля С. и с което възпроизвел /вече с не такава
точност/ 5 – 6 изстрела. Първоначално свидетелят твърди: „разменяха се жестоки
обиди“, а след това, че е чул единствено подсъдимият да изрича такива. През
цялото време поддържа, че се намирал в непосредствена
близост до БМВ – то /2 – 3м./, заедно с приятелката си свидетелката Н.Н. и
малолетния си син, който се стресирал изключително много и се наложило да го
успокоява. Пред въззивния съд свидетелят вече твърди, че бил само със сина си,
а свидетелката Н. се намирала на 20 метра зад тях. Твърди още, че изстрелите са
били 3-4 и че били „напосоки“, насочени към училището. Не споменава обаче да е
възприел изстрели в тялото на свидетеля С., а излага само доводи, че срещу него
е било извадено оръжие.
Сравнителният анализ на показанията на тази
група свидетели показва, че те са изключително противоречиви не само поотделно,
но и помежду си. Най-същественото противоречие е относно възпроизведените
изстрели, тяхната посока и брой. Свидетелят С. твърди за наличието на един, а в
показанията на свидетеля Н. те варират между три до шест. На следващо място
противоречия се съдържат и относно това намирал ли се е свидетелят С. до шофьорската
врата на автомобила, управляван от подсъдимия и кой от двамата е отправял
обидни реплики. Докато свидетелят С. е колеблив по отношение на позиционирането
му извън автомобила си, но е категоричен, че подсъдимият го е псувал,
свидетелят Н. е категоричен, че възприел С. до шофьорското врата на
управлявания от подсъдимия автомобил, но е колеблив кой от двамата или и
двамата са си разменяли непристойни думи и изрази. Единствено по отношение на обстоятелството,
че през цялото време подсъдимият не е слизал от автомобила си и двамата
свидетели са единодушни.
Изложените факти и обстоятелства от тази категория
свидетели изцяло се опровергават на първо място от показанията на разпитаната
пред настоящия съдебен състав свидетелка Н.Н.. В съдебно заседание от
18.02.2021г. тя твърди, че не живее на семейни начала със свидетеля Н.,
включително и към 2019г. не е била обвързана с него. Н. е категорична, че не е
виждала подсъдимия и че не е присъствала на конфликт на улицата с непознати
хора в посочения район, нито е присъствала на инцидент със стрелба. Показанията
й изцяло компрометират показанията на свидетеля Н., който при депозирани на
всичките си показания в различните фази и стадии на наказателния процес
поддържа, че по време на разглежданото събитие е бил заедно със свидетелката Н.
и три годишния им син, както и че всички те са станали очевидци на
престъплението, за което на С. е повдигнато обвинение. Вярно е това, че от
събитието до разпита й в качеството на свидетел е изминал период от почти две
години, но все пак това не е такава отдалеченост, че да доведе до липсата на
спомен въобще у свидетелката за необичайно и застрашаващо поведение на улицата,
в района на училища и детски градини и по време, когато децата започват
учебната си дейност, пред малкото й дете.
Настоящият въззивен състав изцяло се довери на
показанията на свидетелките И., М. и Р.. Макар че същите
се намират в служебни отношения с подсъдимия, това не е достатъчно основание да
се приеме, че са заинтересувани от изхода на делото. Свидетелите са разпитвани
при условията на състезателност в хода на първоинстанционното производство,
като на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК са приобщени
показанията им с изключение на тези на свидетелката Р.. Показанията им са
последователни, еднопосочни и не съдържат каквито и да е
било противоречия и неясноти. От тези
показания се изяснява, че и трите свидетелки И., М. и Р. се намирали пред офиса
по месторабота, находящ се на ул. „Панайот Волов“, към 7:45 – 8:00 часа. Това
обстоятелство се потвърждава от писмо с изх. № 638/17.06.2019г. на управителя
на „Дуеър“ ООД, находящо се на л. 11 от ДП. Свидетелките пряко и непосредствено
са възприели, че на същата улица се намирал л.а. „БМВ“, зелен на цвят, а до
шофьорската му врата „на една крачка“ седял човек, който ритал автомобила,
ръкомахал и викал по адрес на шофьора. Свидетелките И. и Р. не съобщават
конкретни думи и изрази, които са били употребявани от човека извън автомобила,
но ги описват като „псувни“, казани от „ядосан човек“, „силни викове“, „крещеше
по колата“, „крясъците бяха агресивни, затова се обърнахме“, „виковете бяха по-скоро
агресивен тип“. Единствено свидетелката М., както в разпита си пред СРС, така и
в този от досъдебното производство, твърди, че е чула репликата „Ела ми“ от
човека, който ритал автомобила. И., М. и Р. са категорични обаче, че такова
агресивно поведение е имал единствено човекът извън автомобила. По отношение на
другия участник (подсъдимият) показанията на тази категория гласни
доказателства са еднопосочни, че през цялото време той не е слизал от автомобила
си и едва след преустановяване на конфликта и потегляне в посока ул. „Панайот
Волов разпознали шофьора като техния колега – подсъдимия С.. Също с такава
категоричност свидетелките не са възприели подсъдимият С. да е вадил оръжие, да
го е насочвал към свидетеля С. и да е възпроизвел изстрел/и спрямо последния.
