Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ….10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
септември две
хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19029 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ***, ЕИК ***, срещу К.Т.И., ЕГН **********, иск да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че К.Т.И. дължи на ищцовото дружество сумата от 734,84 лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени ***услуги за периода от 22.02.2016г. до 21.03.2019г. за адрес в ***, с аб. номер 1502174, както и сумата от 112,53 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от 25.04.2016г. до 17.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер 6326 по описа на ВРС за 2019г.
Твърди се в исковата молба следното: Ищцовото дружество е ***оператор, като на основание чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ предоставя такива на К.Т.И. за имот на адрес ***, с аб. номер 1502174, като последният ги получава в качеството си на потребител. Съгласно чл. 5, т. 6 ОУ за предоставяне на ***услуги потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в срок, което ответникът не е сторил.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника, в който се оспорва предявеният иск като
неоснователен. Излага се, че не са издадени фактури за дължимите суми. Оспорва
се изложеното в исковата молба изцяло.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установи се от представеното по делото писмо от Община Варна, че като живущ на процесния имот е регистриран ответникът, поради което същият се явява потребител на ***услуги, съгласно ОУ.
По делото са представени ОУ за предоставяне
на ***услуги на потребителите от ***оператор. В чл. 5 от ОУ е посочено, че
потребителите са длъжни да осигуряват свободен и безопасен достъп на
длъжностните лица, упълномощени от ***оператора, за отчитане, монтаж или
подмяна на водомерите. В чл. 35 ОУ е посочено, че потребителят следва да
заплаща потребените от него ***услуги.
Представена е справка за недобора на
частен абонат с номер 1502174, отговарящ на ответника К.И., видно от която
задълженията на абоната не са заплатени и отговарят по размер на претенциите на
ищеца.
Видно от карнетните
листи, представени по делото, ответникът не е осигурявал достъп на служителите
на ***оператора за отчет на водомера в апартамента, поради което му е
начислявано служебно количество потребление всеки месец.
От заключението по допуснатата ССЧЕ, както
и от изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание, се установява
следното: В електронната система на оператора съществуват фактури по номера и
дати. Същите са осчетоводени. Справката за недобора е извлечение от
счетоводните регистри на ВиК. Фактурите се издават на
хартиен носител, когато потребителят заплати дължимата сума. Няма плащане от
страна на потребителя. За периода от 25.03.2016г. до 28.03.2019г. общото
задължение за ***услуги, потребени на процесния адрес, е в размер на 734,84 лв. Лихвата за забава
за периода от 26.03.2016г. до 17.04.2019г. е в размер на 112,58 лв.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
По така предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца бе да докаже дължимостта
на начислените суми, а именно следваше в условията на пълно и главно доказване
да установи основанието и размера на вземането си. В тежест на ответника бе да
установи, че е заплатил изцяло и в срок дължимите суми за потребени
***услуги.
От изложената фактическа обстановка
безспорно се установи, че ответникът е потребител на ***услуги, които се
предоставят за обект в ***,
с аб. номер 1502174.
Установи се от представените карнет –
листи, че от 22.02.2016г. е начислявано само служебно количество за потребени услуги, тъй като не е осигуряван достъп до
апартамента, за да се отчете потреблението чрез показанията на водомера. Т.е. в
случая не следва да се прилага чл. 23, ал. 4 ОУ, доколкото изобщо липсва
отчитане на водомер. С това си поведение ответникът е нарушил задължението си
да осигурява свободен достъп на длъжностните лица на ***оператора за отчитане
на водомера в имота. Доколкото никой не може да черпи права и позитиви от
недобросъвестното си поведение, то съдът намира, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума за предоствени
***услуги. Размерът на сумата следва да бъде съобразен изцяло със заключението
по допуснатата ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, като професионално дадено и
отговарящо на поставените въпроси, поради което приема, че ответникът дължи на
ищеца за периода от 25.03.2016г. до 28.03.2019г. сумата от 734,84 лв. Искът се
явява основателен и следва да бъде уважен.
Лихвата за забава за периода от
26.03.2016г. до 17.04.2019г. е в размер на 112,58 лв. Именно поради
основателността на главния иск, акцесорният също се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Само като допълнение следва да се отбележи,
че плащането или не на ДДС от ищеца по издадени фактури не стои във връзка с дължимостта за заплащане на ползваните от потребителя ***услуги.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски, както и тези в предхождащото го
заповедно производство, в общ размер от 600,00
лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Т.И., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ***, ЕИК ***, сумата от 734,84 лв. (седемстотин тридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща главница за ползвани и незаплатени ***услуги за периода от 22.02.2016г. до 21.03.2019г. за адрес на потребление в ***, с аб. номер 1502174, както и сумата от 112,53 лв. (сто и дванадесет лева и петдесет и три стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 25.04.2016г. до 17.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 23.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер 6326 по описа на ВРС за 2019г.
ОСЪЖДА К.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ***, ЕИК ***, сумата в общ размер от 600,00 лв.,
представляваща сбор от дължими разноски по настоящото дело и по предхождащото
го заповедно производство с номер 6326 по описа на ВРС за 2019г., на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
Районен съдия: