Р Е Ш Е Н И Е
№ 1230
гр. Пловдив, 17 юни 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря Таня Костадинова, като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 2835 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във
връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на П.Г.Б., ЕГН **********, чрез
адвокат Е.Г.-пълномощник, срещу Решение № 167, взето с Протокол № 10 от
09.07.2020г. на Общински съвет –Пловдив, с което е отказано да се учреди
възмездно безсрочно право на строеж по реда на чл.37, ал. 4, т. 4 от Закона за
общинската собственост, във връзка с §17, ал. 2 от Преходните разпоредби на
Закона за устройство на територията, за обект с идентификатор 56784.507.5.1 по
КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на
АГКК, с площ 138 кв.м., построен в поземлен имот-публична общинска собственост
с идентификатор 56784.507.5 по КК и КР, с площ 333 кв.м.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният
административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за
случая и не може да се приеме, че е постановен отказ при положение, че за
строежа е установен траен устройствен статут. Допълнителни съображения в
подкрепа на оспорването се излагат в представени писмени бележки. Претендира
разноски.
Ответникът – Общински съвет-Пловдив, чрез процесуален
представител по пълномощие, е на становище, че жалбата е неоснователна.
Поддържа се, че за процесния обект не са налице предпоставките за прилагане на
§17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като не отговаря на изискванията. Иска се
присъждане на разноски.
Заинтересованите страни Х.П. и Ж.П., редовно призовани,
не вземат становище по жалбата.
Административен съд Пловдив, в настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Жалбоподателката е съсобственик на недвижим имот-сграда,
представляващ ресторант „Малката Марица", находящ се в гр. Пловдив, бул.
„Марица" с идентификатор 507.5.1 по КК и КР на Пловдив, с площ 138 кв. м.,
построен в ПИ с ИД 507.5 по КК и КР на гр.Пловдив. По делото е приет НА № 177
от 30.11.2018г., вписан в Служба по вписванията към Агенция по вписванията с
вх. рег. № 39722 от 30.11.2018 г., акт № 2, том 113.
С Решение № 329, взето с протокол № 30 от 09. 11. 2000 г.
на Общински съвет -Пловдив по Молба-декларация вх. № 99-94-ОА-630 от 28.04.1999
г. от П.Б., е допусната процедура по изменение на ЗРП с цел създаване на
постоянен градоустройствен статут на обекти, построени върху терени общинска
собственост, като в т. 1 от описаното решение фигурира обект: ресторант
„Малката Марица" на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител". Със заповед №
ОА-260/28.02.2001 г. на кмета на Община Пловдив е одобрен проект за изменение
на застроителен и регулационен план, като е образуван нов квартал 166-а и нов парцел I-обслужваща дейност, със
запазване на съществуващото едноетажно застрояване, изградено по реда на
чл.120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.). С молба № 9194П63 от 13.12.2001 г. до Община
Пловдив, П.Б. моли на основание §50А от ЗИД на ЗТСУ (отм.) и §17 от ПР на ЗУТ
да й бъде учредено/бъде продаден недвижим имот в кв. 166-а, бул. „Цар Борис III
Обединител". Във връзка с така депозираната молба е извършена проверка в
досието на недвижимия имот, по отношение на който е направено искането, като е
констатирано, че дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 318
кв.м., представляващо УПИ I-обслужваща дейност в кв. 166-а по плана на
„Международен панаир" е публична общинска собственост, на основание
чл.2,ал.2,т.1 от ЗОС, във връзка с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 3, ал.2,
т.2 от ЗОС /в редакция към 2002 г./, като е съставен и акт за публична общинска
собственост № 524/12.01.2002г., вписан в СВ-АВ Пловдив. Установено е, че към
датата на която е съставен актът за общинска собственост е извършвана
идентификаиция, като е констатирано, че УПИ I-обслужваща дейност е образуван от
част от съществуваща зеленина по предходен план на Панаирни палати, одобрен със
заповед № 83/10.04.1976 г., както и че към момента на съставяне на акта за
общинска собственост не е имало данни в Община Пловдив тази част от крайбрежна
зеленина да е обявявана за частна общинска собственост. По депозираното
заявление от 2001 г. комисията по чл.48, ал. 1 от НРПУРОС /сега чл. 40, ал. 2
от НРПУРОИ/ е взела решение, обективирано в Протокол № 4 от 16. 03.2007 г. да
се изготви предложение до Общински съвет-Пловдив, за трансформиране на УПИ I -
обслужваща дейност от публична общинска в частна общинска собственост, както и
да бъде взето решение за учредяване на право на строеж по реда на § 17, ал. 2
от ЗУТ за обект „Малката Марица".
С искане с вх. №
19П-4813/15.04.2019 г., адресирано до Общински съвет - Пловдив и до кмета на
Община Пловдив, П.Б. и Х.П., в качеството си на собственици на сграда с ИД
56784.507.5.1 по КК и КР са поискали да бъде завършена процедурата по §17, ал.
2 от ПЗР на ЗУТ, като им бъде учредено на основание чл. 37, ал.4, т.4 от ЗОС
право на строеж в ПИ с идентификатор 56784.507.5, с площ 333 кв.м. за обекта,
получил постоянен градоустройствен статут. С писмо с изх. № 19П-4813/24.04.2019г.
кметът на Община Пловдив е уведомил заявителките, че недвижимият имот, по
отношение на който се иска учредяване на ограничено вещно право е със статут на
публична общинска собственост, поради което искането им не кореспондира с
разпоредбите на § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като в имот публична общинска
собственост не може да се учреди право на строеж. По повод последното, от
страна на заявителките е депозирана жалба в Административен съд-Пловдив срещу
писмото на кмета, като е било образувано адм. дело № 1435 по описа на съда за
2019г. като с Определение № 458/04.03.2020г., влязло в сила на 18.05.2020г.
съдът е отменил изричния отказ на кмета на Община Пловдив, обективиран в писмо
с изх. № 19П-4813 от 24.04.2019 г. и е изпратена преписката на Общински
съвет-Пловдив за решаване по същество на искането на заявителя за продължаване
на процедурата по §17, ал. 2 от ПР на ЗУТ.
Последвало е приемане на обжалваното решение, издадено на
основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА, чл.201 от АПК, чл. 37, ал. 4,
т. 4, във връзка с ал. 1 от ЗОС, §17, ал. 2 от ПР на ЗУТ , чл. 56, ал. 1, т. 7
от НРПУРОИ.При така установената
фактическа обстановка, Съдът направи своите
правни изводи.
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.
168 от АПК, Съдът следва да провери законосъобразността на издадения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали
актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен
ли е същият с целта на закона.
Решението е взето
при спазване изискванията за кворум и мнозинство - чл. 27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА. Решението е в писмена форма, отразено в нарочен протокол. Същото съдържа
изписани правни основания - чл. 21, ал.1, т.8, чл. 27, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА, чл. 37, ал.4, т.4 от ЗОС вр. §17, ал 2 от ПР на ЗУТ.
При преценка на формалните изисквания
относно съдържанието на административния акт съдът констатира, че същият е
издаден при липса нарушение на материалния закон.
Не е спорно, а и от доказателствата по делото
е видно, че с Решение № 329, взето с протокол № 30 от 09. 11. 2000 г. на Общински съвет
-Пловдив по Молба-декларация вх. № 99-94-ОА-630 от 28.04.1999 г. от П.Б., е
допусната процедура по изменение на ЗРП с цел създаване на постоянен
градоустройствен статут на обекти, построени върху терени общинска собственост,
като в т. 1 от описаното решение фигурира обект: Ресторант „Малката
Марица" на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител". Със заповед №
ОА-260/28.02.2001 г. на кмета на Община Пловдив е одобрен проект за изменение
на застроителен и регулационен план, като е образуван нов квартал 166-а и нов парцел I-обслужваща дейност, със запазване на
съществуващото едноетажно застрояване, изградено по реда на чл.120, ал. 4 от
ППЗТСУ (отм.). Била е стартирана процедура по § 17, ал. 1 от ДР на
ЗУТ за придобиване на траен градоустройствен статут на обекта ресторант „Малката
Марица“ и в този смисъл по делото се откриват горепосоченото решение на
ОбС-Пловдив и заповед на кмета на общината. По делото, обаче няма доказателства
за решение на общинския съвет по § 17, ал. 2 от ДР на ЗУТ, взето в 6-месечен
срок от влизане в сила на този закон, за допускане на процедура за изменение на
действащия ПУП с цел временният строеж да получи траен устройствен статут в
съществуващите му размери и вид и след установяване на траен устройствен статут
да е учредено право на строеж при условията и по реда на Закона за общинската
собственост. Решението на общинския съвет, даващо принципно съгласие за
придобиване на траен градоустройствен статут, само по себе си не води до
придобиването на такъв. Промяната на действащия ПУП е последващият елемент от
фактическия състав на нормата на § 17, ал. 2 от ДР на ЗУТ, но преклузивният
шестмесечен срок от влизане в сила на ЗУТ за процедирането на такова изменение
на ПУП в настоящия случай отдавна е изтекъл и това производство не може да бъде
заменено или компенсирано.
Оспореното
решение съдържа мотиви, фактическите основания могат да се извлекат от
представената преписка, като предложението изхожда от компетентното по закон
лице, посочени са правни основания, поради което същото следва да се приеме
като законосъобразно. В конкретния случай следва да се постави въпросът доколко
е допустимо да се приеме решение по реда на чл. 37, ал. 4, т. 4 от ЗОС, вр.
§17, ал. 2 от ПР на ЗУТ при положение, че имотът има статут на публична
общинска собственост.
Разпоредбата на
чл. 37, ал.1 от ЗОС предвижда право на строеж върху имот - частна общинска
собственост, да се учредява след решение на общинския съвет от кмета на
общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно
предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план. Изключенията от
общото правило, а именно правото на строеж да се учредява без търг или конкурс
след решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от
общия брой на съветниците, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2, са
уредени в ал.4 на същата разпоредба. Съгласно чл. 37, ал.4, т.4 от ЗОС такова
право на строеж е допустимо да се учреди на други лица, когато това е
предвидено в закон.
Съгласно чл. 8 от ЗУТ конкретното предназначение на поземления имот се определя с подробния
устройствен план за съответната територия.
В конкретната
хипотеза, за да бъде приложима разпоредбата чл. 37, ал.4, т.4 от ЗОС,
предвиждаща възможност да се учреди ограничено вещно право /право на строеж/
без търг или конкурс, то на първо място следва имотите, върху които ще се
учредява правото на строеж, да са частна общинска собственост. По делото е
представен акт за публична общинска собственост № 524 от 12.01.2002г., който
удостоверява правото на собственост върху имота, описан в него на община
Пловдив. Правото на собственост на общината възниква по силата на закона(чл. 2,
ал. 2, т.1 от ЗОС в съответната редакция) и това е правопораждащото,
конститутивно действие.
Решението на
общинския съвет е законосъобразно, тъй като ако би дал съгласие за учредяване
на право на строеж върху имоти със статут на публична общинска собственост,
съответно попадащи в приложното поле на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, изр.2 от ЗОС, допускаща обременяване с ограничени вещни права само в случаите, определени
със закон, общинският съвет ще наруши посочената норма - чл. 7, ал. 2 от ЗОС.
Искането на жалбоподателката е с правно основание чл. 37, ал.4, т.4 от ЗОС,
уреждащо случаите на учредяване право на строеж върху имоти - частна общинска
собственост, докато процесният е публична такава и следователно сочената правна
норма е неприложима в конкретната хипотеза.
Всичко казано
дотук обосновава извод, че обжалваното решение на ОбС-Пловдив е
законосъобразно, а жалбата срещу му, неоснователна.
По разноските.
При този изход на
делото искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски
трябва да се уважи, които се установиха в размер на 1080лв., заплатен
адвокатски хонорар.
Водим от горното Административен съд – Пловдив, Първо
отделение, ХVІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на П.Г.Б., ЕГН **********,
срещу Решение № 167, взето с Протокол № 10 от 09.07.2020г. на Общински съвет
–Пловдив.
ОСЪЖДА П.Г.Б., ЕГН ********** *** сумата в
размер на 1080 /хиляда и осемдесет/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/