Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ-23 03.04.2019 год. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети
въззивен граждански състав
на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 226 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от М.Д.А. ЕГН: **********
и А.Д.Г. ЕГН: ********** и двамата от с.М., общ.Р., обл.Б., чрез
процесуални представители адв. Десислава Паскалева и адв. Иван Киселичков,
съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Левски" № 5, ет.1, срещу решение № 201/12.11.2018 год. по
гр.д.№ 1002/2017 год. по описа на Айтоския районен съд, с което е отхвърлен иска на М.Д.А. ЕГН: **********
и А.Д.Г. ЕГН: ********** и двамата от с.М., общ.Р., обл.Б., чрез
адв. Десислава Георгиева Паскалева, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.
„Фердинандова" № 57, ет.2, за приемане на установено по отношение на
ответника - Република България, представлявана от Министъра на РРБ и Министъра
на ЗХГ, че ответникът не е собственик на :
имот пл. №142 с площ от 2290
кв.м. по неодобрения кадастрален план на с. Мрежичко, общ. Руен, който попада в
следните имоти по КВС:
-255.48 кв.м., в западната
част на имот № 014001, представляващ нива
с площ от 3.043 дка. в м. Т.т., шеста категория, предназначение - за нуждите на селското стопанство,
при граници на обособената част: останалата част от имот № 014001; полски път;
имот 014002;
-66.90 кв.м. в северазападния ъгъл на имот № 014002, представляващ нива
с площ от 0.995 дка, в м. Т.т., шеста категория, предназначение - за
нуждите на селското стопанства, при граници на обособената част юстаналата част
от имот № 014002; имот № 014001; полски път;
-193.45
кв.м. представляващи част от имот № 000013 - полски път на Община-Руен,
с площ от 0,713 дка., вид
на територията по предназначение –за нуждите на селското стопанство, при граници
на обособената част: имот 000013; имот № 014001; имот № 014002, имот № 000013; имот№ 015006,
-727.69 кв.м. в източната
част от имот № 015005, представляващ нива
с площ от 1.666 дка, в м. Я.к., шеста категория, вид на територията по предназначение - за нуждите на
селското стопанство; при граници на обособената част: имот № 015006; останалата
част от имот № 015005;
-1067.43 кв.м. в северната
част на имот № 015006, представляваш нива
с площ от 1.881 дка, в м. Я.к., шеста категория, вид на територията по предназначение - за нуждите на
селското стопанство, при граници на обособената част: имот № 000013; имот №
015006; имот№ № 015005; имот№ № 015006,
и на имот пл.№ 51, с площ от
3975 кв.м. по неодобрения кадастрален план на с. Мрежичко, общ. Руен, който
попада в следните имоти по КВС съгласно геодезическо заснемане :
- имот №000030 по КВС на
землището на с. Мрежичко, ЕКАТТЕ 49254, Общ.Руен:, м. К.К., представляващ
залесена територия, частна държавна
собственост, с площ от 1309.456 дка, при граници на обособената част: изток и югозапад - граници на населеното
място с. Мрежичко; запад и север - останалата част от имот № 000030,
и при граници на целия имот:
имот № 000029 - залесена територия на МЗГ; имот №00016 - нива на Х.Ч.; имот № 00026
- пасище, мера на Общ.Руен; имот №000024 - залесена територия на МЗГ; имот: №
012007 - нива на Р.А.; имот № 012012 - полски път на Общ.Руен; имот № 011030 -
полски път на общ.Руен; имот № 011016 - тр.насаждения на общ.Руен; имот №011017
- нива на Р.А.; имот № 011015 - нива на А. Х.; имот № 011014 - нива на Общ.руен; имот № 011012-
нива на общ.Руен; имот № 011011 - нива на А.С.и др.; имот № 011010- нива на
Общ.Руен; имот № 011028 - полски път на общ.Руен; имот № 011032 - нива на М. Ю.;
имот № 011009 - нива на М.Ю.; имот № 011008 - ливада на М. Ю.; имот№ 01 1007 -
нива на Н.Ш.; имот № 011006 -нива на наел. Е.А.; имот № 011005 - нива на Р.А.;
имот № 011004 - нива на Р.А.; имот № 011003 - тр.насаждения на Х.Ч.; имот №
011001 - нива на Общ.Руен: имот № 011027 - пасище мера на общ.Руен; имот №
000172 - нива на Общ.Руен; имот № 00004 - населено място с.Мрежичко; имот №
000175 - нива на А.Г.: имот № 000173 - нива на М.А.; имот № 000174 - нива на
Мюсюлманско изповедание; имот № 00004 - в населено място с.Мрежичко; имот №
000632- нива на общ.Руен; имот № 00004 - с.Мрежичко; имот №000631- др.селищна
територия; имот № 00004 - населено място с. Мрежичко; имот № 000633- нива на
общ.Руен; имот № 00009 - полски път на общ.Руен; имот № 029010 - нива на
общ.Руен; имот № 029009 - нива на наел. Х.М.; имот № 029008 - полски път
Общ.Руен; имот № 029007 - тр. насаждения на общ.Руен; имот № 029006 - нива на Х.
М.; имот № 029002 - полски път на общ.Руен; имот № 029005 - нива но общ.Руен;
имот № 029012 - нива на общ.Руен; имот № 029004 - нива на Х.Х.; имот № 010016 -
нива на Зинел О.; имот № 010020 - нива на М.А.; имот № 010021- нива на А.Г.;***
- нива на М.А.; имот № 010011 нива на М. О.; имот № 010010 - нива на наел. О. А.;
имот № 010009 - нива на Р.А.; имот № 010026 - полски път на общ.Руен; имот №
01006 - нива на М.М.; имот № 010005 - пасище, мера на общ.Руен; имот № 010004 -
нива на М.М.; имот № 010018 - нива на ЕР.А.; имот № 010017- нива на М. П., имот
№ 010003 – нива на Д.О.,имот № 010002 – нива на Ю. Ю., имот № 010024- нива на
Ф.Ю., имот № 010001- нива на А. Ю., имот № 009017- нива на М.Р. и др., имот №
009020 – полски път на Община – Руен, имот № 009016 - изоставена нива на наел. А.
Т.; имот № 009020 -полски път на общ.Руен; имот №009012 - нива на общ.Руен;
имот № 09018 - нива на А. Юсуф; имот № 009019 - полски път на общ.Руен; имот №
009015 - нива М. А.;*** - нива на М. А.; имот N9 009014 - нива на С. С.; 009006
- нива на Общ.Руен; 0090005-нива общ.Руен; 000011 - полски път на Общ.Руен;
028004 - нива на Общ.Руен; 028003- нива на Общ.Руен; 028002 - нива на М. Емин;
028001- нива на Ю.Ю.; имот № 008018 овощна градина н Х.Ч.; имот № 008012 нива
на Ю. О.; имот № 008017- нива на М. О.; имот № 008010 нива на Я. М.; имот №
0080007 нива на Обш.Руен; имот № 0080003 - полски път на общ.Руен; имот №
008016 - тр.насаждения на М.П.; имот№ 008015 нива на Х. О.; имот № 0080006 нива
на А. О.; имот№ 0080003 - полски път на Общ.Руен; имот№ 0080005 - изоставена
нива на общ.Руен; имот №0080004 - нива на Община Руен; имот № 027001 нива на
Община Руен; имот № 027002 нива на Община Руен; имот № 027003 изоставена нива
на Община Руен; имот № 027005 нива на Община Руен; имот № 027006 нива на С. С.;
имот N9027007 нива на Я. Х.; имот № 027008 овощна градина на Община Руен; имот
№ 000010 полски път на Община Руен; имот №027016 нива на Р.А.; имот № 027017
изоставена нива на Община Руен ; имот № 005012 полски път на община Руен; имот
№ 005010 полски път на Община Руен; имот № 005011 пасище мера на Община Руен;
имот № 005012 - полски път на Община Руен; имот № 005008 изоставена нива на
Община Руен; имот №005007 изоставена нива на Община Руен; имот №005003 изоставена
нива на Община Руен; имот №005002 нива на Община Руен; имот № 005001 нива на
Община Руен; имот №005004 нива на Община Руен; имот №005006 нива на Община
Руен; имот №007005 нива на Община Руен; имот №007004 тр.насаждения на Община
Руен; имот №007006 - изоставена нива на Зинел О.; имот № 007003 изоставена нива
на общ.Руен; имот № 007002 - нива на А.М.;*** - нива на Община Руен; имот
№006017 - нива на Р.М., имот №006002 нива на Община Руен.
Осъдени са М.Д.А. ЕГН: ********** и А.Д.Г. ЕГН: ********** и
двамата от с.М., общ.Р., обл.Б., да заплатят на Република България, чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството направени по делото разноски за ю.к.
възнаграждение в размер на 450 лв. / четиристотин и петдесет лева /. Осъдени са М.Д.А. ЕГН: ********** и А.Д.Г.
ЕГН: ********** и двамата от с.М., общ.Р., обл.Б. да
заплатят на Република България, чрез Министъра на земеделието, храните и горите
направени по делото разноски за ю.к. възнаграждение в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/.
Във въззивната жалба се
твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Изложени са
подробни съображения като се твърди, че съдът неправилно е възприел
разпределянето на доказателствената тежест при предявен отрицателен
установителен иск. Твърди се, че държавата е следвало да докаже собствеността
си върху процесните имоти, което не е направено. Твърди се, че съдът не е
изложил обстоятелствата въз основа на които е направен извод, че процесните
имоти са били държавна собственост към 1951 год., поради което е
необоснован изводът, че ищците не са
могли да ги придобият по давност. Твърди се, че изводите на първоинстанционния
съд са в противоречие и със становището на ответника, който в отговора е
направил твърдение, че имотите са придобити след реституцията. Твърди се, че
процесните имоти въобще не са подлежали на реституция, тъй като не са били
включени в държавния горски фонд и не са били безстопанствени, тъй като са
владени от наследодателя на ищците. Твърди се, че включването на имотите в
картата за възстановената собственост не препятства възможността
заинтересованите лица да защитят правата си по общия ред и не прекъсва
установеното върху имотите владение. Посочено е, че имотите не са били обект на
одържавяване и не са били отнемани, поради което няма нужда по отношение на тях
да се провежда процедура по реституция за възстановяване на собствеността. Твърди
се, че съдът неправилно се е позовал на Закона за давността от 1898 год. Твърди
се, че изводът на съда, че имотите не съществуват реално е необоснован тъй като
по делото е установено, че имотите съществуват във вида по неодобрен
кадастрален план, като в този вид се владеят десетилетия, поради което
съществуват реално. Твърди се, че съдът е допуснал сериозно процесуално
нарушение като не е кредитирал неприетия кадастрален план и разписния лист към
него, в който е посочено, че имотите са на наследодателя на ищците. Направено е
искане за отмяна на обжалваното решение и за решаване на спора по същество с
уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
В даденият срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
Държавата, чрез Областен управител – Бургас и Министъра на РРБ, представлявани
от юрисконсулт Минкова, в който са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на действията и изводите на
съда както относно разпределянето на доказателствената тежест, така и по
основателността на предявените искове. Твърди се, че ищците не са установили
придобиване на процесните имоти преди 1951 год., поради което правилни са
изводите на съда, че както по отменения Закон за давността така и по сега действащия
Закон за държавните имоти, държавни имоти не могат да бъдат придобити по
давност. Оспорено е твърдението на въззивниците, че имотите съществуват реално,
изложени са съображения, че отразяванията в разписния лист към неободрен
кадастрален план не се ползват с презумптивна доказателствена сила. Твърди се
също, че е налице специален закон – ЗСПЗЗ, съгласно който ищците е следвало да
подадат заявление за възстановяване на собствеността, каквото не е подадено.
Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от
Министерството на земеделието, храните и горите, чрез процесуален представител
юрисконсулт Костадинова, в който са изложени съображения за
правилност на обжалваното решение и за неоснователност на въззивната жалба.
Твърди се, че не е установено по делото придобиване на право на собственост от
ищците, а позоваването на отразявания към неприет кадастрален план е
неоснователно. Твърди се, че тъй като имотите попадат извън границите на
населеното място, независимо от това дали са били включени в ТКЗС, ДЗС или
друга организация, същите подлежат на реституция по ЗСПЗЗ. Сочи се, че ищците
не са провели процедура по реституция по специалните закони в своя полза, поради
което твърденията им за собственически права върху процесните имоти са
недоказани. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в
срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение
Айтоският районен съд се е произнесъл по обективно съединени отрицателни
установителни искове искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците М.Д.А. ЕГН: ********** и А.Д.Г. ЕГН: **********
и двамата от с.М., общ.Р., обл.Б., чрез адв. Десислава Георгиева Паскалева, съдебен
адрес: гр.Бургас, ул. „Фердинандова" № 57, ет.2, са предявили искове против Република България представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, адрес: гр.София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 17-19 и от Министъра на земеделието, храните и горите, адрес: гр.София,
бул."Христо Ботев" №55, за приемане на установено, че ответникът не е собственик
на имоти находящи се в село Мрежичко, общ.Руен, обл.Бургас, които първоначално
са описани както следва:
-имот пл.№ 142, с
площ от 2290 кв.м., при граници: имоти с пл. № 141; № 146; № 145; № 143; край на населеното мято и
-имот пл. №51, с площ от 3975 кв.м., при
граници имот с пл. №.50; улица; улица; край на населеното място.
Ищците търдят, че
техният род произхожда от
с.Мрежичко, общ.Руен, обл. Бургаска и от 1948 г. до момента, без прекъсване,
семейството им, техните предшественици и те владеят, обработват и стопанисват двата поземлени имота, които се намират в периферията на населеното място. Твърдят още че, от създаването на село Мрежичко до момента не са приемани никакви
градоустройствени планове. Едва през 1987 г. бил
изготвен проект за кадастрален план, който не е одобрен. Описанието на имотите в исковата
молба е извършено съгласно
този кадастрален план. В разписния лист към
неприетия кадастрален план и двата имота били
записани на името на бащата на ищците Д.А.Г. / Д.А.Г./. Ищците твърдят, че в тяхна полза
е изтекла придобивна давност, като през 2017 г. са предприели действия за
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка въз основа на давностно
владение за посочените два имота. За провеждане на нотариалното производство подали молба-декларация, която следвало да бъде заверена от отдел Общинска собственост на
Община-Руен и от отдел Държавна собственост на Областната
администрация-Бургас. Община Руен удостоверила, че
имотите не са общинска собственост и за тях няма издаден Акт за общинска
собственост, но Областната администрация заявила,
че имот пл. № 51 и пл.№ 142 по неодобрения кадастрален план на с. Мрежичко са били държавна собственост на осн.чл.6 от ЗС /отм./ На базата на това изявлението ищците твърдят, че между
тях и държавата е налице спор за собственост, а те имат правен интерес да отрекат
правата на държавата върху процесните имоти.
Тъй като описанието
на процесните имоти е било извършено въз основа на неодобрен кадастрален план,
а от уточненията направени от ищците е било ясно, че към момента на предявяване
на исковете имотите описани в исковата молба попадат в територия, която е
включена в картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ, съгласно указанията
дадени с отменително определение №V-497/16.03.2018 год. по ч.гр.д.№90/2018 год.
по описа на Бургаския окръжен съд, районният съд е задължил ищците да изправят
нередовностите на исковата молба, като опишат процесните имоти съгласно
действащия към момента на предявяване на исковете план –КВС.
Ищците са
депозирали молби-уточнения, с които са посочили, че претенциите им са насочени по отношение на имоти от КВС на
землището на с. Мрежичко, общ. Руен, както следва:
-255,48
кв.м. попадащи в западната част на имот № 014001 от КВС, представляващ
нива с площ от 3.043 дка. в м. Т.т., шеста
категория, предназначение - за нуждите на селското стопанство, при граници на
обособената част: останалата част от имот № 014001; полски път; имот 014002; собственост на С. Сали Р. с.Мрежичко, съгласно нотариален акт за продажба №*** от
06.03.2008г., том **, рег.****, дело ***, вписван в Служба по вписванията
Районен съд-Айтос, вх.рег.№607 от 06.03.2008г., Акт №*, том ***, дело *** от
2008г. според записа в регистъра към КВС.
-66,90 кв.м.
поподащи в северозападния ъгъл на имот
№014002 от КВС , представляващ нива с площ от 0.995 дка. в м.Т.т., шеста
категория, предназначение - за нуждите на селското стопанство, при
граници на обособената част останалата част от имот №
014002; имот № 014001; полски път; собственост на Община-Руен, рег.9001 М с.Руен Мрежичко,
съгласно Решение по чл.18ж. /1/ ППЗСПЗЗ, според записа в регистъра към КВС.
-193,45
кв.м. представляващи част от имот №
000013 от КВС - полски път на Община-Руен, с площ от 0.713 дка, вид на територията по
предназначение - за нуждите на селското стопанство, при граници на обособената
част: имот 000013;имот№014001;имот№014002,имот№000013;имот№015006,собственост на Община-Руен, peг. номер 9002 М, с.Руен, според
записа в регистъра към КВС
-727,69
кв.м. в източната част от имот № 015005 от КВС, представляващ
нива с площ от 1.666 дка, в м. Я.к., шеста
категория, вид на територията по предназначение- за
нуждите на селското стопанство; при граници на обособената част: имот № 015006;
останалата част от имот №
015005; собственост на М. А.А. ***, съгласно Решение по чл.18ж/1/ ППЗСПЗЗ № МР17 от 14.09.1999г., според
записа в регистъра към КВС
-1067,43 кв.м. в северната част на имот № 015006 от КВС, представляваш нива с площ от 1.881 дка, в м. Я.к., шеста категория,
вид на територията по предназначение - за нуждите на селското стопанство, при
граници на обособената част: имот N9 000013; имот N9 015006; имот№ № 015005;
имот№ № 015006, собственост на Х. Ю. А. ***, съгласно
нотариален акт по наследство №*** от 07.04.20**г., том **, peг. ****, дело ***,
вписан в Служба по вписванията Районен съд- Айтос, вх.рег.№1212 от 07.04.2015г.
Акт №**, том *, дело *** от 20**г., според записа в регистъра към КВС.
Всички
горепосочени имоти, представляващи празното
дворно място, находящо се в с. Мрежичко, община Руен, област Бургас, отразено като имот пл. №142 с площ от 2290 кв.м. по неодобрения кадастрален план
на селото,
-Както и имот 000030 no КВС на землището на с. Мрежичко, ЕКАТТЕ 49254,
Общ. Руен:, м. К.К., представляващ залесена
територия, частна държавна собственост, с площ от 1309,456 дка, при граници на обособената част, югоизток и югозапад -
граници на населеното място с. Мрежичко; запад и север - останалата част от
имот № 000030., и при граници на целия имот: имот № 000029 - залесена територия
на МЗГ; имот №000106 - нива на Х.Ч.; имот №000206 - пасище, мера на Общ.Руен;
представляващо дворно място, находящо се в с. Мрежичхо,
Община-Руен, област Бургас, отразено като имот пл.№ 51, с площ от 3975 кв.м., по неодобрения кадастрален план
на селото, който съгласно
геодезическо заснемане е с площ от 3
907.68 кв.м.
Ищците твърдят, че
за тях е налице правен интерес за предявяване на горепосочените искове, тъй
като при отричане на правата на държавата за тях ще възникне възможността да установят
правата си снабдявайки се с документи за собственост по давностно владение,
поддържат исковете, ангажират доказателства.
В срок е постъпил
отговор от Държавата чрез Министъра на РРБ, твърди , че претенциите са процесуално
недопустими, евентуално – неоснователни, моли за отхвърляне на исковете,
ангажира доказателства.
Министърът на ЗХГ
не е подал в срок отговор, оспорва исковете, моли за отхвърлянето им, ангажира
доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно основното
и допълнително заключения на вещо лице Димитрина С. по приетите от районния съд
съдебно – технически експертизи се установява, че за село Мрежичко е изработен
неодобрен кадастрален план от 1988 год. Няма регулационен план за селото. По
неодобрения кадастрален план на селото са отразени имот с пл. №142 с площ от 2290 кв.м. и имот с пл.№ 51, с площ от 3975 кв.м., които са записани на Д.А.Г. /Д.А.Г./-
наследодател на ищците. Имотите попадат извън границите на селото и
околовръстния полигон, като това става ясно и от приложената към допълнителното
заключение скица.
Вещото лице сочи,
че имот пл.№142 с площ от 2290
кв.м. и имот пл.№ 51, с площ от 3975 кв.м., по неодобрения кадастрален план
на селото попадат в територията включена в картата за възстановената
собственост - КВС.
Имот пл.№142 подава в части от имоти от КВС
както следва :
в част от имот 014001 – възстановен по ЗСПЗЗ на С. Х. С.
с решение по ЗСПЗЗ и продаден на С.С.Р. съгласно н.а. от 2008 год.,
в част от имот 014002 – собствен на Община –Руен по
ЗСПЗЗ съгласно решение по чл.18ж. от ППЗСПЗЗ ,
в част от имот 015005 – възстановен по ЗСПЗЗ на М. А.А. с решение по чл.18ж от
ППЗСПЗЗ,
в част от имот 015006 – възстановен по ЗСПЗЗ на Ю. Х. А.,
а към момента съгласно нотариален акт от 2015 год. собствен на Х. Ю. А.
в част от имот 000013 - собствен на Община–Руен по
ЗСПЗЗ съгласно решение по чл.18ж. от ППЗСПЗЗ
Имот пл.№51 подава в имот от КВС както
следва:
в имот
000030 –представляващ залесена територия –държавна частна
собственост.
Вещото лице е
посочило, че за процесните имоти няма данни да са били отчуждавани, същите не
са включвани в ТКЗС, ДЗС или други подобни организации.
По делото са
представени преписките на ОПК-Руен за възстановяване в полза на трети лица на
собственост върху върху имот пл.№142 по неодобрения кадастрален план на
с.Мрежичко.
Съдът дължи служебна
преценка на допустимостта на исковете във всяка фаза на процеса. При зачитане
на изложеното в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, в конкретния случай,
настоящият съд намира следното:
Тъй като
предявените искове са установителни за собственост предпоставка за тяхната
допустимост е установяване от страна на ищците на конкретен правен интерес.
Правен интерес за ищеца да предяви отрицателен установителен иск съществува и
когато той се позовава на фактическо състояние сочещо възможността му да
придобие вещни права чрез отричане правата на ответника. В производството по
този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а
ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен
интерес производството се прекратява. В случая предвид твърденията на ищците за
осъществено по отношение на процесните имоти давностно владение, за тях
потенциално съществува правен инетерес да отрекат с влязло в сила решение
правата на онези лица, които към момента на предявяване на исковете установяват
или претендират права върху процесните имоти. Надлежни ответници по предявените
искове в тези случаи са лицата, които към момента на предявяване на исковете се
легитимират или твърдят права по отношение на процесните имоти. Условие за
редовност на исковата молба – респ. за допустимостта на исковете е процесните
имоти да бъдат индивидуализирани съгласно плана, действащ към момента на
предявявнане на исковете. Установи се, че в случая това не е неодобрения
кадастрален план на селото от 1988 год. , а КВС изработена по ЗСПЗЗ с оглед
възстановяване на собствеността на земите по този закон. Твърденията на
държавата, включително в представеното от ищците удостоверение за което те
сочат, че обуславя правния им интерес, са че е била собственик на имот пл.№142
и на имот пл.№51 към минал момент – по неодобрения кадастрален план. Към
момента на предявяване на исковете държавата не твърди и не заявява права по
отношение на процесните имоти 014001
– възстановен по ЗСПЗЗ на С. Х. С. с решение по ЗСПЗЗ и продаден на С.С.Р.
съгласно н.а. от 2008 год., 014002 –
собствен на Община – Руен по ЗСПЗЗ съгласно решение по чл.18ж. от ППЗСПЗЗ, 015005 – възстановен по ЗСПЗЗ на М. А.А. с решение по чл.18ж от
ППЗСПЗЗ и 015006 - възстановен по ЗСПЗЗ на Ю. Х. А. , а към
момента съгласно нотариален акт от 2015 год. собствен на Х. Ю. А.,*** по ЗСПЗЗ съгласно решение по
чл.18ж. от ППЗСПЗЗ. Ето защо отричането на правото на държавата на собственост
по отношение на горепосочените имоти е лишено от правен смисъл. Предмет на отрицателните
установителни искове не е установяване на правото на собственост – респ.
неговата липса за ответника към минал момент, а е установяване на правото на собственост
към момента на предявяване на исковете. Ето защо за процесните имоти, за които
се установи, че са възстановени в полза на трети лица по действащата към
момента на предявяване на исковете КВС и за тях държавата няма претенции за
собственост към момента на предявяване на исковете, държавата не е ненадлежен
ответник, а ищците нямат правен интерес към момента да защитават свои права за
тези имоти спрямо нея. Пак следва да се подчертае, че предмет на предявените
искове не би могло да бъде установяване или отричане на права към минал момент,
поради което отразяването в официални документи, че държавата е била собственик
към минал момент не обуславя правния интерес на ищците за водене на предявените
отрицателни установителни искове. Като се е произнесъл по същество по
недопустимите искове предявени за имоти 014001, 014002, 015005, 015006 и 000013, Айтоският районен
съд е постановил недопустимо решение в тези части. Въззивният съд служебно
следи за допустимостта на решението в обжалваните части.
Ето защо настоящият съд следва да обезсили решението в
недопустимите части, като в тези части производството по делото бъде
прекратено.
По отношение на имот
000030 от КВС – представляващ залесена територия –държавна частна собственост,
претенцията е допустима доколкото към момента на предявяване на иска държавата
се легитимира като собственик на имота съгласно чл.27, ал.1 от Закона за
горите, вр. чл.14а от Закон за възстановяване на собствеността върху горите и
земите от горския фонд /ЗВСВГЗГФ/. Съдът обаче намира така предявената
допустима претенция за неоснователна. Както беше вече посочено ищците
обосновават правния си интерес от водене на делото с твърдение, че при отричане
на правата на ответника ще могат да придобият имота по давност. Предвид
разясненията дадени в Тълкувателно решение № 8 от
27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК ищците следва да установят по
делото обстоятелствата, които обуславят възможността им да придобият имота по
давност, а ответникът следва да докаже собствеността си
върху процесния имот. Ето защо не могат да бъдат споделени възраженията по
въззивната жалба относно допуснати процесуални нарушения от районния съд, с
указване на доказателствената тежест за установяване на обстоятелства относно
твърденията на ищците за изтекла в тяхна полза придобивна давност.
От събраните по делото доказателства съдът намира за доказани правата на
държавата върху процесния имот, като счита, че ищците не установиха
обстоятелства относно възможността имотът да бъде придобит от тях по давност.
Дали процесият имот е бил включен или не в ТКЗС, ДЗС и пр. е без значение
в случая, тъй като не е установена собственост на други частни лица върху
процесния имот в нито един момент, преди или след твърдения от ищците начален
момент на давността – 1948 год.
Ищците не разполагат с годни писмени
доказателства за собственост за процесния имот, а ангажираните от тях
свидетелски показания на свидетелите Д. А. – ***** на ищците и Х. С. – без
родство със страните, не дават основание да се приемат за установени
твърденията им в исковата молба относно осъществено непрекъснато владение и
изтекъл давностен срок в тяхна полза. Свидетелските показания са общи и не могат
да бъдат отнесени точно към процесния имот, който е залесена територия. Свидетелите
показания са за обработваеми земеделски земи, различни от настоящата залесена
територия.
Независимо от изложеното по-горе съгласно чл.2 от Закона за държавните имоти, /ДВ,
бр. 300 от 22.12.1948 год. - отм./ държавни имоти са всички имоти, които не
принадлежат на кооперациите или на физически или юридически лица. За процесния
имот не се твърди и не са представени доказателства въз основа на валидно
придобивно основание, към момента на влизане в сила на този закон, той да е бил
собствен на други юридически или физически лица, поради което следва извода, че към този момент -1948 год. имотът е
държавна собственост.
Имотът е продължил
да бъде със статут на държавна собственост и на основание чл.6 от Закона за
собствеността в редакцията на закона към момента на приемането му през 1951 година, която сочи, че държавни
стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и
имотите, които нямат друг собственик.
Отмененият Закон за
давността е изисквал изтичане на двадесетгодишна давност, която не е установено
да е изтекла. След отмяната на Закона за давността през 1951 година за имотите
– държавна собственост последователно в нормативните актове, включително и към
настоящия момент, е налице невъзможност за придобиването им по давност. Имотът
е бил държавна собственост съгласно чл. 6 ЗС, а давностно владение за държавен имот е неприложимо
по силата на чл. 86 ЗС. След приемането на ЗДС, давност и то само за имотите
частна държавна собственост е било възможно да тече от 01.06.1996 г., но теченето на давността е спряно считано
от 31.05.2006 год. съгласно § 1 от ЗД на ЗС (ДВ бр. 46/2006 г.), в сила от
1.06.2006 г. /§ 1. спира за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., давността
за придобиване на държавни и общински имоти / с множество продължения и понастоящем
съгласно § 1 ЗДЗС. Съгласно Закона за допълнение на Закона за собствеността
(ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр.
113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от
31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр.
107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от
31.12.2017 г.) § 1. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109
от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011
г.) (1) (Предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от
31.12.2014 г., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) течетено на давността
е спряно до 31 декември 2022 г.
Независимо от горното с приемането на Закона за горите в сила от 09.04.2011
год., в разпоредбата на чл.26 е въведена забрана за придобиване по давност на
горски територии – държавна собственост, без значение дали имат статута на
частна или публична държавна собственост. Обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., в сила от 1.06.2006 г.
Както е посочено в
решение № 8 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4244/2013 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Гълъбина Генчева, актовете за държавна и общинска собственост
нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост,
придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи. Несъставянето на АДС
или АОС не може да доведе до извод, че имотът не е държавен или общински.
От изложеното
по-горе са налага извода, че правото на държавата на собственост върху
процесния имот е възникнало и се удостоверява пряко по силата на закона – чл.2
от Закона за държавните имоти /отм./
действал за периода 1948 год. - 1951 год., съгласно чл.6 от Закона за
собствеността в редакцията на закона към момента на приемането му през 1951
година. След провеждане на реституция по ЗВСВГЗГФ, държавата се легитимира като
собственик на осн. чл.14а от същия закон, съгласно който държавата стопанисва и
управлява горите и земите от горския фонд, останали след възстановяване правата
на собствениците, вр. чл.27, ал.1 от Закона за горите в който е посочено, че
държавни са горските територии, които не принадлежат на физически или
юридически лица или на общините.
Горното сочи
неоснователност на претенцията на ищците относно имот 000030 от КВС – представляващ
залесена територия, поради което предявеният иск за този имот следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Вън от изложеното в допустимата част от
обжалваното решение районният съд е изложил мотиви, към които на осн. чл.272 от ГПК настоящият съд препраща. Решението в тази част е валидно, допустимо и
правилно и следва да бъде потвърдено.
Районният съд
правилно е разпределил отговорността за разноски в тежест на ищците, в която
част решението също следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на
делото в полза на всяко от представляващите държавата ведомства следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение за защита пред въззивния съд в размер на
по 450 лв.
Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 201/12.11.2018 год. по гр.д.№
1002/2017 год. по описа на Айтоския районен съд, В ЧАСТИТЕ,
с които СА ОТХВЪРЛЕНИ исковете на М.Д.А. ЕГН: **********
и А.Д.Г. ЕГН: ********** и двамата от с.М., общ.Р., обл.Б., чрез
адв. Десислава Георгиева Паскалева, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.
„Фердинандова" № 57, ет.2, за приемане на установено по отношение на
ответника - Република България, представлявана от Министъра на РРБ и Министъра
на ЗХГ, че ответникът не е собственик на имот
пл. №142 с площ от 2290 кв.м. по неодобрения кадастрален план на с. Мрежичко,
общ. Руен , който попада в следните имоти по действащата към момента карта на възстановената
собственост / КВС/:
-255,48
кв.м. попадащи в западната част на имот № 014001 от КВС, представляващ
нива с площ от 3.043 дка. в м. Т.т., шеста
категория, предназначение - за нуждите на селското стопанство, при граници на
обособената част: останалата част от имот № 014001; полски път; имот 014002; собственост на С.С.Р. с.Мрежичко, съгласно нотариален акт за продажба №*** от 06.03.20**г.,
том **, рег.****, дело ***, вписван в Служба по вписванията Районен съд-Айтос,
вх.рег.№607 от 06.03.20**г., Акт №*, том ***, дело *** от 20**г. според записа
в регистъра към КВС.
-66,90 кв.м.
поподащи в северозападния ъгъл на имот
№014002 от КВС , представляващ нива с площ от 0.995 дка. в м.Т.т., шеста
категория, предназначение - за нуждите на селското стопанство, при
граници на обособената част останалата част от имот №
014002; имот № 014001; полски път; собственост на Община-Руен, рег.9001 М с.Руен Мрежичко,
съгласно Решение по чл.18ж. /1/ ППЗСПЗЗ, според записа в регистъра към КВС.
-193,45
кв.м. представляващи част от имот №
000013 от КВС - полски път на Община-Руен, с площ от 0.713 дка, вид на територията по
предназначение - за нуждите на селското стопанство, при граници на обособената
част: имот 000013;имот№014001;имот№014002,имот№000013;имот№015006,собственост на Община-Руен, peг. номер 9002 М, с.Руен, според
записа в регистъра към КВС
-727,69
кв.м. в източната част от имот № 015005 от КВС, представляващ
нива с площ от 1.666 дка, в м. Я.к., шеста
категория, вид на територията по предназначение- за
нуждите на селското стопанство; при граници на обособената част: имот № 015006;
останалата част от имот №
015005; собственост на М. А.А. ***, съгласно Решение по чл.18ж/1/ ППЗСПЗЗ № МР17 от 14.09.1999г., според
записа в регистъра към КВС
-1067,43 кв.м. в северната част на имот № 015006 от КВС, представляваш нива с площ от 1.881 дка, в м. Я.к., шеста категория,
вид на територията по предназначение - за нуждите на селското стопанство, при
граници на обособената част: имот N9 000013; имот N9 015006; имот№ № 015005;
имот№ № 015006, собственост на Х. Ю. А. ***, съгласно
нотариален акт по наследство №*** от 07.04.20**г., том **, peг. ****, дело ***,
вписан в Служба по вписванията Районен съд- Айтос, вх.рег.№1212 от 07.04.20**г.
Акт №**, том *, дело *** от 20**г., според записа в регистъра към КВС.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО ПО ГОРЕПОСОЧЕНИТЕ ИСКОВЕ.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 201/12.11.2018 год. по гр.д.№ 1002/2017 год. по описа на Айтоския районен съд
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА М.Д.А.
ЕГН: ********** и А.Д.Г. ЕГН: ********** и двамата от с.М., общ.Р., обл.Б. да заплатят на Република България, чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството направени по делото разноски за ю.к.
възнаграждение в размер на 450 лв. / четиристотин и петдесет лева /.
ОСЪЖДА М.Д.А. ЕГН: ********** и А.Д.Г. ЕГН:
********** и двамата от с.М., общ.Р., обл.Б. да
заплатят на Република България, чрез Министъра на земеделието, храните и горите
направени по делото разноски за ю.к. възнаграждение в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.