Показанията им по отношение на това обстоятелство, заемащо централно място в
предмета на доказване, се потвърждават и от показанията на полицейските
служители И. В. и К.С.. Същите не съдържат преки доказателства, а
възпроизвеждат разказаното им от свидетеля С.. Обстоятелството, че пред състава
на СРС свидетелите не са могли да посочат конкретни обстоятелства, случили се
на инкриминираната дата и място, не води до изключване на показанията им.
Ситуацията, в която са били поставени, естеството на изпълняваната от тях
служебна дейност, свързана с много подобни случаи и отдалечеността на инцидента
във времето, са все обстоятелства, които изясняват естеството на съществените
непълноти в показанията им. Това не налага пълното им игнориране, тъй като несъответствията
не се дължат на заинтересованост или тенденциозност на свидетелите, а на
липсата на конкретен спомен за конкретни факти. Възможността гласните
доказателствени средства да бъдат повлиявани от различни фактори /един от които
изминалото време/ е мотивирал законодателя да предвиди процесуален ред, по
който да бъдат приобщени показанията им, така че да не зависи от индивидуалните
способности на отделния индивид да възприема и впоследствие да възпроизвежда всички
факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на
обективната истина. В показанията си пред разследващ полицай, депозирани в хода
на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, свидетелят В. описва не само
разказаното от свидетеля С., но и установява личните си впечатления от външния
му вид. Свидетелят В. е категоричен: „Погледнах към мястото, на което С. каза,
че е уцелен, но не установихме да има видими следи или да е скъсана дрехата.“,
„С. се движеше нормално.“
В подкрепа на липсата на произведен изстрел от
страна на подсъдимия са и изготвените в хода на наказателното производство
експертизи. Същите са достатъчно пълни и ясни, не възникват
съмнения за тяхната правилност, изготвени са от компетентни лица и по правилата
на НПК. Основната балистична експертиза сочи, че пистолетът е негоден да
произведе изстрел към момента на изследването, а допълнителната, че след
монтиране на нова бутилка газ, от разстояние 5 метра сачмата има ефективно,
поразяващо действие, което би оставило следи по човешкото тяло и би разкъсало
дреха. При изготвяне на второто заключение, в съобразителната му част, с цел
установяване на действието на сачмата, изстреляна от оръжието, вещите лица
описват проведени два експеримента на открито, на обект от стъкло и обект от
чамова дървесина. В съдебно заседание на 20.02.2020 г. експертите Танчев и
Генчев поддържат депозираното от тях заключение и подробно разясняват за
поразяващото действие на сачмата върху двете изследвани повърхности.
Независимо от
изхода на делото, с оглед кредитиране на заключенията на изготвените по делото
екпертизи, СГС намира за нужно да посочи за пълнота, че изказаните от защитата във въззивната жалба съмнения за компрометиране на връзката
между предаденото веществено
доказателство и това, което съдът е обсъждал, не намират достатъчно убедителна
подкрепа в данните по делото и поставят към протоколите за доброволно предаване
изисквания, надхвърлящи процесуалната им
функция. В тях не може да се очаква задължително свръхподробно описание, измерване
или анализ, често осъществими само с помощта на технически сътрудници или
експерти и подходящо оборудване. Внимателният оглед,
подробно описание и евентуално фотографиране, изброени в чл. 110, ал.1 от НПК, могат да се осъществят допълнително чрез посочените в
НПК способи на доказване. Доброволното предаване трябва да гарантира посоченото
в чл. 110, ал.2 от НПК изискване – веществените доказателства да се приложат
към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят. В настоящия
случай няма основание да се счете, че това не е станало. Оспорваният
протокол съдържа информация за предадената вещ,
достатъчна за сравнение с описанието, което тя е получила при
последващите процесуалноследствени действия. Независимо че в заключението на изготвената в хода
на досъдебното производство балистична експертиза, на стр. 1, т. 4, е посочено,
че обектът на изследване е предоставен в незапечатан полиетиленов плик, това не
означава, че вещественото доказателство е било подменено, нито го изключва от
обективната действителност. Няма съмнение за идентичността на предаденото
веществено доказателство и обекта на експертизите. Налице е пълна идентичност
на предмета по марка и фабричен номер в посочените документи. Нещо повече,
вещите лица, са констатирали, че оръжието е без видими следи от механични
увреждания, каквито не са описани нито в протокола за доброволно предаване,
нито в експертизата, изготвена в подготвителната фаза на наказателния процес.
Другото
съмнение на защитата за подмяна на процесния пистолет, подкрепено с довода, че
вещественото доказателство било предадено още на паркинга пред офиса на
подсъдимия, находящ се на ул.“Панайот Волов“, не съответства на събрания
доказателствен материал. Впрочем така е приел и съставът на СРС (стр. 2 от
мотивите). От съдържанието на самия протокол за доброволно предаване е видно,
че същият е съставен не на ул. „Панайот Волов“, а на ул. „*******, където се
намира съответното РУ – СДВР. За мястото на предаване на оръжието от значение
са и изложените факти и обстоятелства в показанията на полицейските служители.
Свидетелите В. и С. в законосъобразна последователност описват действията по
откриване на лекия автомобил на подсъдимия на паркинга, находящ се на ул.
„Панайот Волов“, срещата им с подсъдимия, установяване самоличността на
последния, признанието на С., че в автомобила си държи оръжие и отвеждането му до
5 РУ СДВР. Свидетелите са категорични, че именно там, подсъдимият е предал
оръжието, за което е съставен и протоколът за доброволно предаване.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид двояката
същност на обясненията на подсъдимия – и като средство за защита, и като
доказателствено средство, намира, че доколкото в случая обясненията на
подсъдимия в преобладаващата
си част относно съществените детайли на ситуацията не се опровергават от
доказателства, категорично издържали проверката за достоверност, следва да
бъдат възприети като достоверно отражение на действителността.
Съдът даде вяра на обясненията на подсъдимия С.
и защото установи, че те кореспондират с всички доказателства по делото, с
изключение на дискредитираните части от показанията на свидетелите С. и Н.. С. не отрича участието си в инцидента и твърди, че първопричината за
случилото се е поведението на свидетеля С.. Несъмнено е установено по делото, че именно свидетелят С. е излязъл от управлявания от
него автомобил и се е насочил към автомобила, управляван от подсъдимия, като срещата им е станала именно при този автомобил. Поведението на С. по отправяне на нецензурни
думи по адрес на подсъдимия и нанасянето на удар с крак по автомобила му са довели
до изваждане от страна на подсъдимия на газовия му пистолет. От материалите по
делото не се установи обаче подсъдимият да е насочил оръжието към свидетеля С.,
още по – малко да възпроизведе с него изстрели, включително по тялото на
свидетеля, поради което и в тази част следва да се кредитират.
Въззивният съд не
дава вяра на обясненията на подсъдимия единствено в частта им, в която твърди,
че свидетелят С. се изплюл в лицето му, тъй като в тази част обясненията му са
изолирани и не съответстват на показанията на свидетелките И., М. и Р..
Въззивният съд изгради вътрешното си убеждение по
фактите, съобразявайки и всички писмени доказателства, относими към предмета на
доказване в процеса.
По отношение на приобщените по делото веществени
доказателства – видеозаписи от охранителни камери, разположени на клон на офис
на „Алианц Банк“, находящ се на бул. „Княз Александър *******, по отношение на
които СРС е извършил оглед, настоящият съд констатира, че те не установяват
релевантни за делото факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че подсъдимият Я.С. не е
осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 325 от НК.
Съгласно
чл. 304 НПК подсъдимият се признава за невинен, когато не се установи, че
деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него
виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.
Съгласно
задължителната практика /Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г.,
Пленум на ВС/ обект на престъплението
хулиганство са редът, установен в страната и общественото спокойствие, под
които следва да се разбират установените в държавата обществени отношения,
основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот. Субективната страна на това престъпление е възможно да се
осъществи при пряк или евентуален умисъл. При втората форма на умисъла е
възможно мотивът за извършването му да е чисто личен, например при нанасяне на
обида или телесна повреда, ако са съпроводени с грубо нарушаване на обществения
ред и изразяват явно неуважение към обществото.
Конкретиката по настоящото дело установява, че подсъдимият С.
не е извършвал непристойни действия, не е насочвал оръжие спрямо свидетеля С. и
не е произвел изстрел/и с него. В случая свидетелят С. е този, който се е
опитал да провокира поведението у подсъдимия и е търсил саморазправа с него.
Именно той е излязъл от управлявания от него автомобил, насочил се е към автомобила
на подсъдимия, употребил спрямо него обидни изрази и квалификации и нанесъл
удар по автомобила на С.. Действията на подсъдимия по изваждане на
притежаваното от него оръжие, без да напуска автомобила си и без да го насочва
към свидетеля, са представлявали акт на самозащита в резултат на конфликт,
който се е превърнал в личен. В този смисъл те не представляват ескалация до
степен да бъде накърнен грубо обществения ред и спокойствие. Още по-малко може
да се говори за изключителен цинизъм и дързост в поведението на подсъдимия. Изваждането на процесното оръжие не би могло да
се квалифицира и като „непристойна
проява“ по смисъла на Указа за борба с дребното
хулиганство.
Поради липса на доказани съставомерни признаци от обективна страна
принципно безпредметно се явява обсъждането на наличието или липсата на доказаност
на престъплението от субективна страна. Въпреки това, с оглед пълнота на
изложението, въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че по
делото е налице непреодолим доказателствен дефицит и относно субективната
страна у подсъдимия С. за твърдяното
от държавното обвинение инкриминирано деяние.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия Я. С.С. за невиновен и
го оправда в извършване на престъпление по чл. 325,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Предвид изхода на делото вещественото доказателство
пневматичен пистолет, марка „Norica“, с фабр. № 750826 следва да се върне на подсъдимия Я.С..
На основание чл. 190, ал. 2 от НПК направените по делото разноски
остават за сметка на Държавата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: