Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.С., 11.03.2020 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 13551 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 154740 от 01.07.2019 г., постановено по гр. дело № 73112/2018 г., Софийският районен съд, II ГО, 77-ми състав, е отхвърлил предявения от ищеца М.М.А. против „Д.М.И Б.Ц.– С.“ иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ за отмяна на наложеното му с със Заповед № МА 65/16.10.2018 г. на Директора дисциплинарно наказание „забележка“. С решението, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в размер на 150 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от М.М.А. чрез адв. Б.Б., в която се прави оплакване, че атакуваното решение е неправилно и се излагат подробни доводи в тази връзка като твърди, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание не е спазена. Излага, че възражението във връзка с технически проблем в пропускателната система не е обсъдено от работодателя, както и че извършените действия не представляват дисциплинарни нарушения и не могат да доведат до налагане на дисциплинарно наказание. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв с вкл. ДДС. Представя писък по чл. 80 ГПК.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от „Д.М.И Б.Ц.– С.“ чрез директора си, като в него се излагат аргументи в подкрепа на правилността на първоинстанционното решение. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. И.В.оспорва жалбата като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на предендираното адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд.

В конкретния случай не е спорно по делото и се установява от събраните доказателства, че страните в процеса са субекти на трудово правоотношение с правопораждащ юридически факт - трудов договор за неопределено време, по който ответникът „Д.М.И Б.Ц.– С.“ има качеството на работодател, а ищецът – въззивник в настоящото производство като служител изпълнява длъжността „артист-солист“.

С обжалваната в настоящото производство заповед № МА 65/16.10.2018 г. на директора на „Д.М.И Б.Ц.– С.“, на основание чл. 188, т. 1, във връзка с чл. 187, т. 10 от КТ, на М.М.А. се налага дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че при влизане и излизане през служебния вход на театъра А. не преминава през турникетите посредством предоставената му служебна карта, а прескача преградното съоръжение на посочените в заповедта дати 12.09.2018 г., 13.09.2018 г., 14.09.2018 г., 18.09.2018 г., 19.09.2018 г. и 19.09.2018 г. В заповедта е посочено, че тези негови действия представляват нарушение на пропускателния режим в театъра, установен със Заповед № МА-67/30.09.2017 г. относно организацията и пропускателния режим на сградата на ДМБЦ, с която служителят е запознат, и същите са установени в докладни записки № № МА-121/25.09.2018 г. и МА-122/25.09.2018 г. съответно на П.Д.– охранител и Е.С. – експерт по сигурност.

По делото не е спорно и се установява, че М.М.А. е запознат с правилата, установени със Заповед № МА-67/30.09.2017 г. относно организацията и пропускателния режим на сградата на ДМБЦ, както и че на същият са предоставени последователно карти за достъп с № 69 и № 281 (т. 18 и т. 33 от списъка за служителите, запознати със заповедта).

Между страните не е спорно, поради което и отделено като такова по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с доклада по делото, е че на посочените в заповедта дати М.М.А. не е преминавал през турникетите посредством издадената му служебна карта.

По делото не е спорно и се установява, че М.М.А. в различен период от време е разполагал с три магнитни карти за достъп, съответно с № 350, 69 и 281, както и че на 11.10.2018 г., след изискване на обяснения от него и преди налагане на атакуваното дисциплинарно наказание с връчване на заповедта е заплатил сумата от 10 лв. за загубена карта за достъп съгласно т. 10 от Заповед № МА-67/30.09.2017 г.

От изслушаното и прието по делото заключение на СКТЕ, което не е оспорено от страните и на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно се установява, че новата система за достъп е инсталирана на 13.11.2017 г. Според заключението на вещото лице карта № 69 е осигурявала достъп през системата и с нея е осъществяван такъв за периода 10.10.2017 г. до 09.02.2018 г. Карта с № 281 е активна и осигурява достъп през системата, като с нея е осъществяван такъв и към 31.05.2019 г. Според заключението на вещото лице карта № 350 е неактивна и не осигурява достъп до системата. От показанията на свидетеля ЕГ.С., на които съдът дава вяра, се установява, че картата за достъп с № 350, фото копие от която е представено с исковата молба, е осигурявала достъп при предходната пропускателна система, като единствено карти с номера 69 и 281 осигуряват достъп през действащата през процесния период система.

От събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите ЕГ.С., Б.И.Ф.и В.А.К.-М., всички преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява, че достъп до сградата се осъществява чрез пропускателен режим и ищецът е имал карта за достъп. От показанията на свидетелите се установява, че понякога се случва системата за достъп да отчита грешки при отчитане на картите за достъп, което налага същите да бъдат маркирани по няколко пъти или преградите да бъдат отворени от служител на охраната механично. От показанията на свидетелката В.А.К.-М. се установява, че има случаи, когато системата не работи, но тогава вратите са отворени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че същото е неправилно по следните съображения:

Както правилно и обосновано е приел първоинстанционният съд дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Съгласно чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон. Според чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не чл. 193, ал. 2 от КТ не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника, както и за посочване в поканата, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство, каквото уведомяване впрочем в настоящия случай е налице. Необходимо и достатъчно условие за спазване на нормата на чл. 193, ал. 2 от КТ е преди налагане на наказанието работодателят да е поискал по разбираем за работника или служителя начин обяснения за действията или бездействията, които счита за нарушения на трудовите му задължения (така Решение № 198/02.10.2019 по гр. дело № 1480/2019 на IV ГО на ВКС), като преценката на работодателя на дадените от работника или служителя обяснения не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушението и кога е извършено.

В конкретния случай във въззивната жалба не са наведени доводи, а и от събраните доказателства се установява, че работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ като са взети обяснения на служителя преди налагане на наказанието, както и че наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. По тази причина оспорената заповед, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „забележка“ е издадена при спазване на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ, както правилно е приел и първоинстанционният съд. С оглед на това са налице предпоставките за разглеждане на спора по същество.

В тежест на работодателя е да ангажира по делото доказателства за извършеното от работника нарушение на трудовата дисциплина, станало основание за налагане на дисциплинарното наказание „забележка“, което според настоящият състав на съда не е сторено. В конкретния случай видно от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“, основанието, обосновало издаването на същата, е извършването от страна на служителя на дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 10 от КТ, като фактическия състав на нарушението е конкретизиран с посочване на извършителя, времето, мястото и обстоятелства. Съгласно чл. 187, т. 10 от КТ нарушения на трудовата дисциплина са неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Актът, който се твърди ищецът да е нарушил, а именно Заповед № МА-67/30.09.2017 г. относно организацията и пропускателния режим на сградата на ДМБЦ не попада сред актовете, визирани в правната норма, като по делото не се доказа вменените със заповедта задължения за преминаване през системата за сигурност с пропускателна карта да са предвидени в закон или друг нормативен акт, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективен договор или при възникване на трудовото правоотношение с ищеца. Ето защо, неизпълнението на заповедта, така както е описано от ответника, в конкретния случай не може да послужи за основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца за нарушение на трудовата дисциплина при липса на установяване, че изисканото от него поведение е част от трудовите му функции.

По тази причина съвкупната преценка на събрания в процеса доказателствен материал налага приемането на правен извод, че в процесния случай дисциплинарното наказание е наложено, без наказаният служител да е извършил вменената му от работодателя дисциплинарна простъпка, поради което предявеният иск с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 1 от КТ е основателен, а наложеното на ищеца със заповед № МА 65/16.10.2018 г. на директора на „Д.М.И Б.Ц.– С.“ наказание „забележка“ следва да бъде отменено.

При така изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 1 от КТ, като основателен да бъде уважен.

 

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 273 от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адвоката на въззивника - ищец следва да се присъдят своевременно поисканите и дължими разноски за адвокатско възнаграждение съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, както за първоинстанционното, така и за въззивното производство в общ размер на 480 лв., определен по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с параграф 2а от същата, тъй като по делото е представено доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС (лист 90). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено от процесулания представител на въззиваемата страна в откритото съдебно заседание е неоснователно, тъй като съдът определя дължимата сума, която присъжда в полза на адвоката, въз основа на минималните възнаграждения по действащата Наредба.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 3 от ТДТ ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС, сумата от 80 лв., представляваща държавна такса за първоинстанционното производство, както и 250 лв. за депозит за експертиза, заплатен от бюджета на съда (лист 92) – общо 330,00 лв., както и по сметка на СГС сумата от 40 лв., представляваща държавна такса за въззивното обжалване.

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 154740 от 01.07.2019 г., постановено по гр. дело № 73112/2018 г. на Софийски районен съд, II ГО, 77-ми състав и вместо него постановява

ОТМЕНЯ на основание чл. 357, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 188, т. 1 от КТ като незаконосъобразна заповед № МА 65/16.10.2018 г. на директора на „Д.М.И Б.Ц.– С.“, с която на основание чл. 188, т. 1, във връзка с чл. 187, т. 10 от КТ, на М.М.А. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

ОСЪЖДА „Д.М.И Б.Ц.-С.“, БУЛСТАТ********, с адрес в гр. С., ул. „****************, да заплати на адвокат Б. Ц. Б., САК, с адрес ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 480,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

ОСЪЖДА „Д.М.И Б.Ц.-С.“, БУЛСТАТ********, с адрес в гр. С., ул. „****************, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 330,00 лв. – разноски в производството пред първа инстанция, както и по сметка на Софийски градски съд сумата от 40,00 лв. – държавна такса за въззивното обжалване.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.