Р Е Ш Е Н И Е
№ 1518 /
26.7.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в
следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от съдията
АНД № 2001 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано
е по въззивна жалба от „Арет – Петър П.“ ЕТ, ЕИК :
*********, срещу НП № КГ – 2216 / 01. 04. 2019 г. на Председател ДА – МТН. Със
същото на жалбоподателя за нарушаване разпоредбата на чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ и на основание :
·
чл. 67,
ал. 2 от ЗЕВИ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на петдесет хиляди лева
·
чл. 25,
ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 е възложено да заплати разходите за
вземане и изпитване на пробата в размер на двеста и тридесет лева, от които
четиридесет лева за вземане и сто и деветдесет лева за изпитване.
Жалбоподателят моли съда за цялостна
отмяна на атакуваното НП, с доводи незаконосъобразност, в частност процесуални
нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от
процесуален представител. Депозира писмено становище.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка :
На 22. 08. 2018 г. свид. Ж.Х.П., извършил проверка в недвижим
имот, намиращ се в с. Крумово, област Варна, собственост на възз. „Арет – Петър П.“ ЕТ. От бензиноколонка взел проба от течно
гориво, в частност дизелово, която била изследвана за съответствие с нормативно
определени изисквания относно качество. Резултатът показал отклонения от
нормите в тази насока, в частност по показател „Съдържание на метилови естери на мастни киселини /FAME/“ бил под 0. 05 %, при норма
минимум 6 % обемни. Съставен бил
АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били
депозирани писмени такива. Административно - наказващият орган приел констатациите
на актосъставителя и ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските
показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи. Съдът
кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени,
кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния
факт, включен към предмета на доказване по делото.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
С оглед задълженията
за цялостна проверка за законосъобразност съдът намира, че в рамките на
административно - наказателното производството са допуснати съществени
нарушения на процедурните правила.
Актосъставител и административно
– наказващ орган са приели, че въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 47, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ, визиращ задължение на всяко лице, което пуска на
пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, при освобождаване за
потребление по смисъла на ЗАДС, да предлага горивото за дизелови двигатели със
съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни, а административно
– наказващият орган е наложил наказание на основание чл. 67, ал. 2 от ЗЕВИ,
съгласно който на всеки краен разпространител, който предоставя на пазара течни
горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗЕВИ,
се налага глоба или имуществена санкция в размер на петдесет хиляди лева.
Субект на това нарушение може да
бъде единствено лице, имащо качеството „краен разпространител“. Легална
дефиниция в този смисъл дава § 1, т. 12 от ДР на
ЗЕВИ, който препраща към § 1, т. 20 от
ДР на ЗЧАВ, съгласно който „краен разпространител са бензиностанции, които извършват зареждане на течни
горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни
средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива“.
Видно
от събрания доказателствен материал, въззивникът не притежава посоченото по –
горе качество, от което следва резонния извод, че същия не може да бъде субект
на конкретното нарушение, респективно да носи административно – наказателна
отговорност за твърдяното.
Освен горното качество, следва да
е налице и предоставяне на пазара на течни горива от нефтен произход, което да
е в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗЕВИ. Легална дефиниция на
това ни дава § 1, т. 15 от ДР на ЗЕВИ, който препраща
към чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765 / 2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9
юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във
връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
339 / 93 (ОВ, L 218 / 30 от 13 август 2008
г.), съгласно който това „означава всяка доставка на продукт за дистрибуция,
потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска
дейност срещу заплащане или безплатно“. Видно от доказателствата въззивникът не
осъществява такова предоставяне, респективно това също обуславя невъзможност да
му се търси административно – наказателна отговорност в тази насока.
Следва да се отбележи, че актосъставителят е посетил недвижим имот, обособен като
стопански двор, в който действително е имало бензиноколонка,
но същата била предназначена за зареждане на собствена селскостопанска техника,
а не за зареждане на произволни моторни превозни средства, изискващо съответно
заплащане, респективно извършване на разпространение на горива на
бензиностанция. В АУАН за разлика от НП не е изрично посочено, че съгласно § 1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ, вр. § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, в дефиницията за
краен потребител освен горепосоченото, се съдържа и израза „вкл. на собствени
моторни превозни средства“, но актосъставител и
административно – наказващ орган е следвало да съобразят, че към настоящия
момент безспорно съдържанието е такова, но добавянето на последния израз е
станало с изм. ДВ бр. 1 от 2019 г., в сила от 03. 01. 2019 г., а отговорността
на въззивника е ангажирана за 22. 08. 2018 г., т. е. към момента на твърдяното
нарушение, не е съществувало определение „вкл. на собствени моторни превозни
средства“, което също обуславя невъзможност за санкциониране.
Допуснатите процесуални нарушения са от
категорията на съществените такива, явяващи се достатъчно основание за цялостна
отмяна на атакуваното НП, като не се налага изследване на въпроса по същество.
Предвид изложеното съдът счита,
че разглеждането НП следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ОТМЕНЯ НП № КГ – 2216 / 01. 04. 2019 г. на Председател
ДА – МТН, с което на „Арет – Петър П.“ ЕТ, ЕИК :
*********, за нарушаване разпоредбата на чл. 47, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ и на основание :
·
чл. 67,
ал. 2 от ЗЕВИ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на петдесет хиляди лева
·
чл. 25,
ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 е възложено да заплати разходите за
вземане и изпитване на пробата в размер на двеста и тридесет лева, от които
четиридесет лева за вземане и сто и деветдесет лева за изпитване.
Решението
подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: