Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1584 от 16.11.2020г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет
и седми октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Станимир Христов
при секретаря Вяра С. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2340 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.А.С. с ЕГН ********** и Д.А.С. с ЕГН ********** – и двата с адрес с. Кошарица, общ. Несебър, ул. „Стара планина“ № 8, чрез адв. Ж.Д.И. *** с адрес на кантората гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 4 против Заповед № 1587/27.08.2019 год. на Заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж подробно описан в заповедта. В първото по делото заседание, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител – адв. Ж.И. *** поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, като формулира и доказателствени искания. На проведеното на 16.06.2020 год. публично съдебно заседание, адв. И. формулира отказ от пълномощие, поради което, производството по жалбата на В. и Д. Севови продължи без техен процесуален представител.
Ответникът по оспорване – Заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Десислава Николова оспорва жалбата като неоснователна, представя допълнителни доказателства и формулира искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Е.А.С., редовно призована не се явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването.
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото, като
съобрази исканията, становищата и доводите на страните и като се основа на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, подадена от В.А.С., доколкото същия е адресат на оспорената заповед, се явява като такава, подадена от легитимирано за това лице с правен интерес от обжалването, в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Същата отговаря на формалните изисквания за съдържание и реквизити, което я прави процесуално допустима. От друга страна, жалбоподателя Д.А.С. не е адресат на оспорения административен акт. От доказателствата по делото се установява, че Д.С. не се легитимира нито като собственик на строежа, за когото е разпоредено премахване като незаконен, нито като собственик на поземления имот, върху който този строеж е реализиран. С оглед на това, по отношение жалбоподателя Д.А.С. липсва правен интерес от оспорването, поради което и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, жалбата на този жалбоподател следва да се остави без разглеждане и производството по отношение на жалбоподателя Д.А.С. следва да се прекрати.
Разгледана по същество, съда намира жалбата на В.А.С. за неоснователна по следните съображения:
От доказателствата по делото се установява, че с писмо, рег. № 304000-5961/ 22.10.2018 год., Началника на РУ Несебър при ОДМВР Бургас е сигнализирал Кмета на Община Несебър на основание чл. 66, ал. 2 от ЗМВР. В писмото е заявено, че в резултат на извършена проверка по преписка рег. № 304р-30234/2018 год. по описа на управлението са установени данни за изпълнено незаконно строителство в поземлен имот с обща площ около 2000 кв.м. с административен адрес с. Кошарица, общ. Несебър, ул. „Стара планина“ № 8. При извършена справка в отдел „УТ“ при Община Несебър е констатирано, че поземления имот е разделен на два такива, съответно УПИ ІІІ, кв. 427, съответстващ на поземлен имот с идентификатор 39164.501.427 и УПИ ІV, кв. 428, съответстващ на поземлен имот с идентификатор 39164.501.428 по КККР на гр. Несебър. В сигналното писмо е заявено, че в поземлените имоти са изградени шест на брой монолитни постройки, обитавани от множество лица, ежедневно генериращи престъпни посегателства (кражби, грабежи), разпространение на наркотични вещества и други противообществени прояви. С оглед на това и на основание чл. 66, ал. 2 от ЗМВР, Началника на РУ Несебър при ОДМВР Бургас е сигнализирал Кмета на Община Несебър с искане за предприемане на действия по компетентност, изразяващи се в незабавно разпореждане на проверка на компетентните служители от общинската администрация с оглед установяване наличието, респ. липсата на незаконно строителство в посочените поземлени имоти. Заявено е, че проверката ще бъде обезпечена и с присъствието на полицейски служители.
Във връзка с така изпратеното сигнално писмо, на 13.11.2018 год. служители от Община Несебър, отдел „Контрол върху строителството“, в присъствието на представители на РУ Несебър са извършили проверка на място в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 39164.501.424 по КККР на с. Кошарица и ПИ с идентификатор 39164.501.426 по КККР на с. Кошарица, резултатите от която проверка са обективирани в констативен протокол от същата дата. Видно от цитирания констативен протокол, в резултат на извършената проверка са били установени общо 9 броя постройки, описани в 9 точки с подробно посочени местоположение и размери. По т. 3 от констативния протокол е посочено следното: в източната част на ПИ с идентификатор 39164.501.426 по КККР на с. Кошарица, северно от обекта описан в т. 2 от настоящия протокол е изградена до кота +3,00м. постройка от тухлена зидария с приблизителни размери 7,00м./5,00м. и височина 3,00м. Към констативния акт е приложена и 1 брой окомерна схема и снимков материал.
На основание констатациите, обективирани в констативния протокол, на 10.01.2019 год. служители от отдел „Контрол върху строителството“ при Община Несебър са съставили Констативен акт № 9 за резултатите от извършена проверка на строеж „Постройка“, находящ се в ПИ с идентификатор 39164.501.426 по КККР на с. Кошарица, общ. Несебър. В констативния акт е посочено, че поземления имот е собственост на Е.С. с адрес *** и В.С. с адрес ***. Вписано е, че собственика/извършителя на строежа е неизвестен, като за същия няма одобрени проекти, в т.ч. съгласувани и одобрени части на проектите, няма разрешение за строеж, няма протокол за откриване на строителната площадка и протокол за определяне на строителна линия и ниво, липсва и заповедна книга. В констативния акт е направено и описание на строежа, съгласно което: строежът представлява постройка, изградена до кота + 3,00 от тухлена зидария с приблизителни размери 7,00м./5,00м. и височина 3,00 м. Строежът е изграден в източната част на ПИ с идентификатор 39164.501.426 по КККР на с. Кошарица. Определена е и категорията на строежа – V-та, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 год. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Вписани са и установените нарушение – а именно, че строежа е изпълнен без разрешение за строеж и без одобрени проекти, с което са нарушени разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. Предвид установените нарушения на посочените разпоредби, в констативния акт е вписано, че същия е основание за започване на административно производство по чл. 225а от ЗУТ. Видно от приложените по делото служебни бележки, на 11.01.2019 год., на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, екземпляр от Констативен акт № 9/10.01.2019 год. е бил залепен на място – строеж „Постройка“, находящ се в ПИ с идентификатор 39164.501.426 по КККР на с. Кошарица, както и екземпляр от акта е бил поставен на информационното табло на Община Несебър.
С писмо изх. № Н2-КС-1945/18.03.2019 год. Е.А.С. и В.А.С., в качеството им на собственици на ПИ с идентификатор 39164.501.426 по КККР на с. Кошарица са били уведомени за съставения Констативен акт № 9/ 10.01.2019 год., като екземпляр от същия е бил приложен към писмото, като е указана и възможността в 7-дневен срок от получаването му да направят възражения по констатациите обективирани в акта и да ангажират доказателства. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, В.С. е получил писмото, ведно с констативния акт на 21.03.2019 год. чрез съпругата си В. Севова. Другият адресат на писмото – Е.А.С. не е била установена, като обратната разписка е била върната с отбелязване „в чужбина“.
Видно от приложения по делото Протокол от 28.03.2019 год., във връзка с обстоятелството, че адресата на констативния акт – Е.А.С. не е намерена на адреса е указано съобщаване на писмото и констативния акт да се извърши по реда на § 4, ал. 2, изр. второ от ЗУТ. С оглед на това, видно от приложените по делото служебни бележки на 19.04.2019 год. на основание § 4, ал. 2, изр. второ от ЗУТ екземпляр от Констативен акт № 9/10.01.2019 год. е бил залепен на строежа „Постройка“, находящ се в ПИ с идентификатор 39164.501.426 и на информационното табло на Община Несебър. От изготвения на 10.06.2019 год. протокол се установява липсата на постъпили възражения против констативния акт.
Предвид горното, Заместник-кмета „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър, упълномощен със Заповед № 1865/16.11.2015 год. от Кмета на Община Несебър е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № 1587/27.08.2019 год. с която е разпоредено на Е.А.С. и В.А.С., като собственици на ПИ с идентификатор 39164.501.426 по КККР на с. Кошарица и възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ да премахнат незаконен строеж „Постройка“, подробно описан в заповедта, изграден в източната част на собствения им поземлен имот. В заповедта е определен и 30-дневен срок от влизането й в сила за доброволно изпълнение, като е указано, че при неизпълнение на това задължение следва принудително премахване по ред, определен с Наредба на Общински съвет Несебър за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или части от тях на територията на Община Несебър. В мотивите на заповедта е обективирана фактическа обстановка, идентична с тази вписана в Констативен акт № 9/10.01.2019 год. С писмо изх. № Н2-КС-5459/29.08.2019 год. екземпляр от заповедта е изпратен до Е.А.С. и В.А.С.. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, В.С. е получил редовно заповедта на 02.09.2019 год. чрез снаха си Албена Белчева. Другият адрес на заповедта – Е.А.С. отново не е била намерена на адреса, като обратната разписка се е върнала с отбелязване – „отсъства“. С оглед на това, видно от приложените служебни бележки, заповедта е била обявена чрез залепване на място – строеж „Постройка“, находящ се в ПИ с идентификатор 39164.501.426 и на информационното табло на Община Несебър.
Недоволен от така постановената заповед, В.А.С., чрез адв. Ж.И. е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В жалбата на първо място е заявено допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото се твърди, че и двамата жалбоподатели – В.А.С. и Д.А.С. не са участвали в административното производство, като не са им връчвани както Констативен акт № 9/10.01.2019 год. така и процесната заповед. На следващо място е заявено и допуснатото от административния орган нарушение, доколкото в мотивите на заповедта не е изследван въпроса за търпимостта на процесния строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, както и по § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
В хода на съдебното дирене, при проведеното първо съдебно заседание, процесуалния представител формулира доказателствени искания – съдебно-техническа експертиза и разпит на свидетели. Поради незаплащане на определения от съда предварителен депозит, както и неявяване както на жалбоподателя В.С., така и на процесуалния му представител – адв. И., определенията за допускане на експертиза и разпит на свидетели бе отменено в хода на проведеното на 11.02.2019 год. публично заседание. В последствие, както вече се посочи по-горе, адв. Ж.И. *** направи отказ от пълномощия.
След
анализ на така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че
оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е постановена от
компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствени
правила и в съответствие с приложимите материално правни норми по следните
съображения:
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. По делото е представена Заповед № 1865/16.11.2015 год. на Кмета на Община Несебър, по силата на която, същия е делегирал на Заместник-кмета по „Правно обслужване и общинска собственост“ всички свои функции и правомощия по ЗУТ. В този смисъл, оспорената заповед е постановена от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия.
Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. От приложения Констативен акт № 9/10.01.2019 год. съставен от служители в отдел „Контрол върху строителството“ при Община Несебър се установява, че така указания ред е спазен. Съдът намира, че Констативния акт е съставен в съответствие с административнопроизводствените правила от компетентните за това длъжностни лица, определени от Кмета на Община Несебър. Въз основа на така съставения констативен акт е постановена и оспорената заповед.
Настоящият съдебен състав не споделя развитата в сезиращата жалба теза за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неуведомяване на жалбоподателите за започнатото административно производство, както и за съставения констативен акт. На първо място, в жалбата се твърди, че както констативния акт, така и заповедта не са обявени на двамата жалбоподатели – В.А.С., като собственик на поземления имот и на Д.А.С., като собственик на незаконния строеж. По отношение на Д.С., заявеното твърдение, че същия е собственик на незаконния строеж е голословно и неподкрепено с доказателства. Същия не е нито собственик, нито носител на ограничени вещни права върху имота, поради което, правилно и обосновано същия не е бил уведомяван както за съставения констативен акт, така и за заповедта. Както вече се посочи по-горе Д.С. не е адресат на заповедта, поради което няма правен интерес от оспорване на заповедта. По отношение на В.А.С., твърдението, че същия не е бил уведомен както за съставения констативен акт, така и със заповедта не отговаря на действителната фактическа обстановки. Видно от цитираните по-горе известия за доставяне, и констативния акт и заповедта са били редовно връчени на този жалбоподател чрез роднините му (съпруга и снаха), поради което правото му на участие в производството, в т.ч. и посредством заявяване на възражения или ангажиране на доказателства не е било нарушено.
Несъстоятелно се явява и следващото възражение, обективирано в жалбата, а именно, че административния орган не е изследвал въпроса за търпимостта на процесния строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. По отношение на така заявеното възражение, съда намира на първо място за необходимо да посочи, че съгласно цитираните правни норми, установяване търпимостта на даден строеж е допустимо само по отношение на строежи, реализирани в указания от нормите времеви диапазон. В случая от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства в тази насока. Следва да се има предвид, че търпимостта е обстоятелство, което се явява благоприятно за жалбоподателя, поради което негова е тежестта на доказване на това обстоятелство, в т.ч. и годината на реализиране на строежа и съответствието му с правилата и нормативите действали по време на извършването му и тези към момента. В хода на настоящото производство, от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства в тази насока, поради което голословното твърдение, че административния орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил търпимостта на установения незаконен строеж се явява неоснователно. По същество следва да се отчете и обстоятелството, че и самия жалбоподател в сезиращата съда жалба не е развил доводи, че процесния строеж е търпим такъв.
Предвид горните факти и обстоятелства, съда приема, че в хода на административното производство не са допуснати твърдяните в жалбата процесуални нарушения.
По съществото на спора, в хода на административното производство, административния орган е установил наличието на строеж, който е реализиран без изискуемите се одобрени проекти и разрешение за строеж. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. От своя страна, нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ указва, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното дирене, от страна на жалбоподателя нито са заявени твърдения, нито са ангажирани доказателства в тяхна подкрепа, от които да се установи, че за процесния строеж има надлежно одобрен проект и издадено разрешение за строеж.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав приема, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, постановена в съответствие с административнопроцесуалните правила и при правилно приложение на относимите материално правни норми, поради което, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По делото е направено искане за присъждане на направените по делото разноски от страна на процесуалния представител на ответника. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на ответника сумата от 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас, втори състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.С. с ЕГН ********** с адрес *** против Заповед № 1587/27.08.2019 год. на Заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж Постройка“, находящ се в ПИ с идентификатор 39164.501.426 по КККР на с. Кошарица.
ОСЪЖДА В.А.С. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на Община Несебър сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.А.С. с ЕГН ********** с адрес *** против Заповед № 1587/27.08.2019 год. на Заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „Постройка“, находящ се в ПИ с идентификатор 39164.501.426 по КККР на с. Кошарица.
ПРЕКРАТЯВА адм. дело № 2340/2019 год. по описа на Административен съд гр. Бургас по отношение жалбоподателя Д.А.С. с ЕГН ********** с адрес ***.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта му имаща характер на
определение в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: