№ 1017
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000502574 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.
С решение №263100 от 17.05.2021г., постановено по гр. д. №
4493/2019г., Софийски градски съд, І ГО, 1 състав, е отхвърлил предявения от
И. А. С. против „Метабонд“ ЕООД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗС за признаване правото на собственост върху недвижим
имот: Едноетажна сграда с масивна стоманенобетонна конструкция с
идентификатор 68134.2821.962.2, представляваща промишлена сграда
застроена на 981 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.2821.962, находящ се в гр.София, ул.“Суходол“ № 13, съставляващ ПИ
с пл.№ 842 в кв.21 по плана на гр.София, местността „НПЗ-Орион и съседни
жилищни сгради“, при граници на поземления имот: ПИ с пл.№ 86, ПИ с пл.
№ 859, ПИ с пл.№ 721, ПИ с пл.№ 717 и ПИ с пл.№ 857. С решението СГС, I
ГО, 1 състав е осъдил И. А. С. да заплати на „Метабонд“ ЕООД разноски по
делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, от 3200лв.
Решението е обжалвано от ищеца по делото – И. А. С., чрез
процесуалния му представител с възражения за съществени процесуални
нарушения, неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се сочи, че
1
правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че ищецът е
упражнявал фактическа власт върху процесната вещ, но неправилно и
неотговарящо на събраните по делото доказателства е приел, че не се
установявал периода на давностно владение. Излага се становище, че
периодът се установява от показанията на разпитаните свидетели. В тази
връзка се сочи, че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал
показанията на св. Д., като не е взел предвид, че същите са последователни и
безпристрастни и не противоречат на показанията на другите свидетели,
които също установяват период на придобиване на фактическата власт върху
вещта от страна на ищеца преди 2009г., което само по себе си е повече от 10
години преди завеждане на исковата молба. Прави се възражение, че изводът
на съда е неправилен и нелогичен, като се отбелязва, че показанията са за
едно отдалечено във времето събитие - преди 14-15 години, като не би могло
да се очаква от свидетелите да говорят с точност. Изразява се недоумение на
какво основание първоинстанционният състав не е кредитирал показанията на
св. Д., а тези на св. В. е възприел, въпреки че последната е заявила, че е в
договорни отношения с ответното дружество, а показанията й били
несигурни, тъй като в края на разпита си е заявила, че всъщност не е съвсем
сигурна дали има договор за наем или не между страните. Поддържа се
твърдение, че първоинстанционният състав не е коментирал презумпцията,
регламентирана в чл. 69 ЗС, като се излага, че прилагайки я, се стига до
извода, че ищецът е имал и corpus, и animus по отношение на имота. В
жалбата се сочи, че след като презумпцията обръща доказателствената
тежест, то при условията на пълно и главно доказване ответникът е следвало
да установи, че той е имал animus върху вещта, а не ищецът, като се прави
извод, че в настоящия случай такова доказване не е било проведено от страна
на ответника, поради което и наведените от него в процеса твърдения следва
да се считат за недоказани. Релевира се довод, че възраженията на ответното
дружество, че между страните по делото имало сключен договор за наем са
останали недоказани по делото. По отношение представените от ответника
фактури се твърди, че видно от съдържанието им в раздела „получател“ е
отбелязано дружество „Сомер“ ООД, като се сочи, че това дружество никога
не е било наемател на имота, а ако е имало отношения между двете търговски
дружества („Метабонд“ и „Сомер“) то те не са били по отношение на
пропесния имот. Допълнително се релевира довод, че в нито една от
2
представените фактури не е било отбелязано за наем на какво е било наемател
дружеството „Сомер“ ООД - на техника, оборудване, МПС или имот.
Допълва се, че в отговора на исковата молба самият ответник е посочил, че
ищецът - И.С. е бил наемател на имота, като никъде не е било упоменато
дружество с име „Сомер“ ООД. В тази връзка се сочи, че след като лицето
И.С. е бил наемател на имота, дори да се приеме, че е било извършено
някакво плащане, то фактурите, съгласно счетоводните стандарти, е следвало
да бъдат издавани на страната, за която се твърди, че е наемател по
правоотношението (С.), а не на платеца „Сомер“ ООД. Излага се становище,
че с изготвените съдебно-почеркови експертизи е било установено, че всички
фактури (с изключение на фактура №32) са били подписани от лице, различно
от И. И. С.. Поддържа се твърдение, че в откритото съдебно заседание на
17.11.2020г. по делото от ищеца е бил представен годишния финансов отчет
на ответното дружество, като в раздел „Отчет за приходите и разходите за
2012 година, подраздел „Приходи“, графа „Приходи от наем“ е било
посочено, че „Метабонд“ ЕООД няма никакви приходи от наем както за 2012
година, така и за предходната 2011 година. Излага се становище, че
представените банкови извлечения също не обвързват ищеца по никакъв
начин, цитирани били вноски, направени от П. Д., като изрично било
посочено, че вносител е Д., но никъде като вносител не фигурирал ищецът по
делото. Релевира се оплакване, че съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение, като не е разгледал всички твърдения и възражения на ищеца. На
последно място се твърди, че съдът е обвързан от диспозитивното начало и
следва да даде отговор на исковата претенция в рамките, в които е била
поискана, като ако приеме, че искът е частично основателен, то тогава той
трябва да бъде уважен в тази му част, като се поддържа, че на стр. 5 от
решението първоинстанционният съд е приел, че е безспорно установено, че
ищецът е бил във фактическа власт на помещение с площ от 200 кв.м., но
въпреки това не е уважил иска в тази му част. Прави се искане въззивният съд
да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи
претенцията на ищеца. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – „Метабонд“ ЕООД в срока по чл. 263, ал.1 от
ГПК, чрез процесуалния си представител, е подала отговор на въззивната
жалба, с който я оспорва. В отговора се сочи, че внушенията във въззивната
жалба, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху цялата
3
производствена сграда са неоснователни. Поддържа се твърдение, че ищецът
не само не е упражнявал фактическа власт върху цялата сграда, но извън
помещението, което е ползвал под наем, той не е имал достъп до останалата
част от сградата, тъй като другите помещения са били отдадени под наем на
трети за спора лица, което било установено от приложените договори за
наем. Твърди се, че показанията на св. Д. са вътрешно противоречиви и в
противоречие с всички други доказателства по делото, поради което се прави
извод, че правилно първостепенният съд не ги е кредитирал. Излага се
становище, че е правилен изводът на съда, че ищецът и върху ползваните от
него 200 кв.м. не е имал качеството на владелец, а на държател по смисъла на
чл. 68, ал. 2 от ЗС, като се допълва, че основанието, на което ищецът е
започнал да упражнява фактическа власт, е бил устен договор за наем.
Релевира се възражение относно представените доказателства и формираните
въз основа на тях в жалбата на ищеца изводи. В отговора се прави искане
въззивната инстанция да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
решението. Предявява се претенция за присъждане на разноските пред САС.
В открито съдебно заседание пред настоящия състав въззивникът, чрез
своя процесуален представител, поддържа подадената въззивна жалба.
Ответникът по жалбата, чрез пълномощника си, я оспорва. И двете страни по
спора предявяват претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
Софийският апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните,
съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира за установено следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС. За да постанови решението си по предявения
иск, първостепенният съд е приел, че по делото било установено, че ищецът е
бил във фактическа власт от 2009г. Приел е, че не било доказано твърдението
му тя да е била установена от по-ранен момент- 23.03.2007г., както и да е
била упражнявана върху цялата площ на процесната сграда от 981 кв.м. На
следващо място е приел, че ищецът не е имал качеството на владелец, а на
държател по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС. Приел е, че представените фактури не
изключват наемно правоотношение между страните, а доказват, че
задължението на ищеца по плащане на наемната цена е било осъществено от
4
трето лице-свързано с него търговско дружество. Приел е, че щом като по
делото е установено, че ищецът е упражнявал фактическата власт от 2009г.
като държател по договор за наем с ответника и при липса на установеност за
промяна в намерението за своене, то ищецът не е станал собственик по
давностно владение на основание чл.79, ал.1 ЗС.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата и в отговора на въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на
първостепенния съд както относно правилно установените факти, въз основа
на събраните по делото доказателства, така и досежно привеждането на
същите към приложимите правни норми. Ето защо и на основание чл. 272 от
ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба въззивният състав намира
следното:
Придобивната давност е способ за придобиване право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й
уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 79-86 от ЗС. Нормата на чл. 79 от ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл. 68, ал.1 от ЗС. Владението се характеризира с два основни признака:
обективен-упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и
субективен – намерението да се държи вещта като своя /animus domini/.
Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и
явно, с намерение за своене. Само доколкото елементите на фактическия
състав на чл. 79 от ЗС са налице по отношение на претендиращото
собствеността лице и то ги установи с пълно доказване, то исковата
претенция може да бъде уважена.
От представения нотариален акт № 138, том II, рег. № 8001/2006г. е
видно, че през 2006г. ответникът „Метабонд“ ЕООД е придобил от
5
„Електрометал“ ЕООД /в ликвидация/ чрез договор за покупко-продажба
правото на собственост върху следните описани в акта сгради, като
процесната сграда е под номер две в нотариалния акт: Земеподготвително,
представляващо едноетажна сграда с масивна стоманенобетонна конструкция
и разгъната застроена площ от 1187 кв.м., без поземления имот, в който
сградите са построени, находящ се в гр. София, ул. „Суходол“ № 13,
съставляващ ПИ с пл.№ 842 в кв.21 по плана на гр.София, местността „НПЗ-
Орион и съседни жилищни сгради“, при граници на имота: поземлен имот с
пл. № 859, поземлен имот с пл. № 858, поземлен имот с пл. № 717, поземлен
имот с пл. № 857. През същата 2006г. ответникът е придобил и правото на
собственост чрез покупко-продажба от физически лица /съсобственици/ на
реална част от поземления имот, в който са построени посочените сгради, с
площ от 2665 кв.м. От представената скица № 15-547539/19.06.2019г. на
АЕКК-София се установява, че е заснета в кадастралната карта и кадастрален
регистър, одобрени със Заповед № РД-18- 39/20.07.2011г. на изп. директор на
АГКК с идентификатор 68134.2821.962.2, с предназначение-промишлена
сграда със застроена площ 981 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор
68134.2821.962.
От представените скици-проект от 2006г. и 2019г. и заключението на
вещо лице по СТЕ се установява, че посочената сграда /земеподготвително/ е
разделена функционално и конструктивно на 3 обекта-помещение в
североизточната част на сградата, помещение в северозападната част и склад
към земеподготвителното с площ от 320 кв.м. В заключението вещото лице
отбелязва, че всеки от обособените обекти от сградата има самостоятелен
вход и санитарен възел. При извършения оглед на място вещото лице сочи, че
имотът, в който се намира сградата, е ограден, към подхода има метална
гаражна врата, а до входа изградено портиерско помещение с портиер
/охрана/.
По делото не се спори, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху
обособеното помещение в североизточната част на сградата, което използвал
като цех за производство на мебели и дърводелски услуги.
Преценявайки основателността на твърдението на ищеца, че е придобил
имота по давност, като го е владял в продължение на повече от 10 години,
считано от 23.03.2007г., въззивният съд намира, че първите относими към
6
това твърдение въпроси са свързани с началния момент на фактическата власт
и по какъв начин му е предоставен недвижимия имот.
Неоснователно и недоказано е твърдението на ищеца в исковата молба,
че упражняваната от него фактическа власт е с начало 2007г. Свидетелят Г.
сочи, че ищецът ползвал помещението от преди 2010г., но не знае с точност
от кога, тъй като самият той го посетил за първи път през тази година.
Свидетелката В. заявява, че е служител на „Хим Комерс 2009“, което
дружество е наемател на помещения в съседство на това ползвано от ищеца и
ги дели една стена. Излага, че работи на мястото от 2009г. и оттогава познава
ищеца. Сочи, че не знае дали преди тази година ищецът е бил в помещението.
Свидетелят К. съобщава, че в процесния имот имало наематели и след като те
се изнесли през 2008г. или 2009г. ищецът започнал да ползва помещението.
При съвкупната преценка на обсъдените по-горе свидетелски показания,
въззивният съд приема, че ищецът е установил фактическа власт през 2009г.
Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели, тъй като същите са
дадени в резултат на преки впечатления - св. В. работи в съседното на ищеца
помещение от 2009г. до момента, св. Г. за първи път е посетил ищеца преди
2010г., а св. К. е съсед на имота. Показанията и на тримата свидетели са
логични и взаимно не си противоречат. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че съдът не следва да кредитира показанията на св. В., тъй
като същата се намирала в договорни отношения с ответното дружество. По
делото няма данни за заинтересованост на свидетелката по смисъла на чл. 172
ГПК. Липсват както твърдения, така и доказателства тя да се намира в
трудови, в служебни или в друг вид отношения с представляващ ответното
дружество. Следователно не са налице обстоятелства, които да опровергават
достоверността на показанията й. Действително св. Д. в своите показания
заявява, че познава ищеца от около 15 години, т.е. от 2006г. или 2007г., като
знае, че той владеел имота от тогава. Настоящият съдебен състав не
кредитира показанията на този свидетел, тъй като противоречат на
показанията на останалите трима свидетели във връзка с този спорен въпрос.
Следващият спорен по делото въпрос е по какъв начин ищецът е
установил фактическа власт върху процесния имот. Дали е налице правно
основание за упражняване на фактическата власт към момента на
установяването й /допускане от собственика/ или както твърди ищецът, че е
7
установил владение върху имота чрез завладяване на същия и че
необезпокоявано го владее повече от 10 години.
Свидетелят К. установява, че още от закупуването през 2006г. на
поземления имот и сградите в него собственикът /ответното дружество/, чрез
неговия управител, заплатил на свидетеля, за да извърши строителни работи в
помещението, същото представлявало едно голямо хале, в което свидетелят
извършил ремонти – събаряне на стени, преграждане, зазидване на прозорци,
в резултат на което отвътре помещението било преградено на „малки
парчета“. В тази връзка показанията на св. Д. не следва да бъдат кредитирани,
тъй като противоречат на останалите свидетелски показания, а и съдържат
вътрешни противоречия. В началото на своите показания свидетелят сочи, че
И., като започнал да владее помещението го преградил на няколко места,
сложил врати, а след това заявява, че грижите на И. относно халето били
свързани с подмяна на счупени прозорци, счупени ламарини, замазка на пода,
като пояснява, че това е било след една градушка.
Свидетелят К. заявява, че след извършеното преустройство в халето са
били настанени наематели „момчета, които се занимавали с гранити“, имало и
други хора-наематели в това хале, а след като тези момчета се изнесли през
2008г. или 2009г. се нанесъл господин С..
В своите показания и четиримата свидетели установяват, че откакто
познават имота същият е бил ограден, винаги е имало охрана /св. В./, имало е
„трима портиери“ /св. Д./ и „будка на пазач“ /св. Г., св. В./, човек, който стои
денонощно /св. В./. Свидетелката В. излага, „хазяинът си плаща за тази
охрана“, защото ние не плащаме на охраната“. Свидетелят Д. съобщава:
„съмнявам се И. да е организирал охраната там, по точно собственик би
осигурил охраната“. С оглед показанията на свидетелите, съдът достига до
извода, че организацията по охраната е била осигурена от собственика на
имота, който заплащал на охранителите.
От показанията на св. Г., В. и К. се установява, че ищецът е извършвал
дърводелски услуги в помещение, което било около 150-200 кв.м., а
останалата част от сградата се е ползвала от фирма „Хим Комерс“, която била
наемател, а наемодател бил „Метабонд“ /св. В., св. К./, деляла ги една стена
/св. В./. В противоречие на тези показания са показанията на св. Д., който
излага, че И. „владеел“ 900 кв.м. и в това помещение не е имало други фирми.
8
В тази част показанията напълно противоречат на показанията на другите
трима свидетели, които заявяват, че до помещението на И. имало и други
наематели. В потвърждение на показанията на тримата свидетели са приетите
и неоспорени договори за наем, сключени между ответното дружество и
трети за спора лица. С оглед пълното противоречие на показанията на св. Д. с
останалите събрани по делото доказателства, съдът не ги кредитира.
Свидетелката В. установява, че тя познава лично „хазяина“, който идвал
в имота непрекъснато, имал ключ от тяхното помещение, като се е налагало
да влиза и през нощта, за да спира водата през зимата, за да не замръзне и да
се спукат тръбите. Излага, че И.С. не е имал ключ от тяхното помещение.
Заявява, че шефът на „Хим Комерс“ в нейно присъствие при нанасянето на
фирмата изявил желание помещението, което ползват под наем, да бъде по-
голямо, но хазяинът му отговорил, че няма как това да стане, тъй като в
съседство има друг наемател. Свидетелят К. установява, че управителят на
„Метабонд“ непрекъснато посещавал имота и свидетелят е постоянно с него.
Според свидетеля К. И.С. е под наем в обекта, като това го знае от думите на
самия И.. Свидетелката В. също заявява, че И. й е казал веднъж преди 2 или 3
години, че е наемател, като споделил, че не си е платил тока. Заявява, че
фирмата, в която работи, има договор за наем с ответното дружество, което се
потвърждава и от приложения договор за наем. Установява, че докато ищецът
ползвал помещението, се е засичал с управителя на „Метабонд“ и ги е
виждала да разговарят. И двамата свидетели заявяват, че не са виждали
договор за наем, сключен между И.С. и „Метабонд“ ЕООД.
При съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства,
въззивният съд приема за установено, че към 2009г. процесният обект е бил
ограден, имало е денонощна охрана, за която не е плащал ищецът, като от
момента на закупуването на процесния имот през 2006г., представляващият
ответното дружество е организирал преустройството му, след което в същия
се нанесли наематели, а след напускането им през 2009г. се е нанесъл ищецът,
като в съседното на ищеца помещение се е помещавала фирма „Хим Комерс
2009“ ЕООД.
От така приетите за установени обстоятелства, съдът прави извод, че
през 2009г. И.С. е започнал да упражнява фактическа власт, но не върху
цялата площ на процесната сграда от 981 кв.м., а върху площ от около 150-
9
200 кв.м., като не е имал достъп и в нито един момент не е осъществявал
фактически действия по отношение останалите помещения нито лично, нито
чрез другиго, което изключва владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС върху
цялата промишлена сграда, за която претендира. На следващо място, с оглед
установеното обстоятелство, че към 2009г. собственикът на недвижимия имот
е бил организирал охрана на обекта и е заплащал на охранителите, то съдът
прави извод, че ищецът към момента на установяване на фактическа власт
върху недвижимия имот не е завладял същия, а е бил допуснат от собственика
- без значение е правното основание за упражняване на фактическа власт –
заем за послужване или договор за наем. В тази връзка е без значение
възражението на жалбоподателя, че и тримата разпитани по делото свидетели
не могат със сигурност да заявят дали е налице наемно правоотношение
между страните. От приетите за установени факти не би могло да се твърди
нито, че ищецът е завладял имота, нито, че имотът е бил необитаван,
напротив имало е и други фирми и физически лица-наематели, имотът е бил
ограден и охраняван, помещенията са се заключвали. Без значение е
обстоятелството, че съгласно показанията на св. Г. и св. Д. охраната не е
пречела на С. да влиза в сградата, както и да ремонтира, тъй като безспорно
охранителите са спазвали разпорежданията на собственика, който е допуснал
С. в помещението.
При така установените факти, въззивният съд приема, че ищецът е
установил фактическа власт върху част от помещението с площ около 200
кв.м. в качеството си на държател. В практиката на ВКС е прието, че след
като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане,
колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на
собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и
превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна
давност. Промяната в намерението и преобръщането на държането във
владение /interversio possessionis/ не трябва да остане скрита, а трябва да
намери външна изява в предприемане на конкретни действия. Те трябва да
бъдат насочени към съответния собственик /в случая законният представител
на „Металбонд“ ЕООД/, както и да показват несъмнено, че ищецът, който
упражнява в случая фактическата власт, отрича неговите права върху имота и
го владее само за себе си. По делото не е доказано това да е станало и от този
10
момент да е налице владение в изискуемия по чл. 79, ал. 1 ЗС срок до
завеждане на иска. Не само, че няма доказателства, но липсват и твърдения за
извършени от ищеца конкретни действия, с които да е манифестирал спрямо
ответника, чрез неговия законен представител, че започва да владее имота за
себе си и да е отблъснал владението на ответника повече от 10 години преди
предявяването на иска. Ищецът не се е снабдил с нотариален акт за
собственост, не е демонстрирал към ответника в нито един момент промяна в
намерението си от държател на владелец. Владението не може да бъде
съмнително, а то е такова винаги, когато не може да се определи със
сигурност дали владелецът упражнява фактическата власт или дали има
намерение да държи имота като свой.
В тази връзка следва да се посочи, че заплащането на консумативните
разходи е свързано с осъществяване на фактическото ползване на имота като
търпимо действие и от него нe може да се направи извод, че ищецът е
установил владение. Държателят трябва открито да демонстрира промяна в
намерението за своене на имота, като това се отнася и за търпимите действия
- т.е. лицeтo, което ги осъществява, следва да демонстрира настъпилата
промяна - че започва да осъществява фактическата власт с намерение за
своене на имота. Такава пpoмянa в намерението на ищеца спрямо ответното
дружество, чрез неговия управител, което се явява собственик, не е
установена. Освен това посочените разходи е обичайно да се заплащат
именно от лицето, което ползва имота /без значение основанието за това -
договор за наем или друго правоотношение/, доколкото същите са свързани
именно с ползването на имота. Направените от ищеца ремонти и подобрения
в имота, /за които сочат св. Г. и Д./ също не сочат на промяна на намерението
му да го държи за другиго, тъй като са били извършени, за да приведе
помещението в състояние, годно за обитаване, а не със съзнанието, че
упражнява фактическата власт за себе си.
В практиката на ВКС е прието, че ако е налице правно основание за
упражняване на фактическа власт върху недвижим имот към момента на
установяването й /допускане от собственика/, презумпцията на чл. 69 ЗС
следва да се счита опровергана. Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че първостепенният съд е извършил процесуално нарушение,
като не е обсъдил възражението му за действието на презумпцията по чл. 69
ЗС. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по естеството
11
си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването си. Такъв не е настоящият случай, тъй като от установеното
по-горе, съдът прие, че ищецът е установил фактическа власт върху имота
при наличие на правно основание-допускане от собственика и е държател.
Поради това и първостепенният съд не е следвало да разглежда приложението
на презумпцията на чл. 69 ЗС.
Дори и твърденията на ищеца, че се е нанесъл в имота и го е завладял
през 2007 г., да бяха доказани по делото, то със заплащането на наемна цена
на 22.12.2011г. с посочено във фактура № 32 основание – „наем помещение
по договор за 2011г.“, владението е било прекъснато, тъй като след това той
се е намирал в имота на договорно основание, а изтеклият дотогава срок не е
достатъчен за придобиването му по давност. В този смисъл е неоснователно
възражението на жалбоподателя, че в нито една от фактурите не било
посочено какво се отдава под наем. Изводът, че между страните е било
налице договорно правоотношение по договор за наем, не може да бъде
опроверган от обстоятелството, че за плащането на наема ответникът е издал
фактури не на ищеца като физическо лице, а на „Сомер“ ООД с посочено
М.О.Л. – И.С.. От съдебно-почерковата експертиза по безспорен начин се
установи, че подписът във фактура № 32 от 22.12.2011г. е изпълнен от ищеца.
От извършената справка в търговския регистър се установи че „Сомер“ ООД
е регистрирано през м.01.2011г. със съдружници: ищецът И. А. С. и М. П. С.а.
До 14.06.2017г. ищецът е бил управител и законен представител на
дружеството, което впоследствие се е преобразувало в ЕООД с вписване на
посочената дата на заличаване на И.С. и М. С.а като съдружници, респ.
заличаването на ищеца като управител и вписан едноличен собственик на
капитала и управител Й. М.. Следователно към деня на издаването на
фактурата ищецът И.С. е бил съдружник и законен представител на това
дружество. При липса на твърдения и данни ответникът да е имал договорни
отношения с юридическото лице за процесния имот или за някой друг имот,
то следва да се приеме, че представената фактура не изключва наемно
правоотношение между страните, а доказва, че задължението на ищеца по
плащане на наемната цена е било осъществено от трето лице- свързано с него
търговско дружество. Следва да се посочи, че задължението за плащане на
наем не е с оглед личността на длъжника и изпълнение от всяко трето лице е
допустимо и приемливо. Без значение за наемодателя-ответник е какви са
12
вътрешните отношения между ищеца и „Сомер“ ООД. В този смисъл се явява
ирелевантно възражението на въззивника-ищец за осъществени от трети лица
плащания.
Неотносимо е възражението на жалбоподателя, че тъй като по делото от
представените доказателства било видно, че нито за една година ответното
дружество не е заплащало данък за получените наеми, то това налагало извод
за липса на наемно правоотношение между страните. Неплащането на данъци
върху приходите от наем би представлявало административно нарушение, а
не индиция за липса на наемни правоотношения.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като
първостепенният съд е приел за безспорно установено, че ищецът е във
фактическа власт на помещение с площ от 200 кв.м., то той е следвало да
уважи частично претенцията. Действително първостепенният съд е приел за
установено упражняване на фактическа власт от ищеца върху помещението с
площ от 200 кв.м., но в качеството му на държател, а както се посочи по-горе,
практиката на ВКС е безпротиворечива и постоянна, че когато фактическата
власт е установена въз основа на правно основание, колкото и време да
продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази
фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по
давност.
По изложените съображения, съдът приема, че твърдението на ищеца за
придобиване по давност на претендирания имот – собственост на ответното
дружество остана недоказано. Поради което искът като неоснователен следва
да бъде отхвърлен, така като е приел и първостепенният съд.
С оглед на това първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът дължи на въззиваемото дружество
направените по делото разноски в размер на 3000лв. – платено адвокатско
възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност, извършените
процесуални действия, цената на иска, участието на пълномощника на
ответника в съдебно заседание, съдът намира за неоснователно, релевираното
от ищеца по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №263100 от 17.05.2021г.,
постановено по гр. д. № 4493/2019г. от Софийски градски съд, І ГО, 1 състав.
ОСЪЖДА И. А. С., съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ №79, ет.2,
ап.5-адв. Г. да заплати на „Метабонд“ ЕООД, съдебен адрес: гр. София, бул.
„Христо Смирненски“ 44, вх. Б- адв. С. сумата от 3000лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при наличието на предпоставките на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